Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

[Чавдар (V93)]

Тази историйка за мен започна вечерта на 26 май. На прибиране от Родопите, когато още бях на магистрала "Тракия", GSM-ът иззвъня и Кики (kikiracing) ми каза "След половин час тръгвам към Маркан. Утре ще се качваме на Мечи връх. Ако искаш ..."

Ако искам ли? На следващата сутрин рано-рано се изстреляхме по посока Кочериново - с. Стоб и нагоре в Рила към мястото на явката. Време - прекрасно, път - прясно ремонтиран и празен.
Бързо стигнах до Стоб и тръгнах по черно към мястото на срещата.
Рила, както винаги, предлага красиви гледки ...






За разгрявка се изкатерих на вр. Факиро, но не преди в търсене на правилната посока да се навра в тясна пътечка от едната му страна и да изпробвам колко място е необходимо на Патрула да направи обратен завой, когато пътят свърши, преграден от паднало дърво. Пробвах, оказа се достатъчно малко.

След изкатерването на споменото баирче, направих връзка с юнаците, за да ме навигират до точното си местоположение и много скоро се озовах до базовия лагер




След кратко кафепиене и обмен на информация започнахме да катерим. Като начало, пътят, макар и стръмен, беше доста приличен.





По-нагоре взе да става по-"рошав"




Лека-полека, слънцето започна се поскрива от облаци, а ние отивахме все по-близо към тях. Тук-там взеха да се мяркат и преспи, едната от които най-нагло беше паркирала насред пътя ни.



Което беше достатъчна причина да се направи опит тя да бъде прегазена.


Първи тръгна червеният Врангел ...




Леле що станА?




Ей! На тия гуми пише "кален терен", а не "дълбок сняг като бетон" ...




Ха сега Фащай лопатата!



Малко кОпане, малко бутане и готово ...




Я да видим сега как стоят нещата с широки гуми и блокаж!



Е, и с тях можеш да се закопаеш качествено ...




Айде сега помощ от приятел!



Трудна работа! Паджерото е тежичко и прилично закопано и Врангелът се влачи към него, вместо обратното ...

Я сега един от по-тежка категория

Нещата потръгнаха, но пак не мина без лопатите. Снегът беше твърде тежък и в един момент Патрулът взе да се тътри по посока на Паджерото.









Поиграха си момчетата на "пясъчника", а после продължиха да катерят








В един момент спокойното ни катерене беше прекъснато от следваща пряспа, този път с по-внушителни размери, която блокираше пътя напред. След кратък размисъл решихме да пробваме да я заобиколим като се изкатерим над нея и после се спуснем отново на пътя. Някъде по онзи баир, който се вижда зад Паджерото ...



Качването - лесно ...



Качихме се, поразтъпкахме се, че и снимки си направихме ...








Но после тръгнахме да слизаме ...

[ninja_1]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

Ех,Рила,Рила...

[Чавдар (V93)]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

При което допуснахме сериозна грешка, която можеше да ни струва скъпичко ...

Тръгнахме да слизаме по стръмен склон (по който просто няма какво да те спре) без да сме проходили и огледали трасето пешком

Както и друг път, Кики пое пръв ...



След като се скри от погледите ни зад стръмния склон, в ефира настана тишина. След няколкоминутна пауза радиостанцията изпука и се чу гласът на Кики - "Не тръгвайте след мен!".

Хм, като си "връщам лентата", гласът звучеше доста спокойно предвид на това, което се беше случило ...
При стръмното спускане, в момента, в който предните гуми на Паджерото са стъпили на уж добре изглеждащият отгоре тревист участък, джипът се е понесъл надолу като шейна. Добре, че Кики е успял да запази самообладание достатъчно дълго и е предприел нужните действия за да излезе от критичната ситуация. Или пък не е направил нещо, което да я превърне в трагична. Което, в същност, е едно и също. Важното е, че беше успял да спре колата!

След това внимателно изманеврира и полекичка се спусна обратно на пътя. Не се наемам да описвам какво е минало през главите на всеки от нас, докато гледахме маневрите и спускането отгоре ...

Оттук нататък възникна въпросът "А сега какво правим?". Никой не си и помисли да предложи връщане на Паджерото горе. Номерът беше как ние да слезем долу при него. По възможност без да направим някоя беля ...

