Бойното кръщение на един гранд

[danvan_]

Днес беше първата офроуд лека разходка за мен и моето возило. След доста мотане покрай разни дребни и не толкова спънки, за които няма нужда да се споменава, се отправихме от Пасарел към Лозен, за да пробваме как са джипките. Групата се състоеше от три коли - гранда, една фронтера и една наистина добре подготвена дълга витара. Аз бях с АТ гуми, нови новенички, колегата с фронтерата беше с гуми за рядка мъгла, а витарата - със сериозни гуми за кал. Имахме идея да минем по маршрут(от долни Пасарел до Горни Лозен) - стар римски път, който съм минавал преди, с колело, но изпуснах едно отклонение и поехме по неочаквана посока, а именно към село Габра.

Пътя започна много добре - равен, много сух, тук там с чакъл и сухи листа за тръпка. След кратко поспиране за охлаждане на позагрялата фронтера, започнахме навлизаме в гориста местност, където по усойните места имаше и тук-там и калчица. Дои този момент никакви проблеми нямаше, дори с мъглявите гуми.

вече бяхме наясно, че сме изпуснали отклонението за лозен, но предпочетохме да не се връщаме а да проверим как е пътя до Габра.

Почти бяхме преминали същинската планина, когато една локвичка ми показа, че човек може да се окопае и на най леката разходка. Пробвах да мина без газ през калта, и съответно се пльоснах по корем с гордо въртящи се 4 колела които вдигаха приятни кални фонтани придавайки на гранда по-сериозен вид.
За щастие, колегата с витарата беше подготвен не само от към гуми - имаше правилното разтегателно въже, което като ластик издърпва колата от калта без дори да се усети, за което тук е писано предостатъчно.
Като на филм, леката витара се засили с около половината от дължината на въжето и ме изтегли без никакви удари и поражения. Даже не усетих първият път и набих спирачки. Интересен факт е, че стандартната кука за теглене на гранда е много тясна за голям и здрав шекел, та ползвахме един по-тънък, който за щастие удържа на напъна...

При втория опит за минаване с газ, автоматика на гранда избра да смен смени предавка от 1-ва на 2-ра (бях на бавни, с ограничение до 2-ра) точно когато навлезе в калта. Не това беше причината за последвалото окопаване, а струнния бряг на блатото, не по висок от бордюр. Гранда обаче излезе геройски с разклащане мръсна газ, като практически си изкопа свои коловози по стръмния бряг, от които после се възползва фронтерата, която мина без да закъса.
Витарата, но с гумите за кал, естествено мина като по алея, независимо че се опита да изгребе тинята от дъното с предните си носачи.

[danvan_]

От: Бойното кръщение на един гранд

След калната одисея ни чакаше леко спускане по кофти изровен терен. Джипът се кълчеше доста добре по неравностите. С навигиране отвън се спуснах, но за съжеление не спрях да снимам двамата участници, а тругнах на разузнаване, защотот часът беше вече 16:30 а ни чакаха 6 км до асфалта по неизвестен терем. когато се върнах и двамата бяха пренминали без никакви проблеми, навигирайки си взаимно.

Спускането ни заведе на място, където се виждаха електрически стълбове, което подсказваше, че наблизо има цивилизация. Навлязохме в мина Чукурово, която се оказва най-старата мина за въглища в България. От време на време се чуваха работещи машини. Достигането до Габра беше лесно, като карахме на бързи скорости, а някои бяхме само на задно

Общо 13.6км по черно, изминати за точно 3 часа.

Както колегата с фронтерата забеляза ( за нещастие пост-фактум) - пропуснахме най-важния фактор - правилното налягане на гумите при такива случаи. Наиситна нямаше как да го направим, след като джипът беше вече в калта ... Трябваше налягането на гумите да бъде малко по-ниско от нормалното, ита затъването и измъкването да минат много по-лесно, поради по-голямото контактно петно. Поне така си мислим де ...

