Tweet
Днес тръгнах сам джип с компания и успяхме да се качим на Мургаш. Времето беше чудесно!
Горе беше 5 градуса, но духаше съвсем слабо, а на завет до станцията направо напичаше! Видимостта беше добра след валялия вчера дъжд - дъжд , без който нямаше да имаме възможност да стигнем с джип до върха.
Човекът от смяната горе каза, че в четвъртък имало 20см нововалял сняг, а отдолу на места има още преспи от по метър стар сняг. В петък валял дъжд и стопил новонавалелия сняг. Късмет.
Качихме се през Бухово, като планината беше доста пуста. За цел ден видяхме шепа туристи, един джип и няколко мотора бучащи някъде в далечината.
Остатъци от преспи има някъде от средата на пътя и нагоре. Малко преди хижата вече иам големи петна доста дълбок сняг. Така се е спластил, че джипът не потъва, но ако си упорит гумите си дълбаят и отоваш на окопаване.
Подходите към самия Мургаш изглеждаха обещаващи. Беше нашарен като шахматна дъска от преспи, но даваше оптимизъм, че могат да се заобиколят.
Точно преди изоставените фургони до хижата се натъкнахме огромно петно стар сняг. Реших да не го заобикалям по стръмните баири около него, че имаше новобранци с нас и едно детенце.
Някъде по път...
Заобиколих отдалеч по друг път и след 15 минути бяхме от другата страна на преспата.
Едно изкачване
и още едно по-стръмно
До хижата има новозасяти иглолистни дръвчета, евала!
Самата хижа обрана до шушка от крадливото племе. Нямало ги даже кабелите зазидани в стените сподели човекът от станцията.
Качихме се по стръмнината...
...и се чудех къде ще ни се изпречи пак преспа. Малко след една хижа отляво един огромен пояс сняг ни накара да търсим друг път. Път не видях, затова покрай преспата направо нагоре. Излезнахме на платото непосредствено под самия връх, където имаше огромни петна сняг. Основният път към Мургаш беше под дебела завивка сняг. Въобще нямах намерение да се пробвам оттам, като знам какви дупки от ерозия се крият отдолу.
Възможностите бяха съвсем ограничени като треактории. Около маркировъчните пилони всичко се беше стопило, но има нещо като нариера точно под върха, която няма как да мина.
Избрах да карам през едни скали, като за да не много грубо левите ми гуми бяха на сняг, а десните върху скали или земя.
Засякох основния път напряко и ме делеше само един завой до станцията - последният остро качващ. Там си беше яко сняг. Десните ми гуми по ръба на пътя да захпват малко почва или скали, а левите в дълбокия сняг. Падна буксуване и усетих как ровя вече на място. Спрях да огледам и трябваше да пробия само още 10 метра. казах си, ако ще с лопатат да ги изгреба ама тук няма да оставя джипа. Реших да пробвам още веднъж преди да взимам лопатата и взех та минах.
Тук вече на самия връх.
Гледките
Шаноар (черната котка), която целогодишно живее в метереологичната станция
Тук отмаряме на завет
Захождащ за кацане самолет
Ботевград
Ч
Човекът от станцията нямаше търпение да си побъбрим.
Принципно познавам хората от другата смяна, но взех телефоните и на тази. Хората зимно време прекарват по 28-30 дни горе без да слизат . Нямат много какво да ядът и нямат ток за разхищение. Имат акумулатори, малък генератор, слънчеви батерии. Събират дъждовна вода, а за питейна слизат надолу в едно дере и след 3 часа ходене се връщат с малко вода - толкова колкото могат да мъкнат на гръб до станцията. Представям си в 3-4 метров сняг как се ходи. Токът им не позволява да имат хладилник. Акумулаторите издържат едва три часа, ако решат да гледат телевизия. Хлябът през топлите сезони мухлясва доста бързо.
Знам, че някои офроудъри като се качват носят храна и вода на хората там, като аз мисля да правя същото идните месеци, защото посещавам Мургаш доста често.
Ако някой планира да се качва нагоре с джип, ако има желание може да им звънне предната вечер и да вземе каквото им е необходимо като храна и вода. Плащат си всичките поръчки, просто транспорта им не е редовен. Дори само вода да качи от някоя чешма по пътя ще е добре.
