Пак по Родопите - Мугла, 02.08.2010

[Чавдар (V93)]

От: Пак по Родопите - Мугла, 02.08.2010

Да не би да си си оправил джипката? Ако ще си по тия места, що не се присъединиш по някое време?

За разходки става. Евентуално в неделя може би ще премина през района. Ако не ми мине котка път де! Че Вальо (druckman) ме плаши с тежка обстановка в Родопите.

[Андрей Боянов]

Мугла Експедишън, ден първи

Ето малко спомени от първия ден:





-- Петък --

Тръгнах си вече от офиса! Исках в 12 да си тръгна, но редовните пернишки трагедии...

Вече е два часа и карам по България. Трябва да заредя по някое време, но не е спешно. Имам 3/4 резервоар. Трябва да звънна на Гошко. Той в крайна сметка реши да идва и да тръгне с мене. Ще остане и понеделник в Мугла. Другите ще се прибират - много работа имали.

Крум ми звънна вчера - мамка му, няма да дойда, семейни ангажименти. Мамка му, мамка му! - Жалко... Изкефих се, като каза, че ще слага калните гуми.

Митето и Дани нямат джип - нали Желязков реши преди 2-3 седмици, че Паджерото може и вертикално да се движи и от тогава е по ремонти. Но и те ще дойдат. Трябваше само да го заплаша с бой и Гошко да измисли от неговите засукани организации и Митето склони.

Можех да тръгна и сутринта с Чавдар, но много работа трябваше да зарежа. Щеше да е гот иначе. А пък и Гошко каза, че не може. Нищо, с Чавдар имаме принципна уговорка да се видим в Мугла в неделя и да джиткаме по познатия вече маршрут през Чаирските езера, Триград, Ягодина... А можело и по-натам, към Доспат.

Звъня на Гошко. Нямало да идва.Трябвало да ходи на работа утре. Но можело утре, като си свърши работата, да дойде.

Хубаво. Вече съм на Цариградско и настъпвам с кеф! Ще зареждам някъде на магистралата. Радиото почва да се губи и си пускам диска, който е вътре. Френски джаз, не знам дали не е Сен Жермен от по-ранните им години. Пускам направо десетото парче. Голям кеф е да пътува сам човек понякога! Усилвам още. Катя рядко има нещо против силната музика, когато пътуваме, но повечето други, които съм возил все им пречи.

Зареждам на OMV-то на средата на магистралата и поемам към Перущица. Вени трябва по-късно довечера да пристигне на Върховръх. Май има вила там и си прекарва уикендите на нея. Разбрахме се да се видим или тая вечер или утре сутринта.

Още не съм решил как да го организирам - ние последно запазихме места и за двете вечери в някакъв хотел в Девин. Малко е далече от Върховръх, но Вени не беше сигурен дали има вода на хижата, а пък в хотел ... (айде, без реклама) на Въча нямаше места.

Митето звънни - явно се е чул вече с Гошко. С Дани ще тръгнат след работа с Рендето - нали Гошко няма да идва и няма да има втори джип за Митето. Рендето е бойното им Рено, с което с ходили до края на Европа и обратно. Разбираме се да се видим направо в Девин.


***

На Върховръх съм вече. В Перущица стана една... Та се позабавих... Вече не ми се пътува сам по непознати планини преди стъмване. По-добре да изчакам Вени, да се запознаем на спокойствие и на сутринта да намеря Митето и Дани и да се возим, където решим. Звъня на Митето, но нямам много обхват. Два метра наляво, два метра надясно и успяваме да се разберем. Те ще тръгнат до 15 минути към Девин. Ще се чуем сутринта, за да се видим на Въча.

Аз се отправям към ресторанта на Пуньо да ям кюфтета и пържени картофи и да чакам Вени. В ресторанта вече всички са наясно с премеждията ми в Перущица, нищо, че не ме познават. Показват ми кой е Иван - на Вени баджанака. Поръчвам кюфтетата и отивам при него да си бъбрим. И те имат вила в района. То изобщо на Върхоовръх се оказа, че има голяма вилна зона. Освен хубавия на външен вид хотел "Родопи", който е зает, има голяма хижа с голяма поляна и много на брой вили във всички посоки.

