Tweet
Здравейте,
Аз и жена ми ходихме до северна Италия и тя води пътепис през цялото време. Публикувам го тук:
Понеделник, 4 юли 2011
Предистория
Тъкмо бяхме свършили разработката на голям проект предишния петък и щяхме да се залавяме с нови задачи. На Илия обаче му хрумна, че можем да отидем за малко на екскурзия да си починем и после да продължим с нови сили. Единодушно решихме, че трябва да отидем в Северна Италия, въпреки че е горещо лято. Планът: 1 нощувка в Геноа, 2 нощувки в Милано и 2 нощувки във Венеция; между градовете решихме да пътуваме с влакове.
Вторник, 5 юли 2011
Геноа
Пристигнахме в Геноа с единствения полет на BritishAirways в 2 часа следобяд. Бях проучила транспорта и установила че придвижване с такси от летището до хотела би било сравнително евтино, затова хванахме първото свободно и стигнахме до хотела за 10 минути и 30 евро.
Бяхме резервирали 5 звезден хотел, но явно тук 5 звездните хотели са като 3 звездни в България. В Гранд Хотел Савоя имаше само два проблема - подът беше толкова мръсен, че Илия направи пет крачки бос и краката му станаха черни. Вторият проблем беше свързан с интернета - интернет практически нямаше, постоянно спираше, беше ужасно бавен и не можахме по един нормален разговор по скайп да проведем.
Тръгнахме на обиколка из града, като решихме, че ще оставим най-важното за накрая. Първо от другата страна на улицата на хотела посетихме пеметника на Христофор Колумб. След това на няколко крачки от него е гарата Порта Принсипе, от където си купихме билети за Милано. Тръгнахме на изток по виа Балби, за да разгледаме кралския дворец. Той обаче беше затворен още в 15:30. Оставихме го за следващия ден и се насочихме още по на изток.
Попаднахме пред една църква, не беше по план да я посещаваме, но беше със широко отворени врати и от вътре блещукаше златисто, което си беше като покана за влизане. Църквата беше много интересна и за първи път видяхме 3D икона. Изобразените фигури бяха склуптури, а фонът беше нарисуван.
На Илия му беше адски горещо. На мене също, но на него много му личеше. Температурата беше 30 градуса а влажността не знам колко беше, но в момента в който слязохме от самолета и ни лъхна местния въздух дънките ми полепнаха по краката. Прогнозата, която бяхме видяли предишния ден твърдеше, че в Геноа ще вали цял ден. Нямаше никакви облаци и Илия се пошегува, че ще вали, но не дъжд, а пот от него.
Намерихме следващите дворци - в Геноа човек дворци да иска. Всяка по-голяма къща е дворец, На улицата, на която бяхме, виа Гарибалди (via Garibaldi), имаше три двореца червен (Palazzo Rosso), бял (Palazzo Bianco) и още някакъв (Palazzo Nuro). В първия имаше много картини, както и една известна фреска. Снимахме тук-там. Бяхме приятно изненадани от още една атракция - покрива на двореца с панорамен изглед над целия град, Гледаката беше страхотна, направо да ти се подкосят краката. Илия в този момент реши, че има страх от високо и не припарваше близо до парапетите, освен за да го снимам. Във втория дворец имаше мебели, склуптури и вази. На нас това не ни е интересно и попитахме дали може да ни пуснат в градината. Пуснаха ни - градината също беше страхотна. После питахме дали може и на терасата да ни пуснат. И там ни пуснаха - имаше изглед към първия дворец и му направихме снимки. В третия дворец имаше дрехи, обувки и аксесоари на дворцовите фигури.
Направи ни впечатление, че туристите в тези музеи са дефицит - служителите бяха много повече от туристите. И друго ни напраяи силно впечателение - през цялото време докато си в Геноа се намира кой да ти обръща внимание - в музеите служителите ни преследваха - като се спрем на някой експонат, започват да ни обясняват за него; в заведенията и в магазините вскички бяха изключително мили. На много други места хората са учтиви, но такова нещо като в Геноа не бяхме виждали.
След многото дворци отидохме в парка до пиаца Корвето да търсим водопада. Походихме известно време обаче ни се стори прекалено стръмно нагоре и се отказахме (както вече споменах жегата беше силно демотивиращ фактор). Върнахме се и поехме на юг към най старата сграда в града - Порта Сопрана (Porta Soprana). Снимахме портата и ядохме в едно заведение пица и панини. Хапнахме разбира се и по един сладолед.
Наблизо седнахме да починем на фонтана на пиаца Ферари и да поогледаме сградите наоколо. После посетихме двореца на дука Palazzo Ducale и катедралата San Lorenzo. Разходихме се и по главните пешеходни улици. Дойде време и за най-важното - пристанището.
Отидохме на пристнището в 19:30 направихме снимки във всички посоки и решихме да чакаме слънцето да залезе, че да направим и нощни. След 2 часа слънцето още не беше залязло и решихме да си ходим, защото бяхме много изморени и искахме да си вземем по един душ.
Вечерта излязохме да хапнем в един ресторант на съседната улица и останахме очаравони от вкуса на храната. Разгледахме направените снимки и заспахме бързо като бебета.
Сряда, 6 юли 2011
Както вече споменах, когато пристигнахме на кралския дворец предишния ден, той вече беше затворил, затова първото нещо, което посетихме днес беше именно двореца. Не бяхме впечатлени - хубава голяма къща. От там се насочихме към брега, за да посетим аквариума.
Аквариума в Геноа е огромно съоръжение, но не бих казала че е много добър. Разнообразието на видове е силно ограничено, но от друга страна едрите видове са добре представени. Имаше 2 морски лъва, няколко смешни тюлена, от делфините видяхме два, но може и да е имало още. Най-много се застояхме при пингвинската колония - бяха си определили една скала, на която се редяха на опашка и един след друг скачаха (като за гмуркане) във водата.
Прибрахме се в хотела, взехме си багажа и отидохме на гарата да си чакаме влака. На гарата беше ужасно горещо и нямаше нито кафета, нито ресторанти. С много обикаляне открихме нещо като столова, където имаше климатик. Взехме си храна - тя се оказа порядъчно евтина и също толкова гадна.
Във влака се запознахме се едни американци, които казаха че са от Лос Анджелис. Като им чухме акцента, с който го произнасят, си помислихме, че те са толкова от Лос Анджелис, колкото ние сме от Лондон. После се оказа, че не са точно американци, ами са от Иран. Все пак се разбирахме чудесно и времето мина доста бързо.
Милано
В Милано пристигнаме на ж.п. гара Милано Централе и си купихме билети от Милано до Венеция. После си хванахме такси, което да ни откара в хотела, защото ни беше топло и ни мързеше да ходим пеша. В този хотел имаше интернет и ние бяхме изключително доволни и благодарни. Хукнахме по забележителностите, започвайки разбира се с Duomo di Milano.