Ето телефоните на двете смени:
Алберт - 0889 397 350
Жоро - 0886 990 522
Зимата ги качвал ратрак докъдето може да стигне, а оттам пеш. След 30 дни смяна. Алберт каза, че преспите стигали покрива на сградата от заветната страна, което така като го гледах си е към 5-6 метра. Зимно време минавали и животни там, даже вълци. Ако ви е любопитнои с какво се занимават, то задачата им е дават сведение за темературата, времето, скоростта на вятъра, видимостта и т.н. В дворчето пред станцията има няколко термометри в специални кутии на стойки. Високи са към 3 метра и се качва по стълбичка до тях. Зимно време им се налага да разкопават с лопатата за да стигнат до кутиите. Попитахме ги за вятърът, който духа на Мургаш - който всъщност е най-ветровитият връх в България. Принципно за ураганен вятър се счита такъв духащ с поне 120км/ч. Горе са измервали 144км/ч. ветрове, като това било максимума , който можеш да се измери с наличната техника и от човек. Практически не било възможно да замерят по силен, а със сигурност духало и по-силно. През пролетните и летни месеци не било рядкост внезапна гръмотечина буря да изсипе половин метър градушка. Говорехме си за това кога е най-добра видимостта, защото преди години имаше два дни когато се качвахме и беше ненормално чисто и ясно. Оттогава съм се кавал сигурно 20 пъти горе и тази гледка не съм я зървал отново. Алберт сподели, че такива дни били само няколко в една година, може ни 1 или 2. Той бил любител на тези гледки и имал снимки във фейсбук. Даде ми адрес да ги разгледам, така че като ги намеря ще извадя някоя друга красота да й се полюбуваме. При перфектна видимост на север се виждали Карпатите!
Аз от миналата година съм си намислил да тръгна примерно в 1 часа през ноща от София към Мургаш и горе да съм към 4:00 - 4:30 часа и да се заложа за посрещане на изгрева. Алберт каза, че ако е на смяна и му кажа, че искам да видя страхотен изгрев можел да ми каже точно кой ден да се кача. От предния ден си личало. Това тази година мисля да го направя някъде през юни, юли. Ако има мераклии може да направим групово качване нощно време.
Така в сладки приказки, кафенце и на припек при пълно безветрие измързелувахме няколко часа. Не омръзва! С Боби нащракахме сумати годити фотоси на събуждащата се растителност, на снежните върхове на фона на синьото небе и купестите облаци с всевъзможни форми. Радка гледак е да видиш и София без смок над нея - днес беше имено така.
Тръгнахме да слизаме към 14 часа. Слизането през Чурек е напълно възможно. Ние избрахме слизане през Желява.
Едно спускане
Тук се кефиме на гъргорещият и бучащ звук по време на спускане
Горе беше 5 градуса, но духаше съвсем слабо, а на завет до станцията направо напичаше! Видимостта беше добра след валялия вчера дъжд - дъжд , без който нямаше да имаме възможност да стигнем с джип до върха.
Човекът от смяната горе каза, че в четвъртък имало 20см нововалял сняг, а отдолу на места има още преспи от по метър стар сняг. В петък валял дъжд и стопил новонавалелия сняг. Късмет.
Качихме се през Бухово, като планината беше доста пуста. За цел ден видяхме шепа туристи, един джип и няколко мотора бучащи някъде в далечината.
Остатъци от преспи има някъде от средата на пътя и нагоре. Малко преди хижата вече иам големи петна доста дълбок сняг. Така се е спластил, че джипът не потъва, но ако си упорит гумите си дълбаят и отоваш на окопаване.
Подходите към самия Мургаш изглеждаха обещаващи. Беше нашарен като шахматна дъска от преспи, но даваше оптимизъм, че могат да се заобиколят.
Точно преди изоставените фургони до хижата се натъкнахме огромно петно стар сняг. Реших да не го заобикалям по стръмните баири около него, че имаше новобранци с нас и едно детенце.
Някъде по път...
Заобиколих отдалеч по друг път и след 15 минути бяхме от другата страна на преспата.
Едно изкачване
и още едно по-стръмно
До хижата има новозасяти иглолистни дръвчета, евала!
Самата хижа обрана до шушка от крадливото племе. Нямало ги даже кабелите зазидани в стените сподели човекът от станцията.
Качихме се по стръмнината...
...и се чудех къде ще ни се изпречи пак преспа. Малко след една хижа отляво един огромен пояс сняг ни накара да търсим друг път. Път не видях, затова покрай преспата направо нагоре. Излезнахме на платото непосредствено под самия връх, където имаше огромни петна сняг. Основният път към Мургаш беше под дебела завивка сняг. Въобще нямах намерение да се пробвам оттам, като знам какви дупки от ерозия се крият отдолу.
Възможностите бяха съвсем ограничени като треактории. Около маркировъчните пилони всичко се беше стопило, но има нещо като нариера точно под върха, която няма как да мина.
Избрах да карам през едни скали, като за да не много грубо левите ми гуми бяха на сняг, а десните върху скали или земя.
