Tweet
Днес се осъществи една отдавна планувана разходка до най високия водопад в Родопите.Сливовдолско падало, наричано още Сливодолско падало, е името на един от високите водопади на територията на Република България. Разположен е в Западните Родопи, в дяла Добростан. Сливовдолското падало се намира по течението на река Сливов дол и водата пада от височина 49 метра. По този начин водопадът е най-високият в Родопите. Най-близкото населено място е село Югово, разположено на югоизток. До водопада се стига по маркирана пътека от хижа Марциганица или по пътека от шосето Пловдив-Смолян(веднага след първия тунел след с.Бачково, пътеката започва от лявата страна на тунела). Прави впечатление водата, плъзгаща се и падаща от мъхести скали, които ѝ придават зеленикав цвят. В основата на водопада водата не е зелена, а синя - толкова дълбоко е издълбано речното корито там! Надолу, към шосето Пловдив-Смолян, има още подобни "падала", къси но все така мъхести, някак древни и непипнати.
Всъщност темата не напразно е озаглавена водопадите, защото те са много, с различна височина а някои минават в причудливи меандри.
Самата пътека се движи покрай реката и гледките се сменят непрекъснато. За да се стигне до Сливовдолското падало се върви около час-час и половина по стръмна и тясна пътека, маршрута не е подходящ за деца и не свикнали с туризма, но гледките си заслужават усилието.
Тъй като реката се захранва най вече от снеготопенето сега бе най подходящия момент за посещение, през останалите сезони по водопада се стичат съвсем малки нишки вода, но пролетно време гледката е величествена.Над самия водопад на полянка има изградена беседка за почивка, а на стотина метра по нагоре още един много интересен водопад целия обрасъл в мъх, по който водата се стича над издълбани във варовика пещери.Картината е сякаш извадена от детска книжка за елфи и гноми J.За съжаление и тук както на много друг места маркировката е тук там а табелите са не повече от 3-4 по целия маршрут.Повечето ентусиасти стигат до водопада и нямайки идея какво има нагоре се връщат изпускайки тези интересни обекти.Още повече ,че над горния водопад има още една изненада-Аязмото.В отвесен скален масив извира извор който древните траки са използвали за светилище,а по късно християните продължили традицията, като сложили на скалата икони в импровизиран олтар така мястото продължило да бъде свещено.В дясно в края на скалния масив има още един по малък водопад, така реката е намерила от къде да си пробие път.Пътечката до аязмото е почти незабележима тясна и много рискована до там е по добре човек да си осигури водач.Района влиза в защитена местност Червената стена - Биосферен резерват в който се намират защитени видове не виреещи никъде другаде.На скалите покрай пътеката човек може да види Силивряк –ендемит - Haberlea rhodopensis е предледников реликт, чиято "възраст" е по всяка вероятност над 2 милиона години! Въпреки че не е пустинен обитател, силиврякът е световен рекордьор по издържане на засуха. Ботаниците са установили, че той може да преживее 31 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално.Цветовете му са много красиви но в момента е още рано за цъфтеж.Наричат Силивряка още и Орфеево цвете или Безсмъртниче .
http://htftp.offroad-bulgaria.com/ka...4%D0%BE%D0%BB/
Останалите снимки са тук, а по долу е същия водопад но през друго годишно време, разликата е видима
http://htftp.offroad-bulgaria.com/ka...0%D0%BB%D0%BE/
Всъщност темата не напразно е озаглавена водопадите, защото те са много, с различна височина а някои минават в причудливи меандри.
Самата пътека се движи покрай реката и гледките се сменят непрекъснато. За да се стигне до Сливовдолското падало се върви около час-час и половина по стръмна и тясна пътека, маршрута не е подходящ за деца и не свикнали с туризма, но гледките си заслужават усилието.
Тъй като реката се захранва най вече от снеготопенето сега бе най подходящия момент за посещение, през останалите сезони по водопада се стичат съвсем малки нишки вода, но пролетно време гледката е величествена.Над самия водопад на полянка има изградена беседка за почивка, а на стотина метра по нагоре още един много интересен водопад целия обрасъл в мъх, по който водата се стича над издълбани във варовика пещери.Картината е сякаш извадена от детска книжка за елфи и гноми J.За съжаление и тук както на много друг места маркировката е тук там а табелите са не повече от 3-4 по целия маршрут.Повечето ентусиасти стигат до водопада и нямайки идея какво има нагоре се връщат изпускайки тези интересни обекти.Още повече ,че над горния водопад има още една изненада-Аязмото.В отвесен скален масив извира извор който древните траки са използвали за светилище,а по късно християните продължили традицията, като сложили на скалата икони в импровизиран олтар така мястото продължило да бъде свещено.В дясно в края на скалния масив има още един по малък водопад, така реката е намерила от къде да си пробие път.Пътечката до аязмото е почти незабележима тясна и много рискована до там е по добре човек да си осигури водач.Района влиза в защитена местност Червената стена - Биосферен резерват в който се намират защитени видове не виреещи никъде другаде.На скалите покрай пътеката човек може да види Силивряк –ендемит - Haberlea rhodopensis е предледников реликт, чиято "възраст" е по всяка вероятност над 2 милиона години! Въпреки че не е пустинен обитател, силиврякът е световен рекордьор по издържане на засуха. Ботаниците са установили, че той може да преживее 31 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално.Цветовете му са много красиви но в момента е още рано за цъфтеж.Наричат Силивряка още и Орфеево цвете или Безсмъртниче .
Останалите снимки са тук, а по долу е същия водопад но през друго годишно време, разликата е видима
http://htftp.offroad-bulgaria.com/ka...0%D0%BB%D0%BE/
Коментар