Ванката отиде преди малко да пали АТВ-то, но това Паджеро, дето се задава, трябва да е на Вени. Не го знам какъв джип кара, но на Паджерото има лепенка на форума. Махам. Пак махам. Паджерото идва към мене и от дясната му страна слиза Вени. Не го познавам, ама няма кой друг да е. Десен волан и автоматик освен това...


***

Вени ми сипва трета ракия. Той неговата си я разрежда, щото била много силна. Аз обаче имам принципи. Каза, че съм щял да спя в неговата вила. Никакви хижи и палатки.

Вени си има готина вила. Нямат вода, но утре ще копаят да полагат някакви тръби и пак би трябвало да имат. Сега процеурата с водата е сложна - носи се от близката чешма, с някаква помпа (китайска, не всеки път тръгва) се качва в някакъв варел на покрива и т.н. С малката на Вени сме големи приятели вече. Цяла вечер правихме сапунени балони.

Тая вечер проведох най-много телефонни разговора за единица време от не знам кога. Предполагам, че стана така заради факта, че нямаше почти никакъв обхват. Само на пътеката под вилата на Вени, на два метра от разклонението.

Вени изгоря де що имаше месо за печене (поне според контролиращия орган). Въпреки това изядохме доста. Ако не го изядем всичкото, то ще бъде само, защото салатата, която на Вени жена му направи, е страхотна! Въпреки, че не обичам домати с оцет, този път много ми харесва.

Звъни ми сестра ми. Ходила да гледа "Улични танци". Доста екзалтирано звучи. Бил страхотен. Много благодари, че съм й го препоръчал, непремено и аз да ида да го гледам.

Звъня на Катя да й кажа ценната информация. Тя не била отишла на рожден ден на Маринела не знам си защо. В къщи си е . Очевидно трябва да идем да гледаме "Улични танци".

Мисля, че ракията, която ми сипва Вени, е шестата. Вече всички, освен нас двамата, са си легнали. Усещам, че и аз не мога да изпия повече. Не съм сигурен как ще ми се отрази следващата глътка. Не обичам да се напивам чак така, но пък не ме бива много по отказването.

Не мога повече, отивам да си лягам...

***

[Андрей Боянов]

Мугла Експедишън, ден втори

-- Събота --

Не знам къде съм. Събуждам се, спал съм с фанелата. Сещам се - снощи изпихме доста ракия с Вени. Във вилата му съм. Колко ли е часът? Трябва да ходя да взимам Митето и Дани. Първо обаче трябва да уредя въпроса с миенето на зъби.

Обувам си панталоните и слизам долу. Моята приятелка, на Вени щерката, ме посреща, още по-жизнерадостна от вчера. На масата има щембе и няма как да устоя. Вени вече яде щембе и няма как и аз да не се вклщюча. Ядем щембе с бира. Бирата е чудесно нещо. А щембето е направо супер!

Мия си зъбите на близката чешма, децата на Вени ме придружават. Тръгвам - Вени пак ми обяснява подробно пътя до Въча, минава се през Черешово (или Череша, както също му викат), пътят е за лека кола. Звъня на Митето да се разберем. Те закусват в момента, трябва им не повече от час, за да стигнат до Въча. Разбираме се за след час и половина. Трябва да тръгвам, ако искам да стигна на време. Според Вени има час и половина път.

Отиваме при Ванката да му помогнем да отвие свещта на АТВ-то. Нали си купих скоро супер гедоре от Майстора, ако не се изфукам с него... Ванката със сръчността на стар майстор открива за секунди необходимия инструмент, но свещта е на такова шибано място, че не може да се пъхне тресчотката. Започва да разглобява сръчно и методично цялото АТВ, за да стогне до свещта. Аз ги оставям и потеглям. Ще си взема гедорето после - нали и без това ще се върнем, и Митето да се запознае с Вени. Те май отдавна поддържат форумна комуникация, но не са се виждали никога.

