Разходки около София

[ninja_1]

От: Разходки около София

...до Мургаш май никой не стигна, де....

Както обикновено...

[edoors]

От: Разходки около София

Както обикновено...

И ти ли ходи бе, затро?

[verter]

От: Разходки около София

Бърз преразказ на нашата вчерашна "софт" разходка.

Идеята беше да е дори супер софт, като целта бе да се разходим сред есенни пейзажи - Врачанският балкан.
Реших даже да предложа да се включат и други, като дори обявих, че маршрутът е лек и става за неподготвени джипове.
Та, събрахме се три гранда, като освен моя от подписа участваха и два WJ 4.7 V8 Quadra drive с AT гуми и една къса Витара от по-новите, пак с AT-та

Миналата година края на пролетта с бившия ми черок минах съвсем сам целия този маршрут и нямах никакви проблеми, но все пак джипката беше понаточена и с нея изглеждаше безпроблемно.

Вчера повторихме този маршрут, но с неподготвения ми гранд и с шосейните , заводски гуми. Нещо повече: бях толкова неподготвен, колкото никога не съм бил. По-зле дори и от заводския формат на джипа, защото уж го глася за проект, който в момента е в застой и е зарязано всичко на никакъв етап. Монтирана, но не свързана лебедка. Монтирани, но не дозакрепени силови брони без уши за теглене. Не си взех и джека, нито лопата. Абе жалка работа, чак ме е срам да пиша.

Почти целият ден мина перфектен и по план. Много готино време, много красиви гледки, някои от които направо уникални: цяла група белоглави лешояди, които видяхме на няколко метра от нас, изключително дружелюбен табун от красиви коне (атове), които се залепиха на сантиметри около джиповете и се движеха с тях и помежду им , все едно заедно сме тръгнали на някъде, силно впечатляващия водопад и пътека - Боров камък, спиращите дъха отвестни Кобилени скали, есенни пейзажи и т.н.
Пътят през по-голямата част и южните склонове на балкана бе направо за леки коли. Бъзикахме се, че с Дачия Логан ще се мине без проблем, което е и самата истина.

Денят почти преваляше и вече бяхме на около 7-8 километра от асфалта и около 18 часа. Целта ни бе да го засечем на паметника Околчица.
Джиповете поеха удари от камъни в един 500 метров каменист участък, след което започнахме да спускаме през подгизнали поляни и се стигна до онези 200-300 метра, които ни развалиха разходката.
Два успоредно вървящи пътя, на 5 метра един от друг през гора. Коловози, тежка глинеста почва, вода и скрити камъни. Първо аз затънах водейки колоната. Видях, че наближавам по-дълбоки коловози и засилих тежкото комби с мръсна газ. Задра отдолу на глината, тътрузи се 10-тина метра по корем и спря безнадежно. Единият от другите грандове мина по съседния път, понесе отвратително звучащи и тежки удари от камъни порейки калната вода с мръсна газ в коловозите. Премина и след като двата пътя се сляха пак в един обърна и дойде срещу ми в опит да ме издърпа. Още докато се гласяхме как да се вържем и теглим, водях че предният му мост въобще не върти, а малко по късно се появи и щракане. Бе останал на задно и затъна точно срещу мен със задница тръгнала към склона надолу. Третият гранд се пробва също по долния път, но също затъна здраво.

Моя гранд се раздвижи леко след напътсвия от другите и след малко се развижи. Засилих го на зад, за да се върна, но тогава направо заби котвата и повече не помръдна и грам.

Беше ясно, че сме загазили. Звъннах на служител във Врачанския балкан с който миналата година се запознахме, но човекът и приятелят му с джип не бе във Враца и нямаше как да ни помогне. Все пак звънеше и се интересуваше какво се случва и се опитваше да помогне. Направо звъннах на Венци Петров и го помолих да пуска тема с координати и ориентировъчно местоположение. Другите също звъннаха на хора от форума.

Тук във форума пишат и четат толкова отзивчиви хора, че човек не знае, как може да им се отблогодари за всичко, което направиха. Искам някой ден да се реванширам по някакъв начин на всички. Дано имам възможност.
Нямахме и добър обхват и се налагаше да обикаляме за някоя друга чертичка по скалата на сигнала.

