Tweet
Рила - водната планина
Името на най-високата българска планина в директен превод означава точно това.
Траките я наричали Доункас, а по-късно Роула - място с много вода. Славяните я кръщават Рила.
Тук водата е буквално навсякъде. В Рила има над 200 езера, множество минерални извори и няколко язовира.
От Рила извират най-дългите и пълноводни български реки - Искър и Марица, както и река Места.
Рилската вода е важен питеен източник за голяма част от населението около планината, столицата София, северна Гърция и дори част от Турция.
Реших да се разходя покрай река Искър и едноимения язовир и така да стигна до вълнуващата Рила. По пътя се отбивах където ми хрумнеше, така че да не карам по обичайния път и да разгледам нови места.
Маршрут:
София -
с.Кокаляне - м.Св.св.Петър и Павел -
с.Долни Окол - с.Горни Окол -
в.з. Щъркелово гнездо - яз.Искър -
Самоков - с.Говедарци - к.Мальовица -
с.Бели Искър - р.Бели Искър -
к.Боровец - Самоков -
София
Близо 200км обиколка.
Първомартенският ден беше слънчев и топъл и в ниските части приличаше много повече на пролет отколкото на зима.
Първа спирка - язовир Панчарево огрян от сутрешните лъчи
Криволичещият планински път посока град Самоков разделящ планините Лозен и Плана. Слънцето и сянката чертаеха интересни панорами, голяма част от които видях, но не успях да снимам. Трафикът беше досаден и всяко спиране край пътя беше риск.
Сенчещата страна на средновековната крепост "Урвич" беше впечатляваща, но за съжаление не успях да я фотографирам. Слънчевата страна.
Паметникът край пътя гласи:
„Урвич, 1382-1389
Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители. Българино, сведи глава пред чутовния им подвиг.“
Мътните води на Искъра текат тихичко в ниското
Заскрежен хълм в непосредствена близост до стената на язовир Пасарел
Ето го и самият язовир. Липсата на какъвто и да е вятър правеше повърхността на водата като огледало.
Крайпътно заведение в старинен стил
Малко след Долни Пасарел пътят отвежда до един оголен участък с хубава гледка наляво към Лозен планина.
Вляво от основния път има отбивка и табела към Долнопасарелския манастир "Св.св. Петър и Павел"
Скромното манастирче е сгушено в Лозенска планина точно до реката. До него води хубав път дълъг около 4-5км.
Идвал съм тук преди повече от 10 години и ми бе драго да си припомня обстановката.
Вирчето край манастира беше леко позамръзнало и особено магнетичен обект за снимане.
Поляните наоколо бяха осеяни от множестов кокичета.
Растителността започва да се събужда макар все още да е зима.
Този "отровно"зелен отенък на водата във вира привлече вниманието с няколко фотоса.
След краткото отклонение се върнах на основния път и продължих напред. Малко след началото на язовир Искър, на един тесен и почти обратен ляв завой има отклонение надясно. Това е обиколен път минаващ през селата Долни и Горен Окол. Не бях минавал оттук и ми бе много интересно.
Пътят катери покрай малка река в Плана планина докато достигне селата. Снегът и усойните завои ме накараха да се чувствам все едно се качвам доста нависоко. Минава се и покрай един скромен водопад.
Все още мъгливата гора послана с пресована от тежък сняг шума
Реката покрай пътя обградена все още от 20-30см сняг
Село Долни Окол. Интересно ми бе да науча от информацията в интернет, че името на селото фигурира в книгата "Рекордите на Гинес" благодарения на своя кмет, който е неизменно на този пост от далечната 1959г.
Излезнах за малко от пътя и се качих по-нависоко, за да зърна хубаво тази открила се гледка към Рила.
Е, за пореден път се удивявам колко красива планина е!
Минаваме набързо през село Горни Окол. Пътят слизаше директно към Самоков, който вече прозираше в далечината. Тук обаче реших да излезна на "черно" и да хвана едно пътче което води до вилно селище Щъркелово гнездо и да слезна отново до язовир Искър. Добре, че го сторих.
Първо, заради тази гледка към Рила....
...но, най-вече заради това, че открих едно било от което има страхотна панорама. Първо се качих пеш, предчувствайки, че може да има гледка към язовир Искър. Имаше. Горе видях дори черен път и се върнах за джипа, намерих откъде тръгва и обиколих цялото било. Ето гледката към половината язовир Искър. В далечината белеят и върховете на Стара планина в началото на "Централен балкан" около Пирдоп/Златица.
