Северен Кавказ и Крим - 2010г.

[rumbata]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

През ноща един невъзпитан чакал ни наду главите с крясъците си,
сигурно се бяхме настанили на мястото му.
Притесних се за Андрей и Вова, само те бяха в наземна палатка.
С моя черен хумор си представих картинка на сутринта,
как излизаме наспали се и подпухнали от палатките ни,
наоколо пълно с милиция, изследваща купчина оглозгани кокали в една палатка,
а ние трима брадясали българи с доволно сити физиономии се мъчим да обясним, че нямаме сестра.
После съм заспал...

На сутринта разбира се всички сме налице.
Даже имаме и нелегални пътници.



Закуска и напред към Гуамка.
Но преди това трябва да попълним запасите с вода и храна.









Внимание!! На снимката има продуктово позициониране!



Вече сме на паркинга под Гуамската клисура.
Веднага се набива на очи един технологичен Франкенщайн.

Какво може да се направи от "Виетнамка", "Газела" и две "Волги"?
Ето това:







Теснолинейката ни води към входа на клисурата.
Слънцето безмилостно пече и бързаме да се скрием в прохладата на речното корито.






И тук няма да се разминем с навалицата.
Дивия Кавказ е все по-опитомен и превърнат в декор носещ кинти.

Ще се наложи да се возим на влакче, няма избор, пеша - нельзя.







"Тепловоза" циркулира между две врати с бодлива тел.
Бизнеса е разделен на две - задължителен с влакчето до средата на клисурата и друг след спешаването на тълпата,
по желание с мутирал в мото-дрезина "Урал".








Пътеката се вие по линията, всъщност линията е прокарана по стара пътека.
Преди време е имала товарни функции, транспорт на дървен материал, продукти и работници.
Сега вече е само атракция.





Клисурата е красива и пренаселена.
Трудно може да се издебне момент за снимка без човек в кадър.











Да не мислите, че сме се строили за обща снимка?
Ммм не, чакаме влака.



На връщане забелязваме останките на стария локомотив на дъното на клисурата.
Преди години, още когато линията е била промишлена,
"леко" подпийнали, машинистите изпробвали колко може да вдигне влака по наклона.
Всъщност е вдигнал всичките си колела и е кацнал 50м. по-надолу.

Връщаме се на паркинга и с радост откриваме братя по оръжие.
Т.е. само оръжията.



С облекчение напускаме навалицата и поемаме по черен път с дълги 10-15 градусови изкачвания.

Скоро пак минаваме 1500м., целта ни е обаче над 2000м.
Пътя е изпитание за натоварените джипки с големите си наклони, но иначе много живописен.
Достигаме паметник, отбелязващ мястото на партизански бивак.









Нагоре нещата лекичко загрубяват на места.
Сещам се, че съм без предно, но не ми се спира да отварям хъба.
Ако се наложи ще сложа коланчето и ще ползвам жокер.









Тук вече не е за Теракана. Анатоли със съжаление остава при него.
Аз се ръгвам в калта и за маааалко да изляза само на задно, но отсрещния бряг много стърмен.
"Франкенщайн" си е играл тук.

Завързах си зелена панделка отпред и Андрей ме дръпна.

Гошко смело и технично успя да се омаже до покрива на палатката.










След още по-стръмно изкачване излизаме от дървесния пояс на открито.
И гледките отново ни връхлитат.











Тойотин връх!










Нели, не скачай, Нели!!







Някъде зад тези хребети е Черно море.







Не сме сами





Гуамка и клисурата са някъде далече долу.



Изкачваме се още по-нагоре.
Не много, че "забравихме" жените на предишния връх.













А, стопаджийки.
Да видим дали ще ги качи някой.



Обратно надолу отново трябва да минем през калните локви.
Вече е лесно.





