
Подготвихме се и късно следобет тръгнахме за балкана и мястото на което стоят останките на един ГАЗ 69 катастрофирал 1994г.

Пътя е стръмен въпреки ,че върви по серпентина.

Другият джип е Кореец и се справя добре по стръмните наклони.

Време е за малка почивка,пък ние ще отидем до останките на джипа.

До там се стига само пеша по тесна пътечка.

Ето го и него...за наклона може да се съди по дърветата.

Бая е намачкан,но поне не е имало жертви за радост!

Собственика разправя за преживяното и повредата заради която е станала тази неприятност.


Шасито е намачкано бая зор е видяло между тез букове...

Още стоят надписи по рамата въпреки ,че стои на открито 16години.

Всички агрегати са разглобени на времето и изнесени на ръка по склоновете.

А шасито е много здраво ,ръждата е само повърхностна,даже някой наскоро е отрязал задната част за да изкърпи своята машина,там им е слабото място.

Правя още един опит да покажа наклона.

Продължаваме нагоре и стигаме до необитаема кошара която е на най високото място в раьона,въпреки това е непокътната.

И спираме на мястото на което джипа е кривнал надолу в дерето натоварен със сено.

....

Между тези две дървета е минал ,през това време хората наскачали от него и започнал да се търкаля през броните.И така 300-400метра надолу.

Село Оселна от високо.

Спираме за снимки няма как,тази прекрасна природа ни пленява.

Пък там в далечината е с.Зверино.


Изкачваме връх след връх ,а времето се променя за минути.

Ето тези два върха в далечината са нашето предизвикателство ,малкото Щадимо и голямото Щадимо.

Корееца си има покривче пък и чистачки....завиждам му на моменти.

Обаче докопа малко калчица и до там,все пак си е почти без гуми.

Правиме втори опит .

Пак закъса и реши да се върне,все пак наклона пък и времето са срещу нас.

Някакви ядливи гъби,но забравих как се казваха.


Все по силно вали,но този деликатес не е за испускане.

И моториста упорит, не се отказа .

Вече сме стъпили на малкото Щадимо.

Коментар