Tweet
Здравейте.Както знаете в неделя направихме едно хубаво каране из Средна Гора.На разходката присъстваха три Витари/Чичо,Гената и Теодор/,Видьо с Паджерото,Горския със Самурая/за мен той беше изненада,защото до последно не беше споменавал че ще идва/,Сакана с Черокито,моя милост с Патрола, и нашия гост от Варна Янко Чуров/също с Патрол/.
Разходката,която направихме се оказа доста интересна,като на моменти с много хард участъци,които бяха наситени придимно с кални и снежни емоции.На фона на всичко това,навсякъде бяхме заобиколени с невероятни изгледи,което правеше разходката ни още по-хубава и ни зареждаше с положителни емоции.
И така след старта от бензиностанция ОК,се насочихме в посока от с.Змеево към с.Люляк.Още в началото на прехода величието на Стара Планина,която се извисяваше пред нас със заснежените си върхове , всяваше както възхищение,така и респект от величието на майката природа.
Много скоро последваха и първите изпълнения,и докато някои се притесняваха,че са без гуми и това може да им изиграе лоша шега,други палуваха на воля.....
....а след неуспешния първи опит за разходката,последва и по-трудното....връщането назад....
Маршрутът ни продължи,като пътя водеше в посока към Ст.Планина.....
Пътят вървеше през интересни местенца.Редуваха се стръмни спускания и изкачвания,а калните и дълбоки локви бяха просто местата за заигравка
Постепенно навлязохме в гората,а там заигравките си бяха доста повече като се има предвид ,че е по-усойно и снегът не се беше още разтопил съвсем.
Като казвам красота....ето това имам предвид.....
След като трудно се отделихме от магията на природата,кално-водния купон продължи с пълна сила.
А изкачвайки се на по-високо и снегът беше доста повече...
Горското тяло направи и тест на Самурая,който замалко да завърши със спукана предна гума в скрит от снега остър пън на отрязано дърво.Гумата му направо приплъзна по него и замалко не се разпори.Горския обаче
най-невъзмутимо даде назад и отново щурмува баира малко по-надясно......страшен човек....
А събралата се колона,вече тръпнеше да продължи напред....
Излизайки от гората,се приближихме максимално към величествените върхове на Ст.Планина.Гледката която ни се откри беше едновременно величествена,красива,омагьосваща,но и респектираща.
Следващото интересно място което скоро достигнахме беше характерно освен с многото си кал,с огромното си водно препятствие,а за който искаше/моя милост се прояви/ и траялни елементи в лицето на подкопания и полусрутен път,който минаваша през реката.
Повечето заобиколиха въпросното място,като си побуксуваха на воля в образувалото се тресавище в страни...
Не бяхме малко и тези които пробвахме колко е дълбоко водното препятствие....отстрани си изглеждаше сериозно,но това освен повече да ни въодушеви друго не успя да направи...
Нашият гост също си поигра....
А ето и моето минаване,което публикувам с любезното съдействие на Горския.....
При опита да премина през пропадналия път,задната ми броня опря и джипа остана на кантар.При опита ми да го върна обратно той просто си въртеше гумите във въздуха и си стоеше кротко на място.Помислих си че е вече крайно време да дърпаме някого,защо пък това да не съм аз.В момента в който вече отварях вратата,се сетих че коравата техника наречена Патрол си има и щатен блокаж на задния мост.Веднага го включих /макар че ми се струваше че и двете задни колелета са във въздуха,но все пак реших да пробвам, и......не сбърках.Машината с рев прибоксува и задно ляво колело/явно стъпило на здраво/,ме върна обратно нагоре.Да не помислите че това обаче е достатъчно да ме откаже,напротив....всичката гас и отново щурмувах екстремното място....Чу се как задната броня удря в камъните,но джипа излезе благополучно на отсрещната страна.
Доволен че излязох победител естествено,че реших че ми трябва и студена баня за освежаване ....
.....а след това катерене и слизане на баирчето до нас/за съжаление Горския е хванал само слизането/....
След като се наиграхме като деца на воля,колоната се построи и продължихме напред....Много ми беше трудно да карам и да снимам в движение,но следващата снимка е направо пилотаж и заснимане в движение направо граничещо с невъзможното..../без да се хваля де
/
Все още в пълен състав/някои машини по-късно отпаднаха/,се отправихме към по-нататъшните предизвикателства.