Следва дълго спускане докато стигнем до този паметник наречен на галено "кукуруз".
Деня е към края си, изминахме доста километри по черно, вече сме под друг хребет, поемаме към Фишт и ПшехаСу.
Два скални масива украсени с 200м. водопад.



Срещаме колеги на Андрей, връщащи се от Грачевский перевал.
Пресни новини от тях - проходим е, те се връщат само с една счупена джипка.
Утре ние трябва да решим дали ще се пробваме.





Продължаваме, а аз стискам палци да стигнем преди залез, но уви.
Пътя е доста, колкото и да бързаме под Фишт ще сме в тъмно.
Жалко, защото масива гледа на северозапад и светлината от залязващото слънце щеше да е предпоставка за хубави снимки.
Утре ще снимаме срещу Слънцето, но каквото такова!

Решаваме да се ориентираме към бивак започне ли да се мръква, но възможно най-близо до Фишт.
Под мръкване да се разбира пълна тъмница, но ние сме подготвени.
Хапване, пийване и по койките.

На сутринта виждам, че бивака ни е много красив и уютен.



Имам си и фешън декорация по джантите /и не само/.





Очаква ни още един красив ден!

--------следва

[choko]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

Ох,така се захласнах че па стана никое време.
Румба прекрасни снимки и чудесен разказ

[zzlatev]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

Така като гледам, се налага другия път да си водите професионален геолог с вас, да ви обяснява това онова за скалите и амонитите. И тъй като има наличен, ще дойда Айде, давай още, страхотно се кефя.

[sparkybg]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

Мда. И днес за 5 стотинки работа няма да свърша.

А монаха ще да е това (шапката и брадата)?

[Tontonella]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

Аз пък го виждам така,



ама ми прилича просто на мъж с калпак, не знам защо са решили, че е монах!?

Иначе разказът е прекрасен, а гледките спират дъха, дори и на снимка!

[sparkybg]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

Аз пък го виждам така, ...

Я те били двама! Единия в профил, другия в анфас. Да пишем на руснаците да го преименуват?

[rumbata]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

Айдеее-е-е, цял манастир!

Може да ви е смешно, но аз пак не виждам нищо.
Да взема да ида на очен ли? Или на психиатър.

[rumbata]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

Слънцето срамежливо ни побутва в палатките.
Ставайте, сънливци, очаква ви поредното свежо утро и пълен с красота ден!

Бърза закуска и тръгваме нагоре към великолепната тривръха корона.
Оштен /2804м./, Фишт /2867м./ и Пшехо-Су /2743м./, родното място на реките Белая и Пшеха.

Пътя по-който вървим е учудващо широк и чакълиран за високопланиско трасе.
Но няма нищо чудно, Андрей ни разказва за предназначението на пътя.
Малко по-нагоре, на южните склонове под масива Фишт се намира скандално известната в Русия местност "Лунна поляна".
Поляната си е поляна, но преди години там е построена VIP вила, известна като вилата на Путин.
С всички глезотийки за такова съоръжение, вътрешни и външни екстри, включително и частна ски-писта с лифт и т.н.
Целия строеж е коствал несметни пари, всичко е транспортирано с вертолети,
по време на строежа и след това е платено и с цената на 12 човешки живота.
Скиор N1 на Русия си бил избрал мястото, защото според легендата някъде на тези скали е бил прикован Прометей.
Започнат бил и пътя, по който и ние се движехме,
но след протести от ЮНЕСКО, проекта бил замразен и зарязан на произвола на стихиите.
Ерозията го е нагризала вече, Природата си взема своето.

Самото съоръжение не го видяхме, но приближавайки към Фишт,
започнахме да чуваме звук от вертолетни двигатели.
Явно персонала идваше на работа.

Намерих снимка илюстрираща съоръжението в НЕТ-а. Впечетляващо е!
И до тук май няма ток!



А ние се покатерваме на една от огромните купчини баластра, приготвена за пътя и попиваме пейзажа.









Някъде там, напред и наляво е Грачевский перевал.





