Tweet
Река Ечемишка е една малка и къса рекичка, която извира от западните склонове на седловината Равно буче, която от своя страна се намира между върховете Рудината и Венеца - географски обекти в най-западната част на средния дял на Стара планина и в непосредствена близост до прохода Витиня (който е границата на западна и средна Стара планина) и автомагистрала Хемус. Самата река е дълга около 9 км от извора до мястото, в което се влива в Стара река - реката, която тече от Зелин през Ботевград и се влива по-късно в Бебреш. Река Ечемишка си има само един приток - една малка и около един км дълга рекичка, идваща от местността Зли дол. Доколкото съм чел общодостъпни източници от интернет, името на реката идва от полетата, често използвани за отглеждане на ечемик, в района над Зелин, където в момента минава трасето на магистралата.
Името Ечемишка може би говори нещо и на хората, които не са от Ботевград и близките райони, а примерно от другия край на България, особено ако обръщат внимание на знаците докато карат по магистрала Хемус, тъй като най-близкият до Ботевград тунел носи името тунел Ечемишка.
Ето снимка за любопитните, които веднага си помислиха това пък как не съм го видял досега
:
Точно зад синия указателен знак за тунел е входа към непроходимата част на коритото на реката, което е с дължина около 2,5 км. В този район денивелацията не е голяма и съществуващият път се движи близко до реката, което създава предпоставки тя често да го залива при пълноводие. През 2008 година, която беше особено "пълноводна", реката, според хора с които съм говорил, е отнесла всички съществуващи мостове по течението и на места бетонните пръстени (използвани за мостове) бяха на повече от 100 метра от мястото на разрушения мост.
Причината да има мостове по пътя до реката е тази, че районът е използван дълги години за дърводобив и оттам е извозван дървеният материал, респективно мостовете и изобщо целият път са били достатъчно широки и стабилни за тази дейност. От доста години насам пътят не се ползва, като да кажем последните 10, а може би и 15, години никой не е минавал по него по друг начин освен пеша, с цел туризъм към Рудината, риболов в реката (преди години е имало пъстърва в тази река) и разбира се трудова дейност - подозирам, че лирическият герой Бай Мангау е изкопал доста дълъг участък покрай реката, за да извади стар съобщителен кабел на военните и да го подготви за връщане на вторични, по-късно на снимките ще се види.
Реката и природата около нея е много красиво място и предвид разрушената "инфраструктура" особено атрактивно за преминаване с "непластмасови" джипове (пластмасовите подозирам, че биха дали доста пластмасови щети).
Пътят започва от електрическата подстанция за осветлението на тунел Ечемишка, където има бариера. Дефакто пътят е с ограничен достъп, тъй като реката е вододайна зона за една от частите на Зелин и водохващането е на около 200 м по-нагоре от бариерата.
На мен лично ми трябваха повече от 2 години от първоначалната идея да мина по този път до вчера. При първите ми опити пазачите в началото на пътя твърдяха, че оттам не може да се мине, а то и така си изглеждаше... непроходимо.
Затова подхванах проучването от горната му страна, до която може да се стигне от други места. И така в рамките на четири различни разходки успях да обходя реката отгоре надолу и отдолу нагоре, за да проверя дали наистина може да се мине и ако не, то какво ни трябва за да успеем...
Тъй като вчера не съм правил снимки, ще изчакам нашата неотразима фоторепортерка да ми прати снимките (или може би сама да ги публикува - както се разберем), а дотогава ще сложа снимки от предишните ми разходки и обхождания в района. Основната идея беше да направим карането преди да се разлисти гората, тъй като прочистването на пътя би било по-трудно след това. Снимките надолу са от април 2013, снимките от вчера ще дойдат по-късно ...
С многоуважаемия колега Мосю Илийката (gimax) и неговата дъщеря се разходихме дотам с лека кола и нагоре пеша донякъде...
Складът за експлозиви от времето на строежа на тунел Ечемишка
Следва продължение...
Името Ечемишка може би говори нещо и на хората, които не са от Ботевград и близките райони, а примерно от другия край на България, особено ако обръщат внимание на знаците докато карат по магистрала Хемус, тъй като най-близкият до Ботевград тунел носи името тунел Ечемишка.
Ето снимка за любопитните, които веднага си помислиха това пък как не съм го видял досега
:Точно зад синия указателен знак за тунел е входа към непроходимата част на коритото на реката, което е с дължина около 2,5 км. В този район денивелацията не е голяма и съществуващият път се движи близко до реката, което създава предпоставки тя често да го залива при пълноводие. През 2008 година, която беше особено "пълноводна", реката, според хора с които съм говорил, е отнесла всички съществуващи мостове по течението и на места бетонните пръстени (използвани за мостове) бяха на повече от 100 метра от мястото на разрушения мост.
Причината да има мостове по пътя до реката е тази, че районът е използван дълги години за дърводобив и оттам е извозван дървеният материал, респективно мостовете и изобщо целият път са били достатъчно широки и стабилни за тази дейност. От доста години насам пътят не се ползва, като да кажем последните 10, а може би и 15, години никой не е минавал по него по друг начин освен пеша, с цел туризъм към Рудината, риболов в реката (преди години е имало пъстърва в тази река) и разбира се трудова дейност - подозирам, че лирическият герой Бай Мангау е изкопал доста дълъг участък покрай реката, за да извади стар съобщителен кабел на военните и да го подготви за връщане на вторични, по-късно на снимките ще се види.
Реката и природата около нея е много красиво място и предвид разрушената "инфраструктура" особено атрактивно за преминаване с "непластмасови" джипове (пластмасовите подозирам, че биха дали доста пластмасови щети).
Пътят започва от електрическата подстанция за осветлението на тунел Ечемишка, където има бариера. Дефакто пътят е с ограничен достъп, тъй като реката е вододайна зона за една от частите на Зелин и водохващането е на около 200 м по-нагоре от бариерата.
На мен лично ми трябваха повече от 2 години от първоначалната идея да мина по този път до вчера. При първите ми опити пазачите в началото на пътя твърдяха, че оттам не може да се мине, а то и така си изглеждаше... непроходимо.
Затова подхванах проучването от горната му страна, до която може да се стигне от други места. И така в рамките на четири различни разходки успях да обходя реката отгоре надолу и отдолу нагоре, за да проверя дали наистина може да се мине и ако не, то какво ни трябва за да успеем...
Тъй като вчера не съм правил снимки, ще изчакам нашата неотразима фоторепортерка да ми прати снимките (или може би сама да ги публикува - както се разберем), а дотогава ще сложа снимки от предишните ми разходки и обхождания в района. Основната идея беше да направим карането преди да се разлисти гората, тъй като прочистването на пътя би било по-трудно след това. Снимките надолу са от април 2013, снимките от вчера ще дойдат по-късно
...С многоуважаемия колега Мосю Илийката (gimax) и неговата дъщеря се разходихме дотам с лека кола и нагоре пеша донякъде...
Складът за експлозиви от времето на строежа на тунел Ечемишка
Следва продължение...
Прикачени файлове
Коментар