Tweet
От: До връх Ком през есента
Ето го разказа от юни тази година. Точна дата 04.06.2011. През седмицата валяха дъждове, така че се очакваше кал, реки и малко трудности. Маршрутът пак е София - Комщица - Ком - хижа Ком - София. Поне такъв беше за мен, защото не останаха да преспя в хижата, както направиха другите колеги.
Всъщност малко предистория. Аз от една година съм запален по офроуда и си спретнахме мини офроуд клуб в ауди форума. Взех си скромна джипка, но както обикновено става започнах да го ъпгрейдвам, за да не ме оставя по средата на пътя както не веднъж се случваше в началото. Това ми бе първата разходка с членове на офроуд клуба и първата до връх Ком. Бе ми много интересно да видя как го правят хора с опит и точно откъде минава маршрута от Комщица.
Както вече стана дума, днес се качихме до връх Ком. Откога го чаках този момент
Тази разходка определено беше най-силната за мен до момента!
От нашия форум (ауди форума) бяхме 4 човека:
аз, Боби (Thug Lord), Страхил (Baholino A4 TDI) и Живко (Един_Луд).
Джиповете:
моят Jeep Cherokee 4.0 бензин, новата придобивка на Страхил - "белият мечок" Toyota Land Cruizer FJ80 4.0 бензин и Mercedes ML 230 бензин на Живко.
Тойотата на Страхил е истинско чудовище - лифтната, с шнорхел и още подобрения, както и с хубави all-terrain гуми :respekt:
Съвпадение бе, че в същия ден тръгваше и група от офроуд клуба в същата посока и със същата цел. Страхил синхронизира набързо нещата и се обединихме.
Джиповете на колегите от офроуд клуба:
Три Range Rover Classic, един от които с V8 двигател (3,9 литра) и два с турбо дизелови 2.5 литра. Два от Рейнджовете бяха добре пипнати - лифтнати, с лебедки, с кални и all-terrain гуми с подсилени брони...
Големи животни са!
Небезизвестната Toyota LJ 70 на Яро, която просто е образец как трябва да е оборудван един истински офроуд джип. Нов двигател 3.0 турбо дизел, супер лифт, кални гуми, шнорхел, брони, въздушен болаж на дифа и какво ли още не.
Горе преди върха пък имахме среща с невероятен джип - Land Rover Defender, в който имаше наляти в офроуд екстри едни 40-50хил.лв. С Боби го разгледахме обстойно и нямам идея дали има какво да му се добави още. Има абсолютно всичко и е направен само от професионални части и фирми. Наистина е уникален!
Срещата ни бе в 9.00 часа на ОМВ Люлин. Там се събрахме и потеглихме в колона към Годеч.
Докато бяхме на хубавия асфалт към прохода Петрохан леките коли ни биеха по един ляв мигач и се опитваха да ни изпреваряват един по един, обаче след отбивката към Годеч и влошаването на пътя ситуацията се обърна в наша полза
Много е готино движението в колона с джипове. Като някакви военни чудовища се движехме. Аз още не се вписвам с моя джип в тази графа, но скоро се надявам да стана и моят джипчо да порасне.
Пътувахме към село Комщица, което е доста след Своге и почти до границата със Сърбия и атакува Ком от Запад.
Джипът ми още чистичък....
Най-после край на монотонните зимни пейзажи , за сметка на красивата, разцъфваща и колоритна природата!
Точно ни бе писнало от асфалтови пътища (то един асфалт, ама хайде...) и наближавайки селото и набиирайки висоиона излезнахме на едно плато със страхотна гледка към Ком. Едни зелени и широки поляни и няколко чифта следи шерещи склона нагоре - красота!
Моментално разбрах, че това е нашият път!!!
Колегите от офроуд форума ме инструктираха как трябва да се движим в колона и какви правила да спазваме. Не ни позволяваха да се движим последни аз или Живко, защото видимо ние бяхме с най-слабо подготвените джипове. Първата и последната кола държаха връзка по радиостанции.
Тръгнахме да катерим първия склон по един чакълест път. Колоната се поразкъса, защото водачите переха здраво напред, но все пак се държахме в полезрение по един джип отпред и един отзад. На всеки 20-30 мунути водачът ни спираше и събираше колоната. На всяка една отбивка или разклонение по пътя седеше и ни изчакваше, за да ни покаже правилния път :respekt:
Пътят освен каменист беше и доста вълнообразен на дадени участъци. Едни високи и остри гърбици, които караха джиповете да правят шпагати.
Водачът ни предупреди, най-вече Живко с неговия лъсквав Мерцедес с шосейни валяци, че нагоре се очаква кал и доста клони. Живко беше с цялото си семейство и реши докъдето прецени да се качи, пък после ако се наложи ще се върне.
Не след дълго започнаха и първите локви. Видно беше валяло обилно през ноща и всичко беше подгизнало, но засега почвата беше камениста и нямаше гъста кал. Естествено не за дълго.....