Отминавам някакви тълпи, пътят става все по-ненатоварен. Карам с 40, толкова ми е лошо от снощи, че друсането не ми прави никакво впечатление. Ето го и село Череша - след табелата попадам направо на площад "Родопи". Площадът се намира на ъгъла с ул. "Н. Вапцаров". Вени каза, че нямало жива душа в селото, но не беше прав. Докато снимам площада от съседната къща излиза човек. - Ела да пиеш едно кафе, за къде бързаш? - На връщане!

Отминавам селото. Пътят става много готин. Не, че досега не беше, де... Спускам се вече към Въча, задминавам един камион. Карам здраво. Насреща ми се задава мотор с кош! Не можем да се разминем. Дядката ми прави знаци да дам назад. Давам малко назад. Дядката се шмугва почти в гората от страни и аз минавам.

Ето го и язовира. Той ми е любимия от всички язовири и има защо. Излизам на асфалта и газ към Чилингира. Звъня на Митето, те ме чакат отдавна (нищо, че взех пътя за час и малко), но не скучаят.

Взимам ги и айде, на обратно. Тръгваме пак по същия път, за да няма объркване и да пием кафе в Череша. Малко преди нашия черен път от асфалта се отклонява друг, който според картата отива към Осеново. Малко ме хваща яд, че не тръгнахме по него - изглежда много красив. Вижда се как минава през едни широки поляни, горе на високото - не е истина! Нищо, може пък на връщане да намерим път от Върховръх до Осеново.

Ето я Череша. Ето я и къщата на моя човек. Само него го няма. Подвикваме леко, появява се. Май го събудихме.

Влизаме, слага кафеварката на газовия котлон, вади от хладилника, който служи за шкаф, щото няма ток в селото, едни вафлички. Митето и Дани разказват нещо, свързано с кафеварката. Били у приятели и сложили кафе. Натъпкали много добре кафеварката и дълго време се чудили защо нищо не излиза. Изведнъж всичко излязло - с врив. Цялата стая и дрехите им се боядисали равномерно за нула време! Те приятелите така или иначе мислели да правят ремонт...

Тръгваме си. Новият ни приятел, когото никой не се сеща да пита за името, ни показва къде ще прави барбекю. В средата на мястото е изкопал дълбока яма, от която под земята излизат тръби. Ще я напъно с камъни, за да се отводнява терена. Абе човека всичко си прави с кеф и разбиране. - Ще дойдем да проверим докъде си с барбекюто - викам му. Той няма нищо против.

Тръгваме си от Череша. Излизаме от селото и чак сега се сещам, че то си направо наречено на нашия отбор. Дани, разбира се, отдавна се е сетила, но не ми е казала.

Вени много се радва на Митето. Млаката пък ме чака с нетърпение. Вече са нарязали динята, която бях оставил - тя и съседското момиченце си похапваха с голям кеф. Вени пак опитва номера с ракията, но аз не мога да я гледам даже. Идва Ванката и ми изпива ракията. Благодарен съм му много!

Дани, люта не люта, си е изпила ракийката. Няма как, тръгваме си - път имаме да гоним. Разпитваме как да стигнем до Осеново - тръгваме по асфалта за Чурен, той е на три километра. Ама може и по черния път да тръгнем към Чурен. Като свърши асфалта, завиваме вдясно. Така ще заобиколим участъка от официалния черен път Върховръх-Перелик, по който има много нападали дървета. Ориентир ни е вила Силистра, която ще ни остане отляво, ако идваме по черния път.

Тръгваме към Чурен. Асфалта свършва, но пътя вдясно не ми изглежда переспективен. Продължаваме през селото. Един голф е заседнал отстрани на пътя и една астра го дърпа. Повече буксува, отколкото да го дърпа. Свалям прозореца - Да пробвам аз?

Маха се астрата, закачат въжето на теглича на Хайлукса. Не ми се включват бавните, включвам само 4x4, да не се излагаме с буксуване. Не ми се хаби съединител и давам малко повече газ. В лявото огледало виждам голфа как лети към пътя. Спасен е, всички са много доволни.

