Tweet
Есенна обиколка в Западна Стара планина.
София -
Годеч - с.Губеш - с.Комщица -
връх Ком (2016м.) -
проход Петрохан -
връх Тодорини кукли (1785м.) -
спускане през Понор планина -
с.Зимевица -
с Церово -
София
Дълъг машрут, който не ни позволи нещо повече от съвсем кратки почивки. Един ден едвам ни стигна да обиколим всичко по светло и да заснема красотата на есенния сезон. Наложи се да жертваме и планирания обяд на превала на прохода "Петрохан", за което съм сигурен обаче, че никой от участвалите не съжалява.
Съботният ден беше обещаващ според синоптиците още от петък . В действителност беше много повече от това и дори смятам, че бяхме късметлии.
Както ще видите от снимките гледките бяха впечатляващи, светлината някакси беше различна от обикновеното, светлосенките внушителни, а цветовете просто великолепни.
Потеглихме рано сутринта от София. 8:30 часа вече бяхме напът към село Комщица откъдето избрахме да катерим към Ком.
Първата задължителна спирка по мое желание беше над село Губеш, по асфалтовия път и на точно определено място. Място, което имах възможността съвсем случайно да открия миналата есен и което нареках за себе си "Райската градина"
Наистина на този стръмен склон над пътя, който е невъзможно да се види от позицията на седящ в автомобил, могат да се отрият почти всички цветове по това време на годината. Миналата година ги заснех под плътна облачност и в лека мъгла , но сега имах възможност да го направя и под утринното слънце. Независимо от времето винаги са впечатляващи. Със сигурност си заслужава да се видят и към обед и преди залез под друга светлина.
След кратката фото почивка продължихме напред. Знаех си, че ще поизнервя останалат част от групата, защото буквално на всеки завой намирах нещо, което исках да снимам. Доста неща пропуснах, но сега не съжалявам, защото в края на деня бях с изпълнена памет и почти без батерия на фотоапарата.
Видимостта до обяд беше кристална!
Рядко съм имал късмет да снимам в такъв ясен и слънчев ден. Слънцето огрява вече ниско, което изпълваше гледките с впечатляващи светлосенки и открояваше релефа на планината.
Стигайки село Комщица тръгнахме по черно. Аз уж трябваше да водя, но се озовах като последен в групата, защото спирах доста често.
Стената на каменните лица. Пак аз така съм си я кръстил, защото винаги виждам поне едно и то в движение. Ако отприщите въображението си вероятно ще видите доста такива.
...лицата още ни гледат :-)
Скоро достигнахме и гората. Страхотна есен е в този период (15-30 октомври)
като златни и медни монетки :-)
София -
Годеч - с.Губеш - с.Комщица -
връх Ком (2016м.) -
проход Петрохан -
връх Тодорини кукли (1785м.) -
спускане през Понор планина -
с.Зимевица -
с Церово -
София
Дълъг машрут, който не ни позволи нещо повече от съвсем кратки почивки. Един ден едвам ни стигна да обиколим всичко по светло и да заснема красотата на есенния сезон. Наложи се да жертваме и планирания обяд на превала на прохода "Петрохан", за което съм сигурен обаче, че никой от участвалите не съжалява.
Съботният ден беше обещаващ според синоптиците още от петък . В действителност беше много повече от това и дори смятам, че бяхме късметлии.
Както ще видите от снимките гледките бяха впечатляващи, светлината някакси беше различна от обикновеното, светлосенките внушителни, а цветовете просто великолепни.
Потеглихме рано сутринта от София. 8:30 часа вече бяхме напът към село Комщица откъдето избрахме да катерим към Ком.
Първата задължителна спирка по мое желание беше над село Губеш, по асфалтовия път и на точно определено място. Място, което имах възможността съвсем случайно да открия миналата есен и което нареках за себе си "Райската градина"
Наистина на този стръмен склон над пътя, който е невъзможно да се види от позицията на седящ в автомобил, могат да се отрият почти всички цветове по това време на годината. Миналата година ги заснех под плътна облачност и в лека мъгла , но сега имах възможност да го направя и под утринното слънце. Независимо от времето винаги са впечатляващи. Със сигурност си заслужава да се видят и към обед и преди залез под друга светлина.
След кратката фото почивка продължихме напред. Знаех си, че ще поизнервя останалат част от групата, защото буквално на всеки завой намирах нещо, което исках да снимам. Доста неща пропуснах, но сега не съжалявам, защото в края на деня бях с изпълнена памет и почти без батерия на фотоапарата.
Видимостта до обяд беше кристална!
Рядко съм имал късмет да снимам в такъв ясен и слънчев ден. Слънцето огрява вече ниско, което изпълваше гледките с впечатляващи светлосенки и открояваше релефа на планината.
Стигайки село Комщица тръгнахме по черно. Аз уж трябваше да водя, но се озовах като последен в групата, защото спирах доста често.
Стената на каменните лица. Пак аз така съм си я кръстил, защото винаги виждам поне едно и то в движение. Ако отприщите въображението си вероятно ще видите доста такива.
...лицата още ни гледат :-)
Скоро достигнахме и гората. Страхотна есен е в този период (15-30 октомври)
като златни и медни монетки :-)
Коментар