Tweet
Шапката ни е стегнала здраво и се оглеждаме за всяка възможност да забегнем на някъде.
Благодарение на брилянтната организация на работата на Народната милиция, документите ни още едно известно време ще важат само за територията на България, а като ще е България, то Родопите са предпочитана дестинация #1.
Тъй като паркетникът в последно време ни лази здраво по нервите, този път е решено, че ще се доверим на изпитаната "бойна" машина. Въпреки всички неудобства, тя ни дава много повече свобода при избора на маршрут.
Няколко дни преди тръгването търся информация от колеги, намиращи се по-близо до района, който ме интересува.
Май обаче въпросът ми идва в неподходящ момент. Вальо (druckman), вероятно под влиянието на пороя, потопил Пловдив, се опитва да ме плаши, че ще ми трябват поне каймани или бутонки. Да бе! Ела ти карай по магистралата с каймани!
Решаваме, че тръгваме пък каквото ще да става. В краен случай, ако положението се окаже толкова лошо, винаги може да се направи стратегическо отстъпление.
Планът за първия ден е да влезем в планината от Храбрино - Извор и покрай х. Здравец - Бяла черква - Орехово - Чудните мостове да излезем към Пампорово и Смолян.
Още първите метри по черно ме упокояват, че положението по трасето изобщо не е толкова страшно, да не кажа хич.
На юзърите с GPS мозък им се полагат стрелки, в които да зяпат. По този повод съм се обзавел с таман 2.
В гората калта определено не е много. Някъде може и да има засади, но поне по трасето ни теренът е доста отцедлив, така че калта е по-скоро проблем за външния вид на джипа, отколкото за каране.
На места има по-дълбочки места, изровени от поройните дъждове, но нищо, което сериозно да затрудни един джип.
Все пак, като самостоятелна бойна единица, гледаме да играем на сигурно и тук- там навигаторката предпочита да огледа предварително пътя.
Не бързаме особено за никъде и от време на време правим кратки почивки. Не че нещо сме се изморили де.
Пресичаме асфалта ...
и отново хващаме гората. Път - като магистрала (че даже е и с по-малко дупки).
После хващаме един "слабозабележим"
По протежение на целия маршрут има много следи от дървосекачи, активни сечища, а също и срещи с тежконатоварени дървовози ...
Доста по-рядко се срещат места, които предпочитаме да заобиколим.
На Бяла черква спираме за малко да инспектираме горските ягоди.
После отново поемаме по пътя.
Когато едновременно караш и навигираш, винаги има опасност да се отсвириш. Особено, ако раздаваш газ и си оцветил следващия участък от трака с по-слабо забележим цвят. Все пак, след 5-6 км се усещам, че съм тръгнал за гъби и обръщам преди да стигнем до Ситово.
Но пък, ако не бях пропуснал един ляв завой,щяхме да пропуснем някои хубави гледки.
Е, винаги е по-лесно да гледаш философски на нещата, особено ако няма как да наругаеш навигатора ...
Благодарение на брилянтната организация на работата на Народната милиция, документите ни още едно известно време ще важат само за територията на България, а като ще е България, то Родопите са предпочитана дестинация #1.
Тъй като паркетникът в последно време ни лази здраво по нервите, този път е решено, че ще се доверим на изпитаната "бойна" машина. Въпреки всички неудобства, тя ни дава много повече свобода при избора на маршрут.
Няколко дни преди тръгването търся информация от колеги, намиращи се по-близо до района, който ме интересува.
Май обаче въпросът ми идва в неподходящ момент. Вальо (druckman), вероятно под влиянието на пороя, потопил Пловдив, се опитва да ме плаши, че ще ми трябват поне каймани или бутонки. Да бе! Ела ти карай по магистралата с каймани!
Решаваме, че тръгваме пък каквото ще да става. В краен случай, ако положението се окаже толкова лошо, винаги може да се направи стратегическо отстъпление.
Планът за първия ден е да влезем в планината от Храбрино - Извор и покрай х. Здравец - Бяла черква - Орехово - Чудните мостове да излезем към Пампорово и Смолян.
Още първите метри по черно ме упокояват, че положението по трасето изобщо не е толкова страшно, да не кажа хич.
На юзърите с GPS мозък им се полагат стрелки, в които да зяпат. По този повод съм се обзавел с таман 2.
В гората калта определено не е много. Някъде може и да има засади, но поне по трасето ни теренът е доста отцедлив, така че калта е по-скоро проблем за външния вид на джипа, отколкото за каране.
На места има по-дълбочки места, изровени от поройните дъждове, но нищо, което сериозно да затрудни един джип.
Все пак, като самостоятелна бойна единица, гледаме да играем на сигурно и тук- там навигаторката предпочита да огледа предварително пътя.
Не бързаме особено за никъде и от време на време правим кратки почивки. Не че нещо сме се изморили де.
Пресичаме асфалта ...
и отново хващаме гората. Път - като магистрала (че даже е и с по-малко дупки).
После хващаме един "слабозабележим"
По протежение на целия маршрут има много следи от дървосекачи, активни сечища, а също и срещи с тежконатоварени дървовози ...
Доста по-рядко се срещат места, които предпочитаме да заобиколим.
На Бяла черква спираме за малко да инспектираме горските ягоди.
После отново поемаме по пътя.
Когато едновременно караш и навигираш, винаги има опасност да се отсвириш. Особено, ако раздаваш газ и си оцветил следващия участък от трака с по-слабо забележим цвят. Все пак, след 5-6 км се усещам, че съм тръгнал за гъби и обръщам преди да стигнем до Ситово.
Но пък, ако не бях пропуснал един ляв завой,щяхме да пропуснем някои хубави гледки.
Е, винаги е по-лесно да гледаш философски на нещата, особено ако няма как да наругаеш навигатора ...
Коментар