Tweet
Тази събота се събрахме една приятна компания, и покарахме малко...... Има-няма пет часа и половина....
Участници:
Калоян - коко11 и бъги,
Тихомир и червения Вранглер ,
Момчил и Паджеро 2,
Крис и Ники с Ленд Ровера,
Диана и фотоапарата,
аз и мустакатия Патроль.
От тук със снимки....
Диана и Крис
Ник/Николет
Ленд Ровер, стои и чака, и не знае какво му подготвила съдбата за този ден.....
Накрая всички се събрахме, и потеглихме......И се почна
Мина веднъж, реши да пробва алтернативния маршрут.
Не стАА, давай назад
Таман ще измие ДВГ-то
Тихомир с Вранглера. Първия опит.
Айде пак
Тук Крис пробва обходния маршрут
Реши че няма да слиза тук,
и обръща
Тук нещо си поспряхме и отиваме да видим, защо, аджеба?!?
Ето защо....
Тихомир отмъщава за пукнато стъкло на Вранглера.....
Продължаваме....
Тук спираме за малко...
Защото следва първа изненада...
не се вижда добре, а така?
Преминаване на бъгито и Вранглера нещо се губи, сигурно защото бяхме твърдо заети да разпъваме въжета, и да търсим място къде да ги закачим.... Само ще кажа, че се минава само с полиспаст, като джипки се подсигуряват при изкачване с втора лебедка, на този, които минал преди теб......
Само Крис, се отказа от тази екстра...
Идва моя ред...
Наклона не личи да е много голям
Обаче като си в джипа, усешането е за такъв.....
Вече съм горе.
И продолжаваме ето до това място.
Където Крис послуша Калоян, който му каза че се минава на ход. Странното в случая, че Крис почти не отбира от български, а Калоян му го каза определенно не на английски. И ето го резултата
На Крис нищо му няма, захващаме се за спасителни действия.
Ей ся, жа го изправим на крака.....
УСПЯХМЕ!!!!!!
Да го обърнем на другата страна
Мдааааааааа, спасители.......
АйдИ пак
Въжета от тук
От там
Край стига толкова да се излежава.....
Готов за боя.....Интересно че го въргаляхме насам/натам близо един час, а това нещо запали от раз, и работеше като часовник. И почти нямаше течове. Нито от гориво, нито от масла......Подготвена джипка, и то с много мисъл.....
Имаше още две изкачвания, не кой знае какви, обаче на последното умря аккомулатора на Паджерото, съответно в най-неподходящия момент......
Тук свърши и втория комплект аккомулатори за фотоаппарата......
Нататък беше лесно, Крис излезе с три лебедки, аз с две, и се прибрахме да пием бири.
На бири Крис и Ник споделили че аглицкия оффроуд ряпа да яде пред българския, на въпрос дали ще дойдат пак да карат с нас отговорили:
-Кога?
Това е от мен.
Участници:
Калоян - коко11 и бъги,
Тихомир и червения Вранглер ,
Момчил и Паджеро 2,
Крис и Ники с Ленд Ровера,
Диана и фотоапарата,
аз и мустакатия Патроль.
От тук със снимки....
Диана и Крис
Ник/Николет
Ленд Ровер, стои и чака, и не знае какво му подготвила съдбата за този ден.....
Накрая всички се събрахме, и потеглихме......И се почна
Мина веднъж, реши да пробва алтернативния маршрут.
Не стАА, давай назад
Таман ще измие ДВГ-то
Тихомир с Вранглера. Първия опит.
Айде пак
Тук Крис пробва обходния маршрут
Реши че няма да слиза тук,
и обръща
Тук нещо си поспряхме и отиваме да видим, защо, аджеба?!?
Ето защо....
Тихомир отмъщава за пукнато стъкло на Вранглера.....
Продължаваме....
Тук спираме за малко...
Защото следва първа изненада...
не се вижда добре, а така?
Преминаване на бъгито и Вранглера нещо се губи, сигурно защото бяхме твърдо заети да разпъваме въжета, и да търсим място къде да ги закачим.... Само ще кажа, че се минава само с полиспаст, като джипки се подсигуряват при изкачване с втора лебедка, на този, които минал преди теб......
Само Крис, се отказа от тази екстра...
Идва моя ред...
Наклона не личи да е много голям
Обаче като си в джипа, усешането е за такъв.....
Вече съм горе.
И продолжаваме ето до това място.
Където Крис послуша Калоян, който му каза че се минава на ход. Странното в случая, че Крис почти не отбира от български, а Калоян му го каза определенно не на английски. И ето го резултата
На Крис нищо му няма, захващаме се за спасителни действия.
Ей ся, жа го изправим на крака.....
УСПЯХМЕ!!!!!!
Да го обърнем на другата страна
Мдааааааааа, спасители.......
АйдИ пак
Въжета от тук
От там
Край стига толкова да се излежава.....
Готов за боя.....Интересно че го въргаляхме насам/натам близо един час, а това нещо запали от раз, и работеше като часовник. И почти нямаше течове. Нито от гориво, нито от масла......Подготвена джипка, и то с много мисъл.....
Имаше още две изкачвания, не кой знае какви, обаче на последното умря аккомулатора на Паджерото, съответно в най-неподходящия момент......
Тук свърши и втория комплект аккомулатори за фотоаппарата......
Нататък беше лесно, Крис излезе с три лебедки, аз с две, и се прибрахме да пием бири.
На бири Крис и Ник споделили че аглицкия оффроуд ряпа да яде пред българския, на въпрос дали ще дойдат пак да карат с нас отговорили:
-Кога?
Това е от мен.
Коментар