Tweet
Понор или губилище в геологията е карстово образувание — проходен въртоп. Представлява вертикална или почти вертикална шахта или комин, която излиза на земната повърхност и в нея обикновено биват поглъщани (понират) постоянно течащи (реки, потоци) или временно събиращи се (при интензивни валежи) надземни води.
Някои са с огромни размери като преминаването през тях като разтояние достига 5-6 километра. Има дори такива в които има дупки към пещери. Понор планина е известна и с губещите си реки. Както са си сравнително големи и пълноводни, така изведнъж изчезват в земята. Като разтояние и пътища ще трябват седмици , за да се мине отвсякъде. Определено чудновато място.
Днешната разходка бе с цел преход из Понор планина. С този маршрут бе така любезен zzlatev да ме запознае миналата есен, но тогава ме хвана посредата на пътя такава буря, че идея нямах къде карам и какво има около мен. Нямах търпение да дойда пак, но с разрешение на времето.
Днес се събрахме скромно - 4 джипа, но пък ни бе доста приятно. Разходката беше тип туристическа обиколка. Спирахме и стояхме на едно място колкото искаме без да бързаме за никъде.
Към 11 часа се измъкнахме от клещите на трафика в София и поехме по Искърското дефиле. Множеството дупки и ремонтни работи по целия път ни изнервиха и нямахме търпение да хванем планината.
Първа спирка - една пейка с богата панорама над село Желен. Пролет, слънце, топло и зелено....
Тази пейка е страхотна. Миналата година се прибирахме с колата късно вечерта и спрях на нея и наблюдавахме селото. Прекрасно осветено, романтитично, и звуци издаващи живота там.
Бяхме съвсем близо до отбивката на Гара Бов към село Заселе. Избрахме черния път към селото, който освен че е панорамен предоставя перфектните гледки към четвъртия по височина водопад в България - Скакля (80м.)
За разлика от есенното ми качване, когато бе напълно безводен, днес се реваншира. Красота, само това мога да кажа.
Пътчето нагоре е много красиво. Субуждащият се живот го изпълва с всичка сила.
Спряхме и на по-високо, където пак снимахме.
Вятърът отвреме на време раздухваше водопада и правеше още по интересен и впечатляваш този красавец.
Още красоти
Тук решихме да се разходим и по пътеката на водопада, така наречената Вазова пътека.
Времето беше страшно топло. Местността над водопада е много приятно място, чисто и подредено.
Изненанда ни какво малко поточе захранва целия водопад.
Ей там, след няма и 5 метра започва над 100 метрова отвестна пропаст и самия водопад. Изглежда странно , нали....
Имаше и някои екстремни точки зад загражденията от които ставаха страхотни снимки.
Стефчо залегнал в търсене на перфектните кадри
Триколката (трикракото ми куче) тук я носи един мой приятел, че тя гораката не може дълго да ходи, но пък винаги си е с мен на офроуд разходки.
Времето напредна и гонеше 14 часа, но денят вече е дълъг и знаехме, че на слънчеви лъчи можем да разчитаме до 19:30 часа.
От село Заселе продължихме по асфалт към село Зимевица. Асфалтът бе образцов, а поляните покрай него доста примамливи за барбекю и почивка. Не бързахме с барбекюто, защото тепърва ни чакаше същинската офроуд разходка. Дотук си бяхме обикновени автотуристи.
От село Зимевица хванахме по черно посока село Бакьовци. Оттук има трак до прохода Петрохан, но високо в планината и далеч от баналния асфалтов път.
Красивото Митсубиши на Никола
Тук започнаха и понорите, които са буквално един до друг. При някои се преминава директно през тях, при други около тях. Първите преспи вече ни заобикаляха и пейзажът от пролет сякаш изведнъж стана късно зимен. Зеленината рязко намаля, а преспите ставаха все повече.
Пътищата са страшно много и тази разходка може да се интерпретира съвсем свободно, като всеки един път е уникален и води до нови интересни места. Есента точно тук някъде ме хвана бурята и днес вече не знаех накъде точно карам, защото не съм виждал заобикалящите ни хълмове и знаех единствено посоката. Опитвах се да си спомням разни ориентири, но предният поход наистина едвам виждах какъвто и да е път от тежкия и продължителен дъжд.
))
Коментар