Tweet
Спретнахме една зимна разходка из Люлин планина днес. Имаше доста сняг и емоции.
Бяхме два джипа: Jeep Cherokee 4.0 и Mitsubishi L200 2.5tdi
Митсубиши-то L200 2.5tdi е страхотно. Много красиво с впечатляващ интериор като дизайн и качество на материалите, с големи гуми - 32 инча и със 100% ръчен заден блокаж. Гумите са Toyo Open Country МТ 235/85 16 (в момента Роби Гордън с неговия Хамър кара с такива на рали Дакар) и май са едни от най-добре представящите се на сняг кални гуми.
Моето Чероки е с 33 инчови (307/72/15) валяци - БФ Гудрич кална шарка. Разликата с тойо-то е главно в ламелите. На Тойо-то всяко блокче е с напречна реска, докато на Гудрича такива прорези няма.
Сутринта към 11 часа на паркинга на Бонсови поляни. Целта ни бе да се изкачим до най-восоката част на Люлин планина, по стария път към поделението. Още от края на Горна баня стана ясно, че ни чака много сняг напред.
Моите сладури са готови за приключение. :zustimm:
МНого е красиво непосрествено след сенговалеж. Зимна приказка както се казва.
Въпреки всичко не очаквахме толкова много сняг. Още след като се отбихме от паркинга и тръгнахме нагоре нагазихме минимум 30см. Никой не бе минавал преди нас. Имам предвид четириколесно. Иначе някой с моторна шейна бе катерил, защото имаше следа от верига. Имаше и туристи пешаци, които са доста по ефективни и проходими от джипките ни.
Тръгнах първи джип, защото знаех къде е пътят, обаче танците започнаха твърде рано. Още на 200 метра след асфалта закъсах. Гумите просто буксуваха и толкова. Задна за разтояние , засилка и газ напред. Резултатът още 20-30 метра и пак закъсвация.
Клипче:
първи стъпки и проблеми
Тук разбрах, че няма да ни бъде, най-вече мен. Още не сме тръгнали дето се казва приключвам. Не знаех как се представя Никола с митсубишито отзад, защото оставяхме 300-400 метра разтояние между двата джипа. Настигна ме един възрастен човек, който бе тръгнал на разходка. Каза ни: Момчета, няма да стане! Нагоре има големи преспи, вчера се качвах. Снегът отдолу е мокър и има и лед. Казах му, че ще се пробваме пък колкото може.
Реших да пусна някак си Никола да цепи напред, ако може, пък аз да се опитам по неговите следи да карам.
10 минути не можах да обърна - занася на страни, боксува и нищо. Накрая се върнах почти до началото на заден и се разминахме.
Може да видите каква мъка е с напомпани "кални" гуми на сняг
Клипче:
http://www.youtube.com/watch?v=nkJOX...QrBtEOJhtUjcTQ
Митсубишито отпраши напред и зачезна. Ние с Боби се позасилихме от по-отзад и успях да поддържам някаква прилична скорост и изминах сигурно половин километър без спиране.
После пак закъсахме. Пак назад 100 метра и пак газ напред. Така над 10 пъти. По едно време реших да превключа от Full Time на Part Time, демек да блокирам централния диференциал, за да разпределя 50:50 преден/заден мост. Мисля, че беше по-добре и се движехме по-продължително. Нямах връзка с Никола, че си забравих телефона вкъщи и не знаех докъде са стигнали и как вървят. Още няколко пъти назад напред и после като набера скорост никакво отпускане на газта - джипът не държи права линия, а танцува и дрифти ту наляво, ту надясно. Пердаших клонаци и храсти наред, дори с вратите напред. Тук изпреварихме за малко този турист, ама веднага след това пак закъсах.
Клипче:
пак закъсване
След един завой видяхме митсубишито перпендикулярно на пътя.
Ванката и Никола бяха извадили ръчна лебедка и се опитваха да изправят джипа. Махаха ми да спирам, че идвахме с рев и скорост към тях :hilezh:
Тук Боби явно е сложил опаковка тик-так за сравнение до страница на преспа изрязана от гума
Оказа се, че Никола е искал да обърне някъде, ама е легнал по корем и ни напред, ни назад. Беше проходил и по-нагоре по пътя, но каза че било страшно тежко и предпочита да не тормози джипа, че започнал да загрява и да чади черно.
Аз слизайки от джипа чух от Боби: А, честито!"
Питам го какво честито и той ми сочи под двигателя. Беше ми се спукал маркуча на охладителната система и течеше врял антифриз. Трябваше да се лепи.