А пред нас започва да се открива скалната грамада на трите върха.









След няколко километра, минавайки и последните завои, пред нас се изправя гигантския Фишт.
Стои някак си нереално в контражура на Слънцето.





Над него и Пшеха-Су се намира най-западния и може би и най-южния глетчер в Кавказ.
Той подхранва двата водопада и дава началото на няколко реки.
За съжаление не успяхме да се изкачим до него.



Двата гиганта - Пшеха-Су и Фишт.
Оставяме джипките и поемаме нагоре пеша.
















Малкото братче на големия водопад вече се изправя пред нас.
Фишт губи формата си с приближаването ни, но радва с размерите си.
Отвесна скала, извисяваща се на повече от 350м. над нас.



Големия водопад разделя масива на две.
По това време на годината по-пълноводен е малкия /150м./ извиращ от странна дупка в скалата.

Големият /200м./ започва от седловината между Пшеха-Су и Фишт,
пада върху каменна тераса и после след още около 50м. пад изчезва под земята.
След него няма река, просто се скрива в скалата.








Поглед назад. Джипките са се смалили до големината на играчки.




Шумът от вертолетни двигатели отново се появява, ехото се върти и заблуждава за посоката.
Оглеждам небето, но ...нищо.
Няколко месеца след това, при едно разглеждане на снимките забелязах,
че без да искам съм хванал персонала на VIP-вилата, докато си тръгва от работа.





















Мястото е уникално, носи особения заряд на високата планина,
дишаме кристално чистия и йонизиран от водопадите въздух.

За мен една мечта се е сбъднала!
А колко още имам.....

Тръгваме надолу, но не мога да откъсна поглед от красотата зад мен.





Връщаме се по същия път.
Майка Природа е изпратила кака Ерозия да гризе нескопосаните човешки творения.








Слизаме в пояса на лесовозите.
Облаците прах са с размерите на НДК и почти толкова плътни.



За съжаление ни предстои излизане на асфалт
и решаваме да не предизвикваме ГАИ с неопределените цветове и фракции по джипките.
Незнам кой се кефи повече на реката, джипките или ние.






Следва слизане в ниското, дозареждане с гориво и за най-голямо съжаление - трябва да се разделим с Андрей и Вова.
Пътуваме почти в радиомълчание до Апшеронск и Горячий ключ.
Не ни се тръгва!

Окончателно се отказахме да минаваме Грачевский перевал.
За хубаво или лошо не успяхме да вземем предварително разрешение,
може би и заради пожарите и специалната забрана за навлизане на МПС в горите на Русия.
Оставихме си го за следващ път, но трябва да сме по-подготвени - там шега няма.

С Андрей и Вова се разделихме набързо.
Дългите сбогувания не са ми по вкуса.
А и така все едно утре пак ще се видим.

За малкото време, което изпътувахме заедно, за сетен път се убедих, че руския човек е Човек с главна буква.
Андрей ни показа малка частица от красотата на своя край,
така както само човек носещ я в сърцето си може да я покаже.
Преведе ни езика на планината, доловихме ехото на легендите.
Безкористно, без резерви, с настроение и енергия!
Благодаря, Андрей!

Силно се надявам скоро пак да се видим и да попътуваме заедно!

Потегляме през Шаумянския перевал към Туапсе.
Прохода е всъщност единствения пресичащ сравнително високо Главния Кавказки Хребет
и свързващ земите на Краснодарския край с черноморското крайбрежие.
С изключение на седемкилометров участък, пътя е хубав асфалт, но с натоварено движение.
Седемкилометровия чакълиран участък е толкова запрашен,
че човек си спомня бързо зимното каране в снежна буря.
Само снегорините липсват.



Неусетно влизаме в Туапсе.
Оттук до Сочи са около 130км., които могат да ни костват почти два дни път.
Решаваме да си спестим камионските задръствания и гледките към строителни площадки.
Потегляме на запад с цел максимално приближаване до границата.
Притеснителен етап е пресичането на Керченския пролив,
поради слуховете за бавнопридвижващи се големи опашки на ферибота.