Покатерихме се по-нависочко до едни хубави поляни.
Все още боята свети...
Единият колега с един от Рейджовете не го свърташе по пътя и шатреше из полетата ту отляво, ту отдясно, ту някъде по билото горе....досущ като наш Никола!
Спряхме на първа почивка. Там стана ясно, че дотук е лесното. Предстояха ни локви, кал и пътеки сред дърветата с много клони.
Живко реши да не си чупи джипа и да тормози семейството си и обърна.
Групата продължихме напред. Точно след два завоя започнаха такива локви и таква кал, че даже се притесних с моите скапани гуми.
Боби докато снима през прозореца даде "първа кръв"
Ама аз раздавах повечко газ в някои случаи, че да не рискувам да затъна в калта. Гумите ми имат едни 5 секунди преди да се затлачат и ако не мина препятствието за това време рискувам да си остана в него.
Това кафявото е чиста кал, а през нея се вижда и нашия път.....но вече зад гърба ни.
Поредната почивка...в която стана ясно, че едната радиостанция е изпаднала на мястото, където се разделихме с Живко. Яро с яката тойота се върна през цялата кал да я намери и донесе.
Намери се станцията и продължихме в колона
Навлязахме в гората. Скоро се очакваше и участъка с яките клони. Дърветета покрай пътя сякаш се бяха протегнали едно към друго.
Отвреме на време изкачахме на малки, но невероятно красиви полянки.
Пътят загрубя. Появиха се доста остри камъни и всичко бе потънало във влага. Навсякъде се стичаха поточета и просто се чудех къде ли ще имам проблеми
Много е красиво по това време в планината. Заслужава си всяка минута прекарана там!
По едно време колоната спря. Пътят поемаше рязко нагоре, по него се стичаше цяла река, която бе измила част от почвата и имаше доста едри камъни. На тях нашият водач (най-горе на снимката) се бе окантарил и закъсал.
Спряхме да му помогнем и да се прецени положението. Аз като видях какви ями е издълбала водата и какви камъни са се оголили честно казано си помислих, че ще закъсам и няма да мога да продължа.
Благодарение на него успяхме да намерим правилната траектория и начина на преминаване. Тук влезна в играта и лебедката на Рейнджа, която с лекота го изкара от камъните.
Видях какво прави една лебедка и колко е ценна в такава ситуация, не само да излезнеш от нея, ами и да продължиш напред, а не да се върнеш.
Ето го разказа от юни тази година. Точна дата 04.06.2011. През седмицата валяха дъждове, така че се очакваше кал, реки и малко трудности. Маршрутът пак е София - Комщица - Ком - хижа Ком - София. Поне такъв беше за мен, защото не останаха да преспя в хижата, както направиха другите колеги.
Всъщност малко предистория. Аз от една година съм запален по офроуда и си спретнахме мини офроуд клуб в ауди форума. Взех си скромна джипка, но както обикновено става започнах да го ъпгрейдвам, за да не ме оставя по средата на пътя както не веднъж се случваше в началото. Това ми бе първата разходка с членове на офроуд клуба и първата до връх Ком. Бе ми много интересно да видя как го правят хора с опит и точно откъде минава маршрута от Комщица.
Както вече стана дума, днес се качихме до връх Ком. Откога го чаках този момент
Тази разходка определено беше най-силната за мен до момента!
От нашия форум (ауди форума) бяхме 4 човека:
аз, Боби (Thug Lord), Страхил (Baholino A4 TDI) и Живко (Един_Луд).
Джиповете:
моят Jeep Cherokee 4.0 бензин, новата придобивка на Страхил - "белият мечок" Toyota Land Cruizer FJ80 4.0 бензин и Mercedes ML 230 бензин на Живко.
Тойотата на Страхил е истинско чудовище - лифтната, с шнорхел и още подобрения, както и с хубави all-terrain гуми :respekt:
Съвпадение бе, че в същия ден тръгваше и група от офроуд клуба в същата посока и със същата цел. Страхил синхронизира набързо нещата и се обединихме.
Джиповете на колегите от офроуд клуба:
Три Range Rover Classic, един от които с V8 двигател (3,9 литра) и два с турбо дизелови 2.5 литра. Два от Рейнджовете бяха добре пипнати - лифтнати, с лебедки, с кални и all-terrain гуми с подсилени брони...
Големи животни са!
Небезизвестната Toyota LJ 70 на Яро, която просто е образец как трябва да е оборудван един истински офроуд джип. Нов двигател 3.0 турбо дизел, супер лифт, кални гуми, шнорхел, брони, въздушен болаж на дифа и какво ли още не.
Горе преди върха пък имахме среща с невероятен джип - Land Rover Defender, в който имаше наляти в офроуд екстри едни 40-50хил.лв. С Боби го разгледахме обстойно и нямам идея дали има какво да му се добави още. Има абсолютно всичко и е направен само от професионални части и фирми. Наистина е уникален!