През това време Никола опъва с лебедката, но ефекта се получва доста бавно. Джипът се бе окопал здраво. Отдолу под пресния слой сняг е един такъв воднист, а отдолу лед. Гумите си правят легло, заледяват го и край. Извадихме лопати и започнахме да го откопаваме. Копаехме докато пробием леда и стигнем шумата отдолу. Направих си и един бърз ремонт на охладителната система, обезвъздуших и закачихме лентата за теглене, за да дръпна пикапа назад.
Помощ от приятел
Клипче:
http://www.youtube.com/watch?v=euCUO...H5Ap4cTBiI4dkG
Никола предложи да се връщаме, че си просиме шамарите и ще счупим джипките накрая. Побъзикахме се малко, задминаха ни още няколко туристи и след като изкарахме митсубишито предложих все пак да пробваме да стигнем до една поляна от която се вижда София. Бе съвсем наблизо. Никола не му трябваше много да се съгласи :hilezh:
Клипче:
митсубишито в опит да набере засилка
Тема на разговор стана спадането на гумите. Гледал съм от други разходки тук във офроуд форума и знам, че някои колеги също катерят с кални гуми в сняг, но ги спадат до под 1 атмосфера . Решихме да пробваме и извадих копресорчето с манометъра и се захванахме да спадаме. Гумите на Никола бяха на 2 атмосфери, а моите на 1,5. Казах му, че съм чел, че дори до 0,5 атмосфери ги спадат, за да прохождат. Ванката обикаляше с една отверка и спадаше безразборно, а след него минавах аз с манометъра и доспадах и изравнявах. Моите ги спаднах до 0,8 атмосфери, а Никола дори и повече. Станаха като мекици. Никола подкара малко и като го видях как се изтреля от място, реших че има добър ефект. След 20 метра спря и се провикна: Владо, спадай още, разликата е осезаема!
Подкарах и аз със спаднати гуми и какво да кажа, освен че все едно от 4x4 станах 6x6. Върви, боксува, но не спира! Минахме къде , къде по-трудни участъци без кой знае какви проблем.
Клипче:
L200 фучи и пердаши здраво след като спаднахме гумите
Новите ми тасове
Никола да не види нещо и той със същия модел :hilezh:
Клипче:
Яко борба - за малко да си отиде камерата
Клипче:
Тук още мъки
Бяхме два джипа: Jeep Cherokee 4.0 и Mitsubishi L200 2.5tdi
Митсубиши-то L200 2.5tdi е страхотно. Много красиво с впечатляващ интериор като дизайн и качество на материалите, с големи гуми - 32 инча и със 100% ръчен заден блокаж. Гумите са Toyo Open Country МТ 235/85 16 (в момента Роби Гордън с неговия Хамър кара с такива на рали Дакар) и май са едни от най-добре представящите се на сняг кални гуми.
Моето Чероки е с 33 инчови (307/72/15) валяци - БФ Гудрич кална шарка. Разликата с тойо-то е главно в ламелите. На Тойо-то всяко блокче е с напречна реска, докато на Гудрича такива прорези няма.
Сутринта към 11 часа на паркинга на Бонсови поляни. Целта ни бе да се изкачим до най-восоката част на Люлин планина, по стария път към поделението. Още от края на Горна баня стана ясно, че ни чака много сняг напред.
Моите сладури са готови за приключение. :zustimm:
МНого е красиво непосрествено след сенговалеж. Зимна приказка както се казва.
Въпреки всичко не очаквахме толкова много сняг. Още след като се отбихме от паркинга и тръгнахме нагоре нагазихме минимум 30см. Никой не бе минавал преди нас. Имам предвид четириколесно. Иначе някой с моторна шейна бе катерил, защото имаше следа от верига. Имаше и туристи пешаци, които са доста по ефективни и проходими от джипките ни.
Тръгнах първи джип, защото знаех къде е пътят, обаче танците започнаха твърде рано. Още на 200 метра след асфалта закъсах. Гумите просто буксуваха и толкова. Задна за разтояние , засилка и газ напред. Резултатът още 20-30 метра и пак закъсвация.
Клипче:
първи стъпки и проблеми
Тук разбрах, че няма да ни бъде, най-вече мен. Още не сме тръгнали дето се казва приключвам. Не знаех как се представя Никола с митсубишито отзад, защото оставяхме 300-400 метра разтояние между двата джипа. Настигна ме един възрастен човек, който бе тръгнал на разходка. Каза ни: Момчета, няма да стане! Нагоре има големи преспи, вчера се качвах. Снегът отдолу е мокър и има и лед. Казах му, че ще се пробваме пък колкото може.