Междувременно фоткаме някои местенца от руското черноморие.
Кипи усилено строителство, палат до палата, хотел до хотела.
Добре че са суровите склонове на Кавказ да пречат на тоталното бетонизиране.







Напредваме бързо и в тъмно минаваме почти целия път до границата.
След Новоросийск умората започва да си казва думата и се позиционираме да бивакуваме.
Избора се свежда до някой ветроупорен пояс около лозовите масиви.
Тъкмо се разположихме и се оказа, че сме разтревожили охраната на масива.
Все пак получихме разрешение да преспим и на сутринта да ни няма.



Ама на сутринта си има ритуали - кафе, чай, закуска.
Новата смяна пазач, изглежда беше станал с "турА" нагоре,
и се опита да ни юрка с "До 20 минути да сте се махнали!".
Да ама не знаеше какво сме закусили.

Та си го сложихме на "ези"-то и си тръгнахме когато ни се прииска.




До границата ни преследваха само лозя.
Контраста с предишните дни беше огромен. Денивелацията 2000м.



Някъде там е Крим.
Получих SMS с координати от другата Кримска експедиция на Явор и Бистра.
Да вземем да им идем на гости.
Така или иначе в Крим ще се съберем повече съфорумци на глава от населението, отколкото подводници има Украйна.
Всъщност тя май имаше само една - "Запорожие", и тя мъртва като нашите две.






Неусетно стъпваме на пясъчната коса "Чушка", разделяща Азовско от Черно море.
Почти на края на косата е порт "Кавказ".
И тук, за наша радост, не се оправдават очакванията за опашки.
Бързо си вземаме билети, минаваме граничен и митнически контрол само с отваряне на палатките.
Митничарите са любопитно племе.
Как да им обясня, че пренасям само хубавите спомени и Кавказ в сърцето си?



Подреждаме се за вкарване в търбуха на ферибота, но за лош късмет,
Гошко пропусна реда си и въпреки перговорите със затварящия вратата,
остана на брега в очакване на следващото корито след три часа.
Ето тук късмета ни изостави, мисля си, докато затварят рампата зад мен.
Непредвидено и нежелано забавяне, но като стъпихме на Украинския бряг се оказа,
че е все едно, дори и да бяхме заедно, нямаше да има разлика във времето за минаване.
Това пък заради украинските митничари.
Какво пренасяте? Ами питайте руските ви колеги!





Двете морета!







Някъде там са Нели и Гошко.
Ако си беше сложил по-дълъг шнорхел.....



Акостирахме.
И се започна едно чакане, оглеждане, йезуитски усмивки и намеци.
Нарочно бавене на цялата "колона" от 20 коли.
И така 3 часа, тъкмо и Георги акостира.








Ей това полуостровче ще го врътнем в близките дни.



--------следва

[goshko-loshko]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

Айдеее-е-е, цял манастир!

Може да ви е смешно, но аз пак не виждам нищо.
Да взема да ида на очен ли? Или на психиатър.

И аз нищо не виждам!

[sparkybg]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

И аз нищо не виждам!

Ми, освен неусетно да съм тръгнал да обръщам резбата...

[rumbata]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

И така, вече стъпихме на една от най-спорните земи в историята на Европа - полуостров Крим.
Към днешна дата, на територията на полуострова е Автономна Република Крим в състава на Украйна, …
с малки изключения….като Севастопол, който е на пряко подчинение на столицата Киев,
и…случайно или не, украсен с главната база на Руския Черноморски Флот.

Приказката ни е за Крим, или … по-скоро Крим е приказка.
С население малко повече от София, половината от което етнически руснаци,
с връщащите се по родните места потомци на изселени през годините татари,
с типичните за Украйна, като бивша Съветска република,
геополитикоикономически, етно-родово-шуро-баджанашки и куп други проблеми,
с поголовната комерсиализация и пост-соц-мутро-бетонизация,

Крим си е потенциално благодатно място за … "breacking news"… в близко бъдеще.

