Tweet
До миналия месец носехме якета, а сега вече е за тениски и къси гащи.
Възползвах се от част от почивните майски дни преди Великден за една малко по всеобхватна обиколка във Витоша планина. За разлика от другите ми разходки, тази може да се брои почти изцяло за пешеходна.
Пролетта в планината е изключително приятен сезон, който неусетно ще се превърне в летен пейзаж. Затова побързах да направя снимки на ранната и типична планинска пролет.
Над 1800 метра надморска височина все още има доста сняг, който усилено се топи. Поляните са осеяни с множество минзухари.
Горският пояс в ниските части вече е обилно зелен. Ранната зеленина е много красива и с неповторим свежо зелен цвят.
Изобилства от вода. Реки, ручеи, потоци се стичат почти навсякъде.
В следващите редове ще видите някои от красивите места във Витоша:
- Боянската река и Боянският водопад, който в момета е толкова пълноводен, че падовете му са цели 3
- Целият горският пояс като се почне от полите над София чак до края му - поляните под Черни връх.
- Връх Камен дел - 1862 метра от който се открива невероятна гледка към цяла София!
Боянският водопад е най-високият във Витоша планина. Водите му падат от 25 метра.
Намира се около 5 км в планината над квартал Бояна, София.
Избрах маршрута. който катери нагоре, тъй като може да се стигне до водопада и слизайки от местността "Копитото".
Пътеката започва малко над площада на Бояна. Всичко е маркирано прекрасно. Избрах най-стръмната и пряка пътека вървяща покрай Боянска река. Има и по-обиколна и съответно по-лесна 1,45 часа.
По табелка пряката пътека би трябвало да отнеме 1 час. Аз вървях доста бързо без никаква почивка. Спирах само за няколко секунди за снимки и стигнах до водопада за 45 минути. Не ми се вярва неподготвени туристи да се вместят в този 1 час изписан на табелите, така че това време явно е усреднено. Важното е че пътеката е впечатляваща и върви непосредствено до и над реката ,минава покрай множество други по-малки водопади, докато стигне Боянския водопад. Реката в момента е много пълноводна и буйна и шумотевицата е оглушителна.
Тръгнах преди обед около 10 часа от Бояна, за да хвана водопада огрян от преди обедното слънце. По-късно и привечер лъчите падат право отгоре и зад водопада и става неподходящо за снимки.
Малък увод
Началото на пътеката.
Зелената широколистна гора меко казано бе прекрасна.
Пътеката е лудница. На места много стръмна, много хлъзгава и ронлива. Катери по корени, минава през огромни скали, сипеи дори през коритото на реката. Страничните наклони са много яки.
Един приток към Боянска река
Множество малки водопади привличат погледа. Малко по-нагоре по маршрута реката заприличва на водна пързалка. Почти няма място където водата да тече спокойно. Пада постояннно устремно надолу.
Пътеката се дели на няколко места на няколко по-малки. Всички водят до водопада, но някои са по екстремни. Избрах един ръкав ,който слиза близко до реката. Наистина ме отведе до самото корито и сякаш отведнъж свърши. Вероятно поради голямото пълноводие в момента истинската пътека е под водата. Минах по едни мокри скали и както не виждах продължение зад мен сякаш ненадейно изкочиха тези стълби. Изваяни в скалата като от филма Индиана Джоунс
Водопади да искаш. Един от тях се казва Зверчето, но не зная кой точно.
Бързах, бързах и....стигнах.
Боянският водопад с цели три ръкава!
Страничен поглед
Дъга
Малки пръски къпеха всичко наоколо
Следва
Възползвах се от част от почивните майски дни преди Великден за една малко по всеобхватна обиколка във Витоша планина. За разлика от другите ми разходки, тази може да се брои почти изцяло за пешеходна.
Пролетта в планината е изключително приятен сезон, който неусетно ще се превърне в летен пейзаж. Затова побързах да направя снимки на ранната и типична планинска пролет.
Над 1800 метра надморска височина все още има доста сняг, който усилено се топи. Поляните са осеяни с множество минзухари.
Горският пояс в ниските части вече е обилно зелен. Ранната зеленина е много красива и с неповторим свежо зелен цвят.
Изобилства от вода. Реки, ручеи, потоци се стичат почти навсякъде.
В следващите редове ще видите някои от красивите места във Витоша:
- Боянската река и Боянският водопад, който в момета е толкова пълноводен, че падовете му са цели 3
- Целият горският пояс като се почне от полите над София чак до края му - поляните под Черни връх.
- Връх Камен дел - 1862 метра от който се открива невероятна гледка към цяла София!
Боянският водопад е най-високият във Витоша планина. Водите му падат от 25 метра.
Намира се около 5 км в планината над квартал Бояна, София.
Избрах маршрута. който катери нагоре, тъй като може да се стигне до водопада и слизайки от местността "Копитото".
Пътеката започва малко над площада на Бояна. Всичко е маркирано прекрасно. Избрах най-стръмната и пряка пътека вървяща покрай Боянска река. Има и по-обиколна и съответно по-лесна 1,45 часа.
По табелка пряката пътека би трябвало да отнеме 1 час. Аз вървях доста бързо без никаква почивка. Спирах само за няколко секунди за снимки и стигнах до водопада за 45 минути. Не ми се вярва неподготвени туристи да се вместят в този 1 час изписан на табелите, така че това време явно е усреднено. Важното е че пътеката е впечатляваща и върви непосредствено до и над реката ,минава покрай множество други по-малки водопади, докато стигне Боянския водопад. Реката в момента е много пълноводна и буйна и шумотевицата е оглушителна.
Тръгнах преди обед около 10 часа от Бояна, за да хвана водопада огрян от преди обедното слънце. По-късно и привечер лъчите падат право отгоре и зад водопада и става неподходящо за снимки.
Малък увод
Началото на пътеката.
Зелената широколистна гора меко казано бе прекрасна.
Пътеката е лудница. На места много стръмна, много хлъзгава и ронлива. Катери по корени, минава през огромни скали, сипеи дори през коритото на реката. Страничните наклони са много яки.
Един приток към Боянска река
Множество малки водопади привличат погледа. Малко по-нагоре по маршрута реката заприличва на водна пързалка. Почти няма място където водата да тече спокойно. Пада постояннно устремно надолу.
Пътеката се дели на няколко места на няколко по-малки. Всички водят до водопада, но някои са по екстремни. Избрах един ръкав ,който слиза близко до реката. Наистина ме отведе до самото корито и сякаш отведнъж свърши. Вероятно поради голямото пълноводие в момента истинската пътека е под водата. Минах по едни мокри скали и както не виждах продължение зад мен сякаш ненадейно изкочиха тези стълби. Изваяни в скалата като от филма Индиана Джоунс
Водопади да искаш. Един от тях се казва Зверчето, но не зная кой точно.
Бързах, бързах и....стигнах.
Боянският водопад с цели три ръкава!
Страничен поглед
Дъга
Малки пръски къпеха всичко наоколо
Следва
Коментар