Прекосяване на Рила - 15.07.2007

[Чавдар (V93)]

Тази неделя една весела група се зае да провери твърденията на злите езици, че от Боровец не можело да се стигне с джип до Белмекен или Трещеник като се мине през х. Заврачица ...

Проучвателната мисия бе предприета по инициатива на Маркан.
Групата бе в състав от 7 джипа, като в нея освен "обичайните заподозрени" - CJ_7, kikiracing, Маркан и V93 се включиха и двама самоковски Ивановци.
Специално трябва да се отбележи, че тази неделна разходчица беше и първото (ама наистина най-най-първото) каране офроуд на колегата Morital и неговата навигаторка.
Въпреки, че още с първите си стъпки в офроуда беше безмилостно "хвърлен в дълбокото", екипажът на черния Нисан Патрул се представи чудесно и заслужи уважението на групата.

С групата до района на х. Заврачица бе и Йори, който след това предпочете да действа по самостоятелна програма, за която ще разкаже сам.

В района имахме удоволствието да се срещнем и с колегата miki64, който със своето ендуро ни направи компания при изкачването до билото.

След този увод - кратка информация по същество:

Мисията беше успешна. Доказано беше, че твърденията за невъзможното преминаване НЕ отговарят на истината. Доказателство за това са 7 броя джипове, които благополучно преминаха през планината от х. Заврачица до Трещеник.



По-подробна информация, фото и видеоматериали, очаквайте в следващите ни емисии ...

[cveti]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

По-подробна информация, фото и видеоматериали, очаквайте

Ейй това като сериал бре
Айде чакаме продължението

[Чавдар (V93)]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

Тази неделя беше дошъл редът на това, за което Маркан ни приказваше от доста време. Да видим дали е възможно да се мине с джип от х. Заврачица към Белмекен или Трещеник.

За мен вчерашният ден започна с решението на един малко болезнен въпрос. Дали контузеният по време на леката съботна разходчица в Плана крак ще ми позволи да участвам. Защото в събота вечер имах усещането, че някой е заменил десният ми крак с някаква гръцка колона. Така жестоко беше отекъл, та можех да се движа само с яко куцукане на ситни крачки.

На сутринта обаче, за мой късмет, положението се беше попроменило в положителна насока и реших, че ако ще и на куц крак, обаче тази разходка няма да я пропусна. Все можех да натискам газ и спирачка ...

На сборния пункт проведохме обичайното съревнование с Кики кой ще дойде първи. Този път той ме скъса с 5 секунди. Ама само защото му помогна светофарът на "Бистришко шосе" и Околовръстния!

Боби също беше точен и тримата зачакахме колегата Моритал (иначе и той се казва Боби), на когото предстоеше на направи своя прощъпулник в офроуда.






Той обаче позакъсня и ние, къде на майтап, къде на сериозно взехме да се чудим дали отведнъж не му се е отворила някоя неотложна работа. Не за друго, ами в петък той стана свидетел на нашето обсъждане дали ще се налага да спускаме джиповете на лебедка (според предварителната информация имаше вероятност това да е необходимо) и, ако се наложи, как ще процедираме.

Човекът обаче излезе сериозен и скоро се появи. Кики и Боби не пропуснаха обаче да му обяснят, че при следващо закъснение ще има глоба в размер на бира за всяка минута ...



Този път касата бира май му се размина, но следващия път ...

След събиране на софийската част от групата бързо поехме към Самоков, където ни чакаше Маркан.

На "Лукойл" преди Самоков застигнахме Йори, който също идваше с нас.




В Самоков не се бавихме ни минута повече от необходимото. Към групата се присъединиха Маркан и Иван със Самурайчето и поехме нагоре.

Набързо прецапахме малко водно препятствие, което стана и първото в офроуд кариерата на Моритал ...



После се понесохме по един прашен черен път към Боровец ...



Ей! Писна ми от този прахоляк! Няма ли най-после да валне някой дъждец ...

Минахме покрай мръсотията от поредния строеж в курорта и забихме нагоре в планината, където, с отдалечаването от "цивилизацията", нещата започнаха да изглеждат по-приятни ...



Кратка спирка по пътя






При кантон "Марица" към групата инцидентно се присъединиха и колеги-ендуристи.



