Tweet
Здравейте.Омръзна ми всяка първа неделя от месеца когато имаме среща на колегите от Ст. Загора да започвам репортажа си с това,че уж преди срещата нещо набързо,пък то......Омръзна ми....но.....тази седмица беше наистина върха на сладоледа.
Заралий решихме да се опитаме да направим преходче през Мъглиж-Селце-Дюля-Българка-Кръстец.Още в началота на седмицата един от нашите колеги ни предупреди,че предната неделя наши съмишленици от Казанлък са се опитали безуспешно да пробият по този маршрут,защото горе след Дюля имало много и замръзнал сняг.Но ние да не се плашиме така лесно я.....????
И ето че неделята дойде,решихме срещата да не е от 14.00ч.,а да е от 16.00ч. с идеята да имаме време да се борим със стихийте.Срещата както винаги беше на ОКей бензиностанцията в 09.00ч.Тъй като малко закъснях ,пропуснах и сутрешните дебати отностно маршрута.Тъй като до Селце има и асфалтов път,а не беше сигурно дали нататък ще е проходимо,с цел расотката да не стане асфалтова последва и промяна на маршрута,и колоната се насочи към преход по черно до Селце .Бройката на участниците хич не беше малка-11джипа,като в последствие се присъедини и още един от Казанлък.
Маршрутът минаваше през Тулово/до там асфалт/,след това по черно до с.Горно Изворово.Пътят не беше труден,но пък беше интересен с преминаване на няколко пъти на река и невероятен изглед към заснежените върхове на Ст.Планина.
Ето за това говоря....
....а аз не се сдържах и викам чакай да го приближа....
....е да ама то много красота беее....и пак не се сдържах,като усещах че колегите ми вече ме хокат,че се мотам
Скоро стигнахме и с.Горно Изворово и от там навлезнахме в планината.Още след първите няколко завоя нашето безгрижие започна да се изпарява.Появиха се и първите преспи сняг,които не бяха нещо съществено,но веднага дадоха знак,че прехода се очертава /меко казано /истинско испитание.
Последва и обсъждане на въпроса дали да продължаваме или да се връщаме овреме,но.....ние не се предаваме толкова лесно.
Още на следващия завой и ситуацията ни се изясни ......Появи се сериозен сняг и не закъсняха и първите закъсвания.
Коловозите наистина бяха сериозни и преспите на места доста дълбоки.
Не стига това,ами и за капак на Сакана Чирокито остана без предноТо днес не му вървеше,забравих да спомена,че точно преди да навлезем в планината,му окъси инсталацията и нямаше никакви токове.Там след доста забавяне и залягане под волана нещата с ТеНеТеМе се оправиха,но тук вече ситуацията подсказваше,че днес не е точно неговия ден и трябва да обърне назад.Е да то лесно на приказки, ама как се объща закъсало Чироки и то само на заден мост
......трудно
То джипа не само че беше закъсал в снега,но и беше хлътнал и в дерето от ляво.Първоначално с Г-то на Динко и много жива сила се опитахме да го избутаме на пътя,но.....се наложи разместване на машините/което в този сняг не беше хич лесно/,и Нисана да достигне до него.А моята навигаторка все още не е съвсем наясно в какво съм я забъркал
Последва изходна позиция за .....помощ от приятел.
Между другото за бройката от 12 джипа Нисана беше единствения с лебедка и предвид ситуацията в която се напъхвахме все повече и повече,ми минаха за момент едни мисли...."дано да издържи машинката"...След изваждането на хАмериканската уазка се наложи и да го съпроводя обратно през първите големи преспи обратно към селото,защото не се знаеше дали на заден мост няма да затъне някъде.След като изпратихме колегата успешно прехода продължи.Една част от групата беше дръпнала около 1-2км. напред ,за да докладва дали въобще е проходимо или наистина ще се наложи да се отказваме.Инфото беше обнадеждаващо и ние продължихме напред,докато.......
....достигайки след преминаване на две доста стръмни и кално-снежни надолнища,завоя който ни извеждаше северно на планината не се започна купона.
По станциите чухме ,че Бертонето на Генко нещо позакъсало в снега и докато чакахме тези около него да му помогнат се насладихме на хубавото слънце и изгледа.
Беше като затишие пред буря.....
....защото снегът не беше хич малко,и продължаваше много напред по трасето.Бертонето беше легнало не на мостове,а направо на купетоЗа съжаление аз от този момент снимки нямам,тъй като имаше сериозно бутане.Скоро с помощта на Тойотата на Видьо машинката изкочи и освободи пътя на колоната.
Е да ама то пълно щастие няма.В този момент разбрахме,че Фронтерета на Марин е дръпнала въздух и/ние си помислихме ,че е от малко бензин в резервоара/не може да запали.Опела е на газ,но така и не намерих никъде аварийно бутонче за палене директно на гас.Наложи се с един шлаух50см./който намерих в Нисана/,да се опитаме да източим от Бертонето гориво.С общи усилия донякъде успяхме.
