Tweet
Най-накрая успях да намеря време, да кача снимките от двете неделни разходки. Искам да се похваля, че към групата се присъединиха още двама колеги с ГАЗ 69 и ЛАДА НИВА. Също така искам да благодаря на колегата Даниел Русанов, за чудесните маршрути по които ни води.
Както винаги 11-ти неделя сутринта се събрахме на разклона в с. Басарбово и подкарахме по познатия ни маршрут към с. Иваново.
Трасето беше приятно кално, като не създаде трудности на никого и беше преминато на скорост и без спирания до преминаването на единственото дере което при сухо време никога не ни е създавало трудности, а сега ни изненада ... След стръмното и хлъзгаво спускане следва стръмно изкачване. Аз бях първи с УАЗ-ката и минах на косъм, като разкалях трасето и направих пътя непроходим.
Оппа, катастрофа.
Те го блъснаха, пък той се хили (браво на колегата, че не се сърди и тръшка, а подходи към ситуацията, като истински хардаджия).
Остатъка от деня карахме по нови и интересни места, като водача ни поддържаше сериозно темпо и не ни остави възможност за спирания и снимки.
И така продължаваме от 18-ти неделя. Събрахме се на същото място, по същото време. Този ден, аз бях навигатор на дългото Паджеро, което ми даде възможност да направя повече, и надявам се интересни снимки.
Местността на плуващата Г-класа. Лятото, тук водата беше метър и половина.
Първо закъсване, Нивата легна по корем.
Залепна.
Отлепи.
По-високите минават без проблем.
Дъжда не спираше да вали.
Скоро пътя се превърна в река. Малка, но река.
Стигнахме и до така наречения "Брод". Нашия водач с много газ и УАЗ 469 мина на отсрещния бряг.
Не същия късмет имаше колегата с ЛАДА НИВА, който направи първото си водно кръщение.
Успешно изваден.
Газ до ламарината ... и на другия бряг.
Ако не се намокриш ...
Тогава подсушаваш и с помощ от приятели, пак си на сухо ...
Толкова от нас, до нови срещи!
Както винаги 11-ти неделя сутринта се събрахме на разклона в с. Басарбово и подкарахме по познатия ни маршрут към с. Иваново.
Трасето беше приятно кално, като не създаде трудности на никого и беше преминато на скорост и без спирания до преминаването на единственото дере което при сухо време никога не ни е създавало трудности, а сега ни изненада ... След стръмното и хлъзгаво спускане следва стръмно изкачване. Аз бях първи с УАЗ-ката и минах на косъм, като разкалях трасето и направих пътя непроходим.
Оппа, катастрофа.
Те го блъснаха, пък той се хили (браво на колегата, че не се сърди и тръшка, а подходи към ситуацията, като истински хардаджия).
Остатъка от деня карахме по нови и интересни места, като водача ни поддържаше сериозно темпо и не ни остави възможност за спирания и снимки.
И така продължаваме от 18-ти неделя. Събрахме се на същото място, по същото време. Този ден, аз бях навигатор на дългото Паджеро, което ми даде възможност да направя повече, и надявам се интересни снимки.
Местността на плуващата Г-класа. Лятото, тук водата беше метър и половина.
Първо закъсване, Нивата легна по корем.
Залепна.
Отлепи.
По-високите минават без проблем.
Дъжда не спираше да вали.
Скоро пътя се превърна в река. Малка, но река.
Стигнахме и до така наречения "Брод". Нашия водач с много газ и УАЗ 469 мина на отсрещния бряг.
Не същия късмет имаше колегата с ЛАДА НИВА, който направи първото си водно кръщение.
Успешно изваден.
Газ до ламарината ... и на другия бряг.
Ако не се намокриш ...
Тогава подсушаваш и с помощ от приятели, пак си на сухо ...
Толкова от нас, до нови срещи!
Голяма кал , големи локви са паднали, браво момчета, много ми харесва 69ката, просто е уникална
,не знам дали има блокажи, но с тези гуми не става, едни Каймани и проходимостта ще се промени коренно, казвам го от личен опит
Поздравления
Коментар