Днес от рано се очертаваше да е приятен ден. Към 10 взех мой приятел за компания и реших да посетим виличката ни в Луково, Стара планина.
Времето беше прекрасно. За около половин час се измъкнах от София и в 11 бях пред вилата. Изкачването мина без проблеми. Малко снаг, кал, замръзнали локви - радост за душата. Направих кратък оглед, не открих нови щети от бандитите.
Докато се мотаех наоколо и се чудех как да оползотворя деня се сетих, че преди 10-тина години бях ходил на събор при един от близките паметници. Идеята да отидем до там много бързо премина към реализация.
Паметникът се оказа доста близо. С изкачването снегът се увеличаваше. Тук-там имаше нужда от бавни скорости. Като се изкачихме си посрещнаха тези гледки:
Непосредствено до паметниците се намира местността, наричана от местните хора Голата глава. Реших, че не пречи да мръднем до там.
Оттичащата се водата беше оставила канал след себе си и както обикновенно се стигна до мометна "Каква я мислих аз, тя каква стана..." Явно Хасвалтовите гуми бяха до тук...
Псувайки тихо с кирка в ръка започна процедурата по измъкване на джипа от канала. Но пак нещата не станаха баш както ги мислехме.
Покопахме още малко. Качването и слизането от джипа се оказаха "малък" проблем. Добре, че Ферозата е с големи прозорци и имах под ръка човек с правилното телосложение.
След като извадихме колата направихме опит за оценка на ситуацията. Каналът излезе доста по-дълбок от очакваното.
Въпреки половината час копане ентусиазмът не ни напусна.
Бавно и полека си проправихме път през тунелът от заснежени клони.
Преди:
След:
На тръгване Балканът ни изпрати така:
Всички снимки могата да се видят тук:
Цък.
Времето беше прекрасно. За около половин час се измъкнах от София и в 11 бях пред вилата. Изкачването мина без проблеми. Малко снаг, кал, замръзнали локви - радост за душата. Направих кратък оглед, не открих нови щети от бандитите.
Докато се мотаех наоколо и се чудех как да оползотворя деня се сетих, че преди 10-тина години бях ходил на събор при един от близките паметници. Идеята да отидем до там много бързо премина към реализация.
Паметникът се оказа доста близо. С изкачването снегът се увеличаваше. Тук-там имаше нужда от бавни скорости. Като се изкачихме си посрещнаха тези гледки:
Непосредствено до паметниците се намира местността, наричана от местните хора Голата глава. Реших, че не пречи да мръднем до там.
Оттичащата се водата беше оставила канал след себе си и както обикновенно се стигна до мометна "Каква я мислих аз, тя каква стана..." Явно Хасвалтовите гуми бяха до тук...
Псувайки тихо с кирка в ръка започна процедурата по измъкване на джипа от канала. Но пак нещата не станаха баш както ги мислехме.
Покопахме още малко. Качването и слизането от джипа се оказаха "малък" проблем. Добре, че Ферозата е с големи прозорци и имах под ръка човек с правилното телосложение.
След като извадихме колата направихме опит за оценка на ситуацията. Каналът излезе доста по-дълбок от очакваното.
Въпреки половината час копане ентусиазмът не ни напусна.
Бавно и полека си проправихме път през тунелът от заснежени клони.
Преди:
След:
На тръгване Балканът ни изпрати така:
Всички снимки могата да се видят тук:
Цък.
Коментар