Tweet
В неделята се разбрахме с Кики да довършим тази част от маршрута Ком - Емине, която бяхме прескочили при нашата "РаСоТка Трофи 2007", само че в обратна посока. Т.е. да стигнем до подножието на вр. Ком.
Първоначално се очертаваше да сме само 2 коли, но в неделя на сборния пункт се разбра, че в същност ще участват 5 джипки, като към Паджерото и Патрула се присъединиха Виктор с новопридобита Витарка, Маркан, а също и Иван с Патрула.
Самоковската част на групата малко нещо позакъсня.
Оказа се, че предишната вечер юнаците си правили купон с един куп "лирични отклонения" и "проби", та накрая май се наложило да викат виетнамка и се прибрали по малките часове ...
Някъде към 10:30 тръгнахме от Нови Искър по маршрута, който бяхме набелязали с Кики, през дефилето до Реброво, а оттам до Батулия, откъдето хванахме гората, за да излезем на маршрута Ком-Емине.
Предвид съботните валежи и на прогнозите за очаквани проливни дъждове в северозападните части и планините в неделя, се бяхме настроили за по-тежък (кален) терен.
Като видях, че Витарата е с гуми, по-скоро подходящи за асфалт, взеха да ме гризат съмнения дали ще успеем да минем 100-ната километра, които бяхме предвидили.
Оказа се обаче, че въпреки следите от скорошни проливни дъждове, пътят е лек за каране. Теренът беше преобладаващо каменист, така че никой нямаше никакви ядове.
Времето също беше приятно, въпреки облаците, надвиснали над планините отпред
Малко над Батулия се позабавлявахме с картинката на инатливи прасета, които не изгаряха от желание да освободят пътя.
По-интересно стана, когато стигнахме до един участък от пътя, който не можахме да минем в обратна посока през една юнска нощ. Тогава решихме да се откажем поради стръмния наклон и тъмнината, която ни принуждаваше да караме само "по уреди".
Този път, пътчето не можа да ни избяга, макар че на терена почти нищо не подсказваше, че там има такова. Само тук-там имаше едва забележими следи от гуми и то в по-горната му част.
Не е чудно, че Алекс и Яро не са го видели, когато са минавали оттам.
И ние нямаше да го видим, ако не бяхме подкарали плътно по GPS-а, въпреки че първоначално изглеждаше, че там път няма.
Баирът беше доста стръмен, така че, очаквано, веднага пролича, че за каране офроуд си трябват подходящи гуми.
Колегата още не беше успял да сложи такива на Витарката и тя запъна още в началото, ...
поради което се наложи помощ от приятел. Иван я закачи с Патрул-а, който уверено я изтегли през каменистия участък.
По-нататък затревеният склон беше така стръмен, че моят Патрул, който иначе се катери много стабилно, просто не пожела да върви на повече от 1-а бавна.
Тримата с Кики и Маркан бързо издрапахме нагоре, ...
но Витарата запъна на едно леко засадно място - стръмен участък със завой, на който и ние бяхме срещнали леки затруднения.
Белият Патрул отново влезе в ролята на буксир ...
Първите опити се оказаха безуспешни и Паджерото се приготви да окаже съдействие ...
Обаче Иван се заинати и въпреки неработещия блокаж, успя да издърпа Витарата нагоре по склона, предизвиквайки доволната усмивка на помощника си Митко ...
Нататък проблеми нямаше. Оставаше ни само да се любуваме на гледките
След ферма "Чемерника" пътят придоби характер на магистрала, по която доста бързо стигнахме до Лакатник
След Лакатник пътят продължи да е скучно лек - първо асфалт, после чакълест и така - до хижа "Пробойница"
Нагоре от хижата, пътчето през гората беше интересно,
но, както Алекс беше писал, на места бе буквално засипано с отрязани дървета и клони.
Тук-там се налагаше и леко разчистване на по-големите ...
Слава-богу нито една гума не падна жертва на някой от многото стърчащи чепове.
Пътят по билото също беше безпроблемен, въпреки че на много места теренът беше буквално наводнен.
Бяхме се качили при облаците, които цял ден ни плашеха, че в един момент може и да завали ...
На спускане към Петрохан попаднахме на обширна зона с малинак ...
Малко по-надолу, през гората от дъждовете пътят беше заприличал повече на пороище, което внесе малко разнообразие ...
Тук аз се постарах да създам и малко интрига, като при опит да обкрача един изровен улей минах твърде близо до края му и закономерно се свлякох в него ...
