Tweet
.....или как се готви снежно-кална гозба по мераклийски.
Рецептата е на Илийката
Кръстих тази разходка така, защото забелязвам повтаряемост и специфичен характер на разходките организирани и подправени майсторски от Илийката (gimax).
Отличават се с много веселие, голяма посещаемост и са подходящи за цялото семейство. Еднакво добре се чувстват и понапреднали и съвсем начинаещи офроудъри. Преходите са сравнително къси като разтояние, а теренът е от лек към среден до труден на специфични места. Хубавото хапване на подходящо място е завършекът на тези разходки.
Вече и аз знам
Маршрут:
Хммм...... някъде около Кокаляне, Панчарево, Бистрица и Железница.
Със сигурност в Плана планина.
Снимките са страшно много (над 500) и може да изтеглите в по-голяма резолюция и разгледате тук: http://verter.snimka.bg/automobiles/...a.726128.0.big
Надявам се да се харесатe (тези които участвахте и близките ви), защото акцентирах върху джиповете и хората.
Ето как "видях" тази весела разходка през моя обектив.
Събота, сутринта, някъде около 10 часа.....
Ако не валеше такъв хубав сняг и не се забелязваше концентрация на джипки на площада на Кокаляне, това щеше да бъде един обикновен, студен и мъглив зимен ден.
Глъчка и звук от двигатели озвучават околността. Прииждат непрестанно джипове. Докато си поговорим с този или онзи и трябваше да тръгваме. Колоната не може да се обхване в една снимка. Предполагам в началната част джипките бяха над 20, успях да щракна само малцина
Малко по-нагоре оставяме на бавен огън групата, за сгъстяване на консистенцията
По станцията се чува Илийката: Тук има един наклон подходящ за тези от вас, които искат да си пробват джиповете.
Наклончето беше сериозно и мераклии не се намериха, поне не и сред тия които слушаха ефира със своите станции.
Сигурно знаят, че колкото и да са гладни не трябва да се нахвърлят върху суровите продукти, а да изчакат обяда да стане готов.
Продължаваме бавно нагоре и някак си нормалната нагласа за повече сняг бързо бива изпарена. Наближаваме гората.....
Добавяме кафеникава и лепкава кал, така за основен цвят на специалитета.
Аз се возих в бялата витарка на Юри и се движехме някъде посредата на колоната.
Водачите пробиват нагоре и по радиото се чува: Спрете и изчакайте, че тук вече лебедките влизат в играта!
Задават се и огромните самураи.....странно звучи на пръв прочит, нали?
И големите (звучи вече на място) Патроли
35x13.50x15 - "кухненски" пособия, подходящи за загребване на подобни гъсти манджички
Водачите ни се борят с едни дълбоки коловози нагоре по баира.
Щипка от подправката "лебедка", за омекотяване на леко пиперливия привкус
Количеството , което се готви е като за казарма и трябва и други да помогнат с приготовленията.
Добавяме и колан, който след омекване става особено приятен
И още малко лебедка
Нагоре е все така. Бъркайки с черпака се вижда, че оставя вече следи, което значи, че нашата гозба се е сгъстила добре.
Трябва да се бърка постоянно, за да не загори....
Кухнята в която се приготвят подобни специалитети
Прилича на блъсканица, но само така изглежда. Всчико е под контрол и се следва стриктно рецептата
Надушвайки хубавия аромат прииждат още и още гладни мераклии
Разполагаме и с бързо подвижна машинка, ако някой продукт свърши
Гореща ароматна пара се издига над казана
Леко разбалансиране на машинката, но всичко е наред. Няколко ръце веднага помагат.
Сушен пипер виси над кухнята
Лебедката може да се замени успешно и с 15-тина ръце
Не е хубаво десерта преди основното ядене, но....
Един от фотографите
и още един
Майстор-готвачът пуши по цигарка и преценява какво да добави за по-добър вкус. Гладни и недоволни не трябва да има.
По една напитка преди обяд става
От бъркането малко е пръснало на пода, няма страшно
Манджичката се сгъсти добре и започна да налютява, затова е време малко вода, за да я разредим. Решаваме да се върнем и да минем по друг път. Малцина обичащи яко люто продължиха нагоре.
Почти цялата група тръгваме по обратния път, все пак трябва да е сладко и на тях.
