Tweet
Здравейте.В неделя 10.06.07г бяхме решили да ходим в околностите на Мъглиж ,да се разходим/кой пеша,кой с джип/,но ставайки сутринта дъждът,който валеше от 2ч. през ноща не само че не беше спрял,но и се засилваше.След сутрешното кафе-оперативка/оглеждайки хоризонта от къде просветлява / дестинацията се промени и ето че потеглихме за язовир Братя Кунчеви.Той се намира на 25-30км.източно от Ст.Загора в полите на Средна Гора.Успокоих групата ,част от която беше готова да идва с Москвича за който наскоро писах че"минава от всякъде" ,обясних им че пътя почети до язовира върви по равното,а самото изкачване е осеяно с доста чакъл и камъни,претоварих ги на Патрола и потеглихме.От Ст. Загора първата ни цел беше с.Хрищени.Естествено асфалтов път има,но нали сме тръгнали все пак на офроуд разходка и решихме по черно.Майко тези хорица си изкараха акъла
.Като се набихме в една неутъпкана кал/поставяха наскоро тръби и уж е черен път/,която от часовете проливен дъжд просто беше така подгизнала,че двата километра ми се видяха 20км.На равен път при постоянно вкючено4х4 за тези 2км колата не спря да боксува ,а половината разстояние го минахме носейки се странично или на ляво или на дясно.На моменти при най-малкия наклон и Патролът се изпързалваше в нивата покрай която минавахме.Излизането от там ставаше на бавни с включен блокаж на задния мост.Моите пасажери уж много ербап,обаче нещо бяха видимо притеснени.Така или иначе стигнахме селото и на излизане от него реших да спра да им дам глътка въздух.За целта избрах ето това прекрасно местенце.
Гледката беше невероятна,а машината след като беше покарала малко по сухото и се беше отръскала до някъде от калта изглеждаше така.
От напрежението на никой не му дойде на акъла да снима "борбата" така,че за съжаление това са и първите снимки от излета.
.След като моите пасажери се осъфериха похме нататък.Не след дълго стигнахме една рекичка и аз реших да поизплакна джипката.И докато хората ми викаха чакай къде отиваш вече навсякъде летеше вода.
Упражнението беше повторено няколко пъти,но лепкавата кал почети не падна.След банята продължихме и не след дълго навлязохме в полите на Средна Гора.
А от тук започнахме и същинското изкачване към язовира.
Пътят който тук изглежда "магистрален",само след два завоя стана тъкмо подходящ за скален офроуд.За съжаление тъй като времето беше напреднало,всички единодушно ми забраниха да се мотам със снимки.Трябва да отбележа,че тук не беше капнала и капка дъжд.Успокоени че сме избрали правилната дестинация продължихме и не след дълго бяхме под стената на язовира.Там ни посрещна уникална гледка.Табун от полудиви коне,около 60 на брой,се пръсна на ляво и на дясно след като "Танка"изкочи от гората.На мига спрях и без да слушам вече никого изкочих от колата за да ги снимам.
А тук изживях и първия си стрес за деня.Когато се приближих до една кобила с малкото и за да ги снимам,от върха се спусна към мен един невероятен жребец,който със силно цвилене и връхлитайки отгоре ми ме принуди да се изтегля бегом към колата.
След като ме прогони той подбра съпругите си, а на мен хвърли поглед сякаш искаше да ми каже..."нещо имаш да ми кажеш а.....".
Повече не ги тормозих.Продължихме и след 200м излязохме на заветния язовир.
На тази беседка си направихме така нареченото"софт мезе".Хапнахме пийнахме ....аз се правих на рейнджър.
Реших да отида и половя риба.Е да ама не.....Дъжда който тук не беше капвал се стовари от веднъж.
А язовира го гледах от тук...