Видео от отсечката х. Пробойница - Петрохан - 45 МВ
После пресякохме асфалта на Петрохан и излязохме на "финалната права". Тук в началната част се отклонихме от трака, който вървеше по асфалтиран път, и при първа възможност подкарахме по приятен затревен черен път през гората. Ако имаше повече време, любителите на малини щяха да са доволни ...
Лека - полека и доближихме подножието на Ком
и в един момент решихме, че целта на занятието е постигната, поради което можем да обръщаме назад ...
Тъй като до края на деня имаше още доста време, а маршрутът не ни беше затруднил особено, "общото събрание" взе решение, че може все пак да вземем да проверим дали джипките не са се отучили да вървят през кал ...
Предвид на продължителната суша и повсеместната липса на калчица, надеждите на групата бяха в едно добре известно в този форум място. Поради което с ускорени темпове групата се изнесе към Малибу ...
Интригите бяха най-вече две: първо, дали и там е останала кал, и второ, доколко добре ще се справи витарката, която беше с откровено неподходящи за кал гуми.
Калчица се намери, макар и в по-малки количества, отколкото сме виждали друг път.
А Витарата се справи учудващо добре, като закъсваше почти изключително само на местата, където не й достигаше клиренс и лягаше по корем ...
След 1-2 закъсвания Виктор й хвана цаката и там, където клиренсът нямаше значение, успяваше да премине макар и с малко помощ ...
Тук се видя и разликата между Патрул с лифт и гуми 33" и Патрул без лифт с 31-ци.
Във вторият случай от време на време се налагаше съдействие, поради лягане на мостове в дълбоките коловози ...
А пък серсемите му със серсеми си правят и майтапи! Ела вика да дръпнеш Иван (с Патрула), той е откачил Витарата, та първо той да излезе, после нея ще я вадим ...
Дърпам аз, ама пустият му Патрул не помръдва. Бре! Пък не ми се видя чак толкова да е закъсал. Издърпах го чак след неколкократно лашкане.
Чак после разбрах, че юнаците в същност не са били разкачили Патрула и Витарата и при първите опити съм се мъчил да дръпна от калта наведнъж 2 джипки. Ееее, Патрулът, че го бива - бива го, ама чак толкова ...
След като прецапахме от Мало Бучино до Бонсови поляни обявихме разходката за приключена и всеки тръгна по пътя си.
Преди да се прибера, аз се отбих през една автомивка. Много ми се зарадваха ...
Всички снимки
Първоначално се очертаваше да сме само 2 коли, но в неделя на сборния пункт се разбра, че в същност ще участват 5 джипки, като към Паджерото и Патрула се присъединиха Виктор с новопридобита Витарка, Маркан, а също и Иван с Патрула.
Самоковската част на групата малко нещо позакъсня.
Оказа се, че предишната вечер юнаците си правили купон с един куп "лирични отклонения" и "проби", та накрая май се наложило да викат виетнамка и се прибрали по малките часове ...
Някъде към 10:30 тръгнахме от Нови Искър по маршрута, който бяхме набелязали с Кики, през дефилето до Реброво, а оттам до Батулия, откъдето хванахме гората, за да излезем на маршрута Ком-Емине.
Предвид съботните валежи и на прогнозите за очаквани проливни дъждове в северозападните части и планините в неделя, се бяхме настроили за по-тежък (кален) терен.
Като видях, че Витарата е с гуми, по-скоро подходящи за асфалт, взеха да ме гризат съмнения дали ще успеем да минем 100-ната километра, които бяхме предвидили.
Оказа се обаче, че въпреки следите от скорошни проливни дъждове, пътят е лек за каране. Теренът беше преобладаващо каменист, така че никой нямаше никакви ядове.
Времето също беше приятно, въпреки облаците, надвиснали над планините отпред
Малко над Батулия се позабавлявахме с картинката на инатливи прасета, които не изгаряха от желание да освободят пътя.
По-интересно стана, когато стигнахме до един участък от пътя, който не можахме да минем в обратна посока през една юнска нощ. Тогава решихме да се откажем поради стръмния наклон и тъмнината, която ни принуждаваше да караме само "по уреди".
Този път, пътчето не можа да ни избяга, макар че на терена почти нищо не подсказваше, че там има такова. Само тук-там имаше едва забележими следи от гуми и то в по-горната му част.
Не е чудно, че Алекс и Яро не са го видели, когато са минавали оттам.
И ние нямаше да го видим, ако не бяхме подкарали плътно по GPS-а, въпреки че първоначално изглеждаше, че там път няма.
Баирът беше доста стръмен, така че, очаквано, веднага пролича, че за каране офроуд си трябват подходящи гуми.