Отзоваха се Генади и Наско, които са от село Паволче, точно под връх Околчица. Страхотни хора - отзивчиви, спокойни, знаещи какво правят. Пристигнаха с Тойота BJ73, лифтната, с кални гуми, лебедка, колани и всичко необходимо. Хората ни извадиха един по един, най-лесно гранда останал на задно, мен по-трудно. Скъсахме колан, лебедката не успя да ме извади, накрая вързаха тойотата с колан за едно дърво и с лебедката ме изкараха. Третият гранд се оказа в най-лошо положение като дори издърпан и теглен на въже се свлече със задницата към дерето. Голяма бобра падна да го разминем от щети с един огромен бук. Тежки джипове и е мъка да ги върнеш в пътя.

Накрая Витарата мина като на парад през коловозите. Вярно, че преди нея два гранда изораха пътя, но все пак нямаше и помен от нашите грижи.
Всички бяхме до ушите в кал. Салонът ми прилича на обор.

Съжалям, че подведох и други по моя ъкъл, за което им се извинявам. Затова обичам да си карам сам и да си чупя главата без да ангажирам други. Нямаше как да предположа, че ще е толкова гадно. Мразя кал и я заобикалям отдалеч, но планината ни наказа, защото бяхме дошли като за парад.
Ще ми е трудно да предложа публично пак разходка, а докато не довърша гранда няма да го изкарвам повече извън асфалта.

И няма как да не кажа още веднъж, че страшно съжалявам, че си продадох верният малък черок с който нямаше да имам подобни проблеми. Сега с гранда направо си е мъка.

Благодаря още веднъж на всички, които ни помогнахте да не спим в гората.

В София се прибрахме в 2 часа посред нощ, като около 5 часа престояхме в калта, а тойотата ни вади цели 2-3 часа.

[sparkybg]

От: Разходки около София

То от невинни софтчета най-добре се нахендря човек. Всички сме го правили - моя милост включително, точно по същия начин, ама зимно. Но пък с 3 годишния разбойник барабар. Добре че бяхме по-близо.

Поздравления за хората, дошли и помогнали. Форума може отдавна да не е това, което беше, но все така има хора, които да се отзоват при нужда.

[ardmin]

От: Разходки около София

На мен пък ми хареса, днес съм разказвал цял ден истории и нямам търпение да го направим пак :-) Между другото полезен урок, останах само на задно защото ми се счупи предно каре. А карето се счупи при завой на 90 градуса с мръсна газ в калта - оригиналните карета се оказва че трябва да се пазят при остри завои, никога с пълна газ!

[turtey]

От: Разходки около София

Една лопата не тежи и никога не е излишна
Ииии тия гуми за мъгла и лек страничен вятър те помагат особено

Иначе сички сме затъвали, спокс.

ПП Има още едно правило, което се забравя често. Никога не е лошо да минеш пеша трудния участък и да го огледаш преди да цопнеш с двата крака. Опсс, с четирите гуми

[дядо владо]

От: Разходки около София

А карето се счупи ....никога с пълна газ!

Дошло му било времето.....и мен ме е вадил трактор (още 98г). от ситуация в която сега и сам ще се извадя :-)))

[kok4o1]

От: Разходки около София

Аз пък мисля че супер сте си изкарали, щото баш това сплотява хората и създава историите. Иначе може спокойно да си купите по еди квадрикоптер и да си снимате от безопасно разстояние.
Направо ви завиждам, щот емоции с пари не се купуват.

И да, за пореден път се убеждавам, че хората в тоя форум са отзивчиви, без да го натякват, истински Мъже!