Върнахме се още веднъж пред преспата, която ни спря, с мисълта дали все пак няма да е възможно да си пробием път през нея.
Лично аз не изгарях от непреодолимо желание да се спускам по този склон и, ако цената беше полагане на известни физически усилия с лопатата, нямах нищо против да я платя ...

Ама колкото и да оглеждахме, нямаше изгледи с наличните сили и средства да осигурим безопасен път през проклетата пряспа. В горната си част дебелината на снега беше горе-долу човешки бой, а снегът беше тежък и плътен, но за сметка на това - много ...

Така че пак се върнахме към варианта "заобикаляме отгоре и се спускаме на пътя". Бях си пригледал отдалеч едно възможно трасенце и сега беше моментът да го изучим отблизо. Кики тръгна отдолу, аз - отгоре. Срещнахме се горе-долу по средата и след кратко обсъждане, стигнахме до извода, че все пак е възможно безопасно спускане на джиповете. Договорихме се как да действаме и остана най-важното и най-трудното - да го направим ...

Когато вече почти се бях изкатерил обратно до Патрула, отгоре започнаха да се сипят едри капки дъжд. Е, в този момент вече взе да ме обзема страх. Ако завалеше сериозно, склонът щеше да се превърне в идеална пързалка и всеки опит за слизане би бил пълно безумие. Слава богу, късметът в този ден продължи да бъде на наша страна. Дъждът спря бързо, преди теренът да бъде сериозно намокрен.

За всеки случай, когато поех надолу, на стръмното преди една безопасна площадка ударих рязко спирачки за да видя какво ще стане. Гумите се заровиха стабилно в почвата и джипът закова на място. Това определено ме поуспокои ...

Следващите кадри са от фотоапарата на Кики. Направила ги е Ева, докато, Кики помагаше на мен и Маркан да слезем до пътя.








Това нищо и никакво разстояние ми беше май най-дългото спускане досега ...

Първа бавна с натисната спирачка, а Кики ми разправя "На най-стръмното те искам още по-бавно!". Е то хубаво по-бавно, ама как?!?

Десният крак ме заболя да натискам и леееекичко да отпускам спирачката.

Най-после му се видя края на проклетото спускане. Още малко "помощ от приятел" и съм вече долу ...





Уффффффффф, свърши!!!

А сега е ред на Маркан ...





След като аз съм вече безопасно на пътя, а Маркан - почти там, моят оператор вече е в състояние да вземе камерата отново ...






След това поемаме нататък. Усещам се, че съм стиснал "геврека" като курсист-новобранец, а в ефира цари непривично мълчание ...

[Чавдар (V93)]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

Продължаваме ту нагоре, ту надолу и лека-полека се приближаваме към целта си








Започваме да катерим към самия връх







Спирка за снимки, а и за кратка почивка




Що ли се смеем толкова?!?




Остана финалното катерене. Кики подгонва Паджерото нагоре, Маркан е след него, аз изчаквам да се отдалечат достатъчно за да не се настъпваме по петите насред баира. Че е стръмничък



Кики се скри от погледите, но виждам, че Вранглерът забавя и спира.
В следващия момент се разбра, че е останал без предно. Следва моментално сваляне на пътниците ...



и опит за спускане на заден. За съжаление, джипът се поднесе по тревата и се завъртя в положение, от което вече е опасно да продължава самостоятелни опити само на задно предаване.



Извиках Кики по радиото и се разбрахме на слизане Паджерото да подсигури Вранглера, за да може той да се спусне до по-равния терен, където вече няма да има проблем да маневрира без предно.





Още веднъж през този ден късметът е на наша страна. Всичко се разминава и без проблем.

Тъй като предварително сме рекли, че всички ще се качим на върха, без значение по какъв начин, а вече емоциите май са ни дошли в повече, решаваме да изкачим последните 100-на метра денивелация пеша и цялата група се запътва нагоре.




Интересно дали са верни показанията на висотомера?!?




На метър-два след пирамидката равното свършва отведнъж и следва пропаст!



Ако някой, който не знае това, реши да се изкатери с джип или мотор съвсем догоре и не успее да спре ...






