Tweet
1991 година ,вече бях понаучил малко български и решихме да поостанем да живеем в България .По това време пътуване до Русия рязко поскъпна ,било със влак ,било със самолет ,естествено за студенти имаше намаление ,но при 40 рубли стипендия ,то е само формално.Стигна се до покупка на първия автомобил .С търговийка подсъбрах някой лев и си тръгнах за Русия ,с цел да си купя някоя Жигулка .Януари ,страшни ветрове и силен руский студ ,на автопазара ,а той на се намираше ''у черта на куличках'',почти нямаше за какво да ти се закачи окото ,а и предвиден бюджет не беше бог знае колко голям . Имаше вече и вносни ,но със табела : СМЕНЯМ ЗА АПАРТАМЕНТ .Повъртях се два-три пазарни дни ,и се спрях на една Жигулка от съседния град . Разбрах се с продавача че в понеделник съм при него ,да му дам парички и да си прибера покупката .Реших да си позволя едно такси ,човека вика :качвайсе,тръгнах на пасажерското място .НЕ БЕ ЧОВЕК ,аз ще карам ,тогава за първи път видях Лада с десен волан 
.
Помолих приятеля да ми направи компания и след два часа бяхме на място ,посрешна ни човека и ни откара в болницата ,при свидетел от още един от доктори ,преброихме паричките и си тръгнах ме да оформяме сделаката ,тя е дълга и широка и май малко интересна за читатели ,но с две думи ако продавача не бе със връзки ,трябваше да платим оше толкова .
Долволен от новата /стара Жигула / придобивка ,си потеглеме за вкъщи.
Младежките познания в карането в зимните условия ,бяха много слаби ,а и ''шоферлъка '' се запомни само той от казармата /бях танкист /. И така след около двайсетина километра Жигулката веше се забила /не по собствена воля разбира се / в расчистен от пътя СУГРОБ .Е опитах да я изкарам ,но с ''галоши '' който баха на колата ,това нямаше как да стане . Мина не мина и половин час ,спира един Москвич излизат трима здравеняци ,като без да му умуват много, извадиха две лопати и ни освободиха от снежния плен . Почерпиха ни по една цигара ,и си пожелах ме добър път . ТАка мина ''БОЕВОЕ КРЕЩЕНИЕ '' ,но дъня само започваше . Не след дълго ,ожулих и един автобус ,на совсем малка скорост в завоя ,добре че шофера се нави да вземе 50 кинта ,не му пукаше много за държавната тогава техника .А и не пострада много ,само леко изкривих му капачка на резервоара .Жигулката остана без ляв фар ,калника успяхме да издърпаме още на пътя . Вероятно ще помислите ,този накъде е тръгнал ,май шофер от него не става ,горе долу и аз имах таково настроение тогава ,но се оказа ,че кормилния прът ,просто превърташе малко над секторна кутия .Не че това ме оправдава ,но все пак .
НАмерихме не далече от общежитие сервиз ,но времената бяха такива че ,за майстори в държавен такъв ,много хубави думи не можеш да кажеш .Но имаха условия за работа ,канал и инструменти ,както и съвременна гумодемонтажна машина .За известна руска ''валута '', добре че не бяха много майстори ,та две бутилки им стигаше,ми позволиха да ползавам инструмнетите и канала .Те през целия си работен ден вадиха пирони и пак ги връщаха на пътя . НАблизо имаше една бензиностанция и клиенти имаше бол . Правиха и някакви залагания ,кой пирон ще доведе повече клиенти
Набързо разбрах че части няма как да набавя пробих кормилния прът с бургия ,натепах му един болт и с това се приключи ремонта на пръта ,попрегледах цялата предница , оправих и фара , с блажна боя минах и пострадалия калник ,за ''зимен''ремонт беше дъстаточно .
Проблеми с гориво се решаваха само с пари над ''държавната ''цена ,но пък долари вървяха и за 10 такива имах 200литра гориво ,40 в резервоара другите в алуминиеви туби/чисто нови/ Купих една гарнитура за глава ,4 ремъка за водна помпа ,подсъбрах някави гаечни ключове и бях готов за път. Задната седалка събра целата ми покъщина от студенския живот- тенджери ,менджери и други .БАгажника успя да събере цалото месо от хладилника ,а не беше малко може би 50 кг, 3литров буркан с компот и един такъв с консервирано свинско .
