Хард щурм на вр.Бузлуджа

[lubashki777]

Колеги здравейте.Неотдавна един колега/Горския/предложи да пробваме един път водещ към Бузлуджа,по който никой от нас не беше минавал.За съжаление друг наш колега който познава района добре спомена,че от там /особено сега когато всичко се топи/е невъзможно да се изкачим.И така изготвен беше друг марпшрут,който включваше изкачване до вр. Бузлуджа по друг маршрут и спускане обратно по въпросния път.
И така на 20.04.08год. /неделя/,групата която наброяваше 9джипа/и в последствие едно ендуро/,се отправихме към Ст.Планина.Още долу в равнината по маршрута ни се появи и първото/особено за някои/сериозно предизвикателство.Пътят ни минаваше в близост до р. Тунджа и не след дълго ни се наложи да я прекосим,което при доста придошлата река се оказа особено за ниските машини сериозно предизвикателство.





Всички преминахме успешно и скоро стигнахме с. Енина откъдето и навлезнахме в планината.Още от самото начало ни се разкри невероятна гледка,която ни съпровождаше през целия преход.


Пътят ни продължи нагоре като стана доста тесен,каменист и на места доста рисков за минаване/поне за широкия Патрол/.Лошото беше,че от дясно стръмния наклон беше само в много тънки дръвчета и храсти и при не дай боже проблем те не можеха да задържат дори и самурайче,пък камо ли тежките машини в групата.

Макар и бавно и внимателно скоро преминахме рисковия участък и излязохме на широка поляна от където се откриваше и идеална гледка към целта ни.

А това се виждаше назад.....

.....а красотата беше навсякъде.

Колоната потегли напред и скоро стигнахме до следващото екстремно хард предизвикателство.За него нашия водач ни предупреди още като тръгвахме,но ние нали сме куражлий/или пък много болни от заразата офроуд/,единодушно решихме че то ако е лесно....няма да е интересно.И така стигнахме до въпросното място,което освен с величествената си красота и изглед, много ми напомни за приключенията ни на римския път за които вече ви разказах.



Тъй като имаше три пътя за преодоляване на скалното препятствие,всеки направи оглед за най-добрия избор за своята машина.Най-голям избор имаха Самурайчетата като най-малки по габарит/при мен нещата не стояха така/Ето и коланата в очакване на всеки да му дойде реда.


И така старта беше даден и машините започнаха една по една да се борят с екстрема.



Паджерото макар и с блокажи видя немалко зор.Камъните непрекъснато се разместваха и джипа пропадаше.


Все пак успя....за следващото Паджеро обаче се наложи лебедка/то нямаше никакви блокажи и преценихме да играем на сигурно/

Ето че дойде и моя ред.Насочих машината към препятствието и.....
....се започна едно копаене,местене на камъни/явно 2-та тона и задния блокаж си казваха своето/.В крайна сметка........



.......разминавайки се само със сериозен удар в дясната степенка Патрола изкочи и премина скалистия праг.


Препятствието въобще не беше за подценяване,дори и Г-то на Динко/което е с три блокажа/,не можа да го премине от първия път и го атакува 2-3пъти.

Самурасниците минаха съвсем леко и безпроблемно но по средния възможен път,където широките машини не можеха и да си помислят да се пробват.


А червената Витара пробва третата възможност ,но попадна на много шума и кал под нея,и комбинирано със скалите преминаването стана невъзможно без лебедка.


Скоро всички бяхме преодолели скалите и щом се насладихме за последно на невероятния изглед ........

........се насочихме към Бузлуджа.Тук е мястото да кажа че последващия етап от прехода ни макар че преминаваше през една страшно красива гора,на доста места се поизпотих защото широкия Патрол минаваше или на магия или с остъргване по дърветата и даже дълбоките и кални коловози дори и не ги забелязах.





Срещнахме и една сериозна пряспа сняг.....ние само обаче си мислехме че е сериозна,защото никой не предполагаше какво ни чака

Малко по-малко се придвижвахме по маршрута и не след дълго стигнахме в подножието на Бузлуджа.Тука спряхме за почивка и похапване.Решихме,че няма смисъл да се качваме до самия паметник,тъй като от тук и с кола можеше да стане това.


От тук ни предстоеше/поне така си мислехме де/да хапнем и да се спуснем отново надолу по първоначалния път който бухме избрали.Но понякога една шкембе чорба/или по-скоро липсата на такава/,може да те вкара в такова приключение,че дори и не би си го помислил че може да ти се случи........