Оказа се, че е много трудно да се направи добра снимка на 5-тата най-голяма катедрала в света, понеже само от едната страна не е заобиколена със сгради. Решихме да се опитаме да влезем, но не ме пуснаха, защото бях облечена с потник, а не с тениска. Само да кажа, че температурата беше на 30 градуса, а на площада, където нямаше и един квадратен метър сянка, чувствах, че и потник ми е много. Илия се пошегува, че те католиците като се обличат смешно, очакват и всички останали да го правят.
Влязохме в кралския дворец, където попаднахме на фотосесия с някакъв никому неизвестен модел. Все пак изглеждаше добре това, което снимат. Намерихме и някакво друго изкуство наблизо и снимахме и него.
Винаги, когато ходим на екскурзии с Илия, аз определям програмата и кое след кое да види, избирам маршрутите, и по време на самата екскурзия гледам картата и казвам “Сега на ляво”, “Сега на дясно”, а той снима и после обработва снимките. В Милано изглежда нещо не беше наред; имахме карта, на нея бяха отбелязани забележителностите, но за да ги намерим се загубвахме по няколко пъти.
С много объркване и поправяне намерихме пиаца дела Скала, където е и Миланската Скала. Единодушно решихме, че тази зала най-вероятно е известна, заради музикантите, които свирят там, а не защото е архитектурно произведение на изкуството.
Решихме, че се обърквам толкова много, понеже съм гладна и не съм в кондиция. Бяхме в галерия Виторио Емануеле II (Vittorio Emanuele II) - най-стария мол в света, където имаше няколко заведения. Седнахме в едно от тях, което ни се стори с нормални цени. Както се оказа по-късно, цените никак не бяха нормални - една кола беше 9 евро, една шепичка спагети беше 17 евро, а също така имаше и такса за сядане на масата - 8 евро. Аз се наядох с това количество, но Илия си остана гладен.
Продължихме натам и се оказа, че не е било от храната, това с объркването на маршрута. Явно има нещо в този град, което го прави труден - аз лично предполагам, че са многото магазини - на една и съща марка можеш да срещнеш няколко магазина на една и съща улица.
Следваща спирка Кастело (Castelo). Купихме си магнити - за нас и за кумовете. Намерихме и сладолед, взехме два огромни сладоледа и седнахме на фонтана пред Кастело да ги ядем. Аз много обичам фонтани, та в моя чест тъкмо се настанихме на пейка и фонтана спря. Решихме да останем да го позачакаме. След няколко минути се пусна едната струйка, но за да се пусне отново целия отне около половин час, така че си заслужава човек да поостане да погледа.
По път за Арката на Мира (Arco della Pace) минахме през Парко Семпионе (Parko Sempione), където бяхме жестоко наядени от местните комари. Мен принципно не ме хапят комари, но този път и аз си го отнесох 2 пъти. За разлика от мен, Илия е магнит за комари и до вечерта беше получил безброй ухапвания. Наложи се да се сдобием с някакъв антикомарин.
Прибрахме се в хотела за освежаване и след известно време излязохме на вечеря. Намерихме заведение близо до хотела ни на улица Корсо Буенос Айрес (Corso Buenos Aires). Беше със много хубава храна и по-нормални цени - вечеря за двама пълна програма (вино, салата, безалкохолно, основно и десерт) беше 50 евро.
Четвъртък, 7 юли 2011
За този ден си бяхме оставили няколко неща - да посетим катедралата отвътре, да видим Тайната Вечеря и да посетим стадиона Джузепе Меаца (или Сан Сиро). Аз си изрових снимките от Ватикана, за да видя как съм била облечена тогава, защото реших, че в Милано не може да са по-набожни от Папата. Оказа се, че си нося същата тениска и си сложих именно нея.
Решихме да го караме с градски транспорт - купихме си дневни карти за метрото и другите видове транспорт - 3 евро на човек. В метрото в Милано е адски горещо, ама наистина, както на станциите, така и в самите влакове. Само веднъж се возихме на влак с климатик. През останалото време е неописуемо горещо. Ако човек може да си го позволи, по-добре да пътува с таксита. Около 10 евро излиза 4-5 км път.
Като излязохме на площада пред катедралата, направо се разхладихме. Този път ме пуснаха вътре и я разгледахме. Истината е, че отвътре не е нищо особено, но преполагам ще е интересно за тези, които не са виждали голяма катедрала.
Направи ни силно впечатление, че в средата на сезона има много ремонтни дейности. Скелета имаше и на катедралата, а практически половината площад пред нея беше заграден и около лъва също имаше скелета.
След посещението на катедралата хванахме трамвай 16, за да посетим църквата Санта Мария дела Грацие, където според плана трябваше да видим Тайната Вечеря. Явно планащът не е бил достатъчно добър, защото се оказа, че си има отделен вход за тайната вечеря, а билетите за него са изчерпани за седмици напред. Нелегални билети не се продаваха (или поне не наоколо), а от групите, които идваха, нямаше отказали се. После прочетохме по темата и се оказа, че са направили специална стая около картината, за да я държат в специални условия. Както личи и на много от снимките, тя доста се е разпаднала.
Пътя до Сан Сиро беше дълъг и отново с трамвай 16. В трамвая температурата също беше феноменална. Поради тази причина с Илия решихме да не ходим повече по забележителности, а да направим каквото и другите туристи в Милано правят - ходят на покупки.
Разгледахме няколко търговски улици, влизахме в магазините наред. Общо взето бяха приятни, големи магазини, добре обзаведени и с много стока. Цените бяха подобни на тези в Лондон. Може би цените на тези неща са си просто такива. Сдобихме се с по една нова тениска, че в тези жеги доста ги сменяме и се прибрахме в хотела.
Установихме, че в Милано ни е доста скучно и се притеснихме за Венеция. Там трябваше да прекараме близо 3 дни, а броя на големите забележителности също е ограничен.
Решихме да променим програмата и да посетим още градове. Сменихме си билета от Милано до Венеция с билет Милано-Верона и Верона-Венеция. След това решихме да отидем на нощна фотография при катедралата. Нямахме статив затова използвахме наличните колчета, пейки и други опори. После се върнахме в ресторанта, който предишния ден бяхме посетили. Много приятно беше, че там сервират виното с резен киви на ръба на чашата, та като отпивах миришеше сладко на киви.
Петък, 8 юли 2011
Верона
Хванахме влака в 9:30 от Милано към Верона и пристигнахме в 11 часа. Хванахме първото свободно такси и се придвижихме към моста на влюбените. За разлика от Милано, Верона изглежда много автентично - сградите са стари (или поне така изглеждат) и е едно много приятно градче. Бих казала, че дори е романтично място.
