По случай 4-тата годишнина

[Чавдар (V93)]

от първата офроуд разходка на Патрула, решихме да го поразтъпчем малко в района, където започна офроуд кариерата му. Тъкмо да се освести малко след ремонтите.

Започнахме в Средна гора, над Голема Раковица. За разлика от преди 4 години, сега теренът беше доста сух.





На места си личеше, че е имало доста оживен трафик на тежки камиони, които бяха оставили внушителни коловози




Както си карахме лекичко из гората, пред колата се спусна едра птица и кацна на един клон над пътя. Максимално тихо се приближихме за да не ни пречат другите дървета. Никак не беше от плашливите и великодушно ни позволи да му направим една бърза фотосесия.







После тежкарски отлетя по неговите си дела, а ние продължихме нататък.





Тук-там спирахме за да видим дали случайно няма да изпадне някоя гъба.









Гъби нямаше. Само едри теменужки.








По някое време небето се постъмни и закапаха едри капки





Ама нали си имаме покривче, а и отдавна сме се отказали да вярваме прекалено на прогнозите за лошо време, та просто си продължихме разходката.





Не след дълго направихме един свързващ етап по асфалта. През Вакарел се прехвърлихме от другата страна на магистралата и покрай Габра навлязохме в Лозен. Лозен си е Лозен и, ако някой търси кал, там е едно от местата, където може да се намери. Още недоизмитият добруджански чернозем започна да се замества от лозенската кал.




Разни приятни горски пътчета със следи от тракторки ...







И тук направихме някоя и друга спирка за да поразгледаме растителността













Нямаше как Лозен да ни пусне без лека закачка. На едно място реших да заобиколя наводнения път, ама тя стана малко от трън та на глог. Очертаната и от други заобиколка се оказа засада, в която налетях с добра засилка.




Навигаторът се зае с лебедката, като май нещо мърмореше по адрес на пилота ...




Профилактираната наскоро лебедка реши да си направи шегичка и ни образува сериозно притеснение, като просто отказа да тръгне. За момент си представих каква хубава кална борба ме очаква, ама ми се размина. Едно побутване на кутията с управлението оправи нещата и операцията по ваденето продължи.







Без повече перипетии се измъкнахме от засадата ...





Още на няколко места имаше заблатени участъци, но там се постарахме предварително да огледаме терена и да не се набутваме в други приключения, защото не се знаеше дали наличните въжета ще стигнат до най-близките дървета.





Последните калищаци преди спускането към Д. Пасарел







Като изключим краткия епизод с непредвидената лебедка - лека и приятна разходка. Планините бяха доста пусти, въпреки че тук-там имаше пресни следи от кални гуми. Хора имаше само около яз. Габра, а, докато се вадехме от засадата, се засякохме с 2 момчета с мотор, които търпеливо изчакаха, докато свалим преградилото пътя им въже.

[bochkata]

От: По случай 4-тата годишнина

Чудесна разходка сте си направили!Поздравления.
Благодаря за прекрасните снимки!

[cvetan petrov]

От: По случай 4-тата годишнина

Поздрави за чудесната разходка и снимките! Честита четвърта годишнина на Патрула!

[genatanaceko]

От: По случай 4-тата годишнина

Много хубава разходка и снимки.Пожелавам ти още много кални и безаварйни километри.Поздрави!

[Чавдар (V93)]

От: По случай 4-тата годишнина

Днес се поразмърдахме и из Плана.

Над Витоша се бяха скупчили повечко облаци






Из Плана беше пусто и тихо.





Като цяло трасетата са сухи, но не липсват места, където човек може да се закопае доста сериозно. Като например това, недалеч от пътя за Сателитната.




Тук май някой е викал трактор




Ние си заобиколихме по-отдалечко, че наоколо няма ни едно дърво. Само няколко храстчета, които е малко вероятно да издържат напъна за вадене на Патрул.

Лека-полека започна да се соблачава и над Плана.






Този път отидохме да нагледаме едно старо трасенце, по което не бяхме карали от 2009






Наоколо беше пообрасло, но със задоволство установихме, че все пак някой е минавал да разчисти паднали дървета. Това определено ми допадна, защото преди време изпълних няколко дървосекачески норми да режа клони и дЪрве, запречили пътя.




Това пътче продължава да си е все така трудно забележимо и лесно за подминаване, когато караш по пътна книга и бързаш.





Лека-полека облаците и гръмотевиците се пренесоха над главите ни




Когато стигнахме дотук, вече започваше да вали с тежки големи капки.




Някой май го е домързяло да накълца падналото дърво на няколко парчета и да отвори пътя. Вместо това беше маркирано с "пътен знак", явно за да е видимо препяствието при сняг.




Тъй като днес бяхме без по-тежко оборудване от типа на бензинов трион, просто заобиколихме отстрани, като само поразчистихме по-чепатите клони, които можеха да направят някоя поразия по гумите.

А през това време дъждът взе да се усилва.
Докато се спускахме към Поповяне констатирахме, че в раойна май е поваляло повечко. На няколко места над земята се издигаха изпарения.






Докато стъпим на асфалта, и дъждът спря. След това само гледахме как вдясно от нас облаците са се скупчили над местата, през които бяхме минали преди това. Май и днес успяхме да финтираме лошото време.

