Tweet
Фотолов около връх Мургаш
Това е!
Открих каква е истинската същност на моите разходки и с какво ще се занимавам занапред в свободното си време с джипа - ще снимам.
Вчера в последния ден от ноември 30.11.2012 група от 3 джипа направихме една разходка по познати маршрути около връх Мургаш, които многократно съм посещавал.
Времето беше страхотно. В края на деня по новините казаха, че денят е счупил 15 топлинни температурни рекорда в цялата страна за това време от годината. Предният ден валя изобилно и изчисти въздуха, така че гледаките бяха по-чисти, цветовете на небето по-наситени, дори напоената почва бе с друг цвят. В метереологичната станция на самия връх ни казаха, че цяла нощ и дори сутринта е духал вятър със 140км/ч.
От хората работещи горe, с които сме вече добри познати знам, че след дъжд е най-красиво.
Откровено казано свикнах на по-дълги и по-интересни маршрути, места които не познавам или повтарям за първи път. Мургаш за мен вече е рутинен преход и дори бих го нарекал кратка и разтоварваща разходка.
Затова явно можах да спя :-)
Обикновено това трудно се случва, ако на следващия ден ще пътувам далеч и по непознати места.
Заредих си фотоапарата, но не очаквах, че ще има какво да снимам, ако трябва да си призная. Правил съм го много пъти през всичките 4 сезона и понеже знаех, че още двама участници в разходката ще правят фотоалбуми бях с нагласата да направя петдесетина снимки най-много.
Неочаквано изпълних цялата памет и запълних резервната до половина. Батерията едвам устиска. Дори се учудих какво толкова съм снимал.
Оказа се, че близо половината снимки са на джиповете. Имаше и участник, който съвсем скоро се сдоби с джип и видно му се радваше много.
Снимките са много, затова в следващия кратък разказ ще публикувам само най-добрите и само в частта природа. На който му се гледат пози на джипки може да го направи в албумa. Качил съм ги след тези на природата и вървят една след друга. Стартират оттук: http://verter.snimka.bg/travel/okolo...3.29136731.big
Маршрут:
София -
с.Желява - пътят до Мургаш - вр. Мургаш -
с. Ябланица - през планината до с. Локорско -
София
Това са около 110-120км, от които към 70-80км са по асфалт, а по черно са останалите около 40-50км.
Облаците през целия ден ме зашеметиха. Не помня в друга разходка досега да съм им отделял толкова внимание. Многоцветни, перести, купести, средно високи, ниски....Загледайте ги!
Синият цвят на небето беше също страхотен. Всичко това компенсира изцяло липсата на есен вече и изцяло предзимната картинка. Природата е велико нещо, не мога да спра да й се възхищавам. Непрестанно променя вида, излъчването, цветовете си.
Снимка на утринна Витоша и част от София.
Вече от Желява по пътя нагоре.
Едно от стръмните изкачвания напред по пътя ни и предстоящето още по стръмно спускане до него.
Единствено синьото небе изпълва с цвят обектива, но пак е красиво
Долината през която тече река Желявска, събираща водите си от подножията на връх Мургаш. Склоновете от двете й страни са стръмни, такива са и по нашият път. Гумите на джиповете губят лесно сцепление както нагоре, така и на долу. Пътят е ронлив и ситно каменист.
Докато склонът с южно изложение нетипично е гол и нярязан от силна ерозивна дейност, то северният над долината е горист. Някои дървета дори още са запазили листа по короните си.
В тази долина обикновено е завет. Много приятно местенце.
Късно есененни пейзажи
Склоновете по пътя за Мургаш са осеяни от шипкови храсти. По пътищата от Желява, Бухово и Чурек ги има на мяста цели полета. Миналата години си набрах, някъде по това време, дори вече беше паднал сняг. Страхотен чай става, нищо общо с пликчетата със суха консистенция.
Пътят катери право нагоре по билата и почти няма завои. Стръмно, но много бързо се набира височина. След 15 минути бяхме на връх Станковски рът - 1225м.Хубава панорама към Мургаш.
Тук на снимката високата равна билна част най-отзад е Голема планина - обособен дял от Западна Стара планина. Най-отзад в ляво трапецовидният връх е първенецът на Ржана планина - връх Козница (1636м.)
Тук, там някой топъл цвят напомня за отминалата есен
Преобладаващо наоколо е така
Поглед назад към Витоша.
Вече близо до Мургаш.
Колкото по-високо се изкачваме, толкова по-синьо става небето. Страхотно констрастира с пастелните цветове на планината.
Няколко фотоса от самия връх
Духаше пак силен вятър и въпреки, че през изминалата нощ той е достигал 140км/ч тук на билото и температурите не са падали още под нулата, то тези малки локвички край пътя надолу бяха с тънък слой лед.
Поглед на север
Този купест красавец бе почти до нас и засенчаваше част от долината.
