Тръгнахме в 12ч.
С два часа закъснение което в последствие се оказа пагубно за прибирането ни по светло.
Наи малкия ентусиаст в очакване на старта
Незнам нито къде сме нито къде отиваме.
Трасето беше доста тежко.
Земята скована а коловозите дълбоки.
На няколко пъти преминаването тип бобслей беше неуспешно.
За което имаше и съответните предупредителни знаци.
На средата на маршрута след 4ч коловози - кратка почивка.
И пак старата песен на нов глас.
Вече по тъмно
Англичаните спукаха гума и при смяната загубихме болтовете.
Проблемите с болтовете се задълбочават.
Към 8ч вечерта ни светна пред очите в буквалния смисъл на думата. Видяхме уличното осветление на някакво село. Там оставихме Г класата на Кайшин и след един час бяхме в Пловдив. Предстоеше ми пребиране по заледените завои през Асеновград а на Кайшин връщане и ремонт.
Страх ме е да огледам джипа от доло.
С два часа закъснение което в последствие се оказа пагубно за прибирането ни по светло.
Наи малкия ентусиаст в очакване на старта
Незнам нито къде сме нито къде отиваме.
Трасето беше доста тежко.
Земята скована а коловозите дълбоки.
На няколко пъти преминаването тип бобслей беше неуспешно.
За което имаше и съответните предупредителни знаци.
На средата на маршрута след 4ч коловози - кратка почивка.
И пак старата песен на нов глас.
Вече по тъмно
Англичаните спукаха гума и при смяната загубихме болтовете.
Проблемите с болтовете се задълбочават.
Към 8ч вечерта ни светна пред очите в буквалния смисъл на думата. Видяхме уличното осветление на някакво село. Там оставихме Г класата на Кайшин и след един час бяхме в Пловдив. Предстоеше ми пребиране по заледените завои през Асеновград а на Кайшин връщане и ремонт.
Страх ме е да огледам джипа от доло.
Коментар