Село Горни Окол зад нас. Един от високите върхове в Плана планина, а отзад бялата осанка на Витоша планина.
На билото стигнах до един връх маркиран като такъв. Съжалявам, но не намерих как се казва. Височината бе около 1000-1100м. точно на билната част между селата Горни Окол и Щъркелово гнездо. Има много добра гледка към язовир Искър, Рила и високите части на Витоша.
Дори имаше още сняг наблизо на самото било
Един по-близък поглед към бреговете на язовир Искър
Направих и бърза оборка, защото не мога вече да подминавам тия туби и шишета хвърлени навсякъде.
Слизаме към Щъркелово гнездо по приятен черен път на места осеян все още със сняг.
Важното е, че сме все по близо до Рила.
Оригинални дървени "човечета" ме накараха да спра край един двор. Бе пълно с тях, кое от кое по-интересни и забавни. В албума има още една снимка.
Вече край язовира. Заведенията все още са в зимна пауза, така че черпя едно виртуално кафе на тази маса.
Близо до Самоков. Рила изглежда все по-респектираща. Мусала (вр. свети Иван) се извисява гордо вдясно над пистите спускащи се до комплекс Боровец.
Красиво и вълнуващо
Пътят след Самоков към селата Бели искър и Говедарци.
Тръгвам по ръкавите формиращи река Искър - Бели и Черни Искър, които точно на разклона между селата се събират.
Първо избрах да мина по ръкава на Черни Искър и да се кача по пътя до комплекс Мальовица. Любимо място, което съм посещавал почти през всеки сезон. Липсваше ми само зимния, така че сега беше моментът да видя отново връх Мальовица посред зима.
Билата отляво на с.Говедарци
Пътят вече над 1500 метра надморска височина приличаше на улей за бобслей.
Малко преди паркингите и хотелите зърнах откъсачно през дърветата силуета на връх Мальовица. Ужасно приятно е чувството да зърнеш върха, защото не се вижда до последно и изведнъж слизайки между дърветата до голямата поляна до ски пистата виждаш невероятен пейзаж!!!
Оставаш като прикован, защото е толкова впечатляващо, че изглежда чак нереално. Все едно е някаква картина рисувана и подредена, за да бъде красива.
Връх Мальовица:
Билото горе е като гребен и открива невероятна панорама към всички първенци на Рила. От другата страна в ниското се вижда Рилският манастир. Под върха от тази страна са Мальовишки езера.
Качвал съм се само веднъж преди повече от 10 години и се надявам скоро да се кача пак и да зърна отново тази красота , като този път ще направя хубави снимки за спомен.
Снежни човеци исполини. Единият беше твърдо над 2 метра.
Още един поглед към върха
Късен следобед. Слънцето наднича ниско през плътната иглолистна гора
Спукам се максимално бързо до разклона за село Бели Искър откъдето подхващам пътя покрай другия основен приток на река Искър - Бели Искър. Всъщност това той се води основният приток на реката. Малко по-нагоре е защитената и охраняема вододайна зона - стратегически национален обект и част от водоснабдяването на София. Пази се зорко от въоръжени полицаи.
В дъното се вижда друг висок връх, но оттук е забраненено да се стига до него дори пеш.
Снимка от покрива на джипа преди да влезна в гората.
Поредното галещо окото красиво място в Рила
Бели Искър.
Построена е еко пътека с десетина дървени мостове, всеки кръстен с име. Множество нови табелки, дървени бариери, беседки. Еко пътеката води до едно високо място вляво по скалистия склон, като преди това обикаля около реката.
Слънцето вече залязва, така че огряти остават само най-високите скали наоколо.
Започва да се образува и мъгла.
Тук е краят на пътя и забранената зона напред дори за пешеходци . Има дежурни полицаи денонощно.
Връщам се обратно до село Бели Искър.
Пътят към комплекс Боровец, кратък но красив и интересен.
Боровец се готви за нощния живот
Потегляме обратно към София. Аз лично бях гроги, но ми беше много кеф че видях отново любими места.
Нямам търпения за нови срещи с Рила.
Албумът със снимките е тук: http://verter.snimka.bg/travel/po-te...7.29815298.big
Поздрави!
