Обява

Свий
Няма добавени обяви.

За 13.01.08г.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    До: За 13.01.08г.

    Та, както вече казах, първата разходчица за 2008 г. се получи мноого интересна!

    Ако човек погледне по-горе в тази тема, от първоначално разменените реплики може да се зачуди защо тя е в "Хард разходки". Нали там нещо хард барбекюта, големи скари се споменават ...


    Обаче да знаете, темата си е баш на правилното място. Че скара имаше - имаше. Ама това май беше единственият "софт" елемент. Иначе разходката си беше точно каквато трябва!

    Съгласно договорката с Маркан, малко преди 10:30 двамата с Виктор вече бяхме в центъра на Клисура, където вече ни чакаха Маркан, Иван със Самурая с колегата кайо с Витарката.
    Малко след това към групата се включи и Калоян с червения Самурай.
    Голди и gere се позабавиха малко, поради което се реши да тръгваме, а те да ни настигнат по пътя.

    Оказа се, че нямаха никакъв проблем с настигането, защото още на излизане от Клисура започна борбата със снега, която продължи през целия ден, та до полунощ ...

    Като се видя какво е положението, отпред минаха джипките, снабдени с по-големи гуми и други благинки.






    Оказа се обаче, че въпреки пробитите от първите 3 коли коловози, единият от самураите и Витарата виждат зор с изкачването.
    Това наложи бялото камионче да се върне за да окаже съдействие, а в същото време по радиото се обади и Голди, че с gere са вече в Клисура.

    Закачихме Витарата за Патрула и камиончето пое отново нагоре. Малко преди да излезем на равното блокажът ме завъртя на една страна и се наложи да свалим въжето. Очаквах, че на вече поутъпкания път Витарата, която беше със зимни шосейни гуми, ще успее да се качи самостоятелно, но това не се получи и колегата реши да не продължава нататък с нея. С оглед на това, което последва, мисля, че решението беше правилно ...


    Тъй като освен Самурая на Иван проблеми с изкачването имаше и УАЗ-ката на gere, решихме, че няма смисъл да чакаме събирането на групата, а ще е по-добре да не губим време, а да продължаваме напред и да пробиваме път, защото снегът в близост до селото не беше малко ...

    Речено - сторено. Червеният Вранглер пое напред. Скоро след това започна дружната борба на групата със снега ...






    А сняг си имаше доста, та и доста борба падна ...






    След няколко неуспешни опита да пробие през дълбокия сняг нагоре по баира, черният Дифендър пое ролята на снегоразбивач и не я изпусна до края на първия етап на разходката ...








    Докато Виктор бореше снега в този участък, Маркан ми даде възможност да направя сефтето на лебедката ...




    По стечение на обстоятелствата, точно на същата дата през миналата година беше и сефтето на лебедката на детевоза. И в двата случая резултатите бяха добри.


    Лека-полека навлязохме в гората, където снегът беше доста. Е, не чак толкова много, колкото Краси се опита да ни покаже, но си имаше много сняг ...




    Ама много вървеше вчера този Дифендър бе!





    Тук там се налагаше да се хвърли и по някоя лебедка, ама Асен това упражнение вече го владее много добре.




    Слава богу, паднали дървета по пътя ни вчера почти нямаше, та подобни гледки не бяха често явление ...





    За съжаление, по пътя червеният Самурай на Калоян остана само на задно и беше принуден да поеме обратния път. Бяхме все още близо до селото, пътят му беше пробит и беше само спускане, а колегата сложи и вериги на задните колела. Поради това, не очаквахме, че ще има някакви проблеми да се спусне обратно в селото. Доста по-късно разбрахме, че е хвърлил голяма борба и е опъвал доста лебедки ...


    Продължаваме нагоре ...




    Опааа, стават и такива неща ...



    "Ле-ле, обърна се!"






    Спокойно бе, Краси, у наше село това отдавна не се брои за обръщане!

    Хайде навигаторът да разпъва лебедката ...










    Лелеее, ама той и без каска! Та колко беше наказанието, казваш?




    Хем дълбок сняг, хем стръмничко ...







    А снегът един такъв, като пясък, че и с твърда кора отгоре ...


    Ама го сборихме и излязохме на високо.