Докато си копаех кротко коловози, колегата проведе практическо наблюдение как работят quadra drive дифовете. Има едно закъснение с около 1-2 секунди, когато започва да зацепва гумата с по-добро сцепление, т.е. това е момента, когато газта не трябва да се пуска (предполагам че това е времето когато сработва помпата на блокажа. Явно вътре усещането ми е било по-различно, защото ми казаха, че отпускането на газта обикновено е ставало точно в момента, когато спрелите гуми се развъртаха. Иска си опознаване, време и много каране за да се ползва пълноценно тази екстра.

[verter]

От: Бойното кръщение на един гранд

Хехе, честито!
Така, ако продължаващ скоро ще препрявяш Гранда ми се струва. С яденето идва и апетитът!

Дядо Владо не ти ли спретна едно показно на неговия полигон? Аз за първи път като отидох при него ме заведе да ми покажа това онова, като аз карах той ме напътстваше. Запомних всичко и ми бе от ползва като прохождах в офроуда преди малко повече от 2 години.
Дядко казваше, че в кал се влиза с газ и се излиза със същата газ. Не трябва да се отпуска, докато не излезе целият джип. Затова като видиш локва следващия път, дай му газ на този осмак, ако ще затъваш поне да качествено и да не грозно и плахо

Иначе АТ-тата не са подходящи за кал, това по условие.

[I.Stoyanov]

От: Бойното кръщение на един гранд

Браво, само така. Следащият път по-нахъсан и с пълна газ

[gimax]

От: Бойното кръщение на един гранд

Добре си го сефтосал Гранда колега,ама къде му откърти предната броня?

[danvan_]

От: Бойното кръщение на един гранд

Не трябва да се отпуска, докато не излезе целият джип. Затова като видиш локва следващия път, дай му газ на този осмак, ако ще затъваш поне да качествено и да не грозно и плахо

Много ме изкефи този лозунг, с твое разрешение ще си го сложа в подписа

[IvanIvanovi]

От: Бойното кръщение на един гранд

е, то така се почва, браво

обаче, в повечето случаи нямаш нужда от бавни с този двигател, освен зимата и главно при спускане. скоростите на 2 също за спускане, /че дори и на 1/ защо го ограничаваш по равното и при изкачване - можеш най-много да изключваш овърдрайва

[verter]

От: Бойното кръщение на един гранд

Много ме изкефи този лозунг, с твое разрешение ще си го сложа в подписа

Щом ти харесва, слагай.

Спомних си, че бях споделил впечатления в друг форум след първият ми досег с офроуда. Мисля, ще са ти полезни и на теб.
Ето спомени от архива. Датата е 02.11.2010 година. Точно преди 2 месеца си бях купил малкото чероки за втора кола и не познавах нито джиповете нито офроуда. Нямах и такива приятели, които да ме запалят. Започвах от нулата. Всъщност истината е, че въобще не подозирах какво започвам
До този момен бях карал и имах само леки коли, със спортно окачване 18-19 цола джанти, с лъскава боя, все неща немислими в офроуд хобито и неща, които ме удариха като мокър парцал в челото сблъсквайки се с тях за първи път. Докато си пречупя мисленето и разбиранията за джиповете беше много забавно.
Смешно или не, гледах даже да не си цапам джипа заобикаляйки локвите
Това са ми впечатленията от първото ми посещение при дядо Владо и първите офроуд изживявания с каквото и да е МПС, в случая с черокито ми, което беше в напълно заводски вид към този момент.




Да се похваля. Току що изкарах курс по "офроуд майсторство за аматьори"
Това съвсем сериозно.
Запознах се с един виден член на офроуд клуба. Имах уговорката с него да ми погледне джипа след работа и да се запознаем. Човекът има сервиз за джипове близо до София и много обича да ги обсъжда.
Та отивам аз към 17 часа при него и като видях какъв път води до сервиза му малко ми прималя, че точно в неделя бях мил джипа. Нали си имам фобия към мръсотия от аудито. Един черен път, целият в дупки и кални локви. Но какво ли се учудвам - джипов сервиз е все пак.
Запознахме се и почнахме веднага обсъждането на черокито. Един бърз преглед на ходова част, двигател и т.н. Порадва му се, обясни ми по-важните неща, какво трябва да съблюдавам, как да го поддържам, какво да правя и неправя и съвсем изненадващо и неочаквано какви са му възможностите в "бойна" обстановка.