Продължваме още. Май не е тука - връшаме се. Хващаме по първия черен път в началото на Чурен и по него се връщаме почти до Върховръх. Явно пак ще обръшаме. Остана един разклон, който не сме пробвали. Тръгвам натам.

Отминаваме разкона. Няма и помен от вила Силистра! Има вила Свищов обаче. Като няма Силистра, и Свищов ще свърши работа. Все са на Дунава...

Пътя почва да отговаря на описанието на Вени и Ванката. Малко пресилена трудност са му приписали, но иначе е тоя, няма кой да е.


***

В Осеново жени и деца дърпат мулета и мъкнат чували на рамо. Повечето мъже висят пред кръчмата или по пейките. Един младеж пред нас здраво се клатушка. Да не е станало ракиено време? Ами да! Пет и нещо е!


***

Отдавна вече се движим само по червен трак и нямаме проблеми с пътя. А той един път! Гледам напред и съм на върха на удоволствието. Страхотна родопска гледка! Гледам назад - нависокото се е изпъчили Осеново. Абе нямам думи!

Изведнъж заковавам спирачки. В ляво се е открил един простор, зад който не смея да погледна. Слизаме и... О, Боже! Най-красивата гледка към язовир Въча. От орлов поглед. Е сега ми спря дъхът!

***

Вече сме в кръчмата в Девин. Най-накрая! Всички са зверски гладни (само аз не знма защо съм гладен, след като изядох де що имаше в колата на слизане към Въча).

Деян и Ани са с нас. Те са приятели на Митето и Дани и ще се женят. И на тях Митето и Дани ще им кумуват. Бърборим приятно за пернишки голфове и милисекунди.

Тия в Девин без никаква причина до един тръгват като на състезание. След 20 метра спират - стигнали са до следващото кръстовище.

И този ден си го биваше. Ще решим на закуска на къде да поемем утре. Не ми се вярва да успеем за срещата с Чавдар в Мугла. То и събор на Гела има...

[REGULATOR]

От: Пак по Родопите - Мугла, 02.08.2010

Андро,къде ти е било фотото бре човек???Не че и така не е интересно,ама...!!!!!Дали пък не е свързано с ракийката на Вени!

[Андрей Боянов]

От: Пак по Родопите - Мугла, 02.08.2010

Андро,къде ти е било фотото бре човек???Не че и така не е интересно,ама...!!!!!Дали пък не е свързано с ракийката на Вени!

Фотото беше у Митето, него питай. Е, и аз имам малко снимки, ще ги сложа, само да ги дообработя...

[Veni1]

От: Пак по Родопите - Мугла, 02.08.2010

Брех, Андро, как хубаво си го написал..
Скрит талант имаш.

Да кача някоя снимчица и аз

Една весела и приятна компания


всички са усмихнати



фотките ги прави синчето, та не са асъл-асъл, ама отразяват доброто настроение

" Къде е моя приятел? "



малко от природата, на която се насладиха Дани, Митето и Андро







малко калчица, да не е без хич


един красив мравуняк




гъби, много гъби


поглед към Осиково


пътя към БейБунар


хайде обратно


вода, много вода - привлича погледа като магнит всесилната вода


тишина, и само звука от ромолещото поточе


рекичката, която е текла, тече и ще тече


и една красива селска оградка - много ми хареса


Давайте сега сериозните снимки, това е съвсем бегла илюстрация..

[Димитър Желязков]

От: Пак по Родопите - Мугла, 02.08.2010

След уникално описаните "спомени" на Андро всички коментари и описания ще бледнеят. Добавям само снимковия материал.

Стената на Цанков камък




Язовир Въча










Докато чакаме да дойде Андрей, разглеждаме Чилингира.








Андро пристига


Той е, няма грешка


Малко сладки приказки и поемаме към Върховръх, за срещата с Вени.