    Горе ни посрещна искрящ на слънцето сняг и разкошна гледка ...




    Маркан за отрицателно време разпали огън и, докато двете УАЗ-ки и самураят ни настигнат, жарта за скарата беше готова и скоро мръвките зацвърчаха на нея.

    От тази част на разходката аз нямам снимки, та ще разчитаме на колегите.
    Последно редактирано от Чавдар (V93); 02-08-17, 13:53.
    Ние не сме неутрални!

    Коментар


    • #32
      До: За 13.01.08г.

      Някъде към 16:30 ч. бяхме готови за втората част на разходката. Слънцето вече беше тръгнало надолу и приятната топлина бързо отстъпваше на студа.
      Решихме да не се връщаме обратно по вече утъпкания път, а да се пробваме по посока Сапарево.

      След като Дифендърът пробиваше пътя нагоре до билото, беше редно сега някой друг да поеме снегоразбиваческата роля. За целта не е задължително снегоразбивачът да има блокажи, но определено помага ...




      Още с тръгването се видя, че тази работа няма да е лесна. Дълбокият сняг, в съчетание с лекия наклон направи минаването на още първите метри трудничко. Меко казано ...






      На този етап gere и Иван взеха решение да не продължават с нас, а да се върнат обратно в Клисура по вече добре утъпкания от 6 джипа път.
      И добре направиха. Защото от тук нататък ...




      приказката "борба за всеки метър" (а на моменти - и за сантиметри) ни най-малко не беше пресилена ...

      Хич не съм почитател на физическия труд, но вчера ми се наложи доста да покопая с лопатата.

      И камиончето видя зор, на което отговори със завиден апетит. По груби сметки, за преминати не повече от 150 км (в т.ч. пътуването по асфалт) глътна 60 л. Разход на километри е безсмислено да се смята, защото работата си беше на час ...




      Снегът беше дълбок ...












      но за сметка на това - с дебела обледена кора ...




      Не се наемам да броя колко пъти трябваше да се връщам назад и със засилка да хвърлям Патрула срещу снега отпред, само и само за да премина метър - два. После - връщане назад и отново в атака ...

      Загубих и сметката колко пъти се наложи да искам "помощ от приятел" от движещият се зад Патрула Дифендър, за да мога се измъкна обратно, когато посоката ми на движение се променяше от "напред" в "надолу".

      При една от тези ситуации, в които Дифендърът ме издърпа назад за пореден път, установих, че в същност шофьорът му е ей там отпред и с Маркан търсят къде е пътя, а зад кормилото на джипа е била Краси. Асен разправя, че й казал на майтап да вземе да ме дръпне, а пък тя просто взе, че ме извади.


      Точна ми е сметката само на лебедките, които се наложи да хвърля - 7 броя, ни повече ни по-малко.
      Нямаше как. Снегът много коварно крие под себе си засадите и, докато човек се усети, току-виж се озовал например ей тук ...







      В един момент се наложи да прекопаем една голяма пряспа, преградила пътя ни, чиято повърхност беше така втвърдена, че без проблем издържаше стотина килограмов човек без изобщо да поддаде.
      Без копане преминаването на този участък щеше да е малко рисковано, защото дълбокият и втвърден отгоре сняг заплашваха да свлекат джипа надолу по неуютно близкия стръмен склон ...






      В такива моменти човек не може да не се изкефи от дружните усилия и взаимопомощ на групата. Абсолютно всички се включваха в измъкването на затъналите джипове.

      Лично на мен ценно съдействие при разпъването на лебедките ми оказаха и Асен, и Голди, а искам специално да благодаря и на колегите Ивич и Станко, които не пожалиха усилия за да се в помощ на групата.

      Та така. Със задружни усилия се преборихме и бавно, но славно някъде след полунощ се спуснахме в Сапарево.

      Надявам се, че и другите колеги ще се включат със снимки.

      А бе, хубава разходчица стана!

      Единственото, което ми поразвали настроението, беше констатацията, направена късно през нощта на паркинга пред блока, че от 6 гайки на задно ляво колело 3 липсват, 2 са полуразвити и само една е здраво затегната на мястото си ... Май сме извадили късмет, че в един момент колелото не е тръгнало да си ходи самостоятелно.