Не стига това,ами на поляната на която бях паркирал джипа за да слезна до сами язовира имаше 4-5 огромни дупки най-вероятно останали от изкоренени дървета.След като заваля аз реших да се връщам при другите и тъй като върху стъклата шуртеше много вода,при маневра назад се насадих /избягвайки една от по-малките дупки/,в една сериозна яма.Казах си ,"спокойно ще излезеш" но......при тази подгизнала трева излизането се оказа проблем.На 4х4 нито на бързи,нито на бавни нещата не изглеждаха розови.Слезнах от колата за да огледам обстановката,но ......за съжаление я огледах само от зад.Намерих зхвърлено парче от бетонен кол дълго около 40см,поставих го зад потъналата гума и след това с включен заден блокаж дадох рязко назад и след това рязко напред.Над джипа полетяха пръст и трева и след кратко избоксуване машината се изстреля напред и........предно ляво колело хлътна в друга голяма дупка
.Бях изумен ,че това ми се случва/ами тъй става като човек гледа само отзад/Почуствах се като в минно поле .....А дъждът си валеше ли валеше.Този път огледах нещата детайлно,защото не ми се искаше излизайки от новото препятствие/ако излезех де/,да се напъхам пак в старото.Този път манврата беше успешна .След няколко прибуксувания напред и назад, усях да извадя джипа от дупката без да хлътвам никъде
А през цялото време си имах и навигатор......но файдата.....
Съжалявам,но снимки при това напрежение и този дъжд не направих
.Тъй като времето нямаше изгледи да се оправи решихме да се връщаме.И пак всичко се повтори макар,че минахме по друг път.Първо скалист път......
а после полека ,полека ......
стигнахме и до тази доста дълбочка кал.
Макар да имаше боксуване,емоцията спрямо горе с дупките беше по-малка.След това последва и връщането по първоначалния много кален път,където пак се пързаляхме на ляво и на дясно...и ето тук сме почети пред финала.
А това е финалната права или по-скоро финалния кален и стръмен баир.
При вида на баира у някои от пасажерите се появи ерес.Загубиха вяра във възможностите на Нисана и даже въобще не се споменаваше колко бил проходим Москвича.Заключих вратите за всеки случай да не му дойде на акъла на някой да скача в движение и......просто искатерих /с леки прибоксувания/скапания баирТова е .Искарахме си добре/особено аз преливам от емоции/,всички се завърнахме живи и здрави,а на мен утре ми пристигат Кобрите/а Минчо Празников каза,че пак ще вали/и......малей какви тестове ще са
.Но за това в друга тема.
.Като се набихме в една неутъпкана кал/поставяха наскоро тръби и уж е черен път/,която от часовете проливен дъжд просто беше така подгизнала,че двата километра ми се видяха 20км.На равен път при постоянно вкючено4х4 за тези 2км колата не спря да боксува ,а половината разстояние го минахме носейки се странично или на ляво или на дясно.На моменти при най-малкия наклон и Патролът се изпързалваше в нивата покрай която минавахме.Излизането от там ставаше на бавни с включен блокаж на задния мост.Моите пасажери уж много ербап,обаче нещо бяха видимо притеснени.Така или иначе стигнахме селото и на излизане от него реших да спра да им дам глътка въздух.За целта избрах ето това прекрасно местенце.Гледката беше невероятна,а машината след като беше покарала малко по сухото и се беше отръскала до някъде от калта изглеждаше така.
От напрежението на никой не му дойде на акъла да снима "борбата" така,че за съжаление това са и първите снимки от излета.
.След като моите пасажери се осъфериха похме нататък.Не след дълго стигнахме една рекичка и аз реших да поизплакна джипката.И докато хората ми викаха чакай къде отиваш вече навсякъде летеше вода.Упражнението беше повторено няколко пъти,но лепкавата кал почети не падна.След банята продължихме и не след дълго навлязохме в полите на Средна Гора.
А от тук започнахме и същинското изкачване към язовира.
