Вчера 13.02.2010 тръгнахме към Троян, за да се видим с Русенци и да направим още една зимна разходка из Троянския Балкан.
Бяхме с два Нисана - дълги, не много подходящи за хард разходки, но останалите джипки " пусто " са в бокса и не в движвение.

Още щом стъпихме на магистралата и звъннах на ТеКеЗеСе-то, да проверя, колко са се почерпили в Петък вечер и да ги предупредя, че идем.
Оказа се , че въобще не могли да тръгнат от Русе - по уважителни причини.
След крадко съвещание, решихме да изпълнм една отколешна мечта на Свилен / ТеКеЗеСе / и да изкачим връх Мургаш през зимата.
Ей тъй на, колкот' да му бъде ГАДНО
.

Речено сторено Курдисахме ДжиПиЕс-ите и айде у лево от магистралата.

Първото пътче се оказа стръмно, хлъзгаво, заледено под снега..

За да мога да чувам превъртането на колелата, се наложи да извадя ушите си над непромокаемата качулка.

И Жоро, веднага ми изтипоса едно "ФОТО" , като от " Планетата на Маймуните "
.

Аз не закъснях и му го върнах !
Общо взето оказа се , че джиповете не могат да преодолеят леда.

Така че, ........................

Предприехме заобиколен маршрут.

Под магистралата и пак нагоре.

Асфалтиран път
.

По едно време Станко избУботи по радиостанцията: - Виждам хора с автомати и кучета, както и ограда - Минаването е забранено!

Забранено - забранено ! Обръщаме и връщаме. Пазеха някаква вишка.

Макар че, като им гледам кучетата - представям си какви са им били автоматите
.

Сто метра по надолу, открихме и нашия разклон .

Застлан с бял пухкав сняг, като брачния балдахин на девственица. Недокоснат от човешка ръка

И така Станко напред, че е с 4" лифт - Ние след него.

Виждате обаче, че драпа нагоре с по два три опита. По едно време рече - Ще спускам гуми !

Аз изразих краен песимизъм, по повод на тази манипулация, още повече, че нямахме и грам помпа.

А грайфера си беше добре
.

Жоро и той....
Убеждават ме , че със спуснати гуми, било къде. къде по..............

На хитрата сврака-Николайка, обаче, тез номера не и минават, така че синият Нисан продължава с парадно напомпани гумета.

Красотички :

Нагоре и все нагоре..



Билото се провижда


Снегът се удълбочава..

Последни нискорасляци

и катерим билото

Дизели пушилки..............друго си е бензина
.

Запазва атмосферата по чиста
.

Внезапно в радиостанцията нахлуват гласове....

Сякаш са току до нас....

А то се оказва - Колегите от другия край на Софийското поле. Катерят Плана планина, над Бистрица. Казах на Жоро, да слезе - да им помаха

Обаче, той мъничък не се вижда, та се наложи и аз................

И мен не ме видяха, а не съм дребен..............Даже Напротив !

Докато Станко пробива пъртина в преспите, лашкайки "напред-назад" като ютия, ние с Жоро си спретнахме мини ревю
,

и после по утъпканото.

Кефче !



Тука се зари за първи път.

Закачване - Изтегляне.

Тук обаче, цопна по корем и взе да маха безпомощно, като повдигната във въздуха костенурка
.

Имаше вероятно, кой да го изтегли.

Всъщност - имаше ли ?

При по нататъшните опити за изтегляне Патрола се държеше, като закотвен.

Оказа се , че разполагаме само ей с тази "лопата"
!

и с няколко човешки сили


Следва продължение.
Бяхме с два Нисана - дълги, не много подходящи за хард разходки, но останалите джипки " пусто " са в бокса и не в движвение.

Още щом стъпихме на магистралата и звъннах на ТеКеЗеСе-то, да проверя, колко са се почерпили в Петък вечер и да ги предупредя, че идем.
Оказа се , че въобще не могли да тръгнат от Русе - по уважителни причини.
След крадко съвещание, решихме да изпълнм една отколешна мечта на Свилен / ТеКеЗеСе / и да изкачим връх Мургаш през зимата.
Ей тъй на, колкот' да му бъде ГАДНО


Речено сторено Курдисахме ДжиПиЕс-ите и айде у лево от магистралата.

Първото пътче се оказа стръмно, хлъзгаво, заледено под снега..

За да мога да чувам превъртането на колелата, се наложи да извадя ушите си над непромокаемата качулка.

И Жоро, веднага ми изтипоса едно "ФОТО" , като от " Планетата на Маймуните "


Аз не закъснях и му го върнах !
Общо взето оказа се , че джиповете не могат да преодолеят леда.

Така че, ........................

Предприехме заобиколен маршрут.

Под магистралата и пак нагоре.

Асфалтиран път


По едно време Станко избУботи по радиостанцията: - Виждам хора с автомати и кучета, както и ограда - Минаването е забранено!

Забранено - забранено ! Обръщаме и връщаме. Пазеха някаква вишка.

Макар че, като им гледам кучетата - представям си какви са им били автоматите


Сто метра по надолу, открихме и нашия разклон .

Застлан с бял пухкав сняг, като брачния балдахин на девственица. Недокоснат от човешка ръка


И така Станко напред, че е с 4" лифт - Ние след него.

Виждате обаче, че драпа нагоре с по два три опита. По едно време рече - Ще спускам гуми !

Аз изразих краен песимизъм, по повод на тази манипулация, още повече, че нямахме и грам помпа.

А грайфера си беше добре


Жоро и той....
Убеждават ме , че със спуснати гуми, било къде. къде по..............

На хитрата сврака-Николайка, обаче, тез номера не и минават, така че синият Нисан продължава с парадно напомпани гумета.

Красотички :

Нагоре и все нагоре..



Билото се провижда


Снегът се удълбочава..

Последни нискорасляци

и катерим билото

Дизели пушилки..............друго си е бензина


Запазва атмосферата по чиста


Внезапно в радиостанцията нахлуват гласове....

Сякаш са току до нас....

А то се оказва - Колегите от другия край на Софийското поле. Катерят Плана планина, над Бистрица. Казах на Жоро, да слезе - да им помаха


Обаче, той мъничък не се вижда, та се наложи и аз................

И мен не ме видяха, а не съм дребен..............Даже Напротив !

Докато Станко пробива пъртина в преспите, лашкайки "напред-назад" като ютия, ние с Жоро си спретнахме мини ревю


и после по утъпканото.

Кефче !



Тука се зари за първи път.

Закачване - Изтегляне.

Тук обаче, цопна по корем и взе да маха безпомощно, като повдигната във въздуха костенурка


Имаше вероятно, кой да го изтегли.

Всъщност - имаше ли ?

При по нататъшните опити за изтегляне Патрола се държеше, като закотвен.

Оказа се , че разполагаме само ей с тази "лопата"


и с няколко човешки сили


Следва продължение.
Коментар