      Явно трябва дебело да си запиша някъде, че след всяко излизане от сервиз (като за смяна на накладки например) човек трябва да си проверява как са му затегнали съответните болтове и гайки ...



      П.П. Всички снимки + малко клипчета
      Последно редактирано от Чавдар (V93); 02-08-17, 13:55.
      Ние не сме неутрални!

      Коментар


      • #33
        До: За 13.01.08г.

        Още в началото, когато ние с Виктор поехме снегоринската дейност, без да искаме открихме едно уникално пътче. Там движението на повече от 2 колела се извършваше рядко Такива дупки, оврази и хендеци преминахме и то не с малка скорост ( ако върнеш газта, просто спираш) , че когато вече ни се наложи да се връщаме ( Маркан каза, че преди време пътя бил задънен ), с Виктор не смеехме да минем оттам, откъдето бяхме минали вече веднъж на скорост ( а и едвам минахме с 2-та блокажа ) . В крайна сметка, отбелязахме пътя на ГПС и имаме едно на ум да го доизтестваме
        Последно редактирано от Асен Василев; 14-01-08, 13:41.
        RB Patrol Team

        Коментар


        • #34
          До: За 13.01.08г.

          Първоначално публикуван от Асен Василев Преглед на мнение
          В крайна сметка, отбелязахме пътя на ГПС и имаме едно на ум да го доизтестваме
          И аз съм си го маркирал ...
          Ние не сме неутрални!

          Коментар


          • #35
            До: За 13.01.08г.

            А леле, мале! Вие избихте рибата! Такива снимки се виждат рядко и в Санкт Петербургските репортажи! Евала!
            Technical Rescue Direct - life lies in courage
            http://www.offroad-bulgaria.com/show...60#post3258660

            Коментар


            • #36
              До: За 13.01.08г.

              Здравейте,

              Резходката беше невероятна! Радвам се, че беше толкова трудна, защото само в трудните моменти можеш да усетиш това, което почувствахме всички снощи!!!
              Благодаря на всички за всичко и се надявам скоро да го направим пак!
              Поздрави!

              Коментар


              • #37
                До: За 13.01.08г.

                А като ви гледам клиповете с дифендъра направо падам! Баси снегорина, баси нещото!
                П.С. И като ви гледам до къде ви се простират възможностите в снега ви напомням, че утре на сбирката на МСС ще си говорим за лавини
                Technical Rescue Direct - life lies in courage
                http://www.offroad-bulgaria.com/show...60#post3258660

                Коментар


                • #38
                  До: За 13.01.08г.

                  Разходката наистина беше невероятна. Участниците също. Всички се оказаха страхотни бойци с дълбокият сняг, сложните условия и умората. Невероятен хъс и желание да се продължава напред, въпреки неясностите напред и тъмнината във втората част. Удивен съм.

                  Както виждам явно съм участвал в една от най- най-Хард разходки и се надявам, че не съм бил в тежест на групата.
                  Да си призная, като новак в тези приключения в един момент късно вечерта дори ми мина мисълта за връщане по вече утъпкания път, но както Асен спомена тази идея е явно еретична тук, така че съвсем закономерно се загуби някъде в уж ясната зимна нощ.

                  Благодаря на Голди за поканата и на всички за незабравимите часове в планината.
                  ... to be continued

                  Коментар


                  • #39
                    До: За 13.01.08г.

                    Първоначално публикуван от Ivich Преглед на мнение
                    ... и се надявам, че не съм бил в тежест на групата.
                    Да си призная, като новак в тези приключения в един момент късно вечерта дори ми мина мисълта за връщане по вече утъпкания път ...
                    Както вече стана ясно, не може и дума да става да си бил в тежест на групата. Точно обратното беше. И към казаното по-горе искам да добавя една благодарност за това, че прояви наблюдателност и съобразителност, та забеляза храстчето, на което можах да се вържа с лебедката при пробиването на пряспата. Далеч по-лесно беше да се изоре снега с дифовете при помощта на лебедката.


                    А пък за другото, ако не се лъжа, снощи, в отговор на въпрос накъде ще се вадя от снега, май на теб казах, че пътят ни е напред ...
                    На такива, като снощните снегоринчета, само им кажи "От тука нЕма минаване" и после гледай сеир!
                    Ние не сме неутрални!

