Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Опит за риболОФФ

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Опит за риболОФФ

    След двумесечен престой, вчера горската джипка най-после си подаде носа от сервиза.
    Първата ми спирка беше най-близкия гумаджия, занимаващ се и с гуми за камиони. Задачата му беше да извади от гумата ей това



    след което да я монтира на нормална джанта, та да не куцукам на 3+1 гуми.
    Справиха се момчетата, за разлика от едни техни варненски колеги.

    След като този въпрос беше решен, вече бяхме готови да хващаме гората. Или поне решихме, че е така.

    Откак се изпързалях по наклонената плоскост на офроуда нещо съм позарязл едно доста по-старо хоби - давенето на червеи с помощта на въдица. Поради което реших, че е крайно време да проветря такъмите и да си разходя рибарския билет до някой гьол.

    Тази сутрин намятках багажите отзад в Патрула и си бихме камшика в посока яз. Искър. Тъй като не си падаме по навалицата и масовките, бяхме решили да отидем на място, където с лека кола не може да се стигне. Както показва опитът непроходимите за леки коли пътища са много добър филтър за досадната навалица.

    Казах вече, че бях тръгнал на риба, а не на офроуд разходка, нали?
    Нямахме никакво намерение да си устройваме офроуд приключения. Още повече, че Патрулът излезе от сервиза така, както влезе в него, т.е. в конфигурация за рали-рейд, която предполага, че на предната броня липсваше един важен джипарски атрибут.



    Поради това бях спретнал един маршрут, който избягваше известните ми засадни места.
    Ама засадите нали затова са засади, та току се пръкнат там, където не ги очакваш.

    След като се раздрусахме по каменистия черен път, започващ от Злокучене, се отбихме от "царския" път и се спуснахме надолу към едно място, на което през зимата на 2006 като пълен новобранец за първи път използвах хай-лифт. От тогава по този път съм минавал поне по 2 пъти на година, за последно - през миналия април. За последните 3 години никога там не е имало никакви ядове. Поради което си карахме към него без никакви притеснения. Какво толкова, има само да се прецапа една рекичка.

    По склона калта беше позасъхнала, но когато слязохме в долината, предупредителната лампичка започна да присветва. Вода и кал имаше в твърде голямо изобилие ...

    Стигнахме до местенцето. Основният брод нещо не ми хареса. В сравнение с предишни минавания, тясната рекичка като че ли се беше поразляла и вероятността от закъсване изглеждаше немалка, а добре си спомнях с колко зор измъкнахме от там една УАЗ-ка на времето



    Явно не само на мен не ми е харесвало, защото отляво на стария брод имаше прокарано ново трасе, което минаваше през едно стеснение на рекичката.
    И там някой беше закъсвал, защото имаше нахвърляни дървета, но можеше да се мине без ядове, ако не се правят глупости.
    Трябваше да опишем едно S - минаване през рекичката с десен завой, а след това с ляв да продължим нататък.

    Е колко му е. Да не ни е за сефте. Газ, прелитаме през рекичката, въртя левия завой и ... опааа. Колата се свлече в левия коловоз, по който сега като в напоителен канал тече вода от реката, и ... пристигнахме! Класическо закъсване с лягане на мостове. Почвата е песъчливо-камениста. Достатъчно стегната за да вървят гумите без да потъват. Но само до дотогава, докато колата не срещне някакво съпротивление.
    В момента, в който дифовете заораха гумите превъртат, изкопават почвата под себе си и до там! "Пляс, пляс педалите, водно колело". Няма блокажи, няма дявол. Колелата се въртят във въздуха и джипката не помръдва.

    Едновременно със закъсването фиксирам картинката, която се открива пред мен. И тя хич не ми харесва ...



    Пътят напред е станал като тризъбец. Най-десният ръкав е от едно време. Бързо замерване с подръчен клон показва дълбочина на водата поне до коляно. Колко надолу може да се слезе ако (или по-скоро - като) се окопаеш в меката почва насред гьола - един Господ знае.
    По средата също изглежда неприятно мочурливо.
    Малко по-добре изглежда най-левия път. Поне дотам, докъде се вижда от храстите.

    Ама за да продължим, първо трябва да се измъкнем от засадата.
    Ако лебедката си е на мястото, проблемът щеше да е точно никакъв - макс 5 минути и то, защото не ни гони часовник. Да де, ама лебедка този път няма. Действай!

    Е ще действам я! То оставаше да почна да звъня по телефоните на хората.

