Tweet
Чудих как да кръстя тази офроуд разходка и тъй като не мога да посоча поименно началната и крайната точка на маршрута, реших да я нарека "Прекрасна ноемрийска разходка", защото наистина бе прекрасно.
Чудесното време ни бе целодневен спътник, което бе благодат за късния ноември. Маршрутът, както и самата организация бе направена в последния момент. Компанията бяхме: аз, един мой приятел, Яро и приятелката му, Страхил и Алекс Марков. Три джипа: Jeep Cherokee 4.0, Toyota Land Cruizer 4.0 и Toyota Land Cruizer 4.2 TD. По два фотоапарата във всеки от тях. Бяхме като ловци - ловци на хубави гледки и красиви мигове. Искрено благодаря на Алекс Марков и Яро за приятния маршрут и компания. За мен бе чест да покарам заедно с вас, тъй като съм чел няколкократно тук във форума стари ваши разходки придружение от невероятни фотоси и съм съжалявал, че по това време не съм се интересувал от джипове и офроуда като хоби.
Маршрутът предната вечер бе замислен като преход от вр.Мургаш до вр.Баба в Стара планина, но след срещата тази сутрин решихме да пропуснем връх Мургаш по простата причина, че има вероятност да не ни стигне времето или да бъдем принудени да пришпорваме джиповете. Честно казано първоначално съжалявах за това решение, но малко по-късно разбрах, че е било напълно основателно. Времето ни стигна като по поръчка имаше и достатъчно каране, достатъчно почивки и кратки спирания за снимки.
Та така, маршрутът бе от магистрала Хемус (след Витиня) до Златишкия проход.
10:20 часа тръгнахме по магистраха Хемус посока Ботевград. Някъде след прохода "Витиня" и след един тунел завихме през една бензиностанция откъдето започва маршрута. Нядавам се Алекс Марков да каже точното място. Всъщност от се кара още някъде към половин час по асфалт и тогава започва по "черно".
Навлезнахме в планината, където останахме само ние участници в движението. Около мен започнаха красотите и веднага се обадих по станцията на Страхил, че спирам за снимки и ще се забавим.
Много красиво независимо, че вече е късна есен и повечето широколистни дървета са с окапали листа. Брезите все още радваха окото с топло жълто, което на фона на преобладаващия кафяв фон и тъмно зелените борове бе като светлинна окраса.
Малко по-нагоре пък мразовитата нощ и утрин ни впечатляваха със свояте ледени краски по върховете на дърветата.
Пътят продължаваше да се вие из гората. Стигнахме до един комплекс със ски писта - Стубел, където пътуването по асфалт приключи и тръгнахме по черен път, който предоставяше устремно набиране на височина. Гората около нас бе впечатляваща. За пореден път изостанахме от другите два джипа, но исках да запечатам всичко на снимки.
По радиостанцията Страхил ме проверяваше отвреме на време дали идваме. Пътчето бе супер, сечеше няколкократно ски пистата и ако се понамокри ще предостави и по силни офроуд емоции. Имаше следи от дълбоки коловози на места, както и шорткъти. Ако някой реши да минава по същия маршрут е хубаво да го направи с някой, който знае пътя, защото има немалко отклонения. Все пак има табели и посоката , която следвахме бе към хижа Рудината.
От смесена гора скоро преминахме на преобладаваща иглолистна, което означаваше, че вече сме сравнително високо. Почвата също се промени. Имаше и доста ерозия и каманаци на места, но точно това прави разходката по-сладка.
Изкочихме на широка поляна и голям кръстопът с пейка и табели. Пак следвахме пътя към хижата, която май така и не видях. Алекс Марков спомена нещо за нея, но не разбрах точно къде е и минахме ли покрай нея.
Катерехме непрестанно и започнаха да се появяват и оголени върхове откъдето се откриваше панарамна гледка. Харесах си едно било наблизо и се отклоних от основния път, като помолих Страхил да ме изчака. Мисля, че билото се казва Маняков камик. Видях табела, но кой е върхът не съм сигурен.
От горе видях връх Звездец, който ни бе първата по-висока цел по маршрута. Видях и двете тойоти на Страхил и Яро да ни чакат на основния път в компанията на ловна дружинка с 5-6 джипа, който хапваха на една поляна. На ляво пък се виждаше и връх Мургаш.