Поглеждаме отвисоко към язовир Въча




Стигаме базовото за отбора ни село






Това било Смилянски боб - от онзи едрия










На площад Родопи е вилата на непознатия приятел, който ни нагости с кафе и домашен, екологично чист айрян


Имаше интересни антики при него


Поемаме отново към Върховръх


Красотата на Родопите е несравнима


Въча от още по-високо






В правилната посока сме






Дългоочакваната среща.


Вени и компания са много готини и весели. Неусетно минават два часа в сладки приказки. Не ни се тръгва, но трябва, за да не закъсняваме в гората. Поемаме пътя към Осиково.










Няма как да пропуснем тази панорама, жалко че има мъгла, но не ни пречи.






Имаме още един пътник




Вече сме почти на асфалта към Девин




След време това ще е на дъното на язовира

[Андрей Боянов]

От: Пак по Родопите - Мугла, 02.08.2010

Браво, Мите! Жалко замъглата само - онази гледка на живо си беше много по яка...

[VHS]

От: Пак по Родопите - Мугла, 02.08.2010

Много добра разходка. А мъглата си е част от Родопа
Имам един въпрос - как е пътя от Мугла до Чамла? Знам че е доста добър черен път, може ли да се мине с лека кола?

Поздрави!

[Андрей Боянов]

От: Пак по Родопите - Мугла, 02.08.2010

Много добра разходка. А мъглата си е част от Родопа
Имам един въпрос - как е пътя от Мугла до Чамла? Знам че е доста добър черен път, може ли да се мине с лека кола?

Поздрави!

Може и с лека кола Излизането от Мугла е доста стръмно и с камъни, т.е. ще трябва голямо внимаване с лека кола, но знам, че го минават. То зависи и от леката кола, де...

След като мине този участък, натам пътят си е хубав черен път...

[VHS]

От: Пак по Родопите - Мугла, 02.08.2010

Благодаря,

Ще взема да направя една проверка на района края на септември.

[Андрей Боянов]

Мугла Експедишън, ден трети

То мина време, но като си спомня, неделята не беше по-малко интересна. Та да не оставям нещата недовършени...

-- Неделя --

Бързам за закуска. Митето каза всички да са долу най-късно в 9, тръгване - 9:30. Само че не виждам никого. На съседната маса има една двойка, закусват си хората и се кефят на приятното време.

Нищо, все ще дойдат. Май няма за къде да бързаме - Чавдар така или иначе ще го изпуснем според мен. Той звънна преди малко, каза, че тръгват от Смолян и живот и здраве, до 2 часа, 2 часа и половина ще са в Мугла. Аз му казах, че най-вероятно няма да успеем да се класираме. Жалко. Но може да го пресрещнем в Ягодина, да ядем кисело млако с горски ягоди. Ще видим как ще се развие денят...

А, ето го Деян. Щял да носи кафето на Ани в стаята. Моето кафе дойде, заедно с някакъв сок. Червен. Деян отиде да носи кафето, аз опитвам сока - леле! Ама много хубав! Леко кисел, съвсем леко. И сладък и много приятен.

Идват. Митето и Дани цъфнаха най-накрая. Бърборим. Закусваме. Митето поръчва допълнително към закуката пържени филийки. Вчера били страхотни.

Пак бърборим и хапваме. Айде още едни пържени филийки. Деян и Ани вече също са при нас. Ани искаше мекици, но трябвало да кажем от предната вечер, за да стане девойката в 6 да замеси тестото... И аз съжалявам малко за мекиците - пържените филийки не са лоши, но тия, дето с Катя си пържим между две диети са доста по-добри.

Решаваме да ходи на събора в Гела (то как да го пропусне човек!), след Ани и Деян да се върнат по асфалта към Ягодина, да разгледат пещерата и там каквото друго ще правят, пък ние да ги настигнем по черно. Даже ще откарат на Митето рендето до Ягодина, да не се връщат до Девин. Абе страшна организация!

***

Съборът на Гела е към своя край. Доста коли слизаха от Гела към Широка лъка. Стори ми се, че се разминахме и със смолянския голф, дето обра точките на хард състезанието на Пашалийца.