Засякох основния път напряко и ме делеше само един завой до станцията - последният остро качващ. Там си беше яко сняг. Десните ми гуми по ръба на пътя да захпват малко почва или скали, а левите в дълбокия сняг. Падна буксуване и усетих как ровя вече на място. Спрях да огледам и трябваше да пробия само още 10 метра. казах си, ако ще с лопатат да ги изгреба ама тук няма да оставя джипа. Реших да пробвам още веднъж преди да взимам лопатата и взех та минах.
Тук вече на самия връх.
Гледките
Шаноар (черната котка), която целогодишно живее в метереологичната станция
Тук отмаряме на завет
Захождащ за кацане самолет
Ботевград
ЧЧовекът от станцията нямаше търпение да си побъбрим.
Принципно познавам хората от другата смяна, но взех телефоните и на тази. Хората зимно време прекарват по 28-30 дни горе без да слизат . Нямат много какво да ядът и нямат ток за разхищение. Имат акумулатори, малък генератор, слънчеви батерии. Събират дъждовна вода, а за питейна слизат надолу в едно дере и след 3 часа ходене се връщат с малко вода - толкова колкото могат да мъкнат на гръб до станцията. Представям си в 3-4 метров сняг как се ходи. Токът им не позволява да имат хладилник. Акумулаторите издържат едва три часа, ако решат да гледат телевизия. Хлябът през топлите сезони мухлясва доста бързо.
Знам, че някои офроудъри като се качват носят храна и вода на хората там, като аз мисля да правя същото идните месеци, защото посещавам Мургаш доста често.
Ако някой планира да се качва нагоре с джип, ако има желание може да им звънне предната вечер и да вземе каквото им е необходимо като храна и вода. Плащат си всичките поръчки, просто транспорта им не е редовен. Дори само вода да качи от някоя чешма по пътя ще е добре.
Ето телефоните на двете смени:
Алберт - 0889 397 350
Жоро - 0886 990 522
Зимата ги качвал ратрак докъдето може да стигне, а оттам пеш. След 30 дни смяна. Алберт каза, че преспите стигали покрива на сградата от заветната страна, което така като го гледах си е към 5-6 метра. Зимно време минавали и животни там, даже вълци. Ако ви е любопитнои с какво се занимават, то задачата им е дават сведение за темературата, времето, скоростта на вятъра, видимостта и т.н. В дворчето пред станцията има няколко термометри в специални кутии на стойки. Високи са към 3 метра и се качва по стълбичка до тях. Зимно време им се налага да разкопават с лопатата за да стигнат до кутиите. Попитахме ги за вятърът, който духа на Мургаш - който всъщност е най-ветровитият връх в България. Принципно за ураганен вятър се счита такъв духащ с поне 120км/ч. Горе са измервали 144км/ч. ветрове, като това било максимума , който можеш да се измери с наличната техника и от човек. Практически не било възможно да замерят по силен, а със сигурност духало и по-силно. През пролетните и летни месеци не било рядкост внезапна гръмотечина буря да изсипе половин метър градушка. Говорехме си за това кога е най-добра видимостта, защото преди години имаше два дни когато се качвахме и беше ненормално чисто и ясно. Оттогава съм се кавал сигурно 20 пъти горе и тази гледка не съм я зървал отново. Алберт сподели, че такива дни били само няколко в една година, може ни 1 или 2. Той бил любител на тези гледки и имал снимки във фейсбук. Даде ми адрес да ги разгледам, така че като ги намеря ще извадя някоя друга красота да й се полюбуваме. При перфектна видимост на север се виждали Карпатите!
Аз от миналата година съм си намислил да тръгна примерно в 1 часа през ноща от София към Мургаш и горе да съм към 4:00 - 4:30 часа и да се заложа за посрещане на изгрева. Алберт каза, че ако е на смяна и му кажа, че искам да видя страхотен изгрев можел да ми каже точно кой ден да се кача. От предния ден си личало. Това тази година мисля да го направя някъде през юни, юли. Ако има мераклии може да направим групово качване нощно време.
Така в сладки приказки, кафенце и на припек при пълно безветрие измързелувахме няколко часа. Не омръзва! С Боби нащракахме сумати годити фотоси на събуждащата се растителност, на снежните върхове на фона на синьото небе и купестите облаци с всевъзможни форми. Радка гледак е да видиш и София без смок над нея - днес беше имено така.
Тръгнахме да слизаме към 14 часа. Слизането през Чурек е напълно възможно. Ние избрахме слизане през Желява.
Едно спускане
Тук се кефиме на гъргорещият и бучащ звук по време на спускане
.
Коментар