Името на най-високата българска планина в директен превод означава точно това.
Траките я наричали Доункас, а по-късно Роула - място с много вода. Славяните я кръщават Рила.
Тук водата е буквално навсякъде. В Рила има над 200 езера, множество минерални извори и няколко язовира.
От Рила извират най-дългите и пълноводни български реки - Искър и Марица, както и река Места.
Рилската вода е важен питеен източник за голяма част от населението около планината, столицата София, северна Гърция и дори част от Турция.
Реших да се разходя покрай река Искър и едноимения язовир и така да стигна до вълнуващата Рила. По пътя се отбивах където ми хрумнеше, така че да не карам по обичайния път и да разгледам нови места.
Маршрут:
София -
с.Кокаляне - м.Св.св.Петър и Павел -
с.Долни Окол - с.Горни Окол -
в.з. Щъркелово гнездо - яз.Искър -
Самоков - с.Говедарци - к.Мальовица -
с.Бели Искър - р.Бели Искър -
к.Боровец - Самоков -
София
Близо 200км обиколка.
Първомартенският ден беше слънчев и топъл и в ниските части приличаше много повече на пролет отколкото на зима.
Първа спирка - язовир Панчарево огрян от сутрешните лъчи
Криволичещият планински път посока град Самоков разделящ планините Лозен и Плана. Слънцето и сянката чертаеха интересни панорами, голяма част от които видях, но не успях да снимам. Трафикът беше досаден и всяко спиране край пътя беше риск.
Сенчещата страна на средновековната крепост "Урвич" беше впечатляваща, но за съжаление не успях да я фотографирам. Слънчевата страна.
Паметникът край пътя гласи:
„Урвич, 1382-1389
Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители. Българино, сведи глава пред чутовния им подвиг.“
Мътните води на Искъра текат тихичко в ниското
Заскрежен хълм в непосредствена близост до стената на язовир Пасарел
Ето го и самият язовир. Липсата на какъвто и да е вятър правеше повърхността на водата като огледало.
Крайпътно заведение в старинен стил
Малко след Долни Пасарел пътят отвежда до един оголен участък с хубава гледка наляво към Лозен планина.
Вляво от основния път има отбивка и табела към Долнопасарелския манастир "Св.св. Петър и Павел"
Скромното манастирче е сгушено в Лозенска планина точно до реката. До него води хубав път дълъг около 4-5км.
Идвал съм тук преди повече от 10 години и ми бе драго да си припомня обстановката.
Вирчето край манастира беше леко позамръзнало и особено магнетичен обект за снимане.
Поляните наоколо бяха осеяни от множестов кокичета.
Растителността започва да се събужда макар все още да е зима.
Този "отровно"зелен отенък на водата във вира привлече вниманието с няколко фотоса.
След краткото отклонение се върнах на основния път и продължих напред. Малко след началото на язовир Искър, на един тесен и почти обратен ляв завой има отклонение надясно. Това е обиколен път минаващ през селата Долни и Горен Окол. Не бях минавал оттук и ми бе много интересно.
Пътят катери покрай малка река в Плана планина докато достигне селата. Снегът и усойните завои ме накараха да се чувствам все едно се качвам доста нависоко. Минава се и покрай един скромен водопад.
Все още мъгливата гора послана с пресована от тежък сняг шума
Реката покрай пътя обградена все още от 20-30см сняг
Село Долни Окол. Интересно ми бе да науча от информацията в интернет, че името на селото фигурира в книгата "Рекордите на Гинес" благодарения на своя кмет, който е неизменно на този пост от далечната 1959г.
Излезнах за малко от пътя и се качих по-нависоко, за да зърна хубаво тази открила се гледка към Рила.
Е, за пореден път се удивявам колко красива планина е!
Минаваме набързо през село Горни Окол. Пътят слизаше директно към Самоков, който вече прозираше в далечината. Тук обаче реших да излезна на "черно" и да хвана едно пътче което води до вилно селище Щъркелово гнездо и да слезна отново до язовир Искър. Добре, че го сторих.
Първо, заради тази гледка към Рила....
...но, най-вече заради това, че открих едно било от което има страхотна панорама. Първо се качих пеш, предчувствайки, че може да има гледка към язовир Искър. Имаше. Горе видях дори черен път и се върнах за джипа, намерих откъде тръгва и обиколих цялото било. Ето гледката към половината язовир Искър. В далечината белеят и върховете на Стара планина в началото на "Централен балкан" около Пирдоп/Златица.