Реших да пусна някак си Никола да цепи напред, ако може, пък аз да се опитам по неговите следи да карам.
10 минути не можах да обърна - занася на страни, боксува и нищо. Накрая се върнах почти до началото на заден и се разминахме.
Може да видите каква мъка е с напомпани "кални" гуми на сняг
Клипче:
http://www.youtube.com/watch?v=nkJOX...QrBtEOJhtUjcTQ
Митсубишито отпраши напред и зачезна. Ние с Боби се позасилихме от по-отзад и успях да поддържам някаква прилична скорост и изминах сигурно половин километър без спиране.
После пак закъсахме. Пак назад 100 метра и пак газ напред. Така над 10 пъти. По едно време реших да превключа от Full Time на Part Time, демек да блокирам централния диференциал, за да разпределя 50:50 преден/заден мост. Мисля, че беше по-добре и се движехме по-продължително. Нямах връзка с Никола, че си забравих телефона вкъщи и не знаех докъде са стигнали и как вървят. Още няколко пъти назад напред и после като набера скорост никакво отпускане на газта - джипът не държи права линия, а танцува и дрифти ту наляво, ту надясно. Пердаших клонаци и храсти наред, дори с вратите напред. Тук изпреварихме за малко този турист, ама веднага след това пак закъсах.
Клипче:
пак закъсване
След един завой видяхме митсубишито перпендикулярно на пътя.
Ванката и Никола бяха извадили ръчна лебедка и се опитваха да изправят джипа. Махаха ми да спирам, че идвахме с рев и скорост към тях :hilezh:
Тук Боби явно е сложил опаковка тик-так за сравнение до страница на преспа изрязана от гума
Оказа се, че Никола е искал да обърне някъде, ама е легнал по корем и ни напред, ни назад. Беше проходил и по-нагоре по пътя, но каза че било страшно тежко и предпочита да не тормози джипа, че започнал да загрява и да чади черно.
Аз слизайки от джипа чух от Боби: А, честито!"
Питам го какво честито и той ми сочи под двигателя. Беше ми се спукал маркуча на охладителната система и течеше врял антифриз. Трябваше да се лепи.
През това време Никола опъва с лебедката, но ефекта се получва доста бавно. Джипът се бе окопал здраво. Отдолу под пресния слой сняг е един такъв воднист, а отдолу лед. Гумите си правят легло, заледяват го и край. Извадихме лопати и започнахме да го откопаваме. Копаехме докато пробием леда и стигнем шумата отдолу. Направих си и един бърз ремонт на охладителната система, обезвъздуших и закачихме лентата за теглене, за да дръпна пикапа назад.
Помощ от приятел
Клипче:
http://www.youtube.com/watch?v=euCUO...H5Ap4cTBiI4dkG
Никола предложи да се връщаме, че си просиме шамарите и ще счупим джипките накрая. Побъзикахме се малко, задминаха ни още няколко туристи и след като изкарахме митсубишито предложих все пак да пробваме да стигнем до една поляна от която се вижда София. Бе съвсем наблизо. Никола не му трябваше много да се съгласи :hilezh:
Клипче:
митсубишито в опит да набере засилка
Тема на разговор стана спадането на гумите. Гледал съм от други разходки тук във офроуд форума и знам, че някои колеги също катерят с кални гуми в сняг, но ги спадат до под 1 атмосфера . Решихме да пробваме и извадих копресорчето с манометъра и се захванахме да спадаме. Гумите на Никола бяха на 2 атмосфери, а моите на 1,5. Казах му, че съм чел, че дори до 0,5 атмосфери ги спадат, за да прохождат. Ванката обикаляше с една отверка и спадаше безразборно, а след него минавах аз с манометъра и доспадах и изравнявах. Моите ги спаднах до 0,8 атмосфери, а Никола дори и повече. Станаха като мекици. Никола подкара малко и като го видях как се изтреля от място, реших че има добър ефект. След 20 метра спря и се провикна: Владо, спадай още, разликата е осезаема!
Подкарах и аз със спаднати гуми и какво да кажа, освен че все едно от 4x4 станах 6x6. Върви, боксува, но не спира! Минахме къде , къде по-трудни участъци без кой знае какви проблем.
Клипче:
L200 фучи и пердаши здраво след като спаднахме гумите
Новите ми тасове
Никола да не види нещо и той със същия модел :hilezh:
Клипче:
Яко борба - за малко да си отиде камерата
Клипче:
Тук още мъки
Ние бяхме 13 джипа ... 
Коментар