Срещата ни бе в 9.00 часа на ОМВ Люлин. Там се събрахме и потеглихме в колона към Годеч.
Докато бяхме на хубавия асфалт към прохода Петрохан леките коли ни биеха по един ляв мигач и се опитваха да ни изпреваряват един по един, обаче след отбивката към Годеч и влошаването на пътя ситуацията се обърна в наша полза
Много е готино движението в колона с джипове. Като някакви военни чудовища се движехме. Аз още не се вписвам с моя джип в тази графа, но скоро се надявам да стана и моят джипчо да порасне.
Пътувахме към село Комщица, което е доста след Своге и почти до границата със Сърбия и атакува Ком от Запад.
Джипът ми още чистичък....
Най-после край на монотонните зимни пейзажи , за сметка на красивата, разцъфваща и колоритна природата!
Точно ни бе писнало от асфалтови пътища (то един асфалт, ама хайде...) и наближавайки селото и набиирайки висоиона излезнахме на едно плато със страхотна гледка към Ком. Едни зелени и широки поляни и няколко чифта следи шерещи склона нагоре - красота!
Моментално разбрах, че това е нашият път!!!
Колегите от офроуд форума ме инструктираха как трябва да се движим в колона и какви правила да спазваме. Не ни позволяваха да се движим последни аз или Живко, защото видимо ние бяхме с най-слабо подготвените джипове. Първата и последната кола държаха връзка по радиостанции.
Тръгнахме да катерим първия склон по един чакълест път. Колоната се поразкъса, защото водачите переха здраво напред, но все пак се държахме в полезрение по един джип отпред и един отзад. На всеки 20-30 мунути водачът ни спираше и събираше колоната. На всяка една отбивка или разклонение по пътя седеше и ни изчакваше, за да ни покаже правилния път :respekt:
Пътят освен каменист беше и доста вълнообразен на дадени участъци. Едни високи и остри гърбици, които караха джиповете да правят шпагати.
Водачът ни предупреди, най-вече Живко с неговия лъсквав Мерцедес с шосейни валяци, че нагоре се очаква кал и доста клони. Живко беше с цялото си семейство и реши докъдето прецени да се качи, пък после ако се наложи ще се върне.
Не след дълго започнаха и първите локви. Видно беше валяло обилно през ноща и всичко беше подгизнало, но засега почвата беше камениста и нямаше гъста кал. Естествено не за дълго.....
Покатерихме се по-нависочко до едни хубави поляни.
Все още боята свети...
Единият колега с един от Рейджовете не го свърташе по пътя и шатреше из полетата ту отляво, ту отдясно, ту някъде по билото горе....досущ като наш Никола!
Спряхме на първа почивка. Там стана ясно, че дотук е лесното. Предстояха ни локви, кал и пътеки сред дърветата с много клони.
Живко реши да не си чупи джипа и да тормози семейството си и обърна.
Групата продължихме напред. Точно след два завоя започнаха такива локви и таква кал, че даже се притесних с моите скапани гуми.
Боби докато снима през прозореца даде "първа кръв"
Ама аз раздавах повечко газ в някои случаи, че да не рискувам да затъна в калта. Гумите ми имат едни 5 секунди преди да се затлачат и ако не мина препятствието за това време рискувам да си остана в него.
Това кафявото е чиста кал, а през нея се вижда и нашия път.....но вече зад гърба ни.
Поредната почивка...в която стана ясно, че едната радиостанция е изпаднала на мястото, където се разделихме с Живко. Яро с яката тойота се върна през цялата кал да я намери и донесе.
Намери се станцията и продължихме в колона
Навлязахме в гората. Скоро се очакваше и участъка с яките клони. Дърветета покрай пътя сякаш се бяха протегнали едно към друго.
Отвреме на време изкачахме на малки, но невероятно красиви полянки.
Пътят загрубя. Появиха се доста остри камъни и всичко бе потънало във влага. Навсякъде се стичаха поточета и просто се чудех къде ли ще имам проблеми
Много е красиво по това време в планината. Заслужава си всяка минута прекарана там!
По едно време колоната спря. Пътят поемаше рязко нагоре, по него се стичаше цяла река, която бе измила част от почвата и имаше доста едри камъни. На тях нашият водач (най-горе на снимката) се бе окантарил и закъсал.
Спряхме да му помогнем и да се прецени положението. Аз като видях какви ями е издълбала водата и какви камъни са се оголили честно казано си помислих, че ще закъсам и няма да мога да продължа.
Благодарение на него успяхме да намерим правилната траектория и начина на преминаване. Тук влезна в играта и лебедката на Рейнджа, която с лекота го изкара от камъните.
Видях какво прави една лебедка и колко е ценна в такава ситуация, не само да излезнеш от нея, ами и да продължиш напред, а не да се върнеш.
. Хиляди благоданости за тия прекрасни снимки, ако не възразяваш, ще сменя името на темата, защото вече не само за есента на Ком, а има снимки и от пролетта и лятото.
Коментар