Голям черпак
И голяма купа, готова да загребва солидно количество
Други впчеатляващи прибори
Рецептата е на Илийката
Кръстих тази разходка така, защото забелязвам повтаряемост и специфичен характер на разходките организирани и подправени майсторски от Илийката (gimax).
Отличават се с много веселие, голяма посещаемост и са подходящи за цялото семейство. Еднакво добре се чувстват и понапреднали и съвсем начинаещи офроудъри. Преходите са сравнително къси като разтояние, а теренът е от лек към среден до труден на специфични места. Хубавото хапване на подходящо място е завършекът на тези разходки.
Вече и аз знам
Маршрут:
Хммм...... някъде около Кокаляне, Панчарево, Бистрица и Железница.
Със сигурност в Плана планина.
Снимките са страшно много (над 500) и може да изтеглите в по-голяма резолюция и разгледате тук: http://verter.snimka.bg/automobiles/...a.726128.0.big
Надявам се да се харесатe (тези които участвахте и близките ви), защото акцентирах върху джиповете и хората.
Ето как "видях" тази весела разходка през моя обектив.
Събота, сутринта, някъде около 10 часа.....
Ако не валеше такъв хубав сняг и не се забелязваше концентрация на джипки на площада на Кокаляне, това щеше да бъде един обикновен, студен и мъглив зимен ден.
Глъчка и звук от двигатели озвучават околността. Прииждат непрестанно джипове. Докато си поговорим с този или онзи и трябваше да тръгваме. Колоната не може да се обхване в една снимка. Предполагам в началната част джипките бяха над 20, успях да щракна само малцина
Малко по-нагоре оставяме на бавен огън групата, за сгъстяване на консистенцията
По станцията се чува Илийката: Тук има един наклон подходящ за тези от вас, които искат да си пробват джиповете.
Наклончето беше сериозно и мераклии не се намериха, поне не и сред тия които слушаха ефира със своите станции.
Сигурно знаят, че колкото и да са гладни не трябва да се нахвърлят върху суровите продукти, а да изчакат обяда да стане готов.
Продължаваме бавно нагоре и някак си нормалната нагласа за повече сняг бързо бива изпарена. Наближаваме гората.....
Добавяме кафеникава и лепкава кал, така за основен цвят на специалитета.
Аз се возих в бялата витарка на Юри и се движехме някъде посредата на колоната.
Водачите пробиват нагоре и по радиото се чува: Спрете и изчакайте, че тук вече лебедките влизат в играта!
Задават се и огромните самураи.....странно звучи на пръв прочит, нали?
И големите (звучи вече на място) Патроли
35x13.50x15 - "кухненски" пособия, подходящи за загребване на подобни гъсти манджички
Водачите ни се борят с едни дълбоки коловози нагоре по баира.
Щипка от подправката "лебедка", за омекотяване на леко пиперливия привкус
Количеството , което се готви е като за казарма и трябва и други да помогнат с приготовленията.
Добавяме и колан, който след омекване става особено приятен
И още малко лебедка
Нагоре е все така. Бъркайки с черпака се вижда, че оставя вече следи, което значи, че нашата гозба се е сгъстила добре.
Трябва да се бърка постоянно, за да не загори....
Кухнята в която се приготвят подобни специалитети
Прилича на блъсканица, но само така изглежда. Всчико е под контрол и се следва стриктно рецептата
Надушвайки хубавия аромат прииждат още и още гладни мераклии
Разполагаме и с бързо подвижна машинка, ако някой продукт свърши
Гореща ароматна пара се издига над казана
Леко разбалансиране на машинката, но всичко е наред. Няколко ръце веднага помагат.
Сушен пипер виси над кухнята
Лебедката може да се замени успешно и с 15-тина ръце
Не е хубаво десерта преди основното ядене, но....
Един от фотографите
и още един
Майстор-готвачът пуши по цигарка и преценява какво да добави за по-добър вкус. Гладни и недоволни не трябва да има.
По една напитка преди обяд става
От бъркането малко е пръснало на пода, няма страшно
Манджичката се сгъсти добре и започна да налютява, затова е време малко вода, за да я разредим. Решаваме да се върнем и да минем по друг път. Малцина обичащи яко люто продължиха нагоре.
Почти цялата група тръгваме по обратния път, все пак трябва да е сладко и на тях.
Голям черпак
И голяма купа, готова да загребва солидно количество
Други впчеатляващи прибори
[/IMG]
Коментар