Пеша се придвижихме до къщата на Жулиета. Там имаше тълпа от туристи. Беше много приятна атмосферата. Снимахме известния балкон и се насочихме към площад Пиаца деле Ербе (може и по друг начин да се чете - Piazza delle Erbe), за да снимаме лъва.
След това се запътихме към Пиаца Бра (Piazza Bra) и Арена ди Верона (Arena di Verona). По пътя решихме да питаме една жена, която ни се стори местна дали вървим в правилната посока. Жената ни упъти на чист италиански, използвайки красноречиво и двете си ръце. Прихванахме и няколко ключови думи и това, което разбрахме беше “След портата, втората пресечка в ляво - улица Обердан (via Oberdan), 5 минути направо”. Стигнахме на пиаца Бра без никакви затруднения.
Разгледахме Арена ди Верона отвсякъде - прилича на умален Колизеум, но е в по цялостен вид и е много красива сграда. Пак бях гладна и Илия ми намери най-хубавия сандвич, който някога съм яла - с домати, моцарела, босилек и един лист маруля. После търсихме такива сандвичи, но не намерихме.
Хванахме си отново такси, за да стигнем на гарата Верона Порта Нова (Verona Porta Nuova) и да хванем влака в 13:30 за Венеция Санта Лучия (Venezia S. Lucia). За 2 часа бяхме разгледали основните забележителности във Верона и останхме със страхотни впечатления от града.
Венеция
Знаехме, че Венеция е на изкуствен остров и хората се придвижват с лодки. Бяхме останали с погрешното впечатление, че това е по избор и на острова си има и коли. С учудване установихме, че нормални таксита (коли) няма. Заедно с двама американци решихме да си разделим водно такси до хотелите. Излезе ни общо 80 евро (от нас 40).
Този път америнците бяха истински. Като казахме, че сме от България ни попитаха дали сме от София. Това ни се случва за 2-ри път (първия път беше в Париж). За разлика от тези, които идват в Европа, тези, които срещнахме в САЩ, ни гледаха с много празен поглед като споменаваме България.
Стигнахме без проблем до хотела - хотела беше леко смотан (тесен и с доста неудобно легло), но от друга страна имаше много добро обслужване, стабилен интернет и беше на перфектното място - 5 минути пеша до моста Риалто и под 10 минути пеша до катедралата и двореца на Доджите.
Първата ни задача беше отидем на площада пред катедралата. Тук имаше много място да се снима Сан Марко, но половината беше затворено заради ремонт. Въобще не бяхме очаквали ремонтни дейности в средата на туристическия сезон.
Отидохме до брега и се нагледахме на невероятните количества лодки, гондоли, водни автобуси и всякакви водни превозни средства. Колкото и да е топло, не трябва да се стои на сянка под дърво. Само за малко седнахме на такова място и в рамките на 5 минути гълъбите наакаха Илия 3 пъти. Преместихме се на друго място.
Точно пред катедралата Сан Марко има висока кафеникава кула. Това е камбанария. В нея може да се влиза и чудесно място да се направят панорамни снимки на Венеция от високо. На високото се стига с асансьор, така че няма нужда от излишни усилия в топлото време. Решетките са достатъчно широки и не пречат на обектива. Входната такса е 8 евро на човек, но си струва да се види. Венеция отгоре изглежда много различно.
Всъщност Венеция като цяло изглежда много различно - няма друго такова място. Човек трябва малко да се абстрахира от това, на което е свикнал, и всичко си идва на мястото, но са нужни разходки. Улиците са канали, по тях се движат само лодки. Мостчета има много, но над Гранд канал са само 3 - Понте дегли Скалзи (Ponte degli Scalzi, при гарата Санта Лучия), Понте Риалто (Ponte Rialto) и Понте дел Академия (Ponte dell’Academia). Иначе над другите канали сигурно са хиляди мостовете. Пешеходните улици са навсякъде. Общо взето човек може да се придвижи за 30 минути между кои да е две точки на острова, ако побърза малко.
След площада пред Сан Марко посетихме моста Риалто. Мостът е уникален - красив, голям, автентичен. Атмосферата наоколо също е уникална. След Риалто се прибрахме в хотела да се охладим и да си починем. За вечерта бяхме предвидили вечеря и нощна фотография.
Започнахме с разходка до Риалто, защото когато излезнахме от хотела все още беше светло. Решихме да седнем на един ресторант точно на брега, за да изчакаме да се стъмни. Учудващо цените бяха горе-долу нормални, но пък не беше много вкусно. Снимките на и от моста се получиха страхотни.
Отидохме да направим и на Сан Марко. Разходихме се между Риалто и катедралата няколко пъти тази вечер и района помежду им беше разгледан изцяло. Накрая намерихме сувенири и сладолед. Изядохме си сладоледите и отново се прибрахме в хотела да спим защото следващия ден се очертаваше дълъг.
Събота, 9 юли 2011
Планът за събота беше да посетим Пиза и Флоренция. От Санта Лучия си бяхме купили билети за отиване и връщане до Флоренция, а от Флоренция възнамерявахме да си купим билети до Пиза и обратно. Хванахме влака в 8:30 и бяхме във Флоренци на гарата Санта Мария Новела в 10:30 с цел да хванем влака за Пиза от 11:00. На гарата обаче имаше много малко машини за билети, а софтуера на тези машини не беше много интуитивен и се бяха заформили огромни опашки. Влака от Венеция беше закъснял с 10 минути и те се оказаха критични. Влака от 11:00 го изпуснахме, но хванахме този в 11:30. Бяхме на Пиза Централе (Pisa Centrale) в 12:30.
Пиза
На гарата в Пиза нямаше таксита. Бяхме първи на опашката, но чакахме цели 10 минути да се появи първото такси. Другите хора не знам колко са чакали, но трябва да се предвиди време за чакане на такси.
След още 10 минути бяхме при наклонената кула. Наклонената кула е страхотна, изглежда много красиво и е по-голяма отколкото изглежда на снимки. До нея има и катедрала. Всъщност катедралата и кулата изглеждаха като да са правени от един и същи архитект.
Толкова ни хареса тази кула, че решихме, че изцяло си е заслужавало отклонението. Атмосферата наоколо беше изключително забавна. Хората се бяха наредили отстрани на полянката и правеха всякакви маймунджулъци, за да си направят снимки с кулата - едни я бутат, други я подпират, едно момиче я ближеше, друго момиче беше клекнало и така я подпираше и още много други смешни пози.
Намерихме сандвичи и пици и ядохме на крак. В Пиза температурите бяха потресаващо високи и това го казвам след като бяхме вече посвикнали с температурата в Италия.
Отново чакахме дълго за такси, но си намерихме и отидохме на гарата, за да хванем влак обратно до Флоренция.