Присъединих се към групата, но точно пред нас по продължението на пътя бе паркиран един от джиповете на ловците. Очевидно не мислеше да се премести, а Страхил започна обходна маневра надясно от него. Помислих, че вероятно шофьорът го няма и затова се налагаше да заобикаляме, но всъщност тръгнахме по склона надолу. Спускането бе стръмно и първоначално имаше само следи от гуми и приличаше на алтернативен маршрут, но след малко разбрах, че точно оттам ни е пътят. Спускахме стремглаво и съвсем скоро се забихме в сърцето на гората. Джиповете потънаха в храсти и короните на дърветата. Яро пред мен правеше чудновати маневри в опит да заобикаля по големите клонове.
Спряхме двете тойоти да им се обърнат шнорхелите, за да не се счупят от някой клон. Наистина бе много красиво.Листата бяха направили мек и пухкав килим, който открояваше ясно пътя. Продължавахме да спускаме при това все толкова стръмно. Слизахме към една река, която разделяше двата хребета. Зарадвах се, защото стръмното спускане означаваше и също толкова стръмно изкачване от другата страна - аз нали се "притеснявах", че сме съкратили маршрута заради отпаднали Мургаш и не исках да стигаме прекалено рано връх Баба. Път пред нас имаше, при това достатъчно дълъг. Съвсем скоро едно поточе започна да шумоли покрай нас, а на места бе наводнил пътя и си бе направо кално. На един обратен завой големите тойоти трябваше да правят по две маневри, за да успеят за завият. Тук се притесних малко, защото карах с откачени биалетки отпред , а спускане и страничен наклон при това положение са ми плашещи - джипът тръгва да се килва опасно. Черокито ми все пак е сравнително късо и не се наложи да се накланям прекалено много - просто Страхил с неговата тойота в опит да избегне двойна маневра отваряше повече завоя и качваше десните гуми по странични склон, което караше джипа да се наклане плашещо за мен. Всикчо бе ОК.
Най-накрая спуснахме в самото дере и подкарахме около реката. Бе много красиво и тук. Мога да си представя какво е през лятото там :-)
На едно мостче прекосихме реката и хванахме хребета от другата страна.
Започнахме да катерим. Пътят бе каменист, но равен и сух - нищо общо с този, по който току що бяхме слезнали. Нямаше толкова много моменти, които да запечатаме на снимки, защото си бе типична пред зимна обстановка - монотонна и леко тъжна.
Минахме и покрай морени. Имаше и няколко отбивки, но общо взето по основния път карахме.
Изкочихме на една широка поляна с една къщичка на нея. Имаше и малко замръзнало езерце, което пукаше от топящия се лед през цялото време - много приятно местенце.
Тук Страхил ми каза по станцията, че ще се отклоним от основния ни път, за да откочим до едни скали, които Алекс Марков знаеше и ни бе подготвил изненада. Подкарахме пред самата гора по слабо очертан път между дърветата.
Започнах да забелязвам, че от моята страна зад дърветата започва да просветлява - имаше пропаст и предполагах супер гледка. Карахме по нещо като гребен, който все повече се стеснява от лявата ни страна, а от дясно гората бе гъста и се спускаше надолу.
Стигнахме до една тясна полянка откъдето се откри невероятно гледка: Рила, Витоша, напред връх Мургаш, а долу в далечината огромните мостове на магистрала Хемус. Бе толкова далеч, че едвам се долавяше шумотевицата от автомобилите. Всичко в ниското бе потънало в мъгла. От полянката върху която почивахме започваше страховита пропаст. Аз с моя апарат не успях в мъглата да фокусирам мостоветe на магистралата, но се надявам Алекс и Яро със "снайперите" да са успели.
Чудесното време ни бе целодневен спътник, което бе благодат за късния ноември. Маршрутът, както и самата организация бе направена в последния момент. Компанията бяхме: аз, един мой приятел, Яро и приятелката му, Страхил и Алекс Марков. Три джипа: Jeep Cherokee 4.0, Toyota Land Cruizer 4.0 и Toyota Land Cruizer 4.2 TD. По два фотоапарата във всеки от тях. Бяхме като ловци - ловци на хубави гледки и красиви мигове. Искрено благодаря на Алекс Марков и Яро за приятния маршрут и компания. За мен бе чест да покарам заедно с вас, тъй като съм чел няколкократно тук във форума стари ваши разходки придружение от невероятни фотоси и съм съжалявал, че по това време не съм се интересувал от джипове и офроуда като хоби.