    На първо място решаваме, че без лебедка всеки опит да продължим напред ще е изключително тъп. Защото вероятността от серия от закъсвания се очертава като много солидна. А прескочим ли веднъж това място, навлизаме в участък от пътя, който и от двете страни е заграден със засади. На една от тях преди 2 години при разходка с весела компания поставихме личен рекорд - 17 лебедки за 1 ден ...
    Набутаме ли се напред, после ще трябва да настъпваме същите мотики и на връщане. Е, може да сме луди, ама не чак толкова! Пък и не си падаме особено по тежкия физически труд.
    Затова решението е само едно - излизаме назад, правим кръгом и се връщаме.

    Първо - мързелив опит с лопатката да се отвори път за дифа. Да бе да!
    Не че съм очаквал да стане толкова лесно, ама бях длъжен да опитам.

    Ясно. Няма да се мине без вадене на джека. Извадих го и се почна! Първи опити - да се вдигне Патрула за задната броня и да се бутне извън коловозите. Да де, ама за целта трябва да вдигам максимално близо до средата за да се вдигнат и двете колела. А, както отдавна съм установил, при това положение системата става изключително нестабилна, дори когато джекът е поставен на твърда и равна основа. А основата нито е твърда, ни е равна. Всеки опит за използване на джека без пластмасовата основа е обречен на неуспех - петата неизбежно потъва и крикът се криви още при първите няколко щраквания на механизма.

    С използване на основата успявам да повдигна камиончето, но само при един опит стигнах до там, аз да го бутна та белким падне извън коловоза. Ама не би. При този единствен полууспешен опит не ми достигнаха няколко сантиметра за да могат гумите да излязат от дълбоките коловози. Поне 3-4 пъти джекът се килваше на една страна и джипът се стоварваше тежко обратно в киреча.

    На всичкото отгоре, много скоро след началото на непредвидения фитнес, отгоре притъмня, разнесоха се гръмотевици и онзи отгоре пусна крана. Ама яко! Е те тука вече станА весело. По едно време дъждът стана толкова силен, че дори навигаторката реши, че все пак не е нужно и тя да се измокри до кости само за да е солидарна с другарчето си ...

    Жалко, че нямаше кой да снима в този момент ...

    Слава богу, след като ме накваси солидно, дъждът спря. Решихме, че тая работа с изхвърлянето на колата извън коловозите няма да я бъде. Поразтърсихме се наоколо и намерихме 3-4 по-солидни дървета, явно използвани при друг подобен случай в близката околност.

    Вдигам с джека и ги завирам под задните колела. И тук отидоха 2-3 неуспешни опита - гумите или ги натикват в калта отдолу, или ги избутват настрани. Разгеле, по едно време успях да помръдна около половин метър напред и гумите излязоха от ямките, които си бяха изровили.

    Хайде пак малко с лопатата да разчистим пътя на задния диф. Тоя пък що гледа така странно?




    Хайде малко повече дървета зад дясното колело, та да не хлътне пак в ямата






    От снимката хич не личи, обаче предният диф също се е заровил яко в калта ...



    Ако и този опит е неуспешен, май ще трябва да се поразхвърлям и да опитам да повдигна и предницата.

    Е, не се наложи! Този път патрулът просто се изстреля назад и се измъкна от засадата.


    Връщането до "царския" път също се оказа интересно. Проливният дъжд беше допълнил гьоловете и беше разлигавил здраво терена. Първоначалните ми опити да се задържа извън коловозите, както бях направил на идване, се оказаха неуспешни. Поради страничния наклон и хлъзгавия терен патрулът директно се смъкна в най-изровената част на пътя.
    Е, при това положение остава само едно - една кратка молитва към бога на джипарите и "Газ бе! Газ! Дай ГАААЗ".

    Тук най-интересното беше накрая - продължително стръмно изкачване с кал и мокра трева.
    Бързо цъкане на копчето на задния блокаж и газ нагоре. Колкото се може по права линия и колкото се може по-бързо. Само да не спрем, че после няма да има тръгване без слизане до изходна позиция. Важното е газта да се дозира така, че да е достатъчно. Нито по-малко, нито повече.
    Колата поднася наляво - надясно по хлъзгавия терен, обаче направо хвърчим нагоре. По някакво чудо успяваме да избегнем една неприятна ровина, която видях в последния момент. На подобно място съм кривил напречна щанга, но този път имаме повече късмет ...
    Издрапа камиончето!