Флоренция
Пристигнахме във флоренция в 15:10, а имахме билети за 16:00 да влезем в Галерия дел Академия (Galeria dell’Academia) и видим Давид ди Микеланджело (David di Michelangelo). Илия беше решил, че нямаме време, та затова бързахме доста. Не объркахме пътя нито веднъж и пристигнахме пред галерията 30 минути по-рано, та трябваше да чакаме.
Купихме си сувенири, вода и кола и зачакахме. Успяхме да влезем чак в 16:15. Видяхме статуята на Давид в цялата й прелест, а Илия сръчно щракна няколко снимки преди да ни кажат, че не може. После оказа, че въпреки че не сме ценители на изкуството, тази статуя беше най-интересното, което видяхме във Флоренция.
След академията насочихме към Санта Кроче (Santa Croce), което изглеждаше като интересна за снимане църква. Останахме разочаровани като на място установихме, че само предната фасада е хубава, а на нея централната порта е в ремонт.
След църквата отидохме на при галерията Уфизи (Galeria degli Uffizi), но не за да влизаме, а за да разгледаме отвън. Цялото западно крило на галерията беше в ремонт. Снимките естествено не станаха хубави.
До Уфизи е Палазо Вечио (Palazzo Vecchio), пред който има много много склуптури, една от които копие на Давид. Илия направи много снимки на копието, защото не можа да снима добре оригинала.
На стълбите се беше събрала тълпа, която се смееше и ръкопляскаше. Решихме да видим какво има - беше страхотен мим. Задържахме се за много кратко време, но този човек определено печелеше публиката. Като видя че Илия го снима започна да му прави пози като модел на фотосесея.
След двореца отидохме до моста Понте Вечио (Ponte Vecchio). Много интересен мост с къщи върху самия мост. Наблизо попаднахме и на свадбена фотосесия. Поснимахме и тръгнахме по главната търговска улица виа Пор Санта Мария (via Por Santa Maria). Там имаше сладолед и с Илия изядохме по един. Стигнахме до пиаца Република (piazza Republica), където единственото интересно беше арката.
Последната забележителност, която ни остана да посетим беше Дуомо ди Фиренце (Duomo di Firenze) - катедрала Санта Мария дел Фиоре (Santa Maria dell Fiore). Катедралата е красива, но от всички страни е оградена със сгради, които пречат на снимките. Все пак си заслужава да се види, защото е интересна архитектурна забележителност.
Бяхме предвидили да сме във Флоренция до 21:30, но в 18:30 вече бяхме приключили с начертаната програма. Решихме да проверим дали не можем да си сменим билетите за по-ранния влак. Отидохме на гарата и след 40 минути чакане на опашка ни казаха, че не може да ги сменим, защото сме ги купили на промоция и не може да се заменят или отказват.
Решихме да ядем и след това да пообиколим още малко. Близо до гарата намерихме фотографска галерия, но беше затворена. Пред галерията имаше голям площад Санта Мария Новела (piazza Santa Maria Novella), на който свиреха музиканти. Останахме да послушаме. Най-много време се задържахме да слушаме някакъв британец, който свиреше силно депресираща музика.
След това отидохме на моста Понте а Санта Тринита (Ponte a Santa Trinita). Слънцето беше ниско на хоризонта и снимките станаха много красиви.
Стана време и отново отидохме на гарата. Въпреки че бяхме в първа класа, във влака отново нямаше климатик - в половината влакове, в които се возихме в Италия климатика не работеше. В два от влаковете имаше, но изглежда беше настроен на 10 градуса понеже се умираше от студ. Имаше и няколко влака, в които температурата я бяха уцелили много добре.
Венеция
Пристигнахме във Венеция на Санта Лучия в 23:30 и по път към хотела, който беше на 2км спирахме за нощна фотография по каналите на Венеция. Много приятно, много красиво.
Бяхме чували, че във Венеция страшно много мирише на канализация. Може и да се случвало на някои, но при нас въобще не беше така. Градът си има специфична миризма, но тя не е силна или натрапчива и по никой начин не е неприятна. Особено се проявява вечерно време, когато замирисва като на море. Може би защото ресторантите започват да готвят риби.
Към 1 през нощта се прибрахме в хотела и веднага заспахме. Беше дълъг и изтощителен ден, бяхме минали над 10 км. пеша.
Неделя, 10 юли 2011
Решихме да се наспим и станахме чак в 9 часа. Закусихме и попитахме в хотела как да стигнем до Мурано. Упътиха ни към пиер Фондамента Нове, откъдето хванахме лодка 42 към Мурано. За около 15-20 минути пристигнахме на острова и се насочихме право към фабриката, в която правят демонстрации как се прави венецианско стъкло.
Демонстрацията беше впечатляваща, направо ни остави без думи. Продължи около 10 минути, през които направиха огромна колба, запалиха хартия от нея, след известно време колбата се самовзриви, а за около 3 минути майстора успя да извая кон!
Останахме още малко в Мурано, да се полюбуваме на гледката към морето. След това решихме да отидем пак във Венеция, но по най-бавния и обиколен път, за да направим панорамни снимки от водата. Воден автобус 42 до пиер Закаро свърши тази работа.
Бяхме останали със страхотни впечатления от Венеция и решихме някой ден пак да се върнем там, но за почивка, а не за разглеждане на забележителности. Изчакахме малко да стане време за тръгване към летището и хванахме водния автобус за 15 евро на човек, който се влачи цял час.
Прибрахме се в Лондон около 19:00 местно време.
Заключение
Въпреки че планирането на пътешествието беше минимално и променяхме програмата в движение, успяхме да разгледаме много градове за сравнително малко време. Най-вече имахме грешна представа за кое колко време е необходимо. Бяхме предвидили 1 ден и половина в Милано и 3 дни във Венеция. Ако трябваше да планираме отначало бих го направила по следния начин:
Флоренция - 4 часа
Пиза - 3 часа
Геноа - 1 ден
Милано - 1 ден
Верона - 3 часа
Венеция - 2 дни
Важно е да се знае кои са гарите в центровете на тези градове и как човек може да се придвижи от тях до хотела си. Освен във Венеция при всички останали такси от гарата до хотела (ако хотела е в центъра) е около 10 евро. Взимат по едно 1 евро отгоре за всеки куфар. Ето имена на гарите както си ги пишат италианците:
Пиза - Pisa Centrale
Флоренция - Firenze S. M. Novella (S. M. е Santa Maria)
Геноа - Genova P. Principe (P. e Porta)
Милано - Milano Centrale
Верона - Verona Porta Nuova
Венеция - Venezia S. Lucia (S. e Santa)
Разписание и цени на влаковете може да се намери на този сайт: http://www.trenitalia.com/, има и версия на английски език. Трябва да се има предвид че експресните влакове поне в нашия случай закъсняваха със средно около 10 минути, а пътническите бяха точни.
Надявам се да ви е било приятно и/или полезно четиво.