Рано сутрин тръгвам за България ,ДЖИПИЕСа го имах преписан от картата списък с градове и села през които трябва да мина .
Още не бях минал и 100 км ,като бях гостен от едни милиционери ,намериха ми триста кусура и по документи и по книжка и по колата ,та един младеж без опит в общуване с ''хиени '',беше здраво ''разтоваен '',но пуснат с : Приятного пути.
Украйна , пост ГАИ и една каскада от един рейс пълен с хора ,той май направи два оборота на леда при да спре ,Картинката ме накара да не пътувам през деня , Алуминя тогаване се краднеше ,та табелите си ги имаше ,и нощно каране не ме плашеше .Още първата нощ попадам в приключения -както си карам по широк път ,той свършва съвсем внезапно ,и пре мен -просто един метр сняг и нищо повече ,обръщам към близкото село ,за да попитам ,как да продъжа , намерих една хата със светещ прозорец и почуках на врата , оказа се ,че просто съм объркал пътя .Та не след дълго отново бях в правия път . В същата нощ падна и гърнето ,много не разбирах тогава ,та просто го искубах и счипих на две тръбата за да мога да го натоваря ,и то замина на задната седалка .
След първата среща с ГАИ реших ,че повече документи няма да ми видите .
Влизам в един град ,вече не помня какъв и се отбивам на първия пост ,вика момчета така и така ,документите сами във друга кола ,там пътува женами с родители и детето ми ,и всички пари са в нея .Умишлено бях сложил на видно място стек цигари /а тогава беше криза с тютюна/ Помолиха ме за две кутии с обещание че в този град ,няма да ме спира никой,и си удържаха на това .Видах че тази формула работи ,приложих я още два-три пъти ,докато не стигнах до Молдова .Обаче там не ми върза ,на първия пост ,а той не беше стационарен ,ми кзаха да ги следвам ,караше като луд милиционера ,по леден път ,но не можа да ми избяга След 20-тина км спря : Вярвам ти че имаш редовни документи ,но все пак за да те пусна, трябва да почерпиш,докачи една празна туба и ме пусна .
Стигам до съветско-румънска граница ,или почти до нея ,милиционерски кордон : Щом си руснак ,ще идеш до департамента ,да ти дадът разрешително и чак тогава ще те пуснем .Здрасти -приехали ,70 км в посока столица без гърне и почти без пари ,но намерих този департамент ,дълго висене на опашката при секретарка и отказ за разрешителното от чиновника /10 $,повече не можех да му предложа/ Записвам му имената и телефона изписани на кожена врата и си потеглям обратно към граница .Будь что будет .Стогна пак до кордона ,вече 3 км опашка ,заразвам си колата и пеша при милиционери :Момчета ,а разрешено ли да изнасям алуминиеви туби ?
-нови ли са ?
-да .
-качвайсе в джипката, да се не редиш.И така с милиционерский ескорт минавам този кордон .
-Виждаш белия Москвич ,отключен там сложи една туба и си минал .
Оставям му тубата и си тръгвам ,обаче звука на сирена ме спира бях забравил да вземя някаква хартийка ,без която ,не пускат граничари."Глоби'' ме този път една чиния месо и чаша компот .Забравих да напиша, че през цялото время се храних на ''обочине ''пъта ,като си палех огъня и си топлих месото огън и .
На самата граница опашка не бе помалка ,но народа си беше счастлив и весел ,та три дена висене на студа минаха сравнително бързо ,е както и навсякадъ имаше и тарикати ,тане мина и без бой ,но така е на ''руска ''свадба.Стигнах най вече и аз до ''шмона'' първо ми поискаха бележка ,давам тази от милиционери : давай от департамента !,както помните нямах такава ,та си вадим тефтерчето ,кадето бях му записал на чиновника данните и предложих на митничара да му се обади .По ''мойта ''версия ,той ми е казал ,че като си заминаваш завинаги ,не ми трябва разрешително .След краткия оглед на опушен тиган и употребявана покъщина ,бях пуснат да пресека границата с Румъния .
