Tweet
Заглавието е малко за друг раздел, но за да не пускам няколко теми в различни раздели всичко тук.
Има едни момчета (а и момичета) дето много обичат да карат в балкана. Не им стига тяхния балкан, ами ходят и по другите балкани, че и по състезания ходят. Само гаври са им в главите. Ама като не ги слушат, к’во да правят.
И така тръгнахме по тъмно от Казанлък към Дюлята (под вр.Българка) по черно за по кратко. Към 11 часа пристигнахме, пийнахме, хапнахме , направихме генерална репетиция за предстоящия рожден ден на видния Казанлъжки офроудър Дончо Цанев – Доко. На сутринта някои вече бяха на разходка – не пеша. По едно време се чува бръмчене на двигател – идат. И то с бая газ, ама таз Витара а на ляво – а на дясно , и пак наляво и още газ и БАМ право в един груб строеж.
За малко да бутне стената – бая дупка се отвори.
Гледаме излизат Братчеда (собственика на Витарката), и Ива - на рожденника навигаторката (също така и съпруга). Тръгнала по неговите стъпки – с много газ, ама накрая вместо спирачки – още газ. Явно тея Витари не стават за учебни коли - много леки, много бързи и все с вратите искат да вървят. А братчеда понеже няма предна седалка - от задната по гъз и най отпред. Още го боли. Ама нищо, то така се учи, ама дано другия път с колани – да няма джонги и синини, и вратъ ма боли.
И както е тръгнала след няколко години може да я видим на стълбичката на „Нежна мощ” – голям мерак ей.
Ето отсреща се задават и ей заради ония кол станала белята:
Ей го на , къде стърчи
И докато пилотката виновно си ближеше раните, ние се захванахме да пуснем колата в движение.
Беше минала през тези железа и боклуци, и като ги насмела , половината бяха отдолу - ни напред -ни назад.
Рожденника се радва на изненадата - все пак това му е работата
и веднага я захваща
малко върти чука
и готово - остана само радиатора
и докато някои хора отидоха за радиатор до Казанлък, други отидоха за риба на близкото езерце
обаче двама рибари с една въдица не е работа, затова аз се отдадох на друго хоби
След малко Витарата беше готова и домакина (хижаря) тръгна да ни види на някакво място дето само Г-класа може да мине. Само дето хижаря беше в последната кола и Вранглера и Витарата минаха през непроходимото място без да разберат.
навръщане за по интересно се реши да се заобиколи една заключена бариера - е това най го обичат.
ако му работеше задния блокаж сигурно щеше да издрапа без лебедка
радост за децата
...ти щом мина и аз ша мина
утре ще гледам да продължа , че тая работа бавно става. И едно филмче ще мъча да орежа и да кача, че там е по интересно.
Има едни момчета (а и момичета) дето много обичат да карат в балкана. Не им стига тяхния балкан, ами ходят и по другите балкани, че и по състезания ходят. Само гаври са им в главите. Ама като не ги слушат, к’во да правят.
И така тръгнахме по тъмно от Казанлък към Дюлята (под вр.Българка) по черно за по кратко. Към 11 часа пристигнахме, пийнахме, хапнахме , направихме генерална репетиция за предстоящия рожден ден на видния Казанлъжки офроудър Дончо Цанев – Доко. На сутринта някои вече бяха на разходка – не пеша. По едно време се чува бръмчене на двигател – идат. И то с бая газ, ама таз Витара а на ляво – а на дясно , и пак наляво и още газ и БАМ право в един груб строеж.
За малко да бутне стената – бая дупка се отвори.
Гледаме излизат Братчеда (собственика на Витарката), и Ива - на рожденника навигаторката (също така и съпруга). Тръгнала по неговите стъпки – с много газ, ама накрая вместо спирачки – още газ. Явно тея Витари не стават за учебни коли - много леки, много бързи и все с вратите искат да вървят. А братчеда понеже няма предна седалка - от задната по гъз и най отпред. Още го боли. Ама нищо, то така се учи, ама дано другия път с колани – да няма джонги и синини, и вратъ ма боли.
И както е тръгнала след няколко години може да я видим на стълбичката на „Нежна мощ” – голям мерак ей.
Ето отсреща се задават и ей заради ония кол станала белята:
Ей го на , къде стърчи
И докато пилотката виновно си ближеше раните, ние се захванахме да пуснем колата в движение.
Беше минала през тези железа и боклуци, и като ги насмела , половината бяха отдолу - ни напред -ни назад.
Рожденника се радва на изненадата - все пак това му е работата
и веднага я захваща
малко върти чука
и готово - остана само радиатора
и докато някои хора отидоха за радиатор до Казанлък, други отидоха за риба на близкото езерце
обаче двама рибари с една въдица не е работа, затова аз се отдадох на друго хоби
След малко Витарата беше готова и домакина (хижаря) тръгна да ни види на някакво място дето само Г-класа може да мине. Само дето хижаря беше в последната кола и Вранглера и Витарата минаха през непроходимото място без да разберат.
навръщане за по интересно се реши да се заобиколи една заключена бариера - е това най го обичат.
ако му работеше задния блокаж сигурно щеше да издрапа без лебедка
радост за децата
...ти щом мина и аз ша мина
утре ще гледам да продължа , че тая работа бавно става. И едно филмче ще мъча да орежа и да кача, че там е по интересно.
.
)
Коментар