Аз и жена ми ходихме до северна Италия и тя води пътепис през цялото време. Публикувам го тук:
Понеделник, 4 юли 2011
Предистория
Тъкмо бяхме свършили разработката на голям проект предишния петък и щяхме да се залавяме с нови задачи. На Илия обаче му хрумна, че можем да отидем за малко на екскурзия да си починем и после да продължим с нови сили. Единодушно решихме, че трябва да отидем в Северна Италия, въпреки че е горещо лято. Планът: 1 нощувка в Геноа, 2 нощувки в Милано и 2 нощувки във Венеция; между градовете решихме да пътуваме с влакове.
Вторник, 5 юли 2011
Геноа
Пристигнахме в Геноа с единствения полет на BritishAirways в 2 часа следобяд. Бях проучила транспорта и установила че придвижване с такси от летището до хотела би било сравнително евтино, затова хванахме първото свободно и стигнахме до хотела за 10 минути и 30 евро.
Бяхме резервирали 5 звезден хотел, но явно тук 5 звездните хотели са като 3 звездни в България. В Гранд Хотел Савоя имаше само два проблема - подът беше толкова мръсен, че Илия направи пет крачки бос и краката му станаха черни. Вторият проблем беше свързан с интернета - интернет практически нямаше, постоянно спираше, беше ужасно бавен и не можахме по един нормален разговор по скайп да проведем.
Тръгнахме на обиколка из града, като решихме, че ще оставим най-важното за накрая. Първо от другата страна на улицата на хотела посетихме пеметника на Христофор Колумб. След това на няколко крачки от него е гарата Порта Принсипе, от където си купихме билети за Милано. Тръгнахме на изток по виа Балби, за да разгледаме кралския дворец. Той обаче беше затворен още в 15:30. Оставихме го за следващия ден и се насочихме още по на изток.
Попаднахме пред една църква, не беше по план да я посещаваме, но беше със широко отворени врати и от вътре блещукаше златисто, което си беше като покана за влизане. Църквата беше много интересна и за първи път видяхме 3D икона. Изобразените фигури бяха склуптури, а фонът беше нарисуван.
На Илия му беше адски горещо. На мене също, но на него много му личеше. Температурата беше 30 градуса а влажността не знам колко беше, но в момента в който слязохме от самолета и ни лъхна местния въздух дънките ми полепнаха по краката. Прогнозата, която бяхме видяли предишния ден твърдеше, че в Геноа ще вали цял ден. Нямаше никакви облаци и Илия се пошегува, че ще вали, но не дъжд, а пот от него.
Намерихме следващите дворци - в Геноа човек дворци да иска. Всяка по-голяма къща е дворец, На улицата, на която бяхме, виа Гарибалди (via Garibaldi), имаше три двореца червен (Palazzo Rosso), бял (Palazzo Bianco) и още някакъв (Palazzo Nuro). В първия имаше много картини, както и една известна фреска. Снимахме тук-там. Бяхме приятно изненадани от още една атракция - покрива на двореца с панорамен изглед над целия град, Гледаката беше страхотна, направо да ти се подкосят краката. Илия в този момент реши, че има страх от високо и не припарваше близо до парапетите, освен за да го снимам. Във втория дворец имаше мебели, склуптури и вази. На нас това не ни е интересно и попитахме дали може да ни пуснат в градината. Пуснаха ни - градината също беше страхотна. После питахме дали може и на терасата да ни пуснат. И там ни пуснаха - имаше изглед към първия дворец и му направихме снимки. В третия дворец имаше дрехи, обувки и аксесоари на дворцовите фигури.
Направи ни впечатление, че туристите в тези музеи са дефицит - служителите бяха много повече от туристите. И друго ни напраяи силно впечателение - през цялото време докато си в Геноа се намира кой да ти обръща внимание - в музеите служителите ни преследваха - като се спрем на някой експонат, започват да ни обясняват за него; в заведенията и в магазините вскички бяха изключително мили. На много други места хората са учтиви, но такова нещо като в Геноа не бяхме виждали.
След многото дворци отидохме в парка до пиаца Корвето да търсим водопада. Походихме известно време обаче ни се стори прекалено стръмно нагоре и се отказахме (както вече споменах жегата беше силно демотивиращ фактор). Върнахме се и поехме на юг към най старата сграда в града - Порта Сопрана (Porta Soprana). Снимахме портата и ядохме в едно заведение пица и панини. Хапнахме разбира се и по един сладолед.
Наблизо седнахме да починем на фонтана на пиаца Ферари и да поогледаме сградите наоколо. После посетихме двореца на дука Palazzo Ducale и катедралата San Lorenzo. Разходихме се и по главните пешеходни улици. Дойде време и за най-важното - пристанището.
Отидохме на пристнището в 19:30 направихме снимки във всички посоки и решихме да чакаме слънцето да залезе, че да направим и нощни. След 2 часа слънцето още не беше залязло и решихме да си ходим, защото бяхме много изморени и искахме да си вземем по един душ.
Вечерта излязохме да хапнем в един ресторант на съседната улица и останахме очаравони от вкуса на храната. Разгледахме направените снимки и заспахме бързо като бебета.
Сряда, 6 юли 2011
Както вече споменах, когато пристигнахме на кралския дворец предишния ден, той вече беше затворил, затова първото нещо, което посетихме днес беше именно двореца. Не бяхме впечатлени - хубава голяма къща. От там се насочихме към брега, за да посетим аквариума.
Аквариума в Геноа е огромно съоръжение, но не бих казала че е много добър. Разнообразието на видове е силно ограничено, но от друга страна едрите видове са добре представени. Имаше 2 морски лъва, няколко смешни тюлена, от делфините видяхме два, но може и да е имало още. Най-много се застояхме при пингвинската колония - бяха си определили една скала, на която се редяха на опашка и един след друг скачаха (като за гмуркане) във водата.
Прибрахме се в хотела, взехме си багажа и отидохме на гарата да си чакаме влака. На гарата беше ужасно горещо и нямаше нито кафета, нито ресторанти. С много обикаляне открихме нещо като столова, където имаше климатик. Взехме си храна - тя се оказа порядъчно евтина и също толкова гадна.
Във влака се запознахме се едни американци, които казаха че са от Лос Анджелис. Като им чухме акцента, с който го произнасят, си помислихме, че те са толкова от Лос Анджелис, колкото ние сме от Лондон. После се оказа, че не са точно американци, ами са от Иран. Все пак се разбирахме чудесно и времето мина доста бързо.
Милано
В Милано пристигнаме на ж.п. гара Милано Централе и си купихме билети от Милано до Венеция. После си хванахме такси, което да ни откара в хотела, защото ни беше топло и ни мързеше да ходим пеша. В този хотел имаше интернет и ние бяхме изключително доволни и благодарни. Хукнахме по забележителностите, започвайки разбира се с Duomo di Milano.
