Tweet
. Натъпках каручката с най-необходимото, което както винаги се оказа доста повече от очакваното и газ (в рамките на позволеното от ЗДвП, другарю старшина ) към Арапя.
Пристигане към 17.00 часа, уреждане на формалностите и ... бегай рибо, че идвам.
Тъй като освен риболовни, имах и обучителни функции влязохме заедно с малката.
Поплувахме около час и половина и поради липсата и на навици да стои тихо, "взехме" само едно кефалче.
Кратък тоалет на пособията и докато те съхнат
се заемам по същество
Следват няколко блажени часа с лек алкохол и съзерцание на притихналото море...
Отдавам значимото и на репелента на Musovir, с който предвидливо съм се намазал.
На сутринта от някои възрастови промени или от мерак за среща с морето и обитателите му съм на брега още от 5.00 часа.
Плажът е пуст, като изключим гларусите.
Слънцето и то още не се е показало
В далечината няколко рибари изпразват даляна...
Слънцето бавно изпълзява на хоризонта
И като се започна едно снимане
и едни самолети:
Хотел „Кораба”
Пасажерите още спят.
След като ми излезе пришка на пръста от снимане навличам фрака и в 6.30 съм вече в „свои” води. Пообиколих стопанството, нагледах добитъка, забърсах няколко пътьом и към брега.
Там вече ме чака групата по посрещането
Глътка въздух и на плажа. Този път без оръжие.Мир.Peace.Учим малкия човек да гмурка.Глътка въздух и за рибите
.Обедна почивка. Слънцето напича, че чак гларусите спират да летят.
След обяд пак във водата. Час и половина с малката и още два часа без нея. Чак до 20.00 часа.Този път от групата за посрещане щяха да ме линчуват. Вземам си бележка. За извинение – един кукан с попчета. Приема се.
Вечерта – като предната.Тихият прибой, топлата вечер. Няма навалица, няма викове на подпийнали юноши (бледни или с позачервени буски и нослета). Далеч от хорската суета и забързаното ежедневие...Ееех, живот си живеете вие по морето, би казал някой.
Ден последен – неделя. Този път поокъснях. Влизане във водата „чак” в 6.50 часа. Сам. С вътрешните си гласове. То без тях вече никъде не ходя. Няколко добри попадения:
Снимка за спомен:
Малкия човек вече ме чака за закуска. Палачинки с мед.
Успях да увековеча последната хапка.
...
През това време някои ловят риба, други се подготвят:
Малко лирическо отклонение:
И още едно...
И пак във водата.
Жалко, че почивните дни свършиха. Но нищо идват следващите, а с тях и нови емоции...
Прикачени файлове
))
Коментар