Малко след това, при следващата кратка спирка се срещнахме и с колегата miki64, който също беше поел с ендурото нагоре.
Бяхме се виждали "на живо" един път, но, за мой срам, не можах да го позная.

Както и да е. Разбрахме се, че той и компания ще покарат с нас до билото над Заврачица.

С изкачването нагоре гледките ставаха все по-красиви





Пътят също загуби характера си на шосе и стана по-интересен ...















По пътя имаше леки задръжки ...



Не съм много сигурен, ама май чух Йори да "благославя" една от малкото руски части, останали по неговия "монстър" ...

В този ден Маркан беше избрал да е "кабрио"



Че изглежда добре - добре изглежда. Ама иначе - не знам. Слънце, вятър, комари, мухи, клони, прах ...

Лека-полека стигнахме на Заврачица






Там спряхме за кратка почивка и обяд. Гледките на това място са безспорно красиви ...








Докато похапвахме - отдолу се зададе бял Патрул ГР ...



За моя приятна изненада собственик на Патрула се оказа Иван от Доспей. Изключително приятен човек, с когото се запознахме по време на януарското ни приключение по рилските дерета. Много приятна компания и неуморим помощник при офроуда!

Оказа се, че от скоро се е сдобил с този симпатичен GR.
Лелеее, пораснА ни работата. От 7 джипа в групата - 3 Патрула!

След почивката и обяда се стегнахме и започнахме да катерим нагоре към билото. Пейзажите бяха разкошни, а пътчето - по-скоро леко ...





Доста по-леко от онова, по което карахме към Мечи връх.

[Чавдар (V93)]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

Бързо излязохме горе на билото ...



и спряхме за малко, за да се полюбуваме на гледките, които се откриваха оттам.












Изглед към Мусала





Хижа "Грънчар"



Май само ще гледаме отдалеч Кайзеровия път ...



Както казват колегите, които са карали там с мотор, проблемно е за АТВ, та камо ли за джип ...



Полюбувахме се на гледките, а после поехме нататък ...



Предстоеше ни да установим дали може да се слезе с джип до пътя Трещеник - Белмекен. А нямахме точна представа какво ни очаква и едва ли само през моята глава е минавала мисълта, че може да слезем донякъде, да установим, че минаването е все пак невъзможно и после да видим зор да се върнем обратно горе на билото ...

При всички положения беше по-умно да използваме пълноценно светлата част на деня ...





Придвижването ни малко приличаше на военното "с прибежки и припълзявания". Спускане надолу, спиране, оглеждане и оценка на терена, после пак надолу ...

Яяяя, то имало и малко снежец, останал тук-там ...



Стигнахме на около километър от целта. Трябвало да слезем на ей-онази полянка и, ако успеем, нататък нямало ядове ...



Я да я погледна отблизо таз полянка ...



Голямо гледане му хвърлихме на този район ...






От високото на някой места се виждаха следи от колела, обаче там, където минаваха, страничният наклон беше малко нещо неприятен за джипове ...



Както и друг път, Кики се зае с ролята на челен дозор и отиде да огледа терена на отсрещния склон на дълбокото дере ...



За съжаление, резултатът от огледа не ни хареса. То и отдалеч се виждаше колко се наклонява на някои места Паджерото ...

Гъстият клек също така затрудняваше нещата.

Ама, да гледаме и да не гледаме отдалеч, файда особена няма. Трябва да се действа, рече Иван, и белият Патрул пое надолу и се скри в клека ...

След него поехме и ние ...





Пак оглеждане на терена ...



А дали толкова много оглеждане нямаше нещо общо с приключенията ни около Мечи връх ...

Тъкмо Кики и Маркан започнаха да се спускат и получихме информация, че Иван е успял да се спусне долу до дерето и да премине от другата страна.

Решихме с Боби (CJ_7), Боби(Моритал) и Иван със Самурайчето да минем по следите на другия Иван. За да не се лутаме из високия и гъст клек, пред нас поеха Стаси, Деси на CJ_7 и навигаторката на Моритал. Не им беше леко и на момичетата да се провират с лятно облекло през клони и иглички ...




Склонът взе да става все по-стръмен ...



На Боби (Моритал) защо ли му е пресъхнала устата?




На "новобранеца" Моритал вчерашният ден май му дойде малко нагорно! Още с първото излизане офроуд и го подкарахме по пълна програма: стръмни спускания, странични наклони, поднасяща джипките трева ...