........следва продължение......
Разходката,която направихме се оказа доста интересна,като на моменти с много хард участъци,които бяха наситени придимно с кални и снежни емоции.На фона на всичко това,навсякъде бяхме заобиколени с невероятни изгледи,което правеше разходката ни още по-хубава и ни зареждаше с положителни емоции.
И така след старта от бензиностанция ОК,се насочихме в посока от с.Змеево към с.Люляк.Още в началото на прехода величието на Стара Планина,която се извисяваше пред нас със заснежените си върхове , всяваше както възхищение,така и респект от величието на майката природа.
Много скоро последваха и първите изпълнения,и докато някои се притесняваха,че са без гуми и това може да им изиграе лоша шега,други палуваха на воля.....
....а след неуспешния първи опит за разходката,последва и по-трудното....връщането назад....
Маршрутът ни продължи,като пътя водеше в посока към Ст.Планина.....
Пътят вървеше през интересни местенца.Редуваха се стръмни спускания и изкачвания,а калните и дълбоки локви бяха просто местата за заигравка
Постепенно навлязохме в гората,а там заигравките си бяха доста повече като се има предвид ,че е по-усойно и снегът не се беше още разтопил съвсем.
Като казвам красота....ето това имам предвид.....
След като трудно се отделихме от магията на природата,кално-водния купон продължи с пълна сила.
А изкачвайки се на по-високо и снегът беше доста повече...
Горското тяло направи и тест на Самурая,който замалко да завърши със спукана предна гума в скрит от снега остър пън на отрязано дърво.Гумата му направо приплъзна по него и замалко не се разпори.Горския обаче
най-невъзмутимо даде назад и отново щурмува баира малко по-надясно......страшен човек....
А събралата се колона,вече тръпнеше да продължи напред....
Излизайки от гората,се приближихме максимално към величествените върхове на Ст.Планина.Гледката която ни се откри беше едновременно величествена,красива,омагьосваща,но и респектираща.
Следващото интересно място което скоро достигнахме беше характерно освен с многото си кал,с огромното си водно препятствие,а за който искаше/моя милост се прояви/ и траялни елементи в лицето на подкопания и полусрутен път,който минаваша през реката.
Повечето заобиколиха въпросното място,като си побуксуваха на воля в образувалото се тресавище в страни...
Не бяхме малко и тези които пробвахме колко е дълбоко водното препятствие....отстрани си изглеждаше сериозно,но това освен повече да ни въодушеви друго не успя да направи...
Нашият гост също си поигра....
А ето и моето минаване,което публикувам с любезното съдействие на Горския.....
При опита да премина през пропадналия път,задната ми броня опря и джипа остана на кантар.При опита ми да го върна обратно той просто си въртеше гумите във въздуха и си стоеше кротко на място.Помислих си че е вече крайно време да дърпаме някого,защо пък това да не съм аз.В момента в който вече отварях вратата,се сетих че коравата техника наречена Патрол си има и щатен блокаж на задния мост.Веднага го включих /макар че ми се струваше че и двете задни колелета са във въздуха,но все пак реших да пробвам, и......не сбърках.Машината с рев прибоксува и задно ляво колело/явно стъпило на здраво/,ме върна обратно нагоре.Да не помислите че това обаче е достатъчно да ме откаже,напротив....всичката гас и отново щурмувах екстремното място....Чу се как задната броня удря в камъните,но джипа излезе благополучно на отсрещната страна.
Доволен че излязох победител естествено,че реших че ми трябва и студена баня за освежаване
.........а след това катерене и слизане на баирчето до нас/за съжаление Горския е хванал само слизането/....
След като се наиграхме като деца на воля,колоната се построи и продължихме напред....Много ми беше трудно да карам и да снимам в движение,но следващата снимка е направо пилотаж и заснимане в движение направо граничещо с невъзможното..../без да се хваля де
/Все още в пълен състав/някои машини по-късно отпаднаха/,се отправихме към по-нататъшните предизвикателства.
........следва продължение......
/,а именно трябваше да отстраним падналите дървета по пътя си.
.JPG)
Коментар