Та след сладките приказки ми каза "Хайде да го изтестваме сега". Казвам добре и му подавам ключовете.
"Аааа не, ти си го карай, за да мога аз да чувам и виждам колата без да се разсейвам"
Мятаме се и тръгваме пак по същия гаден път. Тук да уточня, че сервизът му се намира точно до една рекичка и до едно голямо поле пълно с възвишения и могилки. Сигурно вече се досещате, но аз още не загрявах. Та наближавам си асфалтовия път и захождам към него, когато чувам:
"Ъ,ъ, не ... , дай наляво към полето!"
Поглеждам наляво и виждам един меко казано гаден път водещ в полето. Представлява серия от кални локви, но с такава гъста и тинеста кал оставяща коловози. Малко се оцъклих, но не съумях да възразя. Тръгнах по него и наближавах първото мини блато. Човекът ми каза да спра.

Урок номер 1
" Преди по-трудно препяствие винаги превключвай на двойно предаване!"
"Включи на фул-тайм задвижване!" Превключвам аз (как пък не се сетих сам, ама от изненада.... )
Превключвам от задно на фул-тайм 4x4.
"Давай сега напред!"
Влизам в калта, усещам как джипа започва да се ланзурка няляво и надясно и инстиктивно отпускам леко газта Успях да изляза лесно, но тук получих

Урок номер 2:
"Никога не отпускай газта в кал или вода! С каквато газ влизаш в препятствието, с такава трябва и да излезнеш от него !"
В следващото вече прилагам наученото и резултататът е на лице. Джипът просто влиза и без колебание излиза от гъстата кал - без да се клатушка и залита.
След тези калища , майсторът ми показа полето и каза да карам натам. Стъпихме на тревица и след малко забелязах нещо като трасе.
"Добре дошъл на моя тестови полигон!"
Ха, учудих се и очите ми започнаха трескаво да оглеждат релефа и препятствията наоколо.
Забелязах следи от други джипове наоколо. Продължихме напред към едно възвишение. Съзрях един почти отвесен наклон, който се издигаше от нашето ниво до по-високо такова в полето. Имаше следи от изорана земя и закачили подове на джипове. Човекът каза:
"Давай оттук !"
"Да го кача това ли?" питам аз
"Да" отговаря невъзмутимо той.
Значи наклонът беше доста стръмен, а горното ниво беше на поне 3 метра височина. Самият наклон бе 4-5 метра като дължина. Горе долу можете да си го представите. Ето нещо такова, но погледнато от към изкачването изглежда буквално като стена:


"Давай газ смело!"
Дадох газ към наклона и изведнъж предницата направо се изтреля нагоре. През предното стъкло виждах само небето! Въобще незнаех къде ще стъпя от другата страна. Усетих, че предните гуми стъпиха и пак инстиктивно отпуснах газта. Чух едно задиране отдолу ,по средата, опрях малко, но все пак успях да мина.

Урок номер 3:
"Не отпускай газта, докато джипът не стъпи и с четирите си гуми от другата страна!"
Това е доста честа аматьорска грешка, тъй като стъпвайки с предните гуми от другата страна джипа започва да се изправя и повечето смятат, че вече са преминали, но реално 2/3 от масата му още "виси" по наклона и тегли назад. Така може да се окантарите и да задерете отдолу.
Тук като цяло ми каза, че мощният ми двигател и автоматика са ме извадили от ситуацията сравнително лесно. Автоматикът бил много добра офроуд екстра и поправял доста грешки, които аматьори могат да допуснат в такава ситуация с ръчна скоростна кутия, като дори да угасят двигателя.
След тази ситуация определено адреналинът ми се покачи. На горното ниво направихме обратен.