На мен само камъните в по-тежките участъци към Рилските езера миналата година ме поизпотиха, на него какъв му излезе късметът ...

Обаче момчето се представи отлично. Държа се мъжки, не се уплаши, не измрънка нито веднъж и не направи никакви глупости ...
И каза, че пак ще дойде. Ако, след като днес е видял на какво прилича черният и лъскав (до вчера) Патрул, колегата излезе пак в гората, мисля, че съвсем спокойно ще можем да си турим на съвестта още един, когото сме засилили надолу по наклонената плоскост ...

Лека-полека, стигнахме до "финалната права"

[sapporo]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

някой от вас има ли креномер да кажете до колко са стигали страничните наклони

[Чавдар (V93)]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

Когато стигнахме до най-трудния участък, Иван с Патрула и Кики с Паджерото вече го бяха преминали и се намираха вече на заветната полянка.

А въпросното интересно местенце представляваше стръмен затревен участък, изровен височък праг, изровена в склона малка равна площадка, последвана от следващо стръмно спускане по доста неравен, осеян с камъни терен.

Май не трябваше много богата фантазия за да си представи човек какво може да стане, ако някой джип бъде изпуснат да се ускори повечко в първата част на спускането. Малко по-висока скорост, рязко падане на предницата от прага и задницата, която и без това "олеква" при стръмното спускане, лети нагоре и напред и ... на кълбета до дерето ...

Може би поради това, че не ни липсваше фантазия, всички се повъртяхме едно известно време пред това местенце. Не че ни гонеше шубето де ...




Често пъти, когато има възел, най-лесно е той да се среже. Тук тази работа свърши Кики, който се върна и заяви, че тъй като много му е харесало местенцето, иска да го мине още веднъж. Този път обаче му се карал Нисан, поради което се качи на черния Патрул и направи показно слизане ...



Оттам нататък - по ред на номерата. Не се блъскай народе! Всеки ще мине по реда си. Това е пътят, друг път нЕма!

Самурайче ...










Боби със CJ-я



Тук аз имах малко приключенийце. Бях застанал на лявата степенка на джипа, за да можем заедно с Маркан на задната броня да парираме повдигането на задницата и страничният наклон на дясно.
В най-стръмната част обаче усетих как подметките ми неудържимо се плъзгат по лъскавия метал на степенката. За да не се стоваря в колелата на джипа, успях да се отхвърля назад в клека и да свия крака за да не ме засегне задното ляво колело ...





Пу! И този път се размина!

Боби продължи надолу само с един балансьор



Ама пък какъв балансьор, а!



CJ-ят вече подскача по неравностите надолу ...



Маркан поема надолу с Врангела ...







Хайде и той е долу!



А сега на ред е ... Опаааа, други не останаха, аз затварям колоната. Ей този ми е един от любимите моменти ...

А тия, дето вече са минали по реда си, стоят отпуснати, хилят се и гледат сеир ...



Еййй, много са му бързи бавните на тоз Патрул бе!



Или поне на мен ми се струва така в такива ситуации ...





А бе, тоя десен крак, уж контузен, пък как натиска спирачката ...


Зорът беше веднъж да слезеш от прага на тази малка площадка ...



Оттам нататък - кракът долу от спирачката и надолу! Само дръж здраво геврека, че джипът подскача по неравностите и камъните.




Вече всички сме отатък дерето и се изнасяме към заветната полянка





Тю! Нищо и никакво разстояние, ама ни отне едно известно време ...



Кратка почивка на полянката ...



По време на която конете, пасещи на баира, от който слязохме, дойдоха да видят кои са тия, дето си търсят белята ...





Или пък искаха да си предявят правата към полянката. Да не би тия животни джиповете да им я опасат. Казва ли ти някой!

Хайде сега да довършим започнатото! Последен напън ...



Крайната ни цел вече е съвсем близо ...



и всички 7 джипа са вече долу, на пътя ...




Веднъж слезли долу променихме първоначалното си намерение да минем през Белмекен. Пътят дотам беше предимно такъв ...



Т.е. скука, друсане и прахоляк, а след това - асфалт до София.

Поради което поехме към Трещеник, а оттам - към Белица ...







Направихме посещение на вежливост на мецаните ...