Ако Природата не го направи остров,
или пък хората не успеят да извършат поредните исторически глупости в хубавата си страна,
то в Крим има много, ама много какво да се види!
Дано само не съм пророк за лошите неща!
........

След митническите формалности ни очакват едни около 150км. до бивака на Явор и Бистра.
Предвкусвам приятна среща и страхотна вечер с приятели на брега на Черно море.
Източната част на Крим е суха, сиво-кафява и прашна степ, която сякаш няма край.
Чак след стотина километра терена започна да се променя, разнообразява и заобля.
След равната палачинка на степта, навлязохме отново в тектоничен пудинг.
Пътя се накъдри, а във въздуха започна да се усеща живителния аромат на иглолистни дървесни видове.
Целта ни е малко след Судак, все се надявам че Явор се е позиционирал на брега на морето,
въпреки че GPS-а ми показва точката на 20м. навътре, а аз нямам шнорхел.

Подминаваме живописни татарски селца, обградени от натежали лозя и … табелки "квартиры–недорого".
След поредица от завои тип Юндола-Белово излизаме на крайбрежния панорамен път.
На Черно море сме, късен следобяд, а Слънцето се къпе в него – направо се обърках, че е утро.
Лозята се смениха с курортната суетня и алъш-вериш като за последно.
Червени от слънцето тетки, влачещи едно две мрънкащи деца с пояс "пате",
предвождани от нещо повече космато, отколкото плоско, с рошава глава,
надуваем дюшек през рамо и мързеливо-бирено премрежен поглед, предвкусваш вечерната порция водка и карти.
Това копи-пейст много пъти, тук-там омешано с няколко закъснели младоци /все пак вече е учебно време/,
бързащи да си изживеят пред или последната вечер на брега.
И всичко това между сергии, лавки, магазинчета, шашлик-колички, сладолед-тарги, квас-ремаркета и какво ли още не.
Ааааххх как мразя urban-курортната атмосфера!!
Бавно си пробиваме път и все по-неясно ми става къде в тази лудница ще опънем палатките.

Наближаваме мястото на Явор, мацката от GPS-а упорито ме увещава да завия наляво.
Къде наляво, бре, там е пропаст?!
...после да направя обратен завой,
после....натискам едно червено кръгче с кръстче на тъч-скрийна и млъкнА.
Докато се чудя как да монтирам такова бутонче и на жената ...иии... виждам удобно пътче към брега.
Ляв мигач, лекичко по черния път, докато след стотина метра виждам бариера и един тип до нея.
Залагам си наум колко гривни ще ни изтръска, но отсреща присвятква изненадващо светкавица,
а жената надвиква музиката “Това е Явор, ето го Явор!!”.
Е, намерихме се, си въздъхвам с облекчение!
Радостта е взаимна, срещата приятна.

Позиционираме се за бивак.
Наоколо е многолюдно, прашно и ….на пръв поглед мръсно.
На втори – нека Георги разкаже.
Колко е мръсно? Ами на места, ако се махне мръсното, ще лъсне земната мантия.

Нооо нищо не може да попречи на Форумната среща далеч от Родината.
Впечетления, обмяна на опит, шеги и закачки.

Нашата група е подготвена за тематична руска вечер.
Само тематична бира не намерихме.





Вечерта мина и отмина.
Винаги ми е харесвал момента сутрин, когато поглеждам от палатката къде сме акостирали в тъмното предишната вечер.
Момента на изненадата.
Приятна, разбира се.

Бивака на Явор и Бистра е до самите вълни.
На изток са скалите около Судак, на запад е оредял къмпинг с древна крепост на върха.
А ние сме се чучнали на едно микроплато, събиращо точно две Тойоти и един Хюндай с цялата ни посуда и мебели.