[горския]

До: Хард щурм на вр.Бузлуджа

Идеално!А продължение няма ли да има?

[Чавдар (V93)]

До: Хард щурм на вр.Бузлуджа

Ето че дойде и моя ред.Насочих машината към препятствието и..... се започна едно копаене,местене на камъни/явно 2-та тона и задния блокаж си казваха своето/. В крайна сметка ........ разминавайки се само със сериозен удар в дясната степенка Патрола изкочи и премина скалистия праг.

Започвай леееекичко да си мислиш за едни 33-ки.
Патрул с 31-ци и Патрул с 33-ки са различни джипки ...

[дядо Ники]

До: Хард щурм на вр.Бузлуджа

Страхотно! Браво! И хубави снимки, които просто ти вдъхват мерак и твоята машина (с помощта на сговорната дружина) да може да се провира в камънаците.

***

Разглеждайки форсирането на Тунджа, се сетих за нещо, което вероятно не е нищо ново за опитните колеги. Ама нека все пак да ви го кажа, може би на някого ще свърши работа.

Значи като се върнах от "Сузуки" - събора (иска ми се още веднъж да благодаря на заралии за организацията и гостоприемството), за всеки случай отидох при Голди за проверка на ходовата част. Въпросната част беше добре и все още си ходи стабилно. Но не щеш ли, се установи наличието на вода в раздатъчната кутия.

Това сигурно не е сензация, но за мен беше мнооого учудващо - откъде е влязла толкова вода, че маслото от раздатката да тече не като масло, а да речем като мляко. Следователно - смяна на маслото.

***

- Във вода влизал ли си? - попита спокойно Голди.

- Ми влизах - смънках аз. - После се оттичаше няколко часа от купето, а после съхна до другия ден. (Около минералните бани бяхме поизкъпали джипките.)

- Казвай ги тия неща - рече той поучително. - Важни са.

***

Извинявайте, ако ви разкривам прелестите на топлата вода. Но просто ги казвам "тия неща". Номерът на реката (студената вода), оказва се, не е само да влезеш и да излезеш...

***

Още веднъж - поздравления за разходката и репортажа.

***

P.S. Любо, имаш Л.С.

[lubashki777]

До: Хард щурм на вр.Бузлуджа

И така разбирайки,че в хижата където спряхме за почивка няма шкембето за което се бяхме нахъсили,групата взема решение да отскочим до вр.Шипка и там да хапнем.Всички се съгласихме ,защото то Шипка ей го къде беше и щяхме да стигнем доста бързичко/така си мислехме/Запалихме машините и потеглихме.Естествено, че на първата отбивка изоставихме асвалта и продължихме по черно.И тука започна купона.Падналите дървета бяха на всеки завой,и придвижването ставаше много бавно.Въпреки че колегата който ни водеше ни предупреди да вземем резачка,нашата в последния момент беше възпрепятствана и си остана в Ст. Загора.Добре че един колега от Казанлък спаси положението.Въпреки всичко гледката която ни се разкриваше между дърветата беше невероятна.


Поредното изчакване за да се освободи пътя.



Докато чакахме резачката да си свърши работата не пропуснах и това красиво дере.....познайте какви идеи ми минаха през главата.....

Дотук добре,но купона още не беше започнал....
Като достигнахме до началото на първите преспи сняг все още си мислехме че скоро ша ядем шкембе,ама.....
Изпратихме напред колегата с ендурото да провери до къде е снега и дали ще можем да продължим.......

.......но новините не бяха обнадеждаващи.Човекът ни каза кратко и ясно да се връщаме.Е да ама ние като не сме свикнали да се предаваме....и решението не закъсня.Продължаваме,ако трябва и с лебедки
Тясната пътечка която беше без сняг беше подходяща /донякъде/Самурайчетата и Витарите да преминат по-лесно,но за големите и широките нещата стояха доста по друг начин.Първо тръгна Г-то/като по-проходимо/,да пробва дали изобщо по-големите машини ще могат да минат.

Лошото беше че от дясно си беше стръмно дере,а снегът те занасяше/особено задния мост/на страни и рискът някой да пропадне беше много голям.На места снегът беше съвсем до края на пътя и нагазвайки в него някои от по-ниските имаха проблеми.

Така един по един с помощ от приятел или бутане машините се придвижваха напред.Ето че дойде и моя ред.Нисана като една от най-тежките машини в групата и същевременно най-широката имаше не малко проблеми.....