Поглед на Изток
Спускаме надолу по пътя, по който се бяхме току що качили , за да хванем отбивката и спускането по северния склон посока село Ябланица
Облаците завладяха половината небе.
Гората в очакване на зимата. Отзад отново връх Козница.
Отражението на една локва
Гората на северния склон винаги ме кара да спирам и да я снимам. Има нещо особено в нея.
Една мъхеста многоцветна скала на фона на небето
Облаците скриха за няколко часа слънцето, дори помислих, че може и да ни завали. Отново акценти от гората.
Но след импровизираната ни обедна почивка, слънцето отново огря всичко наоколо.
Петъчно спокойствие цари тук в планината, точно обратното е долу в града.
Тънките огряни от слънцето клонки блестят, като захарен памук...
Река Батулийска
Отражението на небето, облаците и гората в едно вирче
Тъмнокафевите, изсъхнали и спаружени листа грейват под следобните топли слънчеви лъчи...
...и техният констрастен образ
Реката и небето
Вече сме на асфалта към село Ябланица. Тук вече е сянка и на места бе дори валяво съвсем скоро.
Започаме да прекосяваме отново планината. Потегляме от Бакьово посока София. Пътят определено е поддържан от някого и по-хубав черен път рядко може да се срещне.
По радиостанцията чух възгласи по адрес на гората: Тук е много красиво, като в Родопите!
Толкова ни хареса боровата гора, че нямаше как да не спрем отново.
По нагоре една чешмичка с вода богата на желязо
Част от облаците почерняха. Впечатляващи са на фона на залязващото слънце, наситено синьото небе и белите си събратя!!!!
Връх Мургаш вдясно, осветен като с прожектор
Небето и отново невероятното синьо
Слънцето тръгва да залязва
Връх Козница отзад и билата на Голема планина на преден план
Все още жълти, че дори и зелени дървета...
Тук, макар и рано, започнах да снимам вече със залезни настройки. харесвам констраста, който се получава
Гората в ниските части малко преди да потъне в мрак
Облаците на север привлякоха внимание и към себе си
Зимният залез е бърз, липсва вече червеният цвят, но пък какво по-хубаво от такова красиво разнообразие.
Облаците приличаха на лава, горяха отвътре, а отвън почерняваха все едно застиват.
По общ план
Всякакви по големина и цвят облаци кръстосваха небето. Във всички посоки беше страхотно.
Това е!
Открих каква е истинската същност на моите разходки и с какво ще се занимавам занапред в свободното си време с джипа - ще снимам.
Вчера в последния ден от ноември 30.11.2012 група от 3 джипа направихме една разходка по познати маршрути около връх Мургаш, които многократно съм посещавал.
Времето беше страхотно. В края на деня по новините казаха, че денят е счупил 15 топлинни температурни рекорда в цялата страна за това време от годината. Предният ден валя изобилно и изчисти въздуха, така че гледаките бяха по-чисти, цветовете на небето по-наситени, дори напоената почва бе с друг цвят. В метереологичната станция на самия връх ни казаха, че цяла нощ и дори сутринта е духал вятър със 140км/ч.
От хората работещи горe, с които сме вече добри познати знам, че след дъжд е най-красиво.
Откровено казано свикнах на по-дълги и по-интересни маршрути, места които не познавам или повтарям за първи път. Мургаш за мен вече е рутинен преход и дори бих го нарекал кратка и разтоварваща разходка.
Затова явно можах да спя :-)
Обикновено това трудно се случва, ако на следващия ден ще пътувам далеч и по непознати места.
Заредих си фотоапарата, но не очаквах, че ще има какво да снимам, ако трябва да си призная. Правил съм го много пъти през всичките 4 сезона и понеже знаех, че още двама участници в разходката ще правят фотоалбуми бях с нагласата да направя петдесетина снимки най-много.
Неочаквано изпълних цялата памет и запълних резервната до половина. Батерията едвам устиска. Дори се учудих какво толкова съм снимал.
Оказа се, че близо половината снимки са на джиповете. Имаше и участник, който съвсем скоро се сдоби с джип и видно му се радваше много.
Снимките са много, затова в следващия кратък разказ ще публикувам само най-добрите и само в частта природа. На който му се гледат пози на джипки може да го направи в албумa. Качил съм ги след тези на природата и вървят една след друга. Стартират оттук: http://verter.snimka.bg/travel/okolo...3.29136731.big
Маршрут:
София -
с.Желява - пътят до Мургаш - вр. Мургаш -
с. Ябланица - през планината до с. Локорско -
София
Това са около 110-120км, от които към 70-80км са по асфалт, а по черно са останалите около 40-50км.
Облаците през целия ден ме зашеметиха. Не помня в друга разходка досега да съм им отделял толкова внимание. Многоцветни, перести, купести, средно високи, ниски....Загледайте ги!