Самият събор е грандиозен - има още повече хора от последния път, когато съм идвал. Кога беше това? Преди 3, 4 или повече години. Егати!

Гошко можеше да се изкефи, ако беше дошъл. На някакви сергии продават гайди и тупани (той нали е по тупаните), докато ги продават и посвирват за демо. Една японка си купи преди малко гайда. Изглеждаше смешно с нея. Но те и без гайда изглеждат смешно.

Бира, кебапчета, захарен памук... (на Митето първите му стъпки в бизнеса били със захарен памук Още има машина за захарен памук в мазето в Елхово... ).

***

Тръгнахме преди малко. Ще идем до Мугла по траковете от картата. От там - Гьоврен, по асфалта до Триград и после - Ягодина.

Епа да, нямам какво друго да е, това пред нас си е Лада. Да умре човек. Купува кални гуми, прави лифтове, слага лебедки, тръби и накрая - или Москвич, или Лада (може и Кадет). Тая поне е червена. Но пък колко е ниска!

Както и да е, няма да се подтискаме - пътят е страхотен, браво на мене за маршрута! Аз и Катя много отдавна искаме да продължим от Гела нагоре, да видим къде ходят тези пътчета. Само че досега ни се струваше, че Аудито и Маздата не са правилните коли за тая работа.

След Гела имаше едно разклонение - ние взехме левия път, за Девин беше табелката. Надясно беше за хижа Ледницата. Не знам дали и от Ледницата нямаше път до Мугла, поне Чавдар беше писал в някоя от темите май. Дали не беше в темата на онова момче от Монтана, дето с приятелката си обикаляха по тия места преди 2-3 години...?

Ледницата я виждаме в далечината под нас. Хубава и голяма хижа изглежда, на една широка поляна... Следващият път трябва и до там да идем.

Продължаваме. Има разклон пред нас. Ние изглежда сме по левия път, но този в дясно е страхотен! Така ми се иска натам да тръгна! Май че е пътят, които идва от асфалта Широка Лъка - Девин, дето се отбива някъде при разклона за Беден. Аз и по него мислех да минем, ама те плановете нали няколко пъти се промениха...

Нищо, следващия път...

Спускаме се към Мугла вече. Пред нас, разбира се, има Опел Кадет. Няма да почвам пак чуденето за офроуд автомобилите и нужни ли са избощо те.

Целият път от Гела до Мугла е много красив. Толкова ми е кеф, че дойдохме!

На площата не се вижда никаква линейка, нито джип с подобна окраска. Явно Чавдар е профучал вече, пък и няма обхват да му звънна.

Вчера (31.07) е имало голяма дискотека за ознаменуване на предстоящия събор. Само ако знаехме!

Пак поемаме. Какви са тия хора, дето минават по тоя път с леки коли?! От Мугла нагоре пътят си е стръмен и с големи, вярно доста обли, камъни. Аз ги минавам на първа бавна, не знам за Кадетите. Явно днес леките коли са ми голям проблем.

Ето го и нашия Champaign Point - тук пихме шампанско предния път и се любувахме на Мугла от високо. Сега ще се полубуваме и на светло.

***

Пътят след като излязохме от Мугла си е супер. Вече слизаме към ниското, дето е широкото място с разклона към Гьорвен и към Чаирските езера. Завиваме към Гьоврен, пътят трябва да мине през Чамла.

Още по-вдясно има и друг, много добре изглеждащ черен път. Като гледам на картата, трябва да излезе някъде на официалния път от Мугла към Гьоврен - този с многото паднали мостове.

Разминаваме се с двама мотористи. Чамла е пред нас - десетина къщи, очевидно празни. Първата постройка, покрай която минаваме, е доста голяма. Зад нея има може би трийсетина коня! Явно в нея спят, защото имаше няколко и вътре. И никакви хора няоколо. Кой ги гледа тия коне?

***

Държим синия трак за Гьоврен. Пътят е повече от хубав. Целта ни е по някое време да се отклоним от синия тряк по един червен, който ще ни заведе направо на асфалта, няколко километра преди Дяволското гърло. Без да минаваме през Гьоврен.