Разбрах че само с много гас на малка скорост имам шанс да мина без лебедка или да не ме изнася пряспата надолу към дерето.На няколко пъти задна дясна гума беше на ръба в следствие на което оставих по храстите и задния разширител на калника/благодаря на колегите че ми го донесоха/

Ситуацията не беше никак розова.Снегът продължаваше напред около 700-800м.,като на всеки метър имаше вероятността някой да се хвърли в дерето.Скоро края на хард снежното приключение се видя,но тъкмо там червената Витара закъса в дълбокия коловоз направен от предните машини.Наложи се разпъване на лебедка и дори полиспаст,защото окопаването си беше сириозно.

Тук Патрола мина без никакви грижи като за всеки случай го позасилих повечко.


Снегът беше до тук/така си мислехме/и групата продължи по -бързо напред към....шкембето разбира се
Скоро излязохме на асфалта и вече ми замириса на оцет с чесън........ноооо.....
Запазена марка на Заралий /правих едни закъсвания на 2м. от асфалта/е да закъсваме на асфалта.То в дълбок и кален коловоз или в блато всеки може,но на асфалт......то майсторлък се иска и......сняг
Само след 100м. по асвалта стигнахме до сериозен сняг.Отново имахме само едно тясно участъче от дясна страна,което си граничеше със стръмно дере/защо ли ми е познато вече това/

Колоната тръгна,но дори и по-малките и по-леките минаваха на една страна и занасяха.


Не закъсня и първото пропадане в дерето.Паджерото на Видьо занесе и хлътна.


Веднага се хвърлихме да му помагаме.Един мина отпред и го закачи с лебедката,а ние с помоща на колан го вързахме отзад,за да предотвратим продължаващото свличане.

Не след дълго със задружни усилия Паджерото го върнахме на пътя.И ето че дойде и моя ред.Зад мен имаше и други участници,които чинно чакаха реда си за да преминат през снега


Отначало тръгнах добре,но поразкопания път от предните джипове в един момент ми поднесе лоша изненада и след няколко прибоксувания се озовах дори в по-лошо положение спрямо Паджерото.


Системата обаче беше вече отработена и докато аз щраквах някоя снимка ,а приятелката на моя навигатор неистово се беше залепила за лявата страна на джипа/за да не се обърнел/,моята лебедка вече беше закачена,а колана отзад беше вързан и дружината го опъваше.Тук при първото придърпване се установи,че дървото/макар и не малко/подава барабар с корените,затова се ноложи презакачане на лебедката на по-далечно дърво.След няколко маневри и Нисана беше на пътя.Не след дълго вече ядяхме шкембето което натрави расотката ни още по-хард и замалко заради което не изтървахме два джипа в дерето.Хапнахме и тръгнахме да достигнем пътя за връщане.Този път внимателно заобиколихме снежния участък и скоро тръгнахме надолу към равнината.Трасето наистина по това време е невъзможно да се щурмува нагоре.Дори и само на лебедка успеха е съмнителен.При този наклон и постоянно стичащата се вода от горе,дори и слизането на моменти граничеше с пързаляне/даже и на първа бавна/.Скоро се добрахме долу и преминавайки под паднали дъвета които буквално остъргваха по тавана нас по-големите продължихме по течението на реката и излязохме на асфалта.
Така приключи тази расотка.Както казаха много колеги доволни от нея имаше всичко.Имаше и клонаци и стръмни изкачвания и водно препятствие и скален офроуд и дори сняг който ни докара много хард емоции/е за това трябва и да няма шкембе/Разходката премина без сериозни щети и всички бяхме доволни накрая.Изгледите и красотата нямаха равни и с думи трудно се описват.За това и реших да ви направя съпричастни към това приключение и да се опитам да ви предам очарованието на природата и нашата борба с нея.Дано да съм успял Поздрави.

[lubashki777]

До: Хард щурм на вр.Бузлуджа

Извинявайте, ако ви разкривам прелестите на топлата вода. Но просто ги казвам "тия неща". Номерът на реката (студената вода), оказва се, не е само да влезеш и да излезеш...

Нищо лошо не виждам някой да бъде предупреден от колега......
Аз лично за себе си винаги ама ВИНАГИ когато газя в повече от 20-30см. вода задължително правя преглед да не е попаднала вода в маслата по трансмисията след това!Поздрави.

[jororib]

До: Хард щурм на вр.Бузлуджа

Страхотна разходка,радвам се че споделихте.