Tweet
Тази неделя по случай рожденния ден бях много решен да се разходя малко offroad.
Сутринта започна тежко с чистене вкъщи(жената не пожела да тръгнем без да сме изчистили)
След първото изкачване(което си беше доста сериозно, на 1-ва бавна едвам се качих), се откри тази прекрасна гледка:
Продължихме си по баирите:
На няколко пъти пресичахме рекички:
След което починахме малко покраи едно поточе:
След като си починахме, аз бях решен да разтъпчем Мазьо още и след няма и 10 мин стигнахме до ето това вълшебно място:
Стигнахме до просеката, но ми се стори доста стръмна и за да съм сигурен, че има къде да обърна горе, първо я качихме пеш:
След като се поразтъпчихме, беше време и Мазньо да се качи, успяхме само първата половина да качим, след което се завъртяхме и си тръгнахме на обратно.
На връщане един хълм ни грабна окото и решихме да проверим какво е това:
След като остановихме, че е някакво грозно подобие на изкуство се ориентирахме към асвалта, където ни очакваше последната красива гледка:
Сутринта започна тежко с чистене вкъщи(жената не пожела да тръгнем без да сме изчистили)
След първото изкачване(което си беше доста сериозно, на 1-ва бавна едвам се качих), се откри тази прекрасна гледка:
Продължихме си по баирите:
На няколко пъти пресичахме рекички:
След което починахме малко покраи едно поточе:
След като си починахме, аз бях решен да разтъпчем Мазьо още и след няма и 10 мин стигнахме до ето това вълшебно място:
Стигнахме до просеката, но ми се стори доста стръмна и за да съм сигурен, че има къде да обърна горе, първо я качихме пеш:
След като се поразтъпчихме, беше време и Мазньо да се качи, успяхме само първата половина да качим, след което се завъртяхме и си тръгнахме на обратно.
На връщане един хълм ни грабна окото и решихме да проверим какво е това:
След като остановихме, че е някакво грозно подобие на изкуство се ориентирахме към асвалта, където ни очакваше последната красива гледка: