Tweet
Здравейте.В неделя на 19.10.08г. решихме този път наистина да не се кара само на заден мост,а да си спретнем една не много дълга,но по-съдържателна разходка с хард елементи.Поради факта че скоро въобще не беше валяло и спомена от горчивия ни опит от преди две седмици/когато всяка локвичка беше като манна небесна за нас/,този път решихме че р.Тунджа може би ще ни предостави толкова бленуваното кално приключение.
И така събрахме се на бенз. ОК и потеглихме в решеното направление.
Разбира се че до крайната ни дестинация решихме да караме по черно.Поведох групата в посока с.Змеево,като скоро достигнахме и първото интересно място от предварителната програма.Това беше едно много стръмно изкачване,което днес щеше да е само като туристическа атракция,докато в кално време се превръща в истинско предизвикателство.
Естествено всички се справиха и много скоро се събрахме на върха готови да продължим прехода.
Не след дълго излизайки на билото/след още едно стръмно изкачване,от което обаче няма снимки
/,ни се откри невероятен изглед на идващата есен.
А тук в далечината се вижда и първата отправна точка с. Змеево.....
........а малко по-надясно и величествено се издига вр.Бетера/или Вулкана както го наричаме/Представлява наистина /макар и много отдавна/загаснал вулкан и със своите около800м.над морето е най-високия в района връх на Средна Гора.Много интересен като дестинация/с джип може да се качи почти догоре/,и с невероятен изглед към Ст.Планина.
За съжаление обаче днес нашия път минаваше само в подножието и продължаваше в посока на р. Тунджа.
Продължихме ,но много скоро реших спонтанно да предложа на групата едно минаване напряко от върха към низината,защото изживяването и красотата която щеше да се открие пред нас само така можехме да я видим в истинската и пълнота.
И така последва наистина едно офроуд/тоест без никакъв път /спускане директно по склона.
За красотата няма да говоря ....вижте я сами......
По склона пасяха животни,а това са техните пазачи.......
Белата категорично спомена/при вида на всичко това/,че почва незаконен строеж в района
Трудно се откъснахме от омагьосващата сила на красотата на природата и скоро достигнахме и крайната си точка.Първото място за заигравка беше до самото с.Ягода.
Още щом стигнахме реката и като не видели се юрнахме да газим и да щурмуваме високите брегове.Дори и колегите с ендуротата се спряха да ни гледат как лудеем
Този бряг се оказа костелив орех за Витарата на Белата,докато Нисана го изкатери......
....колкото и да не иска да си признае собственика на тази НЕпроходима Витара 
Малкия ми навигатор оглежда терена,за да е готов за всичко
След като пробвахме и спускания по стръмните брегове/с подобаващи забивания на предните брони в дъното/,и изкачване на същите,след като се наиграхме продължихме и към следващата дестинация.А тя беше едно преминаване през реката.
Самото преминаване не беше кой знае какво,но издраскването на отсрещния бряг беше заигравка.....
Естествено за мен и Нисана и след преодоляването на стръмния бряг имаше предизвикателство.То се състоеше в много тясното/тип Самурайско/място за преминаване напред.
След натиск на дърветата с големия трактор и ....естествено помощ от колегите теснотията остана след нас,и то без щети/като изкривени калници,врати и др./
Само че облекчението беше краткотрайно......Новото предизвикателство,малко трудно може да бъде преборено дори и от големия Нисан.
За първи път не исках джипката ми да е толкова висока
Преминаването ми изглеждаше невъзможно,но все пак навлезнах в тунела и след кратко застъргване на багажника ми в свода.......успях да премина.
А това сме с навигатора след страшното преминаване....поздравяваме се за успеха
Повъртяхме се из района още малко,но нищо интересно /във вид на кал де / не намерихме ,и единодушно след обща снимка.....
.....решихме да преминем към план Б.Той включваше да се изтеглим в посока Ст.Бани и с.Сулица,да потърсим калчица в отдавна изпуснатото езеро на Баните и след това.....на вилата на Белата да палнем барбекюто и....т.н.
По пътя видяхме и други красоти.....
И така събрахме се на бенз. ОК и потеглихме в решеното направление.
Разбира се че до крайната ни дестинация решихме да караме по черно.Поведох групата в посока с.Змеево,като скоро достигнахме и първото интересно място от предварителната програма.Това беше едно много стръмно изкачване,което днес щеше да е само като туристическа атракция,докато в кално време се превръща в истинско предизвикателство.
Естествено всички се справиха и много скоро се събрахме на върха готови да продължим прехода.
Не след дълго излизайки на билото/след още едно стръмно изкачване,от което обаче няма снимки
/,ни се откри невероятен изглед на идващата есен.А тук в далечината се вижда и първата отправна точка с. Змеево.....
........а малко по-надясно и величествено се издига вр.Бетера/или Вулкана както го наричаме/Представлява наистина /макар и много отдавна/загаснал вулкан и със своите около800м.над морето е най-високия в района връх на Средна Гора.Много интересен като дестинация/с джип може да се качи почти догоре/,и с невероятен изглед към Ст.Планина.
За съжаление обаче днес нашия път минаваше само в подножието и продължаваше в посока на р. Тунджа.
Продължихме ,но много скоро реших спонтанно да предложа на групата едно минаване напряко от върха към низината,защото изживяването и красотата която щеше да се открие пред нас само така можехме да я видим в истинската и пълнота.
И така последва наистина едно офроуд/тоест без никакъв път /спускане директно по склона.
За красотата няма да говоря ....вижте я сами......
По склона пасяха животни,а това са техните пазачи.......
Белата категорично спомена/при вида на всичко това/,че почва незаконен строеж в района
Трудно се откъснахме от омагьосващата сила на красотата на природата и скоро достигнахме и крайната си точка.Първото място за заигравка беше до самото с.Ягода.
Още щом стигнахме реката и като не видели се юрнахме да газим и да щурмуваме високите брегове.Дори и колегите с ендуротата се спряха да ни гледат как лудеем
Този бряг се оказа костелив орех за Витарата на Белата,докато Нисана го изкатери......
....колкото и да не иска да си признае собственика на тази НЕпроходима Витара Малкия ми навигатор оглежда терена,за да е готов за всичко
След като пробвахме и спускания по стръмните брегове/с подобаващи забивания на предните брони в дъното/,и изкачване на същите,след като се наиграхме продължихме и към следващата дестинация.А тя беше едно преминаване през реката.
Самото преминаване не беше кой знае какво,но издраскването на отсрещния бряг беше заигравка.....
Естествено за мен и Нисана и след преодоляването на стръмния бряг имаше предизвикателство.То се състоеше в много тясното/тип Самурайско/място за преминаване напред.
След натиск на дърветата с големия трактор и ....естествено помощ от колегите теснотията остана след нас,и то без щети/като изкривени калници,врати и др./
Само че облекчението беше краткотрайно......Новото предизвикателство,малко трудно може да бъде преборено дори и от големия Нисан.
За първи път не исках джипката ми да е толкова висока
Преминаването ми изглеждаше невъзможно,но все пак навлезнах в тунела и след кратко застъргване на багажника ми в свода.......успях да премина.
А това сме с навигатора след страшното преминаване....поздравяваме се за успеха
Повъртяхме се из района още малко,но нищо интересно /във вид на кал де
/ не намерихме ,и единодушно след обща снимка..........решихме да преминем към план Б.Той включваше да се изтеглим в посока Ст.Бани и с.Сулица,да потърсим калчица в отдавна изпуснатото езеро на Баните и след това.....на вилата на Белата да палнем барбекюто и....т.н.
По пътя видяхме и други красоти.....
,че ще вземеш да си купиш Нисан и после....няма да имаш стигане
Коментар