........следва

[rumbata]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

Време е двете експедиции да си поемат по пътя.
Пътя криволичи и задъхано се катери по полуголите склонове,
после стремглаво се спуска, карайки пъплещите по него коли да си подсвиркват с гуми по завоите.
Хвърляме последен поглед към залива на Судак.
Някъде долу са Явор и Бистра, а за тях започва поредния мъчителен ден с плаж, биричка, плаж, дрямка, биричка, рибка, плаж.....



А ние напредваме към Ялта.
След поредица от завои пред нас изниква храм.
Ама не е храм като храм. Всъщност май е единствен с поне тройното си предназначение.
Храм-фар-музей, не бих се учудил ако има и винарна в криптата си.
Една от съвсем пресните забележителности на Крим - 60 метровият Малореченски храм "Св.Никола".
Започнат през 2004г., осветен с всички височайши, пресветейши и т.н. присъствия през 2007г.
Музеят в него е посветен на загиналите при морски катастрофи, а фарът си е фар - свети в тъмното.






Специално за Димо.
Вратата на храма, монументална, но прясна.
Дано имаме късмет да я снимаме като стане достатъчно стара и пропита
с духа на милионите прекрачили я с надежда и вяра.








Наближавайки Ялта, пейзажа все повече се урбанизира, пътя става по-широк и хубав.
Зад всеки баир наднича поредното курортно селище.
На една отбивка ми се стори, че покрай пътя наднича и нещо друго, но се бях объркал.







Над нас вече се появиха и жиците на най-дългата тролейбусна линия в света /96км./, свързваща Ялта със Симферопол.
В далечината съзирам и огромната композиция, красяща парадния вход на детски лагер "Артек".
За по-младите - това е най-големия и най-желания през последните близо 100г. пионерски лагер.
Детска република, през която са минали поколения деца с червени връзки.
Бележит символ от близкото минало,
все още изпълняващ функциите си на детски център, без излишната идеологическа окраска.
Е, като изключим някои символи по монумента.





Неусетно влизаме в Ялта. Първата ни цел е поне да минем покрай световноизвестната винарна "Масандра".
Добре че само минахме.
Като се познавам, за да разгледам както трябва такава забележителност
трябва да сме се установили на не повече от 15мин. пеша.
И да дегустираме, да дегустираме, особено ако си платим за VIP-дегустация и ни вкарат при мухлясалите бутилки.
Изкушението е голямо, но успявам да го овладея.

Но пък оградата е забележителна.






Продължаваме към центъра.
"Софийското" задръстване ни позволява да разгледаме една малко по-различна от рекламните проспекти Ялта.
Стари сгради, посивяли от времето,
с висящи като разпрани кръпки съвременни реклами, подсказващи в кой век сме.





Разбира се там където ходят туристите и се пече хляба, нещата изглеждат по друг начин.









Крайбрежния булевард на Ялта е шарен, многолюден,
мирише на море, пуканки и разнородни смески на парфюм и ...сещате се.
Хора, къщи, салтанати...

Но пък кога и къде бихме видяли истински, жив адмирал?
Идваше ми да се снимам с него.









На най-широкото място се бяха събрали, ултра-хард-хипер-мега наточени любители на мотоциклети тип "приятелчето на патето Яки".
Не разбирам от изкуство и не мога да определя дали тези произведения на арт-чопаризма са вид изкуство или .... ааа-аа, я вижте сами!






Съвсем наблизо е и съвременна композиция, която определено ми хареса.
Има символика и почти чух звука от пеещия в изпънатите струни вятър.





Решаваме да видим Ялта и от въздуха.
Нареждаме се чинно на опашката за панорамната "Канатная дорога".
Издигайки се бавно над трафика и сградите, Ялта започна да ни се открива с великолепието си и ...контрастите.














