Tweet
По начало тази разходка си беше замислена като софт. Един вид - малко релаксация след височинните приключения от миналата неделя. Ама не било писано да е съвсем така ... 
На 2 юни групата се изнесе по посока Стара планина, за да отбележим с една лека двудневна разходчица рождения ден на Боби.
Леко маршрутче, никакви "хард" изпълнения.
До последния момент Маркан беше под въпрос заради служебна заетост, но в крайна сметка успя да се включи.
Приятно слънчево време. Даже малко топличко, та някои взеха да се разхлаждат и така
Първоначално смятахме да разположим бивака под тези скали
но после решихме, че имаме доста време и може все пак да потърсим някое по-удобно място, така че продължихме нататък
Ментаролозите пък взеха, че познаха по отношение на "възможни са превалявания в планините". То "преваляването" в един момент си стана бая сериозен дъжд
ама пък джипките не са от захар я!
Не след дълго дъждът спря, а след това попаднахме на една много приятна полянка. Единственият й кусур беше липсата на вода наблизо, но решихме, че това не е болка за умиране и започнахме да се устройваме.
Банкетната зала е вече готова
а сега да уредим спането ...
Ей! Сборихме я тази палатка ...
Лагерът е готов.
Джипките днес почиват ...
ние - също ...
Ето го виновникът
От здраве да не се отърве!
Наш'та маса поздравява ваш'та маса!
Помощниците май повече правят пушек, отколкото да разпалват огъня
Скараджиите се развихрят ...
Падна нощта, но не и настроението ...
Рано сутринта къде пладне сме готови да обсъдим маршрута за втория ден
Тръгнахме. Имаме си и малко публика ...
И Стара планина предлага хубави гледки.
Направо като картички от други, по-прочути страни. Лошото е, че, като наближиш населено място, и идилията се разпада. Дежурно бунище в околностите, грозновати къщи, разхвърляни дворове ...
Подкарваме един "червен" път над Бов, който се оказва направо магистрала.
Явно някога тук е имало предприятие. Сега обаче грозно зеят издънени прозорци на изоставените сгради ...
Пеша и по тъмно тук човек сигурно няма да се чувства особено уютно ...
Качваме се нагоре в планината и гледките стават далеч по-приятни. Няколко интересни местенца едно след друго ни карат да се чудим дали да не опънем палатките и за втора вечер тук ...
За съжаление, трудно можем да избягаме от ангажиментите си, така че продължаваме ...
Понеже ни е писнало да се друсаме по чакълестия черен път тип "магистрала", решаваме да подкараме по един "зелен" моторджийски път ...
Скоро след влизането в гората нещата започнаха лека-полека да се втвърдяват. Пътчето е тесничко, на места с приятни странични наклони, гарнирани с хлъзгава шума и камъни ...
На места природата е спуснала бариери ...
Добре, че този път си имаме подходящ инструмент ...
Много подходящо място да останеш без предно ...
Измъкнахме се от гората ...
Гледката отново е приятна, но времето вече е доста напреднало и ще е добре, ако не се захласваме много ...
"Червеният" път е някъде наблизо, но май е твърде далечен ...
Пътят, или по-скоро пътеката (част от "Маршрут на дружбата Ком - Емине") ни води стръмно надолу ...
Я да видим как се кара камион през клонаците ...
Зад клоните страничните наклони продължават ...
Хич не ми е кеф да карам по такъв терен без много да виждам какво има отпред, но ...
Митко, големият син на Маркан, си е вече готов навигатор. Момчето действа наравно с нас и много помага. Тук се бори с клоните на един бор, които (о Ужас!!!) искат да ми надраскат боята ...
Не бих казал, че терени от този тип са ми любими ...
Дотук бяхме!
Докато Кики хаби веригата на резачката върху поредното дърво, преграждащо пътеката, останалите правим разузнаване на терена пешком.
Това, което виждаме, изобщо не ни радва. Пътчето вече е придобило характер на пътека - доста тясна за джип, със страничен наклон, редуващи се остри виражи и няколко солидни прегради във вид на паднали напреки дървета. Ама дебели дървета ...
Не ни трябва много за да констатираме, че ще е крайно неразумно да продължим напред. Вече се свечерява, а теренът е толкова тежък, че шансовете за успешно преминаване на следващите няколкостотин метра до следващата сутрин изглеждат нищожни ...
Слава богу, мястото, докъдето сме стигнали, позволява безопасно обръщане. Преди това обаче трябва да помогнем на Паджерото, водещо колоната, да излезе безопасно назад.
Закачваме го за лебедката на CJ-я, с въжето, прекарано през блок. Блокът пък е вързан за солидно дърво над пътеката и с това подсигуряване Кики успешно се измъква назад.
Нямахме особено желание да се връщаме назад по пътя, откъдето дойдохме, през вече преминатите засадни места по тъмно, но не е като да имахме избор. Единственият друг вариант беше да разпънем палатките и да дочакаме следващата сутрин.
Решихме обаче, че няма да имаме проблеми и поехме обратно. С повечко внимание и малко задържане на дъха тук-там излязохме отново на по-безопасен терен. Лично на мен много ми помогна поставеният "полилей". Двата крайни фара извъртени настрани и свалени да светят на 2-3 м пред Патрула идеално допълват щатните фарове и ми осигуриха доста добра видимост.
След като излязохме от засадния участък, решихме да пробваме "червеният" път, от който се бяхме отклонили преди това. Покарахме известно време по него. Пътят явно беше обработван от тежка верижна машина. Тук там някой и друг по-дълбок коловоз и доста клатене по "вълничките", направени от греблото на булдозера, но иначе - никакви проблеми.
В един момент се видя краят на обработеният път, а продължението беше завой в ляво и стръмно изкачване. Наистина стръмно. На Патрула 2-а бавна не му достигна, та трябваше още в началото да мина на първа ...
Качихме се на високо и пътя го хвана липсата ...
Пробвахме за известно време да пилотираме по уреди. Т.е. да караме по ГПС. После обаче преценихме, че е по-добре да не поемаме излишни рискове като караме почти слепешком в тъмното, при стръмни спускания и прилични странични наклони. Още повече, че на ГПС картата напред по маршрута ни се мъдреше един тлъст Х с надпис "Път край" ...
Въпросното означение беше поставено на място, където се събират 3 трасета. След него пътят по картата продължаваше, но все пак решихме да не рискуваме на непознатия терен да се окажем на място, през което не можем да продължим, а връщането назад щеше да е затруднено, защото щеше да се наложи да се качваме обратно по стръмни склонове, покрити с влажна трева ...
Поради което направихме кръгом и се оттеглихме по следите си обратно през Бов по посока София ...
Коментар