Синият цвят на небето беше също страхотен. Всичко това компенсира изцяло липсата на есен вече и изцяло предзимната картинка. Природата е велико нещо, не мога да спра да й се възхищавам. Непрестанно променя вида, излъчването, цветовете си.
Снимка на утринна Витоша и част от София.
Вече от Желява по пътя нагоре.
Едно от стръмните изкачвания напред по пътя ни и предстоящето още по стръмно спускане до него.
Единствено синьото небе изпълва с цвят обектива, но пак е красиво
Долината през която тече река Желявска, събираща водите си от подножията на връх Мургаш. Склоновете от двете й страни са стръмни, такива са и по нашият път. Гумите на джиповете губят лесно сцепление както нагоре, така и на долу. Пътят е ронлив и ситно каменист.
Докато склонът с южно изложение нетипично е гол и нярязан от силна ерозивна дейност, то северният над долината е горист. Някои дървета дори още са запазили листа по короните си.
В тази долина обикновено е завет. Много приятно местенце.
Късно есененни пейзажи
Склоновете по пътя за Мургаш са осеяни от шипкови храсти. По пътищата от Желява, Бухово и Чурек ги има на мяста цели полета. Миналата години си набрах, някъде по това време, дори вече беше паднал сняг. Страхотен чай става, нищо общо с пликчетата със суха консистенция.
Пътят катери право нагоре по билата и почти няма завои. Стръмно, но много бързо се набира височина. След 15 минути бяхме на връх Станковски рът - 1225м.Хубава панорама към Мургаш.
Тук на снимката високата равна билна част най-отзад е Голема планина - обособен дял от Западна Стара планина. Най-отзад в ляво трапецовидният връх е първенецът на Ржана планина - връх Козница (1636м.)
Тук, там някой топъл цвят напомня за отминалата есен
Преобладаващо наоколо е така
Поглед назад към Витоша.
Вече близо до Мургаш.
Колкото по-високо се изкачваме, толкова по-синьо става небето. Страхотно констрастира с пастелните цветове на планината.
Няколко фотоса от самия връх
Духаше пак силен вятър и въпреки, че през изминалата нощ той е достигал 140км/ч тук на билото и температурите не са падали още под нулата, то тези малки локвички край пътя надолу бяха с тънък слой лед.
Поглед на север
Този купест красавец бе почти до нас и засенчаваше част от долината.
Поглед на Изток
Спускаме надолу по пътя, по който се бяхме току що качили , за да хванем отбивката и спускането по северния склон посока село Ябланица
Облаците завладяха половината небе.
Гората в очакване на зимата. Отзад отново връх Козница.
Отражението на една локва
Гората на северния склон винаги ме кара да спирам и да я снимам. Има нещо особено в нея.
Една мъхеста многоцветна скала на фона на небето
Облаците скриха за няколко часа слънцето, дори помислих, че може и да ни завали. Отново акценти от гората.
Но след импровизираната ни обедна почивка, слънцето отново огря всичко наоколо.
Петъчно спокойствие цари тук в планината, точно обратното е долу в града.
Тънките огряни от слънцето клонки блестят, като захарен памук...
Река Батулийска
Отражението на небето, облаците и гората в едно вирче
Тъмнокафевите, изсъхнали и спаружени листа грейват под следобните топли слънчеви лъчи...
...и техният констрастен образ
Реката и небето
Вече сме на асфалта към село Ябланица. Тук вече е сянка и на места бе дори валяво съвсем скоро.
Започаме да прекосяваме отново планината. Потегляме от Бакьово посока София. Пътят определено е поддържан от някого и по-хубав черен път рядко може да се срещне.
По радиостанцията чух възгласи по адрес на гората: Тук е много красиво, като в Родопите!
Толкова ни хареса боровата гора, че нямаше как да не спрем отново.
По нагоре една чешмичка с вода богата на желязо
Част от облаците почерняха. Впечатляващи са на фона на залязващото слънце, наситено синьото небе и белите си събратя!!!!
Връх Мургаш вдясно, осветен като с прожектор
Небето и отново невероятното синьо
Слънцето тръгва да залязва
Връх Козница отзад и билата на Голема планина на преден план
Все още жълти, че дори и зелени дървета...
Тук, макар и рано, започнах да снимам вече със залезни настройки. харесвам констраста, който се получава
Гората в ниските части малко преди да потъне в мрак
Облаците на север привлякоха внимание и към себе си
Зимният залез е бърз, липсва вече червеният цвят, но пък какво по-хубаво от такова красиво разнообразие.
Облаците приличаха на лава, горяха отвътре, а отвън почерняваха все едно застиват.
По общ план
Всякакви по големина и цвят облаци кръстосваха небето. Във всички посоки беше страхотно.
благодаря на Влади
))
Коментар