След като това не помогна,се наложи/непланово/сваляне на горивен филтър и други манипулации.
Между другото многото сняг и кал бяха взели и първата жертва.Тойотата на едно място беше извърлена настрани от коловоза и......
Не можех повече да следя какво става с Опела,защото след завоя се разиграваше друга трагедия в която една от главните роли/само че не като спасител на плажа/беше отредена за мен.Самураят на Горския тръгвайки надолу беше затънал много хубаво в дълбокия сняг.Е да ама това не беше достатъчно...Г-то отивайки да му помогне и успявайки/все пак е с три блокажа и доста по-високо/да мине пред фъстъка и то закъса.Нямаше как да минем без лебедка.Колегите разчистиха пътя за да мога да ги доближа/разумно разбира се/..........
.....и скоро лавирайки между джиповете аз застанах на изходна позиция.Моментът беше интересен ,защото не трябваше да рискувам да затъна и аз.Събрахме наличните колани и предприехме спасителна операция.Първо дръпнахме Г-то,на него му трябваха 2м. и излезе,но продължи напред да разбива снега и не след дълго отново се окопа,този път доооста по далече.
Със Сузито на Горския нямаше никакви проблеми и с една две маневри/макар,че назад придвижването дори и с блокаж беше почети невъзможно/го издърпах до горе при другите.Последва по-тежката задача.Трябваше да достигна Мерцедеса и да го издърпам от пряспата.Е да ама това не беше хич така просто.Тръгнах напред внимателно и без много форсажи,защото от дясно при едно занасяне можеше и замина в дерето.На едно място забоксувах и Патрола взема да се окопава.Помислих си до тука си бате,и даже преценявах вече дали ще достигнат коланите да дърпам колегата от тази позиция,когато при последен опит назад и напред и джипа успя да се освободи от прегръдката на дълбокия сняг и с риск от занасяне в дерето не отпуснах гаста докато не се приблиших на около 50м от закъсалото Г-е.С помоща на два колана 12 и 15м,плюс въжето на лебедката целта беше достигната.На Динко му трябваше 2м. назад и после да пробие 10м.и излизаше на сухо.Добре,че лебедката отказа след първите важни 2м......
....и освободеното Г-е успя да не закъса следващите 10м.и излезе на сухо.В тоя момент си казах това беше.Без лебедката сме загубени.Насред балкана при тези тежки условия и 12джипа/доста от които не добре подготвени/,просто не виждах изход.Но все трябваше нещо да се направи ,защото от вайкания ситуацията не ставаше по-добра.Насочих се към разглеждане на проблема номер едно.Лебедката и преди ми беше правила този номер и причината се оказа в не добра връзка на плюса на акумулатора.Прегледах го добре/там има вързани и други кабели/,пренаредих клемите,но....нищо.Чак след по-щателно вглеждане и проблема изведнъж се оказа елементарен.Болта на клемата и гайката бяха с развалени резби,и първоначално притягаха,но в последствие от вибрацията и голямата консумация на лебедката се губи връзката и ....на най лебедка.Проблемът беше веднага отстранен с ново болче и гайка/Боко благодарско за болта/,и нещата си дойдоха на мястото.Междувременно Дичето беше дръпнал напред на разузнаване дали изобщо е проходимо,защото и връщането обратно беше почети невъзможно.Връщайки се той ни информира,че може евентуално да се мине,но трябва промяна на стратегията.А именно:Г-то върви напред да разбива преспите ,а Патрола плътно го осигурява с лебедката.Всички други назад си помагат доколкото могат,а ако се наложи Нисана и Г-то се връщат и оказват помощ от приятел.И така продължихме,само че и на мен ми беше ред веднъж да закъсам и аз този ден.На излизане от големия сняг,коловоза ме изхвърли и аз заорах в дълбокото и....естествено,че легнах качествено на корем.Добре,че само с дърпане от страна Динко около 2-3 м. успяхме да върнем машината в коловоза и да изляза и аз на сушата
След като се изтеглихме ,за да направим път и на останалите ,зачакахме колоната да премине през снежния участък.Е да ама имаше закъсали и нещата се проточиха доста.В един момент след доста консултации по станцията с Румен който беше и последен в колоната дали да се опитам да се връщам да помагам или да продължа след Мерцедеса/който междувременно тръгна бавно напред/,той ми каза да продължаваме напред,че те щели да се справят.Тръгнахме по маршрута три джипа.Аз,Марин и Боко.Беше много красиво и дори не се стърпяхме и спряхме да запечатаме частици от това което ни заобикаляше.