Село Горни Окол зад нас. Един от високите върхове в Плана планина, а отзад бялата осанка на Витоша планина.
На билото стигнах до един връх маркиран като такъв. Съжалявам, но не намерих как се казва. Височината бе около 1000-1100м. точно на билната част между селата Горни Окол и Щъркелово гнездо. Има много добра гледка към язовир Искър, Рила и високите части на Витоша.
Дори имаше още сняг наблизо на самото било
Един по-близък поглед към бреговете на язовир Искър
Направих и бърза оборка, защото не мога вече да подминавам тия туби и шишета хвърлени навсякъде.
Слизаме към Щъркелово гнездо по приятен черен път на места осеян все още със сняг.
Важното е, че сме все по близо до Рила.
Оригинални дървени "човечета" ме накараха да спра край един двор. Бе пълно с тях, кое от кое по-интересни и забавни. В албума има още една снимка.
Вече край язовира. Заведенията все още са в зимна пауза, така че черпя едно виртуално кафе на тази маса.
Близо до Самоков. Рила изглежда все по-респектираща. Мусала (вр. свети Иван) се извисява гордо вдясно над пистите спускащи се до комплекс Боровец.
Красиво и вълнуващо
Пътят след Самоков към селата Бели искър и Говедарци.
Тръгвам по ръкавите формиращи река Искър - Бели и Черни Искър, които точно на разклона между селата се събират.
Първо избрах да мина по ръкава на Черни Искър и да се кача по пътя до комплекс Мальовица. Любимо място, което съм посещавал почти през всеки сезон. Липсваше ми само зимния, така че сега беше моментът да видя отново връх Мальовица посред зима.
Билата отляво на с.Говедарци
Пътят вече над 1500 метра надморска височина приличаше на улей за бобслей.
Малко преди паркингите и хотелите зърнах откъсачно през дърветата силуета на връх Мальовица. Ужасно приятно е чувството да зърнеш върха, защото не се вижда до последно и изведнъж слизайки между дърветата до голямата поляна до ски пистата виждаш невероятен пейзаж!!!
Оставаш като прикован, защото е толкова впечатляващо, че изглежда чак нереално. Все едно е някаква картина рисувана и подредена, за да бъде красива.
Връх Мальовица:
Билото горе е като гребен и открива невероятна панорама към всички първенци на Рила. От другата страна в ниското се вижда Рилският манастир. Под върха от тази страна са Мальовишки езера.
Качвал съм се само веднъж преди повече от 10 години и се надявам скоро да се кача пак и да зърна отново тази красота , като този път ще направя хубави снимки за спомен.
Снежни човеци исполини. Единият беше твърдо над 2 метра.
Още един поглед към върха
Късен следобед. Слънцето наднича ниско през плътната иглолистна гора
Спукам се максимално бързо до разклона за село Бели Искър откъдето подхващам пътя покрай другия основен приток на река Искър - Бели Искър. Всъщност това той се води основният приток на реката. Малко по-нагоре е защитената и охраняема вододайна зона - стратегически национален обект и част от водоснабдяването на София. Пази се зорко от въоръжени полицаи.
В дъното се вижда друг висок връх, но оттук е забраненено да се стига до него дори пеш.
Снимка от покрива на джипа преди да влезна в гората.
Поредното галещо окото красиво място в Рила
Бели Искър.
Построена е еко пътека с десетина дървени мостове, всеки кръстен с име. Множество нови табелки, дървени бариери, беседки. Еко пътеката води до едно високо място вляво по скалистия склон, като преди това обикаля около реката.
Слънцето вече залязва, така че огряти остават само най-високите скали наоколо.
Започва да се образува и мъгла.
Тук е краят на пътя и забранената зона напред дори за пешеходци . Има дежурни полицаи денонощно.
Връщам се обратно до село Бели Искър.
Пътят към комплекс Боровец, кратък но красив и интересен.
Боровец се готви за нощния живот
Потегляме обратно към София. Аз лично бях гроги, но ми беше много кеф че видях отново любими места.
Нямам търпения за нови срещи с Рила.
Албумът със снимките е тук: http://verter.snimka.bg/travel/po-te...7.29815298.big
Поздрави!
.
Коментар