Оказа се, че е много трудно да се направи добра снимка на 5-тата най-голяма катедрала в света, понеже само от едната страна не е заобиколена със сгради. Решихме да се опитаме да влезем, но не ме пуснаха, защото бях облечена с потник, а не с тениска. Само да кажа, че температурата беше на 30 градуса, а на площада, където нямаше и един квадратен метър сянка, чувствах, че и потник ми е много. Илия се пошегува, че те католиците като се обличат смешно, очакват и всички останали да го правят.
Влязохме в кралския дворец, където попаднахме на фотосесия с някакъв никому неизвестен модел. Все пак изглеждаше добре това, което снимат. Намерихме и някакво друго изкуство наблизо и снимахме и него.
Винаги, когато ходим на екскурзии с Илия, аз определям програмата и кое след кое да види, избирам маршрутите, и по време на самата екскурзия гледам картата и казвам “Сега на ляво”, “Сега на дясно”, а той снима и после обработва снимките. В Милано изглежда нещо не беше наред; имахме карта, на нея бяха отбелязани забележителностите, но за да ги намерим се загубвахме по няколко пъти.
С много объркване и поправяне намерихме пиаца дела Скала, където е и Миланската Скала. Единодушно решихме, че тази зала най-вероятно е известна, заради музикантите, които свирят там, а не защото е архитектурно произведение на изкуството.
Решихме, че се обърквам толкова много, понеже съм гладна и не съм в кондиция. Бяхме в галерия Виторио Емануеле II (Vittorio Emanuele II) - най-стария мол в света, където имаше няколко заведения. Седнахме в едно от тях, което ни се стори с нормални цени. Както се оказа по-късно, цените никак не бяха нормални - една кола беше 9 евро, една шепичка спагети беше 17 евро, а също така имаше и такса за сядане на масата - 8 евро. Аз се наядох с това количество, но Илия си остана гладен.
Продължихме натам и се оказа, че не е било от храната, това с объркването на маршрута. Явно има нещо в този град, което го прави труден - аз лично предполагам, че са многото магазини - на една и съща марка можеш да срещнеш няколко магазина на една и съща улица.
Следваща спирка Кастело (Castelo). Купихме си магнити - за нас и за кумовете. Намерихме и сладолед, взехме два огромни сладоледа и седнахме на фонтана пред Кастело да ги ядем. Аз много обичам фонтани, та в моя чест тъкмо се настанихме на пейка и фонтана спря. Решихме да останем да го позачакаме. След няколко минути се пусна едната струйка, но за да се пусне отново целия отне около половин час, така че си заслужава човек да поостане да погледа.
По път за Арката на Мира (Arco della Pace) минахме през Парко Семпионе (Parko Sempione), където бяхме жестоко наядени от местните комари. Мен принципно не ме хапят комари, но този път и аз си го отнесох 2 пъти. За разлика от мен, Илия е магнит за комари и до вечерта беше получил безброй ухапвания. Наложи се да се сдобием с някакъв антикомарин.
Прибрахме се в хотела за освежаване и след известно време излязохме на вечеря. Намерихме заведение близо до хотела ни на улица Корсо Буенос Айрес (Corso Buenos Aires). Беше със много хубава храна и по-нормални цени - вечеря за двама пълна програма (вино, салата, безалкохолно, основно и десерт) беше 50 евро.
Четвъртък, 7 юли 2011
За този ден си бяхме оставили няколко неща - да посетим катедралата отвътре, да видим Тайната Вечеря и да посетим стадиона Джузепе Меаца (или Сан Сиро). Аз си изрових снимките от Ватикана, за да видя как съм била облечена тогава, защото реших, че в Милано не може да са по-набожни от Папата. Оказа се, че си нося същата тениска и си сложих именно нея.
Решихме да го караме с градски транспорт - купихме си дневни карти за метрото и другите видове транспорт - 3 евро на човек. В метрото в Милано е адски горещо, ама наистина, както на станциите, така и в самите влакове. Само веднъж се возихме на влак с климатик. През останалото време е неописуемо горещо. Ако човек може да си го позволи, по-добре да пътува с таксита. Около 10 евро излиза 4-5 км път.
Като излязохме на площада пред катедралата, направо се разхладихме. Този път ме пуснаха вътре и я разгледахме. Истината е, че отвътре не е нищо особено, но преполагам ще е интересно за тези, които не са виждали голяма катедрала.
Направи ни силно впечатление, че в средата на сезона има много ремонтни дейности. Скелета имаше и на катедралата, а практически половината площад пред нея беше заграден и около лъва също имаше скелета.
След посещението на катедралата хванахме трамвай 16, за да посетим църквата Санта Мария дела Грацие, където според плана трябваше да видим Тайната Вечеря. Явно планащът не е бил достатъчно добър, защото се оказа, че си има отделен вход за тайната вечеря, а билетите за него са изчерпани за седмици напред. Нелегални билети не се продаваха (или поне не наоколо), а от групите, които идваха, нямаше отказали се. После прочетохме по темата и се оказа, че са направили специална стая около картината, за да я държат в специални условия. Както личи и на много от снимките, тя доста се е разпаднала.
Пътя до Сан Сиро беше дълъг и отново с трамвай 16. В трамвая температурата също беше феноменална. Поради тази причина с Илия решихме да не ходим повече по забележителности, а да направим каквото и другите туристи в Милано правят - ходят на покупки.
Разгледахме няколко търговски улици, влизахме в магазините наред. Общо взето бяха приятни, големи магазини, добре обзаведени и с много стока. Цените бяха подобни на тези в Лондон. Може би цените на тези неща са си просто такива. Сдобихме се с по една нова тениска, че в тези жеги доста ги сменяме и се прибрахме в хотела.
Установихме, че в Милано ни е доста скучно и се притеснихме за Венеция. Там трябваше да прекараме близо 3 дни, а броя на големите забележителности също е ограничен.
Решихме да променим програмата и да посетим още градове. Сменихме си билета от Милано до Венеция с билет Милано-Верона и Верона-Венеция. След това решихме да отидем на нощна фотография при катедралата. Нямахме статив затова използвахме наличните колчета, пейки и други опори. После се върнахме в ресторанта, който предишния ден бяхме посетили. Много приятно беше, че там сервират виното с резен киви на ръба на чашата, та като отпивах миришеше сладко на киви.
Петък, 8 юли 2011
Верона
Хванахме влака в 9:30 от Милано към Верона и пристигнахме в 11 часа. Хванахме първото свободно такси и се придвижихме към моста на влюбените. За разлика от Милано, Верона изглежда много автентично - сградите са стари (или поне така изглеждат) и е едно много приятно градче. Бих казала, че дори е романтично място.