    Тъй като за момента времето изглежда прилично, решаваме все пак да намерим къде да метна една въдица. Ей така, за принципа. Че риба няма да е има е ясно.

    Речено - сторено. Разполагаме се достатъчно далеч от околните биваци.








    Май вече му е време да палнем едно огънче и да препечем наденичките, които сме метнали в багажа. Е да, ама точно тогава отново се струпват облаци, от карбоновия прът започва да ме бие статично електричество, а след малко заваля. Майната му! Аз пък си имам голям чадър.

    Дъждът скоро престана, та можах да се заема отново с огъня. Дървата малко мокри, ама се оказа, че WD-40 върши идеална работа за разпалване на огън ...

    Похапнахме заслужено и тъкмо да седнем да релаксираме, в небето откъм Плана пак започна да се разнася тътен ...



    притъмня, вятърът се засили, язовирът взе да се прави на море ...




    и много скоро трябваше да търсим убежище в колата. Все пак, тъкмо би бяха позасъхнали дрехите ...

    Първоначално се надявах да прегърми и да превали набързо, ама не би!





    Времето взе да напредва, без да се очертава скорошно спиране на дъжда и решихме в крайна сметка, че е време да потегляме към София.
    Ние не сме неутрални!

  • #2
    От: Опит за риболОФФ

    Страхотено написано!
    Непринудените и уж "къси" разходки са винаги пълни с изненади.

    Коментар


    • #3
      От: Опит за риболОФФ

      Първоначално публикуван от Вико Преглед на мнение
      ... Непринудените и уж "къси" разходки са винаги пълни с изненади.
      Дори не беше предвидено като разходка, а просто трябваше да стигнем от т. А до т. Б.
      Обаче сме инат и тази седмица стигнахме, където си бяхме наумили. Просто финтирахме заблатения участък като избрахме друг подход.

      В гората си имаше доста кал



      а дърварските камиони бяха направили зверски коловози, на места с дълбочина по половин метър. Този път обаче си бях поставил лебедката, а преди едно по-неприятно изглеждащо място дори й сложих и въжето.

      Вероятно защото си имахме лебедка, но този път успяхме да не закъсаме никъде, поради което коловозите си останаха без снимки.

      Газенето на калта и промъкването покрай дълбоките коловози си струваше.

      На достъпните места по брега изглеждаше така




      а на "дивия" бряг ... тишина и спокойствие









      Само на достатъчно отдалечение имаше 1 дивизион за борба с шарани ...





      От време на време ни разваляха спокойствието само някои като ей този, който за нула време тегли няколко тегела напред - назад. Със всичката газ!




      Ама то хич бива ли да имаш лодка и никой да не разбере!

      Риболовът беше колкото да не съм капо, като накрая всички си тръгнаха по живо по здраво.

      Ние не сме неутрални!

      Коментар


      • #4
        От: Опит за риболОФФ

        Това е "Шипоченския залив". На откриването пренощувахме там. За съжеление отсрещния бряг е много близко и цяла нощт имаше музика, изтрели и т.н....В риболова не ни провървя за разлика от offroada....
        Прикачени файлове
        LJ73, 2L-T, BFG-MT 32-11.5-15, Superwinch OX-24V,фланци 30 мм, ЕТ-10,Окачване без произход.
        E23,E36,E46,E39,E61.

        Коментар


        • #5
          От: Опит за риболОФФ

          Първоначално публикуван от Stefan Преглед на мнение
          ... В риболова не ни провървя за разлика от offroada ...
          Да не сте тръгнали да гоните рибата с Г-то?
          Ние не сме неутрални!

          Коментар


          • #6
            От: Опит за риболОФФ

            Първоначално публикуван от Чавдар (V93) Преглед на мнение
            Да не сте тръгнали да гоните рибата с Г-то?
            По скоро жабите....Търсейки място за бивака, спря на най-неподходящия терен и потъна за секунди. Добре, че имам лебедка..иначе щеше да завариш "скелет" на G-класа....
            LJ73, 2L-T, BFG-MT 32-11.5-15, Superwinch OX-24V,фланци 30 мм, ЕТ-10,Окачване без произход.
            E23,E36,E46,E39,E61.

            Коментар


            • #7
              От: Опит за риболОФФ

              Както винаги много увлекателен разказ и красиви снимки. Благодаря!
              Женя Вълчанова 0888272565

              Коментар

              Активност за темата

              Свий

              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

              Зареждам...
              X