Днес не ни свърташе в нас и решихме да прескочим набързо до първенеца на Люлин планина - връх Дупевица.
Нагоре имаше малко сняг, а отдолу някъде и гаден лед. Имаше доста места, където ако не бях повдигал колата нямаше да мога да мина.

Едно гадно място с доста изровено и бабуни, което в други обстоятелства бих минал едва-едва обкрачвайки неравностите, сега заради леда се наложи да мина със сериозна засилка и качвайки левите гуми колкото може по склона отстрани

И както винаги, на снимки не си личи какъв е терена в действителност

От тук нагоре съм единственият минал след последния снеговалеж.

Оставяме колата, но не защото не може да продължи, а малко да се раздвижим до върха.

Развалините на някогашното поделение...



Ето ни и на самия връх:

Поглед към София:

Ето и Субаруто, което ни чака за пътя наобратно:
Нагоре имаше малко сняг, а отдолу някъде и гаден лед. Имаше доста места, където ако не бях повдигал колата нямаше да мога да мина.

Едно гадно място с доста изровено и бабуни, което в други обстоятелства бих минал едва-едва обкрачвайки неравностите, сега заради леда се наложи да мина със сериозна засилка и качвайки левите гуми колкото може по склона отстрани


И както винаги, на снимки не си личи какъв е терена в действителност


От тук нагоре съм единственият минал след последния снеговалеж.

Оставяме колата, но не защото не може да продължи, а малко да се раздвижим до върха.

Развалините на някогашното поделение...



Ето ни и на самия връх:

Поглед към София:

Ето и Субаруто, което ни чака за пътя наобратно:

Коментар