След което поехме за Белица, като за по-пряко минахме по черно през Семково.

В Белица бяхме вече по тъмно и оттам подкарахме асфалта за да се приберем в София някъде към 01:30 след полунощ.

Нашите снимки от вчерашния ден

Видео от най-интересните моменти - по-късно.

[miki64]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

Малко снимки и от мен на групата.
Първите са на подхода към х.Заврачица...

А оттук нататък над х.Заврачица...

А тук...Йори дава път на "младите лъвове", като отбива вдясно...

Групата "пъпли" нагоре, а аз давам отдих на ръцете си като ...снимам

[v0id]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

Супер разходка сте си направили, и репортажа естествено е перфектен

[Чавдар (V93)]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

някой от вас има ли креномер да кажете до колко са стигали страничните наклони

Както вече неведнъж съм споменавал тук, уреди от този тип стават най-вече за да придават офроуден имидж на джипките. Поне по мое мнение.
Ако изобщо мерят точно, те го правят при спряла кола. Иначе индикаторът се люшка насам-натам и не можеш да отчетеш нищо с някаква точност.
Освен това, трябва и да има кой да го гледа. В Галопера ми имаше такова нещо, ама нямам спомен да съм го поглеждал в по-напечени ситуации. Особено пък на по-як страничен наклон. В такъв случай вниманието ми е заето с това да си карам джипа и да се омета оттам, колкото се може по-скоро.
Т.е. на опасен страничен наклон аз нямам нито възможност, нито желание да зяпам в креномер, а освен мене обикновено няма кой друг, защото всички други се свалят от джипа. Е, за какво ми е тогава подобно украшение?

[Morital]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

Аз имам, но както казва Чавдар, въобще не ми е до интериора в колата в този момент. Стисках волана и гледах да седя на седалката, а не около нея и в главата ми се премятаха чертежи за монтиране на помощни колела от страни на жипката, които да се пускат при страничен наклон от 30 градуса и нагоре

[Чавдар (V93)]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

Стисках волана и гледах да седя на седалката, а не около нея и в главата ми се премятаха чертежи за монтиране на помощни колела от страни на жипката, които да се пускат при страничен наклон от 30 градуса и нагоре

Това е свежа идея!

[miki64]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

Още малко...тук Йори тръгва отново...

още от кайзеровия път...

А сега малко снимки откъм Кози връх(по-скоро подхода към него)...

А следващите са вече по платото посока изток...(или юг..)

[Чавдар (V93)]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

Още малко...

Благодаря за компанията и хубавите снимки!

[miki64]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

...и последни от мен

Според мен доста голяма случайна група се събрахме на този връх - "хард-офф-роудаджии", 2 групи ендуристи и 1 АТВ....което според мен не подлежи на коментар

[markan]

До: Прекосяване на Рила - 15.07.2007

Малко снимки и от мен.
Да си кажа честно специално това спускане е доста по-приятно с мотор.Когато ми дойде идеята за това каране не мислех че ще се закучи толкова работата.В същото време пък като тръгвахме се чудех дали изобщо ще слеземе на пътя.Ама се получи и лично аз съм доста доволен.Минал съм го с мотор(няколко пъти ) сега с джип пък по-нататък с какво ли да се пробам.....
Преди снимките да кажа само че не е препоръчително да се пробва индивидуално(един джип).Лично мнение.
Та тръгнахме значи .....



Все още сме усмихнати и весели.



Тука вече сме над х.Марица.





Не можах да се сдържа.Двете снимки по долу са почти еднакви с разлика от 2-3години.





Преди х.Заврачица.





Част от групата вече на хижата.



ТръгнААме па да видиме от каде ке слизаме.



Горе по билата е доста красиво и действа успокояващо.Ама това последното много зависи от ситуацията май.







Та както се вика -ПОЧНА СЕ.





Спокойнооооо.....лошото беше малко.Сега почва по-лошото.







На места беше по-добре да си в джипа че на тревата както стъпиш и падаш.







Малко остава а не мУ СЕ ВИДИ КРАЯ.







Първите коли вече са долу.





Още малко страх и всички слизаме.









Та и тоя път всичко завърши добре.Късмета ни проработи пак.
Ама вече се замислям за направата на някаква тръбна клетка че като им знам акъла на тия от снимките ....... не се знае вече къде ще сме другата неделя.