Tweet
Изкарах цял месец без разходка и не се издържаше вече. Навивах Крум (Regulator) цяла седмица и накрая склони. Под "накрая" да се разбира петък срещу събота, през нощта на скайпа. Разходката щеше да е в събота и, както винаги, нито се знае къде, нито в колко часа, нито скара ли, сандвичи ли... Абе нормално за нас. Аз исках Елешница, щот ми се газеше кал. Крум каза, че имало кал и на Лозенска. Като по-малък (да се чете "млад") отстъпих. И така, рано- рано в 11:00 часа, се събрахме на Санаториума в Кокаляне с пълен комплект деца:
Започнахме да се изкачваме и мене започна да ме обзема разочарование. Едва ли не прах се вдигаше, а беше валяло предния ден. Карахме бързо и спрях само за една снимка преди да излезем на равното. Кокаляне и ез. Панчарево:
За сметка на липсата на кал обаче, есента ни предоставяше такива цветни феерии, че ми се искаше да съм истински фотограф, за да мога да ги наснимам, след това да ги дорисувам с фотошопа и чак тогава да ги публикувам, а аз само ги нащраках отчасти:
Топлите есенни цветове на фона на снежните планински върхове ми действаха успокоително...
А като се добави и яз. Искър в далечината, съвсем заправих за липсата на кал:
Още нюанси:
За Крумското паджеро се знае, че в последно време се използва основно за комби, донякъде заради втори пореден избор на гуми с такава насоченост, донякъде защото Крум е човек с много хобита и не му стигат уикендите за кемпер и мотор, а какво остана за джип. В резултат на това, при включване на предния мост, първоначално се чуваше стържене, чегъртане и всякакви странни звуци. Крум отваря за малко предния капак (традиционно за всяка разходка), но не успях да снимам. За сметка на това снимах диалога с предно дясно колело:
Тука някъде нещо се сърдеше:
Ясно беше, че с тоя сух път, няма да престане стърженето...
(следва)
Започнахме да се изкачваме и мене започна да ме обзема разочарование. Едва ли не прах се вдигаше, а беше валяло предния ден. Карахме бързо и спрях само за една снимка преди да излезем на равното. Кокаляне и ез. Панчарево:
За сметка на липсата на кал обаче, есента ни предоставяше такива цветни феерии, че ми се искаше да съм истински фотограф, за да мога да ги наснимам, след това да ги дорисувам с фотошопа и чак тогава да ги публикувам, а аз само ги нащраках отчасти:
Топлите есенни цветове на фона на снежните планински върхове ми действаха успокоително...
А като се добави и яз. Искър в далечината, съвсем заправих за липсата на кал:
Още нюанси:
За Крумското паджеро се знае, че в последно време се използва основно за комби, донякъде заради втори пореден избор на гуми с такава насоченост, донякъде защото Крум е човек с много хобита и не му стигат уикендите за кемпер и мотор, а какво остана за джип. В резултат на това, при включване на предния мост, първоначално се чуваше стържене, чегъртане и всякакви странни звуци. Крум отваря за малко предния капак (традиционно за всяка разходка), но не успях да снимам. За сметка на това снимах диалога с предно дясно колело:
Тука някъде нещо се сърдеше:
Ясно беше, че с тоя сух път, няма да престане стърженето...
(следва)
? С предишните гуми иди дойди, ама с тия зимни писалки нъц. Барем не скърца и лебедката е пробвана.
Коментар