Да не си помислите, че "канатная" е някакъв луксозен лифт.
Кабинката е уютно варелче, в което ако влязат двама непознати,
при слизането или ще са вече мноооого близки приятели от нов тип /ако са от един пол/,
или вече ще са трима, но ще го разберат след около девет месеца.

Но гледките си заслужават.







Това са едни от най-скъпите корени домати, които съм виждал.
Може би ако видя такава гледка в Кан или Монте Карло, ще съм видял още по-скъпи,
но там бих го отдал на ексцентричността на някой богаташ.









Ялта е пръсната по склоновете.
За съжаление билата са покрити с облаци, красивия връх Ай-Петри се е скрил и няма никакво намерение да ни се покаже.
Това обезмисля и качването до него.
До следващия път.





















Някъде там е Ай-Петри, а гледката от него със сигурност е главозамайваща.
Уви!



Слизаме от лифта и поемаме на връщане по склона пеша.
Слизането е трудно, всъщност май никой не слиза така. Няма улица, нито пътека.
Всъщност има, но тя е козя.
Потапяме се за секунди в един друг свят и ако не са гледките на скъпарските сгради и яхти в далечината,
можем спокойно да се объркаме, че сме на село.
















И така наситени с контрасти.... по тротоарчето, по тротоарчето и към джиповете.
Пътьом снимам един наистина красив храм.





Продължаваме към Ливадия.
За този дворец е писано много и в нашия Форум.
Само като си представя разкрояването на света върху салфетка
и последващите "ефекти на пеперудата", разбираемо не ми се влиза там.
Но като сме тук, не може да не го видим, какво ще разправям на внуците.

Двореца е затворен вече, работи само изложба на восъчни фигури.
...и шпалира от стотици сергии "кичоландия" на входа, разбира се.
Не, мерси!
Отвън е красиво.













Пътя ни подхваща отново с живописните си завои и гледки.













Деня започва да преваля към вечер, а ние сме в най-голямата гъчканица и пренаселеност.
Прокрадва се един въпрос "Къде ще бивакуваме?". Дивото къмпиране тук е невъзможно.
Единствения вариант е на някой къмпинг,
но преди да го потърсим ще посетим емблемата на Крим....един ресторант.

Ама не кой да е, а "Ласточкино гнездо", и няма да вечеряме в него, само ще се снимаме.
До него няма нормален достъп, пред нас е масивна бариера.
След леко лутане напред-назад в търсене на близък паркинг,
накрая отиваме пак на бариерата и се оказва,
че можем да влезем почти до него, но срещу 50 гривни на кола.
След бариерата минаваме "на пръсти" през огромен комплекс от малки почивни домове,
сгушени в зеленината на кипариси и магнолии.
Някаква VIP-работа.
Той и самият ресторант също е VIP-арска работа, добре че поне пускат да го пипне човек.



















........следва

[zzlatev]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

И вие като Явор сте попуснали Масандранската изба, а там вервай ми, има какво да се види. Ахмаци, пак ще трябва да ходите, че ще взема и аз да дойда, да ви заведа. А паметника на Ленин на площада в Ялта що не си снимал?
Майтапа настрана, върнахте ме 3 години назад, когато и аз бях част от блъсканицата на тая крайбрежна улица. Мерси!

[rumbata]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

Злати, ако се върна някога в Ялта ще е само заради пълна програма дегустации в Масандра.
Ако ти липсва чичкото, този камък помниш ли го?

[zzlatev]

От: Северен Кавказ и Крим - 2010г.

Къде са го прибрали и тоя не е ли нашия? Оня там си беше на площада и е от червен гранит.
В Масандра съм правил ВИП тура и пълна дегустация, ако не възразяваш за спама и размиването на темата, мога и тук да постна довечара една-две снимки отвътре на избата. Наистина си струва, 6 етажа са само надолу под земята изби, записани са в книгата на Гинес като най-голямата колекция от вина в света, имат на склад над 1 000 000 различни бутилки.