Умора дори в младия тогава организм ,вече се чустваше и на едно кръгово обърквам Бъкау с Бъзау и се отпервам на едни триста км в грешна посока ,като успявам да сменя ТРИ !!!пъти ремъка на водната помпа понощи .
продолжение следует .....
.Помолих приятеля да ми направи компания и след два часа бяхме на място ,посрешна ни човека и ни откара в болницата ,при свидетел от още един от доктори ,преброихме паричките и си тръгнах ме да оформяме сделаката ,тя е дълга и широка и май малко интересна за читатели ,но с две думи ако продавача не бе със връзки ,трябваше да платим оше толкова
.Долволен от новата /стара Жигула / придобивка ,си потеглеме за вкъщи.
Младежките познания в карането в зимните условия ,бяха много слаби ,а и ''шоферлъка '' се запомни само той от казармата /бях танкист /. И така след около двайсетина километра Жигулката веше се забила /не по собствена воля разбира се / в расчистен от пътя СУГРОБ .Е опитах да я изкарам ,но с ''галоши '' който баха на колата ,това нямаше как да стане . Мина не мина и половин час ,спира един Москвич излизат трима здравеняци ,като без да му умуват много, извадиха две лопати и ни освободиха от снежния плен . Почерпиха ни по една цигара ,и си пожелах ме добър път . ТАка мина ''БОЕВОЕ КРЕЩЕНИЕ '' ,но дъня само започваше . Не след дълго ,ожулих и един автобус ,на совсем малка скорост в завоя ,добре че шофера се нави да вземе 50 кинта ,не му пукаше много за държавната тогава техника .А и не пострада много ,само леко изкривих му капачка на резервоара .Жигулката остана без ляв фар ,калника успяхме да издърпаме още на пътя . Вероятно ще помислите ,този накъде е тръгнал ,май шофер от него не става ,горе долу и аз имах таково настроение тогава ,но се оказа ,че кормилния прът ,просто превърташе малко над секторна кутия .Не че това ме оправдава ,но все пак .
НАмерихме не далече от общежитие сервиз ,но времената бяха такива че ,за майстори в държавен такъв ,много хубави думи не можеш да кажеш .Но имаха условия за работа ,канал и инструменти ,както и съвременна гумодемонтажна машина .За известна руска ''валута '', добре че не бяха много майстори ,та две бутилки им стигаше,ми позволиха да ползавам инструмнетите и канала .Те през целия си работен ден вадиха пирони и пак ги връщаха на пътя . НАблизо имаше една бензиностанция и клиенти имаше бол . Правиха и някакви залагания ,кой пирон ще доведе повече клиенти
Набързо разбрах че части няма как да набавя пробих кормилния прът с бургия ,натепах му един болт и с това се приключи ремонта на пръта ,попрегледах цялата предница , оправих и фара , с блажна боя минах и пострадалия калник ,за ''зимен''ремонт беше дъстаточно .
Проблеми с гориво се решаваха само с пари над ''държавната ''цена ,но пък долари вървяха и за 10 такива имах 200литра гориво ,40 в резервоара другите в алуминиеви туби/чисто нови/ Купих една гарнитура за глава ,4 ремъка за водна помпа ,подсъбрах някави гаечни ключове и бях готов за път. Задната седалка събра целата ми покъщина от студенския живот- тенджери ,менджери и други .БАгажника успя да събере цалото месо от хладилника ,а не беше малко може би 50 кг, 3литров буркан с компот и един такъв с консервирано свинско .
Рано сутрин тръгвам за България ,ДЖИПИЕСа го имах преписан от картата списък с градове и села през които трябва да мина .
Още не бях минал и 100 км ,като бях гостен от едни милиционери ,намериха ми триста кусура и по документи и по книжка и по колата ,та един младеж без опит в общуване с ''хиени '',беше здраво ''разтоваен '',но пуснат с : Приятного пути.