Преди малко имаше такова отклонение в ляво, по един много обещаващ като посока и хубав на вид път, но го нямаше на картата. Мисля, че трябва и него да включим в следващата експедиция.

Всъщност нашия червен трак се оказва разделен от обещаващия и хубав път от било и след него - голямо дере. Предполагам, че отива или към Чаирските езера, или кякак си директно към Триградските скали. Интригуваща история...

***

Вече сме на асфалта към Триград. Изведнъж се изсипа такъв порой! Само това куче ми липсваше сега...

***

По познатия черен път от Триград до Ягодина сме вече. Не спира да вали. Горките туристи, чакай да намаля поне, да не ги окъпем. Въпреки, че те и така са си достатъчно мокри.

Махат ни - 3-4 момчета и 2 момичета. Май са чехи. Взимаме само момичетата, естествено.

Митето прескочи през седалките, за да се намести на предната. Нали след кучето дясната врата от пред не се отваря вече...

Ето я и Ягодина. При това спря да вали. Много ни благодарят. Слизат. Ето къде била радиостанцията на Митето. Не можа ли поне по-слабата да седне на нея. Ама явно е здрава, де - 120 кила не са и проблем да издържи. Трябва да го питам каква марка е.

Кисело мляко с боровинки, кисело мляко с горски ягоди, кафе... Деян и Ани явно са излезли вече от пещерата - идват.

Обаждам се на застрахователите. Айде пак в Девин за констативен протокол... Деян и Ани дръпнаха директно към Доспат, ще ги настиганме по пътя...

***

Язовир Доспат е много, ама много красив по залез! Деян и Ани са вече на 20-ина километра преди Батак. Пътят бил ужасен. Колко пък да е ужасен?

Вече сме по него, отминахме преди малко разклона за Сърница. Е, не е да няма дупки, но се кара. По-хубаво щеше да е да не се стъмваше точно сега, но какво толкова?

Ето го и Голям беглик. Пиш-пауза. Пак тръгваме. Пътят вече си е съвсем добър. Е, горе-долу, де... Да му мисли Митето с Рендето.

***

В Батак комарите са много зли. За по-малко от десет минути ме направиха на решето. Мъкнахме се сума ти време по пътя от Велинград към Септември. Завои, много коли (по сред нощ), 40 км/ч максимална скорост. След това до магистралата беше ОК.

Сега караме към турския ресторант на 61-ви километър. Моят GPS има страхотна опция - като му задам да ме откара до Home от магистралата, той ми показва следващата маневра на бул. Яворов. До там са точно с 10 км. повече отколкото е до края на магистралата. Така турският ресторант ми се пада точно на 71 км. от това, което ми дава GPS-а до следващата маневра. Иначе малко трудно го уцелвам тоя ресторант.

Ето го. Влизаме, прескачаме се по стълбите с две двойки. Едната привлече силно внимание - мена поемал голям риск на неговата възраст с тази замечателна силиконова мадама. Съжалихме го!

В ресторанта не е останало никакво месо. Явно 10 и половина вечерта не е най-подходящото време. Отказваме се. Взимаме си чао всички и поемам. Поне няма да се съобразявам вече на кой с колко му се кара - дърпам си здраво напред.

Еминем страхотно ми се отразява при тая умора! Надувам още. Шейк дат ас фор ми, шейк дат ас фор ми...

***

Пускам си Джаз ФМ.

След триста метра завийте наляво. Продължете двеста и петдесет метра и завийте в дясно.
Достигане на целта в ляво.

[mario_sofia]

От: Мугла Експедишън, ден трети

Суперско жалко че не можахме да дойдем ! надявам се следващия път да сме на линия

[ivied]

От: Мугла Експедишън, ден трети

Суперско жалко че не можахме да дойдем ! надявам се следващия път да сме на линия

И от мен така...

[Bredhard]

От: Пак по Родопите - Мугла, 02.08.2010

Може би догодина ще се организира Мугла OFF - ROAD така дочух. А Като темате е Мугла знаетели това място в Мугла а ?