                    Коментар


                    • #40
                      До: За 13.01.08г.

                      Определено по едно време настъпи известно колебание - кой е по- правилният път (по-скоро посока защото път в снега нямаше). Пред Патрула имаше страховити навявания , и въпреки това Чавдар не се разколеба за посоката, която в крайна сметка поехме и излезе правилната.
                      На мен лично за първи път ми се случва да попадна в такова снежно безбрежие осветено от фаровете на "заоралите" джипки. Гледката си беше и красива, но и донякъде страшна.
                      Последно редактирано от Виктор Мечкаров; 14-01-08, 18:04.

                      Коментар


                      • #41
                        До: За 13.01.08г.

                        Добра разходка стана. БЕх тръгнал с идеята да се качиме 100м. над селото и да се окопаме Убаво.Така хем горивото ще остане хем скарата щеше да е продължителна хем можеше и да преспи човек на припек. Ама стана по-друго.
                        Та ей ги и снимките.Тежка разходка стана ама за менЕ лично притесненията идваха от това да не даде фира някоя кола по нощите.
                        Тогава вече ставаше страшно.











                        Малиииийййй.... цЕлата газ.Виктор вече е гладен май....



                        Жалко за Самурая.Точно тоя мисля че щеше да дойде до Сапарево с нас.



                        Тука се правиха два подхода.Патрула на една страна ние с дифендъра от друга.Оказа се че и двата пътя ставаха.







                        Още три завоя и сме горе бе . Тая реплика ловеше дикиш през първия час. После вече ме гледаха с недоверие май...



                        Понякога се събирахме с другата бригада.Голди да си каже как им е било.



                        Още малко и сме горе.





                        А горе припек.... а бе -красота.И се почна.







                        Подготовката беше сериозна та се чудех дали въобще ще се вдигне масата тоя ден.



                        Тука вече се разделихме с част от групата и се почна......
                        То май за това е и поговорката:
                        Луд умора нЕма.







                        Е толко от мене.

                        Коментар


                        • #42
                          До: За 13.01.08г.

                          Следващият път с роторен снегорин
                          sigpic УАЗ-452

                          Коментар


                          • #43
                            До: За 13.01.08г.

                            Първоначално публикуван от markan Преглед на мнение
                            ... Ама стана по-друго.
                            Та ей ги и снимките.Тежка разходка стана ама за менЕ лично притесненията идваха от това да не даде фира някоя кола по нощите.
                            Тогава вече ставаше страшно ...
                            СтанА си баш каквото трЕбе. А като говорим за притеснения, аз в един момент взех да се чудя дали някой няма да остане без гориво. Че като видях моята стрелка къде е отишла от пълен догоре резервоар ...
                            Ние не сме неутрални!

                            Коментар


                            • #44
                              До: За 13.01.08г.

                              Ще вземете да носите по 4-5 туби гориво като в сибир и вие А някой разправяше, че в България имало бензиностанции навсякъде и нямало нужда
                              Technical Rescue Direct - life lies in courage
                              http://www.offroad-bulgaria.com/show...60#post3258660

                              Коментар


                              • #45
                                До: За 13.01.08г.

                                Първоначално публикуван от icerunner Преглед на мнение
                                Ще вземете да носите по 4-5 туби гориво като в сибир и вие А някой разправяше, че в България имало бензиностанции навсякъде и нямало нужда
                                Обикновено наистина няма нужда, защото един резервоар, дори и при каране офроуд, ми стига за 400-500 км.
                                Ама при условия като снощните всякакви такива сметки са просто невалидни. По карта по черно сме минали може би около 12-13 км. Обаче средната ни скорост е била доста близо до 1 км/ч.
                                Много буксуване, много лашкане напред-назад, много работа на двигателя на високи обороти, дори и когато вървиш по вече пробит коловоз. А като трябва да се рине и сняг с дебела заледена кора ...

                                Отделно се събира и доста работа на празен ход, докато се дърпат лебедки, вадят затънали джипки и т.н.

                                А бе, през зимата е хубаво да тръгваш с пълен догоре резервоар. Никога не знаеш какво ще се случи. Дори и да не караш в гората ...
                                Ние не сме неутрални!

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X