Маршрутът предната вечер бе замислен като преход от вр.Мургаш до вр.Баба в Стара планина, но след срещата тази сутрин решихме да пропуснем връх Мургаш по простата причина, че има вероятност да не ни стигне времето или да бъдем принудени да пришпорваме джиповете. Честно казано първоначално съжалявах за това решение, но малко по-късно разбрах, че е било напълно основателно. Времето ни стигна като по поръчка имаше и достатъчно каране, достатъчно почивки и кратки спирания за снимки.
Та така, маршрутът бе от магистрала Хемус (след Витиня) до Златишкия проход.
10:20 часа тръгнахме по магистраха Хемус посока Ботевград. Някъде след прохода "Витиня" и след един тунел завихме през една бензиностанция откъдето започва маршрута. Нядавам се Алекс Марков да каже точното място. Всъщност от се кара още някъде към половин час по асфалт и тогава започва по "черно".
Навлезнахме в планината, където останахме само ние участници в движението. Около мен започнаха красотите и веднага се обадих по станцията на Страхил, че спирам за снимки и ще се забавим.
Много красиво независимо, че вече е късна есен и повечето широколистни дървета са с окапали листа. Брезите все още радваха окото с топло жълто, което на фона на преобладаващия кафяв фон и тъмно зелените борове бе като светлинна окраса.
Малко по-нагоре пък мразовитата нощ и утрин ни впечатляваха със свояте ледени краски по върховете на дърветата.
Пътят продължаваше да се вие из гората. Стигнахме до един комплекс със ски писта - Стубел, където пътуването по асфалт приключи и тръгнахме по черен път, който предоставяше устремно набиране на височина. Гората около нас бе впечатляваща. За пореден път изостанахме от другите два джипа, но исках да запечатам всичко на снимки.
По радиостанцията Страхил ме проверяваше отвреме на време дали идваме. Пътчето бе супер, сечеше няколкократно ски пистата и ако се понамокри ще предостави и по силни офроуд емоции. Имаше следи от дълбоки коловози на места, както и шорткъти. Ако някой реши да минава по същия маршрут е хубаво да го направи с някой, който знае пътя, защото има немалко отклонения. Все пак има табели и посоката , която следвахме бе към хижа Рудината.
От смесена гора скоро преминахме на преобладаваща иглолистна, което означаваше, че вече сме сравнително високо. Почвата също се промени. Имаше и доста ерозия и каманаци на места, но точно това прави разходката по-сладка.
Изкочихме на широка поляна и голям кръстопът с пейка и табели. Пак следвахме пътя към хижата, която май така и не видях. Алекс Марков спомена нещо за нея, но не разбрах точно къде е и минахме ли покрай нея.
Катерехме непрестанно и започнаха да се появяват и оголени върхове откъдето се откриваше панарамна гледка. Харесах си едно било наблизо и се отклоних от основния път, като помолих Страхил да ме изчака. Мисля, че билото се казва Маняков камик. Видях табела, но кой е върхът не съм сигурен.
От горе видях връх Звездец, който ни бе първата по-висока цел по маршрута. Видях и двете тойоти на Страхил и Яро да ни чакат на основния път в компанията на ловна дружинка с 5-6 джипа, който хапваха на една поляна. На ляво пък се виждаше и връх Мургаш.
Присъединих се към групата, но точно пред нас по продължението на пътя бе паркиран един от джиповете на ловците. Очевидно не мислеше да се премести, а Страхил започна обходна маневра надясно от него. Помислих, че вероятно шофьорът го няма и затова се налагаше да заобикаляме, но всъщност тръгнахме по склона надолу. Спускането бе стръмно и първоначално имаше само следи от гуми и приличаше на алтернативен маршрут, но след малко разбрах, че точно оттам ни е пътят. Спускахме стремглаво и съвсем скоро се забихме в сърцето на гората. Джиповете потънаха в храсти и короните на дърветата. Яро пред мен правеше чудновати маневри в опит да заобикаля по големите клонове.