[Ich0]

От: Разходки около София

...
Два успоредно вървящи пътя, на 5 метра един от друг през гора. Коловози, тежка глинеста почва, вода и скрити камъни. Първо аз затънах водейки колоната. Видях, че наближавам по-дълбоки коловози и засилих тежкото комби с мръсна газ. Задра отдолу на глината, тътрузи се 10-тина метра по корем и спря безнадежно. Единият от другите грандове мина по съседния път, понесе отвратително звучащи и тежки удари от камъни порейки калната вода с мръсна газ в коловозите. Премина и след като двата пътя се сляха пак в един обърна и дойде срещу ми в опит да ме издърпа. Още докато се гласяхме как да се вържем и теглим, водях че предният му мост въобще не върти, а малко по късно се появи и щракане. Бе останал на задно и затъна точно срещу мен със задница тръгнала към склона надолу. Третият гранд се пробва също по долния път, но също затъна здраво.
...

Било е приключение и важното е, че е завършило благополучно!

И аз имам лоши спомени точно от същата горичка. Преди година като на шега реших да тръгна от Околчица към водопада Боров Камък - беше първото ми изобщо излизане с МПС по тези пътища и не знаех какво да очаквам. Стигнах гората, спрях в началото и доста време обикалях пеша и умувах как точно да мина. Накрая тръгнах, съпроводен с много буксуване и удари по пода, но излязох на равната ливада и стигнах до кошарата, покрай която и вие трябва да сте минали. Там имаше един дядо и му се жалвах как са ми настръхнали косите из тази гора, а той ме погледна и ми каза с учудване "Ама ти сега през гората ли си минал?!". Беше валяло преди дни, но не беше чак толкова кално като на вашите снимки. Обясни ми как там е много трудно минаването и той винаги минава по друг път, когато е мокро. После ми показа един обиколен път, който излиза на поляната над водопада Скакля и от там се прибрах без проблем.

[chefo39]

От: Разходки около София

Тези 4-5 часа застой в калта и последвалото двучасово вадене си е само екстра към така прекрасната разходка, която сте си направили....
Трябвало е само...докато чакате помощта, да си натъкмите едно огънче, да метнете някоя друга мръвка и да си правите кефа, па макар и окаляни....: Насърчение:

[verter]

От: Разходки около София

Че беше приключение беше, но не обичам калянето.

Всичко е така както казахте. Има заобиколен път над водопад Скакля, но не го знаех преди това. Минахме и през самотния имот на бабата и дядото, където имало една жигула, стигнала с 4 човека до там и забравена. За нея ни разказаха колегите с тойотата, които ни извадиха от положението.

Огън запалихме още в началото и добре, че времето беше спокойно. В тъмното какво звездно небе се откри, но нямах батерия вече останала.
Инак страхотни снимки се получиха. Ще гледам да напиша тия дни разказа и да ви ги покажа.
Особено джиповете на фона на храсти до фаровете и красивите коне около тях.

[danvan_]

От: Разходки около София

Тези 4-5 часа застой в калта и последвалото двучасово вадене си е само екстра към така прекрасната разходка, която сте си направили....
Трябвало е само...докато чакате помощта, да си натъкмите едно огънче, да метнете някоя друга мръвка и да си правите кефа, па макар и окаляни....: Насърчение:

Огънче си запалихме още по светло, но за съжаление нямаше мръвка. И аз не обичам калянето за да го търся нарочно, но си беше интересна ситуация, защото и да не бяхме затънали се бяхме спуснали по много стръмен разлигавен склон, така че път назад нямаше. По късно атмосферата в гората около огъня беше неповторима.
Лично аз бих се кефил на приключението, ако не беше навехнатото коляно на момичето с нас и строшеното предно на другия гранд.

[chefo39]

От: Разходки около София

Колко пъти още трябва да бедствате за да видите, че "японският войн" е техниката за гората...

[PinMaster]

От: Разходки около София

За японската гора ли
И кой по-точно японски войн? Мазда?

Иначе - да бедстваш си е нужно - ако има място в кратуната - има какво да влезе

[turtey]

От: Разходки около София

За японската гора ли
И кой по-точно японски войн? Мазда?

Иначе - да бедстваш си е нужно - ако има място в кратуната - има какво да влезе

Е тоа па - аз мноо обичам да бедствам. ОсобеННо като съм подготвил скарата мога да бедствам два три дена Ти кога ще минеш да си вземеш капака бе да те.