[Тихомир]

От: По случай 4-тата годишнина

Прекрасни разходки, браво!

[Чавдар (V93)]

От: По случай 4-тата годишнина

Първо бяха Средна гора и Лозен, после беше Плана, сега дойде ред и на Стара планина.
След неприятните разправии с некоректни производители на авторадиатори-менте отдавна се канех да прекарам Патрула на тестовия участък за охладителни системи - трасето на газопровода над Бухово. Не че на последното състезание радиаторът с оригинална пита не се справи отлично, но ми беше интересно какво ще покаже термометърът на това стръмничко изкачване.

На подхода към газопровода ни очакваше изненада. Горският път, който иначе беше доста изровен и на 1-2 места при по-мокро време можеше и да предизвика леки затруднения, след намесата на булдозер се беше опнал като магистрала.






Или някой е рязал лентичка и тук, или има някаква конспирация на световното ралиджийство да се прецакват трасетата за трофи.


Ето го и участъкът за изпитания. Като се сетя колко страшен ни изглеждаше преди 5 години, доде го гледахме отдалеч ...





Правим дежурната спирка преди да тръгнем нагоре.




Спускането, което отгоре изглежда доста страшничко, оттук не впечатлява особено




Времето все още се опитва да се прави на слънчево




От подножието си буховският "Lion's back" изглежда доста по-безобиден от онзи в Моаб.




Преди старта нагоре температурата на двигателя изглежда така.




Следва изкачване на 2-а бавна с около 3100-3200 оборота. Горе стрелката вече е мръднала




Но е далеч от инфарктните индикации, които имаше с радиатора-менте и то през зимата. Контролният термометър показва, че преди входа на радиатора температурата няма и 90*С.

При няколкото други изкачвания, които са не по-малко стръмни, но са по-кратки, стрелката не се вдигна дори и до средата. Определено съм доволен!

[Чавдар (V93)]

От: По случай 4-тата годишнина

Над Мургаш небето още e чисто, ...




но при нас вече се е смръчкало и дори започват да прелитат ситни капки дъжд.




Недалеч вече май вали




Това обаче по никакъв начин не пречи да подкараме едно старо трасе, което се спуска към р. Елешница










На места гората се опитва да си вземе обратно и без това слабовидимия път









Миналата година, при изкачване в обратна посока на по-влажен терен с вече здраво износените MT/R-и, на 2 места се наложи да хвърляме лебедка. Надолу обаче няма никакви ядове. Спускали сме го дори и в проливен дъжд.

Не след дълго сме долу и подкарваме по Елешница. Водата в реката е малко. Не се учудваме, защото навсякъде е доста сухо. Дори локви, които обикновено са пълни и през лятото, сега са попресъхнали.




Край пътя виждаме двама ендуристи да разговарят с възрастен човек.




Като изключим това, районът е доста пуст.




Тук-там спираме за лека разходка




Облаците над главите ни се сгъстяват все повече




Отделяме се от реката и преваляме баира по посока Ябланица

[Чавдар (V93)]

От: По случай 4-тата годишнина

Планът е да се спуснем в Ябланица и оттам по асфалта да стигнем до ловен дом "Търсава", откъдето да изкачим трасето на газопровода от северната страна и да излезем към хижа "Мургаш".

Едва стъпихме на асфалта и започна да вали.







И що вали тук, а не по местата, дето в минали години сме намирали много гъби?!?

Напускаме асфалта и поемаме отново по черно в посока газопровода. Въпреки дъжда, проблеми никакви. Пътят сега е явно поддържан. Когато се набутахме по него преди около 3 години с Алекс Марков, ни се наложи доста да си поиграем с разчистване на пътя от паднали дървета, а и беше през декември, та имаше и сняг ...






Сега бързо и безпроблемно стигнахме до изходна позиция за изкачване по газопровода.




От тази страна той не е по-стръмен, отколкото от другата, но трасето е доста по-изровено и каменисто и на места колата подскача диво. Поради друснята се провалям позорно в опита си да карам и да снимам видео.
Не че не държах апарата, ама не съм натиснал както трябва бутона, и нищо не съм снимал.

Прехвърлих тази работа на Стаси и нещата се получиха по-добре.



Както обикновено, на видеото никак не личи дали е стръмно или колата върви по равен път.




Спряхме недалеч от разклона за хижа "Мургаш"




За разнообразие оставихме джипа на пътя и се изкатерихме пеша на баира над него. Малко фитнес няма да ни навреди, а и гледките не са лоши.













После - черта надолу към Бухово и през автомивката - вкъщи. В София май е валяло повече ...

[Chinela]

От: По случай 4-тата годишнина

Хаха, и на мен тук в недалечната 2006 ми беше първата среща с ЕКСТРЕМНОТО ендуро.
Виждат се и следите от мотори в ляво, погледнато отблизо е бая стръмно...Чавдаре, благодаря и аз.

[Чавдар (V93)]

От: По случай 4-тата годишнина

... Виждат се и следите от мотори в ляво, погледнато отблизо е бая стръмно..

Из тоя район - следи от мотори има едва ли не на всеки баир и то на места, дето с джип и не помислям да се пъхна.