Пътят който тук изглежда "магистрален",само след два завоя стана тъкмо подходящ за скален офроуд.За съжаление тъй като времето беше напреднало,всички единодушно ми забраниха да се мотам със снимки.Трябва да отбележа,че тук не беше капнала и капка дъжд.Успокоени че сме избрали правилната дестинация продължихме и не след дълго бяхме под стената на язовира.Там ни посрещна уникална гледка.Табун от полудиви коне,около 60 на брой,се пръсна на ляво и на дясно след като "Танка"изкочи от гората.На мига спрях и без да слушам вече никого изкочих от колата за да ги снимам.
А тук изживях и първия си стрес за деня.Когато се приближих до една кобила с малкото и за да ги снимам,от върха се спусна към мен един невероятен жребец,който със силно цвилене и връхлитайки отгоре ми ме принуди да се изтегля бегом към колата.
След като ме прогони той подбра съпругите си, а на мен хвърли поглед сякаш искаше да ми каже..."нещо имаш да ми кажеш а.....".
Повече не ги тормозих.Продължихме и след 200м излязохме на заветния язовир.
На тази беседка си направихме така нареченото"софт мезе".Хапнахме пийнахме ....аз се правих на рейнджър
.Реших да отида и половя риба.Е да ама не.....Дъжда който тук не беше капвал се стовари от веднъж.
А язовира го гледах от тук...
Не стига това,ами на поляната на която бях паркирал джипа за да слезна до сами язовира имаше 4-5 огромни дупки най-вероятно останали от изкоренени дървета.След като заваля аз реших да се връщам при другите и тъй като върху стъклата шуртеше много вода,при маневра назад се насадих /избягвайки една от по-малките дупки/,в една сериозна яма.Казах си ,"спокойно ще излезеш" но......при тази подгизнала трева излизането се оказа проблем.На 4х4 нито на бързи,нито на бавни нещата не изглеждаха розови.Слезнах от колата за да огледам обстановката,но ......за съжаление я огледах само от зад
.Намерих зхвърлено парче от бетонен кол дълго около 40см,поставих го зад потъналата гума и след това с включен заден блокаж дадох рязко назад и след това рязко напред.Над джипа полетяха пръст и трева и след кратко избоксуване машината се изстреля напред и........предно ляво колело хлътна в друга голяма дупка.Бях изумен ,че това ми се случва/ами тъй става като човек гледа само отзад/Почуствах се като в минно поле .....А дъждът си валеше ли валеше.Този път огледах нещата детайлно,защото не ми се искаше излизайки от новото препятствие/ако излезех де/,да се напъхам пак в старото.Този път манврата беше успешна .След няколко прибуксувания напред и назад, усях да извадя джипа от дупката без да хлътвам никъдеА през цялото време си имах и навигатор......но файдата.....Съжалявам,но снимки при това напрежение и този дъжд не направих
.Тъй като времето нямаше изгледи да се оправи решихме да се връщаме.И пак всичко се повтори макар,че минахме по друг път.Първо скалист път......а после полека ,полека ......
стигнахме и до тази доста дълбочка кал.
Макар да имаше боксуване,емоцията спрямо горе с дупките беше по-малка.След това последва и връщането по първоначалния много кален път,където пак се пързаляхме на ляво и на дясно...и ето тук сме почети пред финала.
А това е финалната права или по-скоро финалния кален и стръмен баир.
При вида на баира у някои от пасажерите се появи ерес.Загубиха вяра във възможностите на Нисана и даже въобще не се споменаваше колко бил проходим Москвича.Заключих вратите за всеки случай да не му дойде на акъла на някой да скача в движение и......просто искатерих /с леки прибоксувания/скапания баир
Това е .Искарахме си добре/особено аз преливам от емоции/,всички се завърнахме живи и здрави,а на мен утре ми пристигат Кобрите/а Минчо Празников каза,че пак ще вали/и......малей какви тестове ще са.Но за това в друга тема.
Патролът е железен , а москвичът мълчи свит в ъгъла , нали? 
Айде пък като тестваш новите гуми направи още една фотосесия...
.Искрено се извинявам на всички.
Коментар