"Хайде сега да се спуснеш пак през същото място"
Това ми се стори по-неприятно. Не виждаш къде спускаш. Всичко е трева.
"Спусни леко на спирачка!"
Захождам бавно към същото място, подавам си леко муцуната във въздуха и изведнъж целият джип се накланя надолу. Този път през предното стъкло виждах само трева, нищо друго. Ако не се държиш за волана нямам представа какво е усещането на пасажера, но сигурно е доста по плашещо.
Докато бяхме по наклона и с изправен джип ми каза:
"Ето това е 30 градусов наклон !"
Слезнах без да задера никъде. С нетърпение очаквах следващото предизвикателство и вече бях доста зарибен както се казва.
Оттам завихме няляво и зърнах следващото препятствие. Представляваше един полу тунел , нещо подобно на халф-пайп дисциплината при скейтбордовете - издълбан улей в пръста и обрасал с трева. Едната му стена беше полегат наклон , а другата почти отвесен. Нещо подобно на колодрум за бегачи. Този полу тунел е по-висок от джипа, а и тесен точно колкото него. На всичкото отгоре взимаше 90 градусов завой надясно.
"Премини оттук, като си качиш левите гуми по наклона и така вземи завоя!"
Погледнах го и пак уточнихме какво точно да направя. Замислих се, че само така може да се премине. Левите гуми по наклона за да не задереш отдясно, където страницата е почти права.
"Това е теста на страха!" каза той. Тук се научаваш да си преодоляваш страха и да оставиш джипа да се наклони странично.
"Страхът в човек идва доста по-рано от лимита на възможностите на джипа!"

Тръгнах напред като страничните ми гуми бяха по наклона и така джипа се наклони надясно. Определено страничното накланяне е най-неприятно. Започнах да взимам по този начин завоя, който всякаш започна да се стеснява и неволно започнах още да се накланям.
"Спокойно, има още доста докато се обърне!" получих този успокоителен отговор.
Преминах и това изпитание. Обменихме впечтления и тръгнахме да се връщаме обратно към сервиза.

Точно си мислех, че всичко е свършило ,когато завихме в друга посока. Пак през дупки и кал, но вече не им обръщах никакво внимание. Стигнахме един футболен стадион. Целият беше засипан с тревисти диги около него. Пак ме накара да спусна един наклон към игрището, като този път имаше и страничен такъв. Хем се накланяш напред, хем настрани, като същевременно минаваш близо до едно дърво и се пазиш и от него. Спуснах се до терена и преминахме през него. Напред се виждаше, че пак трябва да преодолеем дигата, като този път след изкачването бе последвано от мигновено спускане. Тип бабуна. Задните гуми още се качват, когато предните вече започват да спускат. Каза ми:
"Изкачи го бавно и като харизонтираш джипа на върха спри"
качих се бавно, като наклонът беше малко по-малък от първия и като изравних джипа най-отгоре спрях.
"Превключи на паркинг, дръпни ръчната и слез да ти покажа нещо !"
Слизам аз, майстора също и залегнахме отдолу да ми покаже колко място има от средата на пода до земята. Очаквах едва ли не да съм задрал в земята, но за мое голямо учудване имаше още доста просвет.
Качихме се и ми каза, да спусна бавно и като се изправи целия по наклона пак да дръпната ръчната и паркинг и да слезна. Този път ми показа разтоянието на предната престилка под бронята до земята. От предното стъкло пак се виждаше само земя, а фаровете осветяваха тревата почти от упор, булбара мислено вече изглеждаше като заорал в земята, но пак имаше едни 10-15см разтояние.
Голяма работа са джиповете, признавам го!!!