Пеша се придвижихме до къщата на Жулиета. Там имаше тълпа от туристи. Беше много приятна атмосферата. Снимахме известния балкон и се насочихме към площад Пиаца деле Ербе (може и по друг начин да се чете - Piazza delle Erbe), за да снимаме лъва.
След това се запътихме към Пиаца Бра (Piazza Bra) и Арена ди Верона (Arena di Verona). По пътя решихме да питаме една жена, която ни се стори местна дали вървим в правилната посока. Жената ни упъти на чист италиански, използвайки красноречиво и двете си ръце. Прихванахме и няколко ключови думи и това, което разбрахме беше “След портата, втората пресечка в ляво - улица Обердан (via Oberdan), 5 минути направо”. Стигнахме на пиаца Бра без никакви затруднения.
Разгледахме Арена ди Верона отвсякъде - прилича на умален Колизеум, но е в по цялостен вид и е много красива сграда. Пак бях гладна и Илия ми намери най-хубавия сандвич, който някога съм яла - с домати, моцарела, босилек и един лист маруля. После търсихме такива сандвичи, но не намерихме.
Хванахме си отново такси, за да стигнем на гарата Верона Порта Нова (Verona Porta Nuova) и да хванем влака в 13:30 за Венеция Санта Лучия (Venezia S. Lucia). За 2 часа бяхме разгледали основните забележителности във Верона и останхме със страхотни впечатления от града.
Венеция
Знаехме, че Венеция е на изкуствен остров и хората се придвижват с лодки. Бяхме останали с погрешното впечатление, че това е по избор и на острова си има и коли. С учудване установихме, че нормални таксита (коли) няма. Заедно с двама американци решихме да си разделим водно такси до хотелите. Излезе ни общо 80 евро (от нас 40).
Този път америнците бяха истински. Като казахме, че сме от България ни попитаха дали сме от София. Това ни се случва за 2-ри път (първия път беше в Париж). За разлика от тези, които идват в Европа, тези, които срещнахме в САЩ, ни гледаха с много празен поглед като споменаваме България.
Стигнахме без проблем до хотела - хотела беше леко смотан (тесен и с доста неудобно легло), но от друга страна имаше много добро обслужване, стабилен интернет и беше на перфектното място - 5 минути пеша до моста Риалто и под 10 минути пеша до катедралата и двореца на Доджите.
Първата ни задача беше отидем на площада пред катедралата. Тук имаше много място да се снима Сан Марко, но половината беше затворено заради ремонт. Въобще не бяхме очаквали ремонтни дейности в средата на туристическия сезон.
Отидохме до брега и се нагледахме на невероятните количества лодки, гондоли, водни автобуси и всякакви водни превозни средства. Колкото и да е топло, не трябва да се стои на сянка под дърво. Само за малко седнахме на такова място и в рамките на 5 минути гълъбите наакаха Илия 3 пъти. Преместихме се на друго място.
Точно пред катедралата Сан Марко има висока кафеникава кула. Това е камбанария. В нея може да се влиза и чудесно място да се направят панорамни снимки на Венеция от високо. На високото се стига с асансьор, така че няма нужда от излишни усилия в топлото време. Решетките са достатъчно широки и не пречат на обектива. Входната такса е 8 евро на човек, но си струва да се види. Венеция отгоре изглежда много различно.
Всъщност Венеция като цяло изглежда много различно - няма друго такова място. Човек трябва малко да се абстрахира от това, на което е свикнал, и всичко си идва на мястото, но са нужни разходки. Улиците са канали, по тях се движат само лодки. Мостчета има много, но над Гранд канал са само 3 - Понте дегли Скалзи (Ponte degli Scalzi, при гарата Санта Лучия), Понте Риалто (Ponte Rialto) и Понте дел Академия (Ponte dell’Academia). Иначе над другите канали сигурно са хиляди мостовете. Пешеходните улици са навсякъде. Общо взето човек може да се придвижи за 30 минути между кои да е две точки на острова, ако побърза малко.
След площада пред Сан Марко посетихме моста Риалто. Мостът е уникален - красив, голям, автентичен. Атмосферата наоколо също е уникална. След Риалто се прибрахме в хотела да се охладим и да си починем. За вечерта бяхме предвидили вечеря и нощна фотография.
Започнахме с разходка до Риалто, защото когато излезнахме от хотела все още беше светло. Решихме да седнем на един ресторант точно на брега, за да изчакаме да се стъмни. Учудващо цените бяха горе-долу нормални, но пък не беше много вкусно. Снимките на и от моста се получиха страхотни.
Отидохме да направим и на Сан Марко. Разходихме се между Риалто и катедралата няколко пъти тази вечер и района помежду им беше разгледан изцяло. Накрая намерихме сувенири и сладолед. Изядохме си сладоледите и отново се прибрахме в хотела да спим защото следващия ден се очертаваше дълъг.
Събота, 9 юли 2011
Планът за събота беше да посетим Пиза и Флоренция. От Санта Лучия си бяхме купили билети за отиване и връщане до Флоренция, а от Флоренция възнамерявахме да си купим билети до Пиза и обратно. Хванахме влака в 8:30 и бяхме във Флоренци на гарата Санта Мария Новела в 10:30 с цел да хванем влака за Пиза от 11:00. На гарата обаче имаше много малко машини за билети, а софтуера на тези машини не беше много интуитивен и се бяха заформили огромни опашки. Влака от Венеция беше закъснял с 10 минути и те се оказаха критични. Влака от 11:00 го изпуснахме, но хванахме този в 11:30. Бяхме на Пиза Централе (Pisa Centrale) в 12:30.
Пиза
На гарата в Пиза нямаше таксита. Бяхме първи на опашката, но чакахме цели 10 минути да се появи първото такси. Другите хора не знам колко са чакали, но трябва да се предвиди време за чакане на такси.
След още 10 минути бяхме при наклонената кула. Наклонената кула е страхотна, изглежда много красиво и е по-голяма отколкото изглежда на снимки. До нея има и катедрала. Всъщност катедралата и кулата изглеждаха като да са правени от един и същи архитект.
Толкова ни хареса тази кула, че решихме, че изцяло си е заслужавало отклонението. Атмосферата наоколо беше изключително забавна. Хората се бяха наредили отстрани на полянката и правеха всякакви маймунджулъци, за да си направят снимки с кулата - едни я бутат, други я подпират, едно момиче я ближеше, друго момиче беше клекнало и така я подпираше и още много други смешни пози.
Намерихме сандвичи и пици и ядохме на крак. В Пиза температурите бяха потресаващо високи и това го казвам след като бяхме вече посвикнали с температурата в Италия.
Отново чакахме дълго за такси, но си намерихме и отидохме на гарата, за да хванем влак обратно до Флоренция.
