До с. ГолЕмо Бучино. Координатите тук: N 42°39’36” E 23°08’21” са точни. Люлинската кал също беше вярна на себе си. 
 Най-прекият път след построяването на магистралата е по стария път за Перник през Суходол - Мало Бучино - Големо Бучино върху втория тунел на магистралата, от тази ...ъ-ъ-ъ... площадка ли е, какво е... с някакво съоръжение... прилича на помпена станция, ама не е, щото е върху тунела, само пише, че се охранява от страховитата Еди-коя си пернишка охранителна фирма. 
 Има път. Който го няма нито на Гугъл Мапс - спътников изглед (то на карта е ясно, че го няма), нито дори в BGmountains. GPS-ът пък умря откъм батерия и не е записал трак.
1. Площадката, от която тръгва пътят и многообещаващото му "супер-софт" начало:


2. Еми... "Либито" беше дотук
:

Даже пеша калта беше непроходима, трябваше да се провираме в храсталаците покрай пътя. В сухо време, ако се избягват свръхдълбоките коловози, доиздълбани от снежни и дъждовни води, си е напълно проходимо със стокова джипка.
Карти:


							
						
					1. Площадката, от която тръгва пътят и многообещаващото му "супер-софт" начало:
2. Еми... "Либито" беше дотук
Даже пеша калта беше непроходима, трябваше да се провираме в храсталаците покрай пътя. В сухо време, ако се избягват свръхдълбоките коловози, доиздълбани от снежни и дъждовни води, си е напълно проходимо със стокова джипка.
Карти:
 Симпатични полски (горски?) мишлета - едни такива бягащи сиви топчета за пинг-понг, но бяха достатъчни да "демотивират" жените-посетителки на старината. 
 Най-злочестия прокълнат от всички софийски рибари водоем (ще го познаете ли?), в който само "слънчаци" се хващаха... познайте в какво се е превърнал? Три яки "хасиенди" с "изглед към езерото"... честно казано - завидях им:
Коментар