Заралий решихме да се опитаме да направим преходче през Мъглиж-Селце-Дюля-Българка-Кръстец.Още в началота на седмицата един от нашите колеги ни предупреди,че предната неделя наши съмишленици от Казанлък са се опитали безуспешно да пробият по този маршрут,защото горе след Дюля имало много и замръзнал сняг.Но ние да не се плашиме така лесно я.....????И ето че неделята дойде,решихме срещата да не е от 14.00ч.,а да е от 16.00ч. с идеята да имаме време да се борим със стихийте.Срещата както винаги беше на ОКей бензиностанцията в 09.00ч.Тъй като малко закъснях ,пропуснах и сутрешните дебати отностно маршрута.Тъй като до Селце има и асфалтов път,а не беше сигурно дали нататък ще е проходимо,с цел расотката да не стане асфалтова последва и промяна на маршрута,и колоната се насочи към преход по черно до Селце .Бройката на участниците хич не беше малка-11джипа,като в последствие се присъедини и още един от Казанлък.
Маршрутът минаваше през Тулово/до там асфалт/,след това по черно до с.Горно Изворово.Пътят не беше труден,но пък беше интересен с преминаване на няколко пъти на река и невероятен изглед към заснежените върхове на Ст.Планина.
Ето за това говоря....
....а аз не се сдържах и викам чакай да го приближа....
....е да ама то много красота беее....и пак не се сдържах,като усещах че колегите ми вече ме хокат,че се мотам
Скоро стигнахме и с.Горно Изворово и от там навлезнахме в планината.Още след първите няколко завоя нашето безгрижие започна да се изпарява.Появиха се и първите преспи сняг,които не бяха нещо съществено,но веднага дадоха знак,че прехода се очертава /меко казано /истинско испитание.
Последва и обсъждане на въпроса дали да продължаваме или да се връщаме овреме,но.....ние не се предаваме толкова лесно.
Още на следващия завой и ситуацията ни се изясни ......Появи се сериозен сняг и не закъсняха и първите закъсвания.
Коловозите наистина бяха сериозни и преспите на места доста дълбоки.
Не стига това,ами и за капак на Сакана Чирокито остана без предно
То днес не му вървеше,забравих да спомена,че точно преди да навлезем в планината,му окъси инсталацията и нямаше никакви токове.Там след доста забавяне и залягане под волана нещата с ТеНеТеМе се оправиха,но тук вече ситуацията подсказваше,че днес не е точно неговия ден и трябва да обърне назад.Е да то лесно на приказки, ама как се объща закъсало Чироки и то само на заден мост......трудноТо джипа не само че беше закъсал в снега,но и беше хлътнал и в дерето от ляво.Първоначално с Г-то на Динко и много жива сила се опитахме да го избутаме на пътя,но.....се наложи разместване на машините/което в този сняг не беше хич лесно/,и Нисана да достигне до него.А моята навигаторка все още не е съвсем наясно в какво съм я забъркал
Последва изходна позиция за .....помощ от приятел.
Между другото за бройката от 12 джипа Нисана беше единствения с лебедка и предвид ситуацията в която се напъхвахме все повече и повече,ми минаха за момент едни мисли...."дано да издържи машинката"...След изваждането на хАмериканската уазка се наложи и да го съпроводя обратно през първите големи преспи обратно към селото,защото не се знаеше дали на заден мост няма да затъне някъде.След като изпратихме колегата успешно прехода продължи.Една част от групата беше дръпнала около 1-2км. напред ,за да докладва дали въобще е проходимо или наистина ще се наложи да се отказваме.Инфото беше обнадеждаващо и ние продължихме напред,докато.......
....достигайки след преминаване на две доста стръмни и кално-снежни надолнища,завоя който ни извеждаше северно на планината не се започна купона.
По станциите чухме ,че Бертонето на Генко нещо позакъсало в снега и докато чакахме тези около него да му помогнат се насладихме на хубавото слънце и изгледа.
Беше като затишие пред буря.....
....защото снегът не беше хич малко,и продължаваше много напред по трасето.Бертонето беше легнало не на мостове,а направо на купето
За съжаление аз от този момент снимки нямам,тъй като имаше сериозно бутане.Скоро с помощта на Тойотата на Видьо машинката изкочи и освободи пътя на колоната.Е да ама то пълно щастие няма.В този момент разбрахме,че Фронтерета на Марин е дръпнала въздух и/ние си помислихме ,че е от малко бензин в резервоара/не може да запали.Опела е на газ,но така и не намерих никъде аварийно бутонче за палене директно на гас.Наложи се с един шлаух50см./който намерих в Нисана/,да се опитаме да източим от Бертонето гориво.С общи усилия донякъде успяхме.
