Tweet
Та почна се от петък по телефона.
Вика ми един:
А бе нова година е далече я да видиме как стои въпроса с печените прасенца в събота вече.
Та тръгнахме без да се пазариме много.
Сметката беше лесна-16.00ч. в Самоков и от там Боровец.От там до ЧакърО са 4км. та за 1час сме горе. Ама сметката беше без кръчмар......... 
До Ситняково газ и без ядове.И от там се почна.....
От началото придвижването ставаше с разбиване.
Малко по-нагоре започна якия тест на лебедките.
Митко каза че като са станали 25 вече е спрял да ги брои.
Е това е джипа представил се най-достойно. С различни гуми от нашите пуснати на 0.5 се качи ПОЧТИ без лебедка до хижата.Добре че му казах една хитрина ....... все пак де.
Та зора беше голем и за нас и за колите та нЕма много снимки от тая част на пътуването.
Същевременно се чухме по телефона с Емо(булдог) че и той е тръгнал с витарата.Та докато се теглехме нагоре и той почти ни настигна.
Ама на спешното събрание което направихме на място се взе решение до хижата да се качат само JEEP-ове та оставихме витарата на пътя и разпределихме екипажа и по другите коли.
Та на хижата(няма я на картата
) стигнахме в 01.30ч. А беха само 4км. уж.
Това не ни попречи да уважимЕ покойника подобаващо.
Е го и него.
Даже го возиха и на моторна шейна.За последно...........
А сутринта беше невероятна.
А пА тия малките не спеха цел ден.Как не ги загубихме У гората още се чудя.
Най ранобудните.
След кафетата реших да се разходиме до двореца Сара гьол ама нещо малко ми се видеха желаещите.
Това са снимки от местноста - шугавите(така си я знаем от край време).Не знам да има друго име.
По пътя за двореца.
Ето го и него.
Това е алпинеума в двора но е красив през лятото.Сега под снега не се вижда нищо.
Времето ни напредна доста та след връщатето до хижата и обяда дойде време за връщането ни в цивилизацията.
Объщането не създаде очаквания от всички проблем.
Надолу нямаше снощните проблеми.Рубикона дръпна 2-3лебедки аз се разминах с една и бЕхме направо щастливи след нощната история.
Боби го мина с много газ и без лебедка ама на него му е простено че му е чисто нова.
Стигнахме до витарата и с малко помощ от приятел обърна и поехме надолу.
А снега не беше никак малко.
Последните снимки са от пътя на писта Червено знаме.
Добре че не беше напълнен с снЕг.
Та това беше.След дежурното кафе на Лукойл се разделихме (аз лично с мисълта ДА СИ ПОЧИНА.)
Вика ми един:
А бе нова година е далече я да видиме как стои въпроса с печените прасенца в събота вече.
Та тръгнахме без да се пазариме много.
Сметката беше лесна-16.00ч. в Самоков и от там Боровец.От там до ЧакърО са 4км. та за 1час сме горе. Ама сметката беше без кръчмар......... До Ситняково газ и без ядове.И от там се почна.....
От началото придвижването ставаше с разбиване.
Малко по-нагоре започна якия тест на лебедките.
Митко каза че като са станали 25 вече е спрял да ги брои.Е това е джипа представил се най-достойно. С различни гуми от нашите пуснати на 0.5 се качи ПОЧТИ
без лебедка до хижата.Добре че му казах една хитрина ....... все пак де.Та зора беше голем и за нас и за колите та нЕма много снимки от тая част на пътуването.
Същевременно се чухме по телефона с Емо(булдог) че и той е тръгнал с витарата.Та докато се теглехме нагоре и той почти ни настигна.
Ама на спешното събрание което направихме на място се взе решение до хижата да се качат само JEEP-ове та оставихме витарата на пътя и разпределихме екипажа и по другите коли.
Та на хижата(няма я на картата
) стигнахме в 01.30ч. А беха само 4км. уж.Това не ни попречи да уважимЕ покойника подобаващо.
Е го и него.
Даже го возиха и на моторна шейна.За последно...........
А сутринта беше невероятна.
А пА тия малките не спеха цел ден.Как не ги загубихме У гората още се чудя.
Най ранобудните.
След кафетата реших да се разходиме до двореца Сара гьол ама нещо малко ми се видеха желаещите.
Това са снимки от местноста - шугавите(така си я знаем от край време).Не знам да има друго име.
По пътя за двореца.
Ето го и него.
Това е алпинеума в двора но е красив през лятото.Сега под снега не се вижда нищо.
Времето ни напредна доста та след връщатето до хижата и обяда дойде време за връщането ни в цивилизацията.
Объщането не създаде очаквания от всички проблем.
Надолу нямаше снощните проблеми.Рубикона дръпна 2-3лебедки аз се разминах с една и бЕхме направо щастливи след нощната история.
Боби го мина с много газ и без лебедка ама на него му е простено че му е чисто нова.
Стигнахме до витарата и с малко помощ от приятел обърна и поехме надолу.
А снега не беше никак малко.
Последните снимки са от пътя на писта Червено знаме.
Добре че не беше напълнен с снЕг.
Та това беше.След дежурното кафе на Лукойл се разделихме (аз лично с мисълта ДА СИ ПОЧИНА.)
Коментар