Спряхме двете тойоти да им се обърнат шнорхелите, за да не се счупят от някой клон. Наистина бе много красиво.Листата бяха направили мек и пухкав килим, който открояваше ясно пътя. Продължавахме да спускаме при това все толкова стръмно. Слизахме към една река, която разделяше двата хребета. Зарадвах се, защото стръмното спускане означаваше и също толкова стръмно изкачване от другата страна - аз нали се "притеснявах", че сме съкратили маршрута заради отпаднали Мургаш и не исках да стигаме прекалено рано връх Баба. Път пред нас имаше, при това достатъчно дълъг. Съвсем скоро едно поточе започна да шумоли покрай нас, а на места бе наводнил пътя и си бе направо кално. На един обратен завой големите тойоти трябваше да правят по две маневри, за да успеят за завият. Тук се притесних малко, защото карах с откачени биалетки отпред , а спускане и страничен наклон при това положение са ми плашещи - джипът тръгва да се килва опасно. Черокито ми все пак е сравнително късо и не се наложи да се накланям прекалено много - просто Страхил с неговата тойота в опит да избегне двойна маневра отваряше повече завоя и качваше десните гуми по странични склон, което караше джипа да се наклане плашещо за мен. Всикчо бе ОК.
Най-накрая спуснахме в самото дере и подкарахме около реката. Бе много красиво и тук. Мога да си представя какво е през лятото там :-)
На едно мостче прекосихме реката и хванахме хребета от другата страна.
Започнахме да катерим. Пътят бе каменист, но равен и сух - нищо общо с този, по който току що бяхме слезнали. Нямаше толкова много моменти, които да запечатаме на снимки, защото си бе типична пред зимна обстановка - монотонна и леко тъжна.
Минахме и покрай морени. Имаше и няколко отбивки, но общо взето по основния път карахме.
Изкочихме на една широка поляна с една къщичка на нея. Имаше и малко замръзнало езерце, което пукаше от топящия се лед през цялото време - много приятно местенце.
Тук Страхил ми каза по станцията, че ще се отклоним от основния ни път, за да откочим до едни скали, които Алекс Марков знаеше и ни бе подготвил изненада. Подкарахме пред самата гора по слабо очертан път между дърветата.
Започнах да забелязвам, че от моята страна зад дърветата започва да просветлява - имаше пропаст и предполагах супер гледка. Карахме по нещо като гребен, който все повече се стеснява от лявата ни страна, а от дясно гората бе гъста и се спускаше надолу.
Стигнахме до една тясна полянка откъдето се откри невероятно гледка: Рила, Витоша, напред връх Мургаш, а долу в далечината огромните мостове на магистрала Хемус. Бе толкова далеч, че едвам се долавяше шумотевицата от автомобилите. Всичко в ниското бе потънало в мъгла. От полянката върху която почивахме започваше страховита пропаст. Аз с моя апарат не успях в мъглата да фокусирам мостоветe на магистралата, но се надявам Алекс и Яро със "снайперите" да са успели.
. След като се отказах, се върнах и по камъните отидох до Зелин, да пробвам един друг път, който започва веднага след последния тунел при подстанцията прави нагоре в планината, по който съм минавал преди 20 години - никакъв шанс... дори пеша не можеше да се минава, камо ли джип да влезе... После поех от вилната зона над бензиностанцията, от която вие сте слезли от магистралата, към планината нагоре, по утъпканата от дървосекачите магистрала с идеята да изляза на трасе, което да ме отведе до х.Рудината. Карах, карах, хванах маршрут към хижата, който е означен по странен начин - всяко трето дърво с жълта маркировка, а на всеки 50 метра указателна табела х.Рудината... Това трасе обаче от път плавно премина в трасе за АТВ, и малко по-натам в туристическа пътека... Та и оттам се върнах 
и от тогава не съм излизал на Оффроуд
. Но все пак се осведомих какво го е накарало да мисли така... Дългата изстория, накратко - на другият ден в 9:30 бях щастлив Куфар в колата на Страхил (Благодаря за возенето и прекрасната разходка!!!). А повода за тази случка беше моето предложение за маршрут до връх Баба от тук 
Изкарахме супер! Благодаря на всички участници! Дано времето да се задържи още малко така хубаво, че да може да направиме поне още една разходка.
!
Коментар