Tweet
В събота бяхме решили да отидем до Копривщица с Жоро (goshko-loshko), като естествено искахме колкото може по-малко да караме по асфалт. Тръгнахме в посока Вакарел.
Времето беше прекрасно
Настроението - на ниво
На около десетина километра след Вакарел хванахме едно пътче, което беше в нашата посока.
Не изглеждаше да е минавано скоро
Гледката към Стара планина беше невероятна
Пътя влизаше в гората и ставаше все по-интересен
Както си се радвахме на хубавия път, той взе че свърши
Рекичката беше отнесла петнадесетина метра от пътя.
Огледахме полежението и решихме, че с помощта на лебедката ще преминем препятствието и ще продължим.
Спускането беше много приятно
Оказа се по-меко и дълбоко, отколкото изглеждаше
И отсрещният бряг бе доста стръмен
Разпънахме лебедката
Лебедката обаче, се "предаде" и се наложи да мислим друг начин за измъкване
През това време Паджерото започна бавно, но упорито да се прави на подводница, вира се пълнеше с все повече вода
Шнорхела беше монтиран добре, но водата стигна почти над фаровете и това не се хареса особено на Паджерото. В най-неподходящият момент се предаде и съединителя. Не ми вървеше в този ден
.
Поиграхме си доста с джака и подложихме камъни под гумите.
Няколко часа прекарахме в копаене, отводняване, вдигане, подлагане на камъни под гумите, теглене с Тойотата на Жоро, но всичко без особен ефект. Паджерото беше като бетонирано в този вир и не мърдаше и на сантиметър назад или напред.
Решихме, че е станало време да си използваме жокера "обади се на приятел". Естествено там нямаше връзка на никой от мобилните оператори. На станцията никой не чуваше.
Записахме координатите и тръгнахме към асфалта да се обаждаме за подкрепление.
Уточнихме мястото на срещата със спасителният екип и зачакахме
Пръв от спасителите пристигна основателят на отбор "Черешка" - Андрей.
Настоението беше повече от добро
След малко пристигна и Ники (Scrapheap).
Обсъдихме ситуацията и без да губим повече време се върнахме при Панчаревото и се захванахме със спасителната операция. Лебедката на Тойотата на Андрей (Mile Marker 12000) се оказа много здрава. Закачихме през полиспаст Паджерото и започнахме бавно да го изваждаме от трапа. В един момент Тойотата висеше само на предни гуми и осигурителните въжета
Скоро пристигна и тежкото подкрепление. Наско извади едни колани, едни въжета и набързо завърза Тойотата още по-здраво за дърветата, за да не мърда. Паджерото вече беше наполовина извадено.
Какво ли си говорят Андро и Нели, та се гледат токова изразително
Паджерото беше извадено успешно. За съжаление съединителя беше тотално умрял и не можеше да помръдне на собствен ход. Закачихме го за Патрула и Наско без усилия го издърпа до асфалта. Оттам щафетата пое Андрей и ме замъкна до София.
Прибрахме се доста късно, но благополучно и само с материални щети.
Не знам от къде се взе тази кал
Специални благодарности на Ники, Жоро, Андрей и Наско за съдействието и помощта.
Времето беше прекрасно
Настроението - на ниво
На около десетина километра след Вакарел хванахме едно пътче, което беше в нашата посока.
Не изглеждаше да е минавано скоро
Гледката към Стара планина беше невероятна
Пътя влизаше в гората и ставаше все по-интересен
Както си се радвахме на хубавия път, той взе че свърши
Рекичката беше отнесла петнадесетина метра от пътя.Огледахме полежението и решихме, че с помощта на лебедката ще преминем препятствието и ще продължим.
Спускането беше много приятно
Оказа се по-меко и дълбоко, отколкото изглеждаше
И отсрещният бряг бе доста стръмен
Разпънахме лебедката
Лебедката обаче, се "предаде" и се наложи да мислим друг начин за измъкване
През това време Паджерото започна бавно, но упорито да се прави на подводница, вира се пълнеше с все повече вода
Шнорхела беше монтиран добре, но водата стигна почти над фаровете и това не се хареса особено на Паджерото. В най-неподходящият момент се предаде и съединителя. Не ми вървеше в този ден
.Поиграхме си доста с джака и подложихме камъни под гумите.
Няколко часа прекарахме в копаене, отводняване, вдигане, подлагане на камъни под гумите, теглене с Тойотата на Жоро, но всичко без особен ефект. Паджерото беше като бетонирано в този вир и не мърдаше и на сантиметър назад или напред.
Решихме, че е станало време да си използваме жокера "обади се на приятел". Естествено там нямаше връзка на никой от мобилните оператори. На станцията никой не чуваше.
Записахме координатите и тръгнахме към асфалта да се обаждаме за подкрепление.
Уточнихме мястото на срещата със спасителният екип и зачакахме
Пръв от спасителите пристигна основателят на отбор "Черешка" - Андрей.
Настоението беше повече от добро
След малко пристигна и Ники (Scrapheap).
Обсъдихме ситуацията и без да губим повече време се върнахме при Панчаревото и се захванахме със спасителната операция. Лебедката на Тойотата на Андрей (Mile Marker 12000) се оказа много здрава. Закачихме през полиспаст Паджерото и започнахме бавно да го изваждаме от трапа. В един момент Тойотата висеше само на предни гуми и осигурителните въжета
Скоро пристигна и тежкото подкрепление. Наско извади едни колани, едни въжета и набързо завърза Тойотата още по-здраво за дърветата, за да не мърда. Паджерото вече беше наполовина извадено.
Какво ли си говорят Андро и Нели, та се гледат токова изразително
Паджерото беше извадено успешно. За съжаление съединителя беше тотално умрял и не можеше да помръдне на собствен ход. Закачихме го за Патрула и Наско без усилия го издърпа до асфалта. Оттам щафетата пое Андрей и ме замъкна до София.
Прибрахме се доста късно, но благополучно и само с материални щети.
Не знам от къде се взе тази кал
Специални благодарности на Ники, Жоро, Андрей и Наско за съдействието и помощта.
Къде ще бъде следващата разходка? 
Коментар