Tweet
Сутринта започна обещаващо - чудесен слънчев ден, смятахме да покараме около час-два и следобеда да се съберем в някоя кръчма.
Картината беше повече от идилична и нищо не предвещаваше последвалите събития.
Керванът ни мина покрай рибарите и се спуснахме от другата страна на дигата към Дунава.
Без да вземем предвид вчерашния обилен дъжд, покачилото се ниво на реката и свързаните с това подпочвени води, смело карахме напред.
НО! - Освен возещият се с мен англичанин Дейви, при водача на колоната /Цецо/ явно се е бил шмугнал и мистър Мърфи с пълна торба закони за гадостите.
Първият джип не успя да издрапа от локвата и килвайки се на една страна спря, с бълбукащ аспух във водата.
Не ми остана нищо друго, освен и аз да спра.
Хубавото е, че Митко /dimi69/ успя да спре!
Други обаче нямаха неговия късмет.
Кончето ми имаше крен:
А намиращият се вътре англичанин се чувстваше като у дома си - на суша, заобиколена отвсякъде с вода.
Колкото и дълго да викахме неволята, накрая Митко влезе в ролята на спасителят в ръжта...ъъъ...пардон, във вода.
След като не успяхме да издърпаме Митсубишото напред:
...му закачихме въжетата отзад и Митко започна да го дърпа и него:
По едно време изглеждаше, че май блатото ще погълне джипа
Дискавърито обаче не се предаде, нищо, че омириса всичко на феродо, успя да изтегли подводницата:
Коварната "локва" беше освободена от присъствието ни:
Не че не затънах на друго място: 
...но беше софт, докато Исузуто пък си стоеше яко вкопано:
"Пътната помощ" пристигна:
...прегряла...та се наложи да се долее вода, поне около нас имаше достатъчно:
Вече поизстинала, фадромата се хвърли в спасителна акция:
То беше рев, то беше пушек:
...и всичко завърши с окопаване
Замерих коловоза...бая си беше
Поредният лъч надежда се появи на хоризонта:
Верижният трактор не срещна никакви трудности с измъкването на фадромата:
Още по-малко пък с Исузуто:
...въпреки допълнителното утежнение по него
Вече цялата техника беше измъкната и се запътихме към "сушинка", като някои се придвижваха така:
А други така:
...и така...:
...а пък някои ходехме отзад като кашици след танк, но не задълго, защото фадромата нещо запуши и не можеше да върви, та се наложи верижният пак да я дърпа.
Вече на твърда земя се установи, че фадромата е била на ръчна и затова не е вървяла
Е, нашите ръчни не бяха вдигнати и без проблеми поехме след нея:
Вече на раздяла...
...пред асфалта, чудейки се знака "стоп" какво ли ще рече...
...СТОП! - Не излизайте на роуда, карайте си ОФФ!
Това е от мен, очакват се снимки и от другите участници.
Въпреки, че плануваната за час-два разходка ни отне осем часа, си беше купон, адреналин и хубави емоции в хубаво време с хубави хора!
На пук на мистър Мърфи!
Картината беше повече от идилична и нищо не предвещаваше последвалите събития.
Керванът ни мина покрай рибарите и се спуснахме от другата страна на дигата към Дунава.
Без да вземем предвид вчерашния обилен дъжд, покачилото се ниво на реката и свързаните с това подпочвени води, смело карахме напред.
НО! - Освен возещият се с мен англичанин Дейви, при водача на колоната /Цецо/ явно се е бил шмугнал и мистър Мърфи с пълна торба закони за гадостите.
Първият джип не успя да издрапа от локвата и килвайки се на една страна спря, с бълбукащ аспух във водата.
Не ми остана нищо друго, освен и аз да спра.
Хубавото е, че Митко /dimi69/ успя да спре!
Други обаче нямаха неговия късмет.
Кончето ми имаше крен:
А намиращият се вътре англичанин се чувстваше като у дома си - на суша, заобиколена отвсякъде с вода.
Колкото и дълго да викахме неволята, накрая Митко влезе в ролята на спасителят в ръжта...ъъъ...пардон, във вода.
След като не успяхме да издърпаме Митсубишото напред:
...му закачихме въжетата отзад и Митко започна да го дърпа и него:
По едно време изглеждаше, че май блатото ще погълне джипа
Дискавърито обаче не се предаде, нищо, че омириса всичко на феродо
, успя да изтегли подводницата:Коварната "локва" беше освободена от присъствието ни:
Не че не затънах на друго място:
...но беше софт, докато Исузуто пък си стоеше яко вкопано:
"Пътната помощ" пристигна
:...прегряла...та се наложи да се долее вода, поне около нас имаше достатъчно
:Вече поизстинала, фадромата се хвърли в спасителна акция:
То беше рев, то беше пушек:
...и всичко завърши с окопаване
Замерих коловоза...бая си беше
Поредният лъч надежда се появи на хоризонта:
Верижният трактор не срещна никакви трудности с измъкването на фадромата:
Още по-малко пък с Исузуто:
...въпреки допълнителното утежнение по него
Вече цялата техника беше измъкната и се запътихме към "сушинка", като някои се придвижваха така:
А други така:
...и така...:
...а пък някои ходехме отзад като кашици след танк, но не задълго, защото фадромата нещо запуши и не можеше да върви, та се наложи верижният пак да я дърпа.
Вече на твърда земя се установи, че фадромата е била на ръчна и затова не е вървяла
Е, нашите ръчни не бяха вдигнати и без проблеми поехме след нея:
Вече на раздяла...
...пред асфалта, чудейки се знака "стоп" какво ли ще рече...
...СТОП! - Не излизайте на роуда, карайте си ОФФ! Това е от мен, очакват се снимки и от другите участници.
Въпреки, че плануваната за час-два разходка ни отне осем часа, си беше купон, адреналин и хубави емоции в хубаво време с хубави хора!
На пук на мистър Мърфи!
И против уроки и фалшименто.
въпреки опитите за ирония 
Коментар