Тези неща много ме впечатлиха. Всичко е до конструкция и предназначение.
Поехме по заобиколен път и повече нямаше за мое съжаление.
Все пак останах учуден като ми каза, че това била "софт" частта от трасето. Харда не можел сега да ми покаже, защото не му била тойотата с лебедката в момента тук. Слава богу!
Хард частта била по коритото на рекичката, която е на едно 2-3 метра надолу и е безподобна кал. Каза, че щял да ме завре и долу да изтестваме гумите и да ме научи как се спуска и качва голям , кален и ронлив наклон. Видях мястото на изкачване и определено сам не бих пробвал там. Принципно това си бил тест за кални гуми и просвет, но за да е сигурен в изхода винаги трябвало лебедка под ръка.
Стъмни се на всичко отгоре и така се разминах засега с харда. />

[turtey]

От: Бойното кръщение на един гранд

Дедо ти Владо ли тва?
Кажи му че за фтоматика никак не е прав

[danvan_]

От: Бойното кръщение на един гранд

Влади, благодаря, мисля че ще са ми от полза
Благодаря и на авторът (Дядо Владо, мисля?)
Откакто го познавам, човекът е зает 110% та не е имал време за ценни практични указания.

[danvan_]

От: Бойното кръщение на един гранд

Относно теста на страха - странно е много усещането на несвикнал човек при страничен крен.

Както казах, за съжеление нямам снимки, но при нас веднага след калта имаше струмен наклон който беше издълбан от дъждове почти на 90 градуса отвесно. За да се мине, трябваше да се заобиколи в ляво, двете леви колела се качват под боровете и усещането е че колата ще се обърне. В моя случай, навигаторът даде успокяващата реплика - имаш още много до обръщането, давай смело. Аз все пак дадох 50 см назад и минах - просто за да съм сигурен че съм избрал тректорията с най малък страничен налкол.

[turtey]

От: Бойното кръщение на един гранд

Относно теста на страха - странно е много усещането на несвикнал човек при страничен крен.

Споко, обръщането на джипа е десетина градуса след насирането

Ама говорим за статичен крен. Щото динамичния е друга бира, еле па на джип с пружини.

ПП нестраничен крен няма. Разликата предница - задница се нарича диферент

[danvan_]

От: Бойното кръщение на един гранд

За статичен става дума.

При скорост и без крен може да се обърнеш - на съседната улица някакви умници сложиха лежащ полицай не напреки, а под ъгъл, да се стичала водата ...
В резултат на равен асфалт щях да се метна с аудито една вечер, преди да го науча и да кротко от там ....

[I.Stoyanov]

От: Бойното кръщение на един гранд

Щастливци ! Поне е имало кой да ви даде основни насоки. Аз от как се помня все откривам топлата вода - нито имамх приятели офроудъри, нито такива готови да се качат с мен и винаги беше проба - грешка. Колко пъти съм викал трактор не е истина, даже по едно време номера на бай Гошо (тракториста) ми беше в бързи набирания Те така. Успех в начинанията.


Поздрави !

[verter]

От: Бойното кръщение на един гранд

Дедо ти Владо ли тва?
Кажи му че за фтоматика никак не е прав

Имаше предвид за начинаещи и за аматьори мисля. Все пак няма как да сгрешиш скорост и да не си на скорост. Щото в началото се чудиш кой баир на каква скорост да качваш и ако примерно избереш втора, а нагоре стане по-стръмно отколкото си преценил , джипът започва да губи инерция и в този момент (както нямаш опит и си се "усрал" или "зашеметил" от наклона и усещането) забравиш за скоростите и ако не минеш бързо на първа доде имаш инерция обикновено го правиш късно, и докато превключиш джипа почти спира, а спрял на склона и започваш да боксуващ на първа и става гадно и назад после.

Ако си pro и си свикнал с всичко останало като изживяване сигурно е по гот с ръчка, но според кой както го предпочита и според целта.
На мен ми е гот, че не се занимавам със скорости, щото си круйзвам предимно, а и последната кола ми бе автоматик и така свикнах, че станах мързелив. Специално за джипа нямах изискване да е автомат, просто такъв ми се падна.

Това с момента на усиране преди преобръщане ме изкефи, как звучи само