Tweet
В неделя реших да се поразходим малко.Обичайната група Аз,жена ми и двете ми момчета веднага одобри решението и въпреки, че не се очертаваше времето да е слънчево поехме по обичайният маршрут
.
Заредихме провизий в най-близкият магазин и поехме към манастира Св.Петка ( Мулдавски ),оттам по красивия и каменист път стигнахме до едно от любимите ни места - стартовата площатка на парапланеристите до с.Добростан.Глетката от там е супер.След кратка почивка поехме към селото,а оттам по черно към местноста Юртата.Продължихме молко по асвалта (хич не го обичаме този асвалт) в посока с.Мостово.Преди селото се влиза в реката.Там непропуснахме да се заиграем малко с количката и водата
.След като решихме,че достатъчно сме измили калта,поехме по реката в посока - квартал Ряката.И така стигнахме до края на пътя и началото на изтинският Offroad.Оставихме джипа послушмо да чака,сложихме раниците пуснахме "4х4"-то (защото на места пътеката е много стръмна и навсичкото отгоре и липсва) и поехме нагоре.Глетките в този край са уникални - не напразно се носят легенди,че цялата яка около Сини Връх и Кръстова Гора са заредени с енергия - човек като се къчи на високо и се огледа,му се пълни душата от кеф.
Пътеката минава през Виолетови поляни - красиво място за отдих преди голямото катерене и оттам гас до Караджов камък.
И така с доста пот стигнахме до уникалната местност.Кратка почивка - хапване и оводняване с биричк, както и лека дрямка докато хлапетата,които уж вече "умираха" от умора,тичаха и викаха наволя.
Зажалост тази идилия бе кратка.Времето рязко се намръщи,задуха,запръска - миришеше на буря.
Бързо стегнахме багажа и поехме в посока Кръстова Гора за да избегнем бурята.
Минава се по път,който е проходим с джип ( стигъл съм с АТВ то доста пъти),по пътя се върви докато се стигне едно разклонче - надясно е Кръстова Гора,а наляво е пътеката за х.Свобода(няма табела).Лявото пътче продължава да е широко ,до една поляна с малка виличка и нещо приличащо на заслон.От там нататък пътя става пътека ( на GPS картата е даден път за мотор, но бих почерпил смелчагата,който ще мине оттам).Доста сериозна козя пътека,наместа ерозирала ,та чак липсва.Иначе красотата е неописуема,минахме покрай няколко панорамни глетки,и излязохме на една полянка с глетка към Караджов камък.Там имаше табела х.Свобода и х.Сини Връх(Новаковската).Поехме към х.Сини Връх и започна купона - на около 100м. пътеката изчезна,тръгнахме през едни треви и сипий.... да е жив и здрав GPS с негова помощ слезнахме през някакви си 6км. за 3часа.
Така наречената "пътека" минава покрай кяколко интересни пещери,които е видно че се използват за кошари за стадата ( не снимахме че вече ни валеше и бяхме прибрали техниката).
След 7часа моткане из баирите и 20км.ходене благополучно стигнахме до началната точка,където ни чакаше нашето камионче.Вече бяхме наистина изморени и мокри.
Поехме обратно към Асеновград - този път по асвалта.
Изкарахме един прикрасен,пълен с емоций и дълък ден.
.Заредихме провизий в най-близкият магазин и поехме към манастира Св.Петка ( Мулдавски ),оттам по красивия и каменист път стигнахме до едно от любимите ни места - стартовата площатка на парапланеристите до с.Добростан.Глетката от там е супер.След кратка почивка поехме към селото,а оттам по черно към местноста Юртата.Продължихме молко по асвалта (хич не го обичаме този асвалт
) в посока с.Мостово.Преди селото се влиза в реката.Там непропуснахме да се заиграем малко с количката и водата.След като решихме,че достатъчно сме измили калта,поехме по реката в посока - квартал Ряката.И така стигнахме до края на пътя и началото на изтинският Offroad.Оставихме джипа послушмо да чака,сложихме раниците пуснахме "4х4"-то (защото на места пътеката е много стръмна и навсичкото отгоре и липсва) и поехме нагоре.Глетките в този край са уникални - не напразно се носят легенди,че цялата яка около Сини Връх и Кръстова Гора са заредени с енергия - човек като се къчи на високо и се огледа,му се пълни душата от кеф.Пътеката минава през Виолетови поляни - красиво място за отдих преди голямото катерене и оттам гас до Караджов камък.
И така с доста пот стигнахме до уникалната местност.Кратка почивка - хапване и оводняване с биричк, както и лека дрямка докато хлапетата,които уж вече "умираха" от умора
,тичаха и викаха наволя.Зажалост тази идилия бе кратка.Времето рязко се намръщи,задуха,запръска - миришеше на буря.
Бързо стегнахме багажа и поехме в посока Кръстова Гора за да избегнем бурята.
Минава се по път,който е проходим с джип ( стигъл съм с АТВ то доста пъти),по пътя се върви докато се стигне едно разклонче - надясно е Кръстова Гора,а наляво е пътеката за х.Свобода(няма табела).Лявото пътче продължава да е широко ,до една поляна с малка виличка и нещо приличащо на заслон.От там нататък пътя става пътека ( на GPS картата е даден път за мотор, но бих почерпил смелчагата,който ще мине оттам
).Доста сериозна козя пътека,наместа ерозирала ,та чак липсва.Иначе красотата е неописуема,минахме покрай няколко панорамни глетки,и излязохме на една полянка с глетка към Караджов камък.Там имаше табела х.Свобода и х.Сини Връх(Новаковската).Поехме към х.Сини Връх и започна купона - на около 100м. пътеката изчезна,тръгнахме през едни треви и сипий.... да е жив и здрав GPS с негова помощ слезнахме през някакви си 6км. за 3часа.Така наречената "пътека" минава покрай кяколко интересни пещери,които е видно че се използват за кошари за стадата ( не снимахме че вече ни валеше и бяхме прибрали техниката
).След 7часа моткане из баирите и 20км.ходене благополучно стигнахме до началната точка,където ни чакаше нашето камионче.Вече бяхме наистина изморени и мокри
.Поехме обратно към Асеновград - този път по асвалта
.Изкарахме един прикрасен,пълен с емоций и дълък ден.
Прикачени файлове
.От там се върнах малко и се качих на Кръстова гора и след това си се прибрах.
Коментар