Tweet
В Събота малка, но добре организирана групичка решихме да направим преход от връх Баба до връх Ком.
Тръгването от София бе планирано за 6 часа сутринта, а прибирането след пълния с емоции и разнообразни препятствия "ден" приключи в 2 часа на следващата сутрин.
Ето снимка на муцуните на участниците на фона на памерника под в. Баба.
Още на изкачване се към х. Чавдар се заформи първото не предвидено препятствие за деня, а именно проблем със сервото на волана на моята Тойота. Оказа се спукан маркуч на "ниското налягане" водещ към серпентината за охлаждане на течността. Последва ремонт на място пред хижата. Добре че Явор покрай лебедката си "изрови" изпод капака на Нисана си един маркуч, който временно не ползваше и срещу крупната сума от 2.20лв. /в последствие тази сума се оказа закачката на деня
/ се раздели с една педя от него. И пак багодарение на Явор си набавих необходимото количество хидравлично масло, изтчено ми от системата хидравличната му лебедка. Последва смяна, обезвъздушаване и готово. След 1.5 часа отново бяхме на път.
Следващото по-сериозно препятствие се оказа едно изкачване по каменист мокър път при който всички леко се затрудниха, но аз повечко:
Последва помощ от приятел и лек горски тунинг изразяващ се в демонтаж на лявата ми степенка
Следващото препятствие беше неизчистения път към Рудината от предишната разходка на групата и за моя радост сега не му се размина. Лека физ зарядка и разчисване на брасъл и неизползван от години път. Е, след нас вече е като магистрала.
Времето летеше, а крайната цел връх Ком бе далеко. Ние обаче не се отказвахме. Терена не след дълго ни поднесе следващото препятствие, което обаче беше сътворено с човешка намеса - огромен ров изкопан напречно на пътя ни. И това не ни спря, последваха кирки, лопати, рязане и подлагане на дървета и ... още нещо и отново успех
Тъй като времето доста напредна решихме да се пуснем до Ботевгред и от там да стигнем по афалт до дефилето, за да спестим малко ценно време. Е, отново имаше непредвидени спирки, като две дами с Голф, които карали с 160 по магистралата и голфчето леко прегряло и ожадняло - изпи почти 6 литра вода, на които трябваше да помогнем, както и поредия ров изкопан на пътя. Сигнахме до Зверино и от там към гара Лакатник, където отново се качихме в планината и през Понор планина се отправихме към Петрохан. Ей, много красиво там
От Петрохан поехме към Ком, като нямаше как да не се отбием да подпечатаме пътните си листове на пейката на Ентусиастите Страхотна панорама.
От там ни остана последната "миля" до върха. И към 20.30 успешно го превзехме
Прибирането също не се размина без емоции, за които обаче ще мога да разкажа по-късно.
А за снимки, ще се молим на:
Следва продължение....
Тръгването от София бе планирано за 6 часа сутринта, а прибирането след пълния с емоции и разнообразни препятствия "ден" приключи в 2 часа на следващата сутрин.
Ето снимка на муцуните на участниците на фона на памерника под в. Баба.
Още на изкачване се към х. Чавдар се заформи първото не предвидено препятствие за деня, а именно проблем със сервото на волана на моята Тойота. Оказа се спукан маркуч на "ниското налягане" водещ към серпентината за охлаждане на течността. Последва ремонт на място пред хижата. Добре че Явор покрай лебедката си "изрови" изпод капака на Нисана си един маркуч, който временно не ползваше и срещу крупната сума от 2.20лв. /в последствие тази сума се оказа закачката на деня
/ се раздели с една педя от него. И пак багодарение на Явор си набавих необходимото количество хидравлично масло, изтчено ми от системата хидравличната му лебедка. Последва смяна, обезвъздушаване и готово. След 1.5 часа отново бяхме на път. Следващото по-сериозно препятствие се оказа едно изкачване по каменист мокър път при който всички леко се затрудниха, но аз повечко:
Последва помощ от приятел и лек горски тунинг изразяващ се в демонтаж на лявата ми степенка
Следващото препятствие беше неизчистения път към Рудината от предишната разходка на групата и за моя радост сега не му се размина. Лека физ зарядка и разчисване на брасъл и неизползван от години път. Е, след нас вече е като магистрала.
Времето летеше, а крайната цел връх Ком бе далеко. Ние обаче не се отказвахме. Терена не след дълго ни поднесе следващото препятствие, което обаче беше сътворено с човешка намеса - огромен ров изкопан напречно на пътя ни. И това не ни спря, последваха кирки, лопати, рязане и подлагане на дървета и ... още нещо и отново успех
Тъй като времето доста напредна решихме да се пуснем до Ботевгред и от там да стигнем по афалт до дефилето, за да спестим малко ценно време. Е, отново имаше непредвидени спирки, като две дами с Голф, които карали с 160 по магистралата и голфчето леко прегряло и ожадняло - изпи почти 6 литра вода, на които трябваше да помогнем, както и поредия ров изкопан на пътя. Сигнахме до Зверино и от там към гара Лакатник, където отново се качихме в планината и през Понор планина се отправихме към Петрохан. Ей, много красиво там
От Петрохан поехме към Ком, като нямаше как да не се отбием да подпечатаме пътните си листове на пейката на Ентусиастите
Страхотна панорама.От там ни остана последната "миля" до върха. И към 20.30 успешно го превзехме
Прибирането също не се размина без емоции, за които обаче ще мога да разкажа по-късно.
А за снимки, ще се молим на:
Следва продължение....
Коментар