След като това не помогна,се наложи/непланово
/сваляне на горивен филтър и други манипулации.Между другото многото сняг и кал бяха взели и първата жертва.Тойотата на едно място беше извърлена настрани от коловоза и......
Не можех повече да следя какво става с Опела,защото след завоя се разиграваше друга трагедия в която една от главните роли/само че не като спасител на плажа
/беше отредена за мен.Самураят на Горския тръгвайки надолу беше затънал много хубаво в дълбокия сняг.Е да ама това не беше достатъчно...Г-то отивайки да му помогне и успявайки/все пак е с три блокажа и доста по-високо/да мине пред фъстъка и то закъса.Нямаше как да минем без лебедка.Колегите разчистиха пътя за да мога да ги доближа/разумно разбира се/...............и скоро лавирайки между джиповете аз застанах на изходна позиция.Моментът беше интересен ,защото не трябваше да рискувам да затъна и аз.Събрахме наличните колани и предприехме спасителна операция.Първо дръпнахме Г-то,на него му трябваха 2м. и излезе,но продължи напред да разбива снега и не след дълго отново се окопа,този път доооста по далече.
Със Сузито на Горския нямаше никакви проблеми и с една две маневри/макар,че назад придвижването дори и с блокаж беше почети невъзможно/го издърпах до горе при другите.Последва по-тежката задача.Трябваше да достигна Мерцедеса и да го издърпам от пряспата.Е да ама това не беше хич така просто.Тръгнах напред внимателно и без много форсажи,защото от дясно при едно занасяне можеше и замина в дерето.На едно място забоксувах и Патрола взема да се окопава.Помислих си до тука си бате,и даже преценявах вече дали ще достигнат коланите да дърпам колегата от тази позиция,когато при последен опит назад и напред и джипа успя да се освободи от прегръдката на дълбокия сняг и с риск от занасяне в дерето не отпуснах гаста докато не се приблиших на около 50м от закъсалото Г-е.С помоща на два колана 12 и 15м,плюс въжето на лебедката целта беше достигната.На Динко му трябваше 2м. назад и после да пробие 10м.и излизаше на сухо.Добре,че лебедката отказа след първите важни 2м......
....и освободеното Г-е успя да не закъса следващите 10м.и излезе на сухо.В тоя момент си казах това беше.Без лебедката сме загубени.Насред балкана при тези тежки условия и 12джипа/доста от които не добре подготвени/,просто не виждах изход.Но все трябваше нещо да се направи ,защото от вайкания ситуацията не ставаше по-добра.Насочих се към разглеждане на проблема номер едно.Лебедката и преди ми беше правила този номер и причината се оказа в не добра връзка на плюса на акумулатора.Прегледах го добре/там има вързани и други кабели/,пренаредих клемите,но....нищо.Чак след по-щателно вглеждане и проблема изведнъж се оказа елементарен.Болта на клемата и гайката бяха с развалени резби,и първоначално притягаха,но в последствие от вибрацията и голямата консумация на лебедката се губи връзката и ....на най лебедка.
Проблемът беше веднага отстранен с ново болче и гайка/Боко благодарско за болта/,и нещата си дойдоха на мястото.Междувременно Дичето беше дръпнал напред на разузнаване дали изобщо е проходимо,защото и връщането обратно беше почети невъзможно.Връщайки се той ни информира,че може евентуално да се мине,но трябва промяна на стратегията.А именно:Г-то върви напред да разбива преспите ,а Патрола плътно го осигурява с лебедката.Всички други назад си помагат доколкото могат,а ако се наложи Нисана и Г-то се връщат и оказват помощ от приятел.И така продължихме,само че и на мен ми беше ред веднъж да закъсам и аз този ден.На излизане от големия сняг,коловоза ме изхвърли и аз заорах в дълбокото и....естествено,че легнах качествено на корем.Добре,че само с дърпане от страна Динко около 2-3 м. успяхме да върнем машината в коловоза и да изляза и аз на сушатаСлед като се изтеглихме ,за да направим път и на останалите ,зачакахме колоната да премине през снежния участък.Е да ама имаше закъсали и нещата се проточиха доста.В един момент след доста консултации по станцията с Румен който беше и последен в колоната дали да се опитам да се връщам да помагам или да продължа след Мерцедеса/който междувременно тръгна бавно напред/,той ми каза да продължаваме напред,че те щели да се справят.Тръгнахме по маршрута три джипа.Аз,Марин и Боко.Беше много красиво и дори не се стърпяхме и спряхме да запечатаме частици от това което ни заобикаляше.
И по този повод вече смятам, че освен луд пилот си тРебе и луд фотограф,даже по-луд,за да може да предугажда лудостта на пилота и да има в крайна сметка снимки и от тези моменти.
))
....направо не ми се говори......Днес ми я направиха при Динко....смятам,че ще държи.Ама ако пак отида там пак ша карам на зад
Коментар