Колегата още не беше успял да сложи такива на Витарката и тя запъна още в началото, ...
поради което се наложи помощ от приятел. Иван я закачи с Патрул-а, който уверено я изтегли през каменистия участък.
По-нататък затревеният склон беше така стръмен, че моят Патрул, който иначе се катери много стабилно, просто не пожела да върви на повече от 1-а бавна.
Тримата с Кики и Маркан бързо издрапахме нагоре, ...
но Витарата запъна на едно леко засадно място - стръмен участък със завой, на който и ние бяхме срещнали леки затруднения.
Белият Патрул отново влезе в ролята на буксир ...
Първите опити се оказаха безуспешни и Паджерото се приготви да окаже съдействие ...
Обаче Иван се заинати и въпреки неработещия блокаж, успя да издърпа Витарата нагоре по склона, предизвиквайки доволната усмивка на помощника си Митко ...
Нататък проблеми нямаше. Оставаше ни само да се любуваме на гледките
След ферма "Чемерника" пътят придоби характер на магистрала, по която доста бързо стигнахме до Лакатник
След Лакатник пътят продължи да е скучно лек - първо асфалт, после чакълест и така - до хижа "Пробойница"
Нагоре от хижата, пътчето през гората беше интересно,
но, както Алекс беше писал, на места бе буквално засипано с отрязани дървета и клони.
Тук-там се налагаше и леко разчистване на по-големите ...
Слава-богу нито една гума не падна жертва на някой от многото стърчащи чепове.
Пътят по билото също беше безпроблемен, въпреки че на много места теренът беше буквално наводнен.
Бяхме се качили при облаците, които цял ден ни плашеха, че в един момент може и да завали ...
На спускане към Петрохан попаднахме на обширна зона с малинак ...
Малко по-надолу, през гората от дъждовете пътят беше заприличал повече на пороище, което внесе малко разнообразие ...
Тук аз се постарах да създам и малко интрига, като при опит да обкрача един изровен улей минах твърде близо до края му и закономерно се свлякох в него ...
Видео от отсечката х. Пробойница - Петрохан - 45 МВ
После пресякохме асфалта на Петрохан и излязохме на "финалната права". Тук в началната част се отклонихме от трака, който вървеше по асфалтиран път, и при първа възможност подкарахме по приятен затревен черен път през гората. Ако имаше повече време, любителите на малини щяха да са доволни ...
Лека - полека и доближихме подножието на Ком
и в един момент решихме, че целта на занятието е постигната, поради което можем да обръщаме назад ...
Тъй като до края на деня имаше още доста време, а маршрутът не ни беше затруднил особено, "общото събрание" взе решение, че може все пак да вземем да проверим дали джипките не са се отучили да вървят през кал ...
Предвид на продължителната суша и повсеместната липса на калчица, надеждите на групата бяха в едно добре известно в този форум място. Поради което с ускорени темпове групата се изнесе към Малибу ...
Интригите бяха най-вече две: първо, дали и там е останала кал, и второ, доколко добре ще се справи витарката, която беше с откровено неподходящи за кал гуми.
Калчица се намери, макар и в по-малки количества, отколкото сме виждали друг път.
А Витарата се справи учудващо добре, като закъсваше почти изключително само на местата, където не й достигаше клиренс и лягаше по корем ...
След 1-2 закъсвания Виктор й хвана цаката и там, където клиренсът нямаше значение, успяваше да премине макар и с малко помощ ...
Тук се видя и разликата между Патрул с лифт и гуми 33" и Патрул без лифт с 31-ци.
Във вторият случай от време на време се налагаше съдействие, поради лягане на мостове в дълбоките коловози ...
А пък серсемите му със серсеми си правят и майтапи! Ела вика да дръпнеш Иван (с Патрула), той е откачил Витарата, та първо той да излезе, после нея ще я вадим ...
Дърпам аз, ама пустият му Патрул не помръдва. Бре! Пък не ми се видя чак толкова да е закъсал. Издърпах го чак след неколкократно лашкане.
Чак после разбрах, че юнаците в същност не са били разкачили Патрула и Витарата и при първите опити съм се мъчил да дръпна от калта наведнъж 2 джипки. Ееее, Патрулът, че го бива - бива го, ама чак толкова ...
След като прецапахме от Мало Бучино до Бонсови поляни обявихме разходката за приключена и всеки тръгна по пътя си.
Преди да се прибера, аз се отбих през една автомивка. Много ми се зарадваха ...
Всички снимки
и ако не ме слушаш ,,,,,,
0878 33 81 37 по всяко време
Коментар