Tweet
Хладното и валежно пролетно време ни кара отново и отново да отлагаме планираното посещение в Родопите, а Патрулът чака ред в сервиза с изкривен преден мост, откъснати предни тампони на купето и кой знае какво още след срещата с голям камък по време на варненското състезание.
Неприятна ситуация!
При това положение не ни остава нищо друго, освен да възприемем партизанска "hit & run" тактика и да се надлъгваме и надбягваме с лошото време.
Първи уикенд
В София е облачно (пак). В прогнозите за близката околност най-често се среща думата дъжд. А нас са ни стегнали шапките. Яко!
Стаси вика "Давай да ходим някъде!". Ми, то лесно да се каже "да ходим", ама къде!!! Поглеждам към тавана и изтърсвам първото, което ми идва на ум - Мальовица.
След малко вече се носим по посока Самоков и само дето не прескачаме някоя и друга влачеща се по завоите лека кола. А бе, тия на курсовете само направо ли са ги учили да карат?!?
Небето е облачно. Някъде около Говедарци започва да вали, а малко по-нагоре дъждът става направо проливен. Ама вече сме изминали толкова път, че няма никакъв шанс да ни накара да завием обратно.
Най-после пристигаме горе. Паркингът на ЦПШ, където през лятото често е трудно да намериш свободно място, сега е пуст.
Облаците са се подпряли на околните баири и ръсят тихо и напоително.
За да не сме капо, решаваме да направим един тегел през поляната и после да ходим в чайната да хапнем по една скара.
В същност, както си говорим, че ще трябва да се приберем на сухо, така и продължаваме да си вървим към входа на национален парк "Рила".
Дъждът като че ли понамаля и решихме да мръднем още съвсем малко нагоре по пътя за хижа "Мальовица". Тъй де, толкова път сме били!
Ние си вървим, то си вали, ние пак си вървим и ... в един момент дъждът спря. Явно днес инатът ни върви!
Вече по-бодро продължаваме нагоре. На места по пътеката още има сняг.
Обичам планинските рекички!
На един пън още стоят останките от нечий снежен човек
Небето над главите ни постоянно се променя. В един момент лъсва синьо небе, но върховете отсреща са обвити в облаци.
Лека - полека се изкачваме към хижа "Мальовица"
Я, даже и върхът се вижда!
Обаче нали сме си "партизани" и се надлъгваме с времето, аз постоянно дебна облаците. И, малко преди да стигнем до хижата, установявам, че противникът май ни обхожда в тил ...
Още има дупки със синьо небе, но лека-полека облаците започват да стават по-тъмни и да се спускат по-ниско, поради което решаваме да хванем обратния път.
"Буханката" е на изходна позиция за изкачване към хижата, а ние ускоряваме крачка за да изпреварим дъжда.
А той не закъснява. Едва влизаме в чайната и небето отново се захлупи и към земята политат тежки капки ...
Късно! Изпусна ни за малко!
Неприятна ситуация!
При това положение не ни остава нищо друго, освен да възприемем партизанска "hit & run" тактика и да се надлъгваме и надбягваме с лошото време.
Първи уикенд
В София е облачно (пак). В прогнозите за близката околност най-често се среща думата дъжд. А нас са ни стегнали шапките. Яко!
Стаси вика "Давай да ходим някъде!". Ми, то лесно да се каже "да ходим", ама къде!!! Поглеждам към тавана и изтърсвам първото, което ми идва на ум - Мальовица.
След малко вече се носим по посока Самоков и само дето не прескачаме някоя и друга влачеща се по завоите лека кола. А бе, тия на курсовете само направо ли са ги учили да карат?!?
Небето е облачно. Някъде около Говедарци започва да вали, а малко по-нагоре дъждът става направо проливен. Ама вече сме изминали толкова път, че няма никакъв шанс да ни накара да завием обратно.
Най-после пристигаме горе. Паркингът на ЦПШ, където през лятото често е трудно да намериш свободно място, сега е пуст.
Облаците са се подпряли на околните баири и ръсят тихо и напоително.
За да не сме капо, решаваме да направим един тегел през поляната и после да ходим в чайната да хапнем по една скара.
В същност, както си говорим, че ще трябва да се приберем на сухо, така и продължаваме да си вървим към входа на национален парк "Рила".
Дъждът като че ли понамаля и решихме да мръднем още съвсем малко нагоре по пътя за хижа "Мальовица". Тъй де, толкова път сме били!
Ние си вървим, то си вали, ние пак си вървим и ... в един момент дъждът спря. Явно днес инатът ни върви!
Вече по-бодро продължаваме нагоре. На места по пътеката още има сняг.
Обичам планинските рекички!
На един пън още стоят останките от нечий снежен човек
Небето над главите ни постоянно се променя. В един момент лъсва синьо небе, но върховете отсреща са обвити в облаци.
Лека - полека се изкачваме към хижа "Мальовица"
Я, даже и върхът се вижда!
Обаче нали сме си "партизани" и се надлъгваме с времето, аз постоянно дебна облаците. И, малко преди да стигнем до хижата, установявам, че противникът май ни обхожда в тил ...
Още има дупки със синьо небе, но лека-полека облаците започват да стават по-тъмни и да се спускат по-ниско, поради което решаваме да хванем обратния път.
"Буханката" е на изходна позиция за изкачване към хижата, а ние ускоряваме крачка за да изпреварим дъжда.
А той не закъснява. Едва влизаме в чайната и небето отново се захлупи и към земята политат тежки капки ...
Късно! Изпусна ни за малко!
Браво на пешеходците!
Коментар