Украйна , пост ГАИ и една каскада от един рейс пълен с хора ,той май направи два оборота на леда при да спре ,Картинката ме накара да не пътувам през деня , Алуминя тогаване се краднеше ,та табелите си ги имаше ,и нощно каране не ме плашеше .Още първата нощ попадам в приключения -както си карам по широк път ,той свършва съвсем внезапно ,и пре мен -просто един метр сняг и нищо повече ,обръщам към близкото село ,за да попитам ,как да продъжа , намерих една хата със светещ прозорец и почуках на врата , оказа се ,че просто съм объркал пътя .Та не след дълго отново бях в правия път . В същата нощ падна и гърнето ,много не разбирах тогава ,та просто го искубах и счипих на две тръбата за да мога да го натоваря ,и то замина на задната седалка .
След първата среща с ГАИ реших ,че повече документи няма да ми видите .
Влизам в един град ,вече не помня какъв и се отбивам на първия пост ,вика момчета така и така ,документите сами във друга кола ,там пътува женами с родители и детето ми ,и всички пари са в нея .Умишлено бях сложил на видно място стек цигари /а тогава беше криза с тютюна/ Помолиха ме за две кутии с обещание че в този град ,няма да ме спира никой,и си удържаха на това .Видах че тази формула работи ,приложих я още два-три пъти ,докато не стигнах до Молдова .Обаче там не ми върза ,на първия пост ,а той не беше стационарен ,ми кзаха да ги следвам ,караше като луд милиционера ,по леден път ,но не можа да ми избяга
След 20-тина км спря : Вярвам ти че имаш редовни документи ,но все пак за да те пусна, трябва да почерпиш,докачи една празна туба и ме пусна .Стигам до съветско-румънска граница ,или почти до нея ,милиционерски кордон : Щом си руснак ,ще идеш до департамента ,да ти дадът разрешително и чак тогава ще те пуснем .Здрасти -приехали ,70 км в посока столица без гърне и почти без пари ,но намерих този департамент ,дълго висене на опашката при секретарка и отказ за разрешителното от чиновника /10 $,повече не можех да му предложа/ Записвам му имената и телефона изписани на кожена врата и си потеглям обратно към граница .Будь что будет .Стогна пак до кордона ,вече 3 км опашка ,заразвам си колата и пеша при милиционери :Момчета ,а разрешено ли да изнасям алуминиеви туби ?
-нови ли са ?
-да .
-качвайсе в джипката, да се не редиш.И така с милиционерский ескорт минавам този кордон .
-Виждаш белия Москвич ,отключен там сложи една туба и си минал .
Оставям му тубата и си тръгвам ,обаче звука на сирена ме спира
бях забравил да вземя някаква хартийка ,без която ,не пускат граничари."Глоби'' ме този път една чиния месо и чаша компот .Забравих да напиша, че през цялото время се храних на ''обочине ''пъта ,като си палех огъня и си топлих месото огън и .На самата граница опашка не бе помалка ,но народа си беше счастлив и весел ,та три дена висене на студа минаха сравнително бързо ,е както и навсякадъ имаше и тарикати ,тане мина и без бой ,но така е на ''руска ''свадба.Стигнах най вече и аз до ''шмона'' първо ми поискаха бележка ,давам тази от милиционери : давай от департамента !,както помните нямах такава ,та си вадим тефтерчето ,кадето бях му записал на чиновника данните и предложих на митничара да му се обади .По ''мойта ''версия ,той ми е казал ,че като си заминаваш завинаги ,не ми трябва разрешително .След краткия оглед на опушен тиган и употребявана покъщина ,бях пуснат да пресека границата с Румъния .
Умора дори в младия тогава организм ,вече се чустваше и на едно кръгово обърквам Бъкау с Бъзау и се отпервам на едни триста км в грешна посока ,като успявам да сменя ТРИ !!!пъти ремъка на водната помпа понощи .
продолжение следует .....
С бодри крачки вървим (обратно) нататък. Визи, многодневно кесене по границите, на всяко кръстовище някой униформен ти иска пари, за да продължиш.
Коментар