Tweet
Решено бе да се направи една разходка в Разградска област, като ден бе определен Неделя, а като сборен пункт - малкото полигонче над Стражица. Първоначално в разходката взеха участие четири джипа - Тойота ТЛК 70, два Форд Маверик-а и едно Луаз-че, а в последствие и пет АТВ-та (Не им зная марките 
).
Всички се бяха настроили за лека разходка, но...
В 14:00 часа три от джиповете бяха на полигона, а четвъртия още не беше дошъл (червеният Форд). Естествено порастъпкахме малко
машините.
След известно време дойде и Червения, та по този случай направихме и снимка на групата.
А след това забихме в гората.
След доста кратко време възникна и първата пречка за една от машините. Луаз-чето се беше заклещило в една канавка и нито напред, нито назад - немощно беше горкото.
Но нали "съединението прави силата", та като "запретна" ръкави дружината и го извади от лошия капан!
Продължихме напред и след известно време спряхме до сметището за стъклария.
След кратка почивка продължихме напред и стигнахме до една полянка, където двете Форд-чета "потанцуваха".
След като джипчета се "натанцуваха" продължихме по горския път, който пък ни отведе до едно чудно вирче.
Техният стар, едър и мъдър събрат, всякаш им казваше, че без шнорхелчета може да се задавят от водата. Но улисани от интересната игра, "малките" не го чуваха.
В същото време, Луаз-чето вече се бе изкъпало и подскачаше енергично по баирите.
Скоро пристигнаха и проблемите.
Така е, който не слуша!
На помощ на Червения се притече неговият брат, Черния Форд. За да може черния Форд да извади червения Форд му трябваше въже, но тук дойде и първия сериозен проблем.
Първото въже, с което се бяха закачили Форд-четата се скъса.
Вързахме ги с друго по-дебело въже, но сега пък черното Форд-че не можа да помръдне брата си. Естествено на помощ им дойде техния "отговорник".
Гордият собственик на червения Форд!
Както бях писал по-горе, "съединението прави силата".
Изкарахме го и първото място, което беше прегледано след отварянето на предния капак бе въздушния филтър. Оказа се, че няма нищо, кой знае колко притеснително.
Но преди да продължим, някой трябваше да се отцеди.
Докато Форд-а съхнеше, други се подготвяха, за да бъде разходката им безпроблемна.
Не след дълго продължихме.
Я да взема, да му помогна!
За момент ще спра със снимките, тъй като нямах и възможност да направя няколко, защото всичко се разви много бързо.
Поехме към първото село, през което трябваше да минем, но естествено един човек не го свърташе на едно място и пое към един от баирите. Тъй като се движеше напречно по баира имаше опасност да се преобърне странично, защото наклона беше голям. Та по пустия закон на Мърфи се оказа, че пред него има немалка дупка. Сега стана тя! 
Николай (с червения Форд) мина на косъм от дупката, но нещеш ли почти беше отървал джипа, защото машината подскочи толкова високо, че ако нямаше опит... За наша радост, нищо не стана. Ето и една снимка на екстремния водач на Форд-а.
).Всички се бяха настроили за лека разходка, но...
В 14:00 часа три от джиповете бяха на полигона, а четвъртия още не беше дошъл (червеният Форд). Естествено порастъпкахме малко
машините.
След известно време дойде и Червения, та по този случай направихме и снимка на групата.
А след това забихме в гората.
След доста кратко време възникна и първата пречка за една от машините. Луаз-чето се беше заклещило в една канавка и нито напред, нито назад - немощно беше горкото.
Но нали "съединението прави силата", та като "запретна" ръкави дружината и го извади от лошия капан! Продължихме напред и след известно време спряхме до сметището за стъклария.
След кратка почивка продължихме напред и стигнахме до една полянка, където двете Форд-чета "потанцуваха".
След като джипчета се "натанцуваха" продължихме по горския път, който пък ни отведе до едно чудно вирче.
Техният стар, едър и мъдър събрат, всякаш им казваше, че без шнорхелчета може да се задавят от водата. Но улисани от интересната игра, "малките" не го чуваха.
В същото време, Луаз-чето вече се бе изкъпало и подскачаше енергично по баирите.
Скоро пристигнаха и проблемите.
Така е, който не слуша!
На помощ на Червения се притече неговият брат, Черния Форд. За да може черния Форд да извади червения Форд му трябваше въже, но тук дойде и първия сериозен проблем.
Първото въже, с което се бяха закачили Форд-четата се скъса.
Вързахме ги с друго по-дебело въже, но сега пък черното Форд-че не можа да помръдне брата си. Естествено на помощ им дойде техния "отговорник".
Гордият собственик на червения Форд!
Както бях писал по-горе, "съединението прави силата".
Изкарахме го и първото място, което беше прегледано след отварянето на предния капак бе въздушния филтър. Оказа се, че няма нищо, кой знае колко притеснително.
Но преди да продължим, някой трябваше да се отцеди.
Докато Форд-а съхнеше, други се подготвяха, за да бъде разходката им безпроблемна.
Не след дълго продължихме.
Я да взема, да му помогна!
За момент ще спра със снимките, тъй като нямах и възможност да направя няколко, защото всичко се разви много бързо.
Поехме към първото село, през което трябваше да минем, но естествено един човек не го свърташе на едно място и пое към един от баирите.
Тъй като се движеше напречно по баира имаше опасност да се преобърне странично, защото наклона беше голям. Та по пустия закон на Мърфи се оказа, че пред него има немалка дупка. Сега стана тя! Николай (с червения Форд) мина на косъм от дупката, но нещеш ли почти беше отървал джипа, защото машината подскочи толкова високо, че ако нямаше опит... За наша радост, нищо не стана. Ето и една снимка на екстремния водач на Форд-а.
Проблема ми бе, че не знаех, как точно изглежда. За моя радост един "АТВ-ист" ми каза, че била като кукичките за риболов. Продължих да чистя калта, докато не стигнах до самата основа на куката. 
Коментар