Sitting on the edge ...



Спускаме се обратно при колите и, докато си почиваме, Кики прави бърз прегред на предното на Врангела, което ни създаде допълнителни емоции ...








После поемаме надолу.








Май поне за едно известно време ще предпочитаме да се държим по-настрани от високи, стръмни и голи баири ...

[alex_markov]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

Много е красиво!
А страха е едно от най ценните човешки качества - държи ни Живи
Навремето ми бяха казали максимата "има два вида пилоти : Смели и Живи"
Както винаги прекрасен репортаж, но малко избърза преди Родопският

[Чавдар (V93)]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

"има два вида пилоти : Смели и Живи"
Както винаги прекрасен репортаж, но малко избърза преди Родопският

Ееее, за Родопите вече я има твоята информация, към която мога само да добавя малко снимки и видео.

[Kaskadiora]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

Мила Родиноооооооооо,
Ти си земен раааайй.......
Рзглеждайки снимките чак се чуствам горд,че съм Българин.
Сигурно сте си прекарали страхотно - завиждам Ви искрено.

[markan]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

Доста приятно каране стана.Като изключа страха който брах на двапъти..
Та всичко се организира към 21ч. в събота докато се прибирах с джипа от София за Самоков.Идеята беше да караме до някаде и да пресрещнем групата от Родопите и на другия ден да караме заедно.
След като се оказа че се връщат по асфалт посоката се смени.Един приятел ни чакаше в Стоб и тръгнахме нагоре.
Вече си мислех че никога няма да спреме да караме но все пак накрая стигнахме мястото за бивак дето аз мислех да сме на палатки..


Даже решихме че има време и за скарата.





На сутринта разбрахме къде сме.





Тръгнахме нагоре а никой не очакваше че деня ще става все по- интересен.



Ето и още снимки без коиментар че Чавдар описа нещата доста точно.





Е те-тукА си ме беше ЯКО страх мене.Края на склона го нЕма а е и без нито едно дърво.











Мечи връх.



И тука се притесниххххх......







На върха.



Та това беше от Мечи връх.
После се прибрахме през яз.Бел мекен за по-преко.
Видехме и мечките У Белица и накрая бех толкова скапан от каране чи до неделя нЕма да го погледна тоя джип.

[koko11]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

добре сте се позабавлявалихубави гледки има в рила

[zenit]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

браво страхотни снимки сте направили хубаво е че има хардаджи като вас да ни напомният за наща красива природа.....
на колко метра височина се качихте?
поздрави

[Чавдар (V93)]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

на колко метра височина се качихте?

2,618 според справочната информация или 2,593 според висотомера на GPS-а

[Виктор Мечкаров]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

Браво, май сте поставили републикански рекорд за най - високо изкачване с джип.

[Чавдар (V93)]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

Браво, май сте поставили републикански рекорд за най - високо изкачване с джип.

Е не! Нямаме такива претенции. Нали виждаш на снимките, че към върха водят ясни следи от качване с 4-колесни МПС. Т.е. ние далеч не сме първите, които са се катерили на този връх.

[Yordan Kolev]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

Е не! Нямаме такива претенции. Нали виждаш на снимките, че към върха водят ясни следи от качване с 4-колесни МПС. Т.е. ние далеч не сме първите, които са се катерили на този връх.

Но имам съмнения, че има по високо място където може да се качи джип.
Направо ви завиждам.
Като се постопли още малко ще трябва да го повторите, заради мен

[jimmy]

Re: Изкачване на Мечи връх 27.05.2007

И аз миналата година бръмчах в района, пак в едни такива дивни дъждове. Голям кеф, обаче....наистина има едни такива наклони, дето направо ми се взе акъла, особенно на тая мокра трева.

На Мечи обаче не се качих, защото имах друга фикс идея - х. Македония - Рилски Манастир. Чувал съм, че е възможно, но аз не успях да се оправя - поне терена не предполагаше сам и неподготвен джип. Пробвах от 3-4 места, ама все ми се сториха корави, а може и само да съм се заблудил.

Някой пробвал ли го е? Щото, ако не е - е крайно време.

Браво за разходката. И наистина май е едно от най-високите места достижими с джип в България.

А за Белмекен от къде минахте?