Флоренция
Пристигнахме във флоренция в 15:10, а имахме билети за 16:00 да влезем в Галерия дел Академия (Galeria dell’Academia) и видим Давид ди Микеланджело (David di Michelangelo). Илия беше решил, че нямаме време, та затова бързахме доста. Не объркахме пътя нито веднъж и пристигнахме пред галерията 30 минути по-рано, та трябваше да чакаме.
Купихме си сувенири, вода и кола и зачакахме. Успяхме да влезем чак в 16:15. Видяхме статуята на Давид в цялата й прелест, а Илия сръчно щракна няколко снимки преди да ни кажат, че не може. После оказа, че въпреки че не сме ценители на изкуството, тази статуя беше най-интересното, което видяхме във Флоренция.
След академията насочихме към Санта Кроче (Santa Croce), което изглеждаше като интересна за снимане църква. Останахме разочаровани като на място установихме, че само предната фасада е хубава, а на нея централната порта е в ремонт.
След църквата отидохме на при галерията Уфизи (Galeria degli Uffizi), но не за да влизаме, а за да разгледаме отвън. Цялото западно крило на галерията беше в ремонт. Снимките естествено не станаха хубави.
До Уфизи е Палазо Вечио (Palazzo Vecchio), пред който има много много склуптури, една от които копие на Давид. Илия направи много снимки на копието, защото не можа да снима добре оригинала.
На стълбите се беше събрала тълпа, която се смееше и ръкопляскаше. Решихме да видим какво има - беше страхотен мим. Задържахме се за много кратко време, но този човек определено печелеше публиката. Като видя че Илия го снима започна да му прави пози като модел на фотосесея.
След двореца отидохме до моста Понте Вечио (Ponte Vecchio). Много интересен мост с къщи върху самия мост. Наблизо попаднахме и на свадбена фотосесия. Поснимахме и тръгнахме по главната търговска улица виа Пор Санта Мария (via Por Santa Maria). Там имаше сладолед и с Илия изядохме по един. Стигнахме до пиаца Република (piazza Republica), където единственото интересно беше арката.
Последната забележителност, която ни остана да посетим беше Дуомо ди Фиренце (Duomo di Firenze) - катедрала Санта Мария дел Фиоре (Santa Maria dell Fiore). Катедралата е красива, но от всички страни е оградена със сгради, които пречат на снимките. Все пак си заслужава да се види, защото е интересна архитектурна забележителност.
Бяхме предвидили да сме във Флоренция до 21:30, но в 18:30 вече бяхме приключили с начертаната програма. Решихме да проверим дали не можем да си сменим билетите за по-ранния влак. Отидохме на гарата и след 40 минути чакане на опашка ни казаха, че не може да ги сменим, защото сме ги купили на промоция и не може да се заменят или отказват.
Решихме да ядем и след това да пообиколим още малко. Близо до гарата намерихме фотографска галерия, но беше затворена. Пред галерията имаше голям площад Санта Мария Новела (piazza Santa Maria Novella), на който свиреха музиканти. Останахме да послушаме. Най-много време се задържахме да слушаме някакъв британец, който свиреше силно депресираща музика.
След това отидохме на моста Понте а Санта Тринита (Ponte a Santa Trinita). Слънцето беше ниско на хоризонта и снимките станаха много красиви.
Стана време и отново отидохме на гарата. Въпреки че бяхме в първа класа, във влака отново нямаше климатик - в половината влакове, в които се возихме в Италия климатика не работеше. В два от влаковете имаше, но изглежда беше настроен на 10 градуса понеже се умираше от студ. Имаше и няколко влака, в които температурата я бяха уцелили много добре.
Венеция
Пристигнахме във Венеция на Санта Лучия в 23:30 и по път към хотела, който беше на 2км спирахме за нощна фотография по каналите на Венеция. Много приятно, много красиво.
Бяхме чували, че във Венеция страшно много мирише на канализация. Може и да се случвало на някои, но при нас въобще не беше така. Градът си има специфична миризма, но тя не е силна или натрапчива и по никой начин не е неприятна. Особено се проявява вечерно време, когато замирисва като на море. Може би защото ресторантите започват да готвят риби.
Към 1 през нощта се прибрахме в хотела и веднага заспахме. Беше дълъг и изтощителен ден, бяхме минали над 10 км. пеша.
Неделя, 10 юли 2011
Решихме да се наспим и станахме чак в 9 часа. Закусихме и попитахме в хотела как да стигнем до Мурано. Упътиха ни към пиер Фондамента Нове, откъдето хванахме лодка 42 към Мурано. За около 15-20 минути пристигнахме на острова и се насочихме право към фабриката, в която правят демонстрации как се прави венецианско стъкло.
Демонстрацията беше впечатляваща, направо ни остави без думи. Продължи около 10 минути, през които направиха огромна колба, запалиха хартия от нея, след известно време колбата се самовзриви, а за около 3 минути майстора успя да извая кон!
Останахме още малко в Мурано, да се полюбуваме на гледката към морето. След това решихме да отидем пак във Венеция, но по най-бавния и обиколен път, за да направим панорамни снимки от водата. Воден автобус 42 до пиер Закаро свърши тази работа.
Бяхме останали със страхотни впечатления от Венеция и решихме някой ден пак да се върнем там, но за почивка, а не за разглеждане на забележителности. Изчакахме малко да стане време за тръгване към летището и хванахме водния автобус за 15 евро на човек, който се влачи цял час.
Прибрахме се в Лондон около 19:00 местно време.
Заключение
Въпреки че планирането на пътешествието беше минимално и променяхме програмата в движение, успяхме да разгледаме много градове за сравнително малко време. Най-вече имахме грешна представа за кое колко време е необходимо. Бяхме предвидили 1 ден и половина в Милано и 3 дни във Венеция. Ако трябваше да планираме отначало бих го направила по следния начин:
Флоренция - 4 часа
Пиза - 3 часа
Геноа - 1 ден
Милано - 1 ден
Верона - 3 часа
Венеция - 2 дни
Важно е да се знае кои са гарите в центровете на тези градове и как човек може да се придвижи от тях до хотела си. Освен във Венеция при всички останали такси от гарата до хотела (ако хотела е в центъра) е около 10 евро. Взимат по едно 1 евро отгоре за всеки куфар. Ето имена на гарите както си ги пишат италианците:
Пиза - Pisa Centrale
Флоренция - Firenze S. M. Novella (S. M. е Santa Maria)
Геноа - Genova P. Principe (P. e Porta)
Милано - Milano Centrale
Верона - Verona Porta Nuova
Венеция - Venezia S. Lucia (S. e Santa)
Разписание и цени на влаковете може да се намери на този сайт: http://www.trenitalia.com/, има и версия на английски език. Трябва да се има предвид че експресните влакове поне в нашия случай закъсняваха със средно около 10 минути, а пътническите бяха точни.
